Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- „социетална сигурност”
- Националната сигурност
| съдържателно развитие, защото изграждането на съвременна култура на управление на рисковете и сигурността винаги води до нови аспекти и измерения на системната култура, до нейното модернизиране и демократизиране. Тук е мястото да поясня все по-често употребяваното и все повече налагащо се в науката за сигурността понятие „социетална сигурност”. Всяка социална система (общност, общество) извежда като свой базисен приоритет съхраняването на идентичността. А именно идентичността и нейното запазване са пряко свързани с въведеното от т.нар. Копенхагенска школа и най-вече от Бари Бузан (Barry Buzan) и Оле Уевер (Ole Wæver) понятие „социетална сигурност”, което може да бъде разбирана и като идентичностна сигурност. Според Бузан и Уевер социетална несигурност е налице, когато общностите от хора разглеждат дадено състояние или развитие като заплаха за съществуването им като общност 102 Самюел Хънтингтън (Samuel Huntington, 1927—2008) също анализира отличията между националната и социеталната сигурност. Националната сигурност включва защита на независимостта, суверенитета и територията на държавата от военни нападения и от политическото господство на друга държава, с други думи, тя е концентрирана върху политическия контрол и е свързана главно със суверенитета. Разбирането на учените от Копенхагенската школа за социеталната сигурност включва „способността на дадено общество да запази същностния си характер в променящи се условия и при възможни и действителни заплахи”. С други думи, социеталната сигурност е свързана с „устойчивостта в рамките на приемливи условия за еволюция на традиционните модели на език, култура, сдружаване, религиозна и национална идентичност и обичаи”, а това означава, че тя „се отнася най-вече до идентичността, до способността на даден народ да поддържа своята култура, своите институции и начина си на живот” 103 . Анализът на социеталната сигурност, в този смисъл, е „анализ на сигурността в полето на културната идентичност” 104 . Следователно социеталната сигурност се отнася до ситуации, при които обществата възприемат заплахите в термините на идентичността 105 Както много точно отбелязва полско-английският социолог Зигмунт Бауман (Zygmunt Bauman): „Човек мисли за идентичността, когато не е сигурен за мястото, към което принадлежи; т. е. не е сигурен как да се вмести сред очевидното разнообразие от поведенчески стилове и подходи и дали хората около него приемат това поместване като правилно и подходящо, така че и двете страни да знаят как да продължават да се държат в присъствието на другата. "Идентичност" е име, дадено на търсеното бягство от тази несигурност” 106 46 Ето защо общества, които не споделят обща идентичност, не разглеждат социеталното измерение като същностна съставляваща на тяхната сигурност 107 . И обратно, ако нацията е дефинирана чрез своята идентичност (етнос, религия, език, кръвна връзка, култура), за нея е приложимо изследването на социеталната сигурност, доколкото лесно се конструира общност „ние”, която може да се чувства застрашена именно като общност. Но ако нацията е дефинирана в политически категории (граждани, живеещи на обща територия и споделящи обща лоялност към държавата), тогава подобен подход може да се окаже непродуктивен 108 Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|