Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| базисни функции на сложните, самоорганизиращи се системи са, както следва 119 : (1) Адаптация (adaptation) — способност на системата да се адаптира (приспособява) към постоянно променящата се среда. Адаптацията означава, от една страна, наличие на съответни органи, средства, приспособления, канали за материална и нематериална обмяна, чрез които системата да „напасва” себе си към външната среда и да улеснява позитивната, конструктивна комуникация с нея, а от друга — развитие на нови функции или модификация на вече съществуващи такива, чрез които системата 51 да прави възможно своето нормално функциониране в съответствие с промените в средата или независимо от тези промени. (2) Абсорбция (absorption) — способност на системата да възприема ефективни стратегии, правилни подходи, добри практики и модерни стандарти от други системи — както от сходни системи (независимо дали се намира в сътрудничество или конкуренция с тях), така и от системи, непресичащи се с нея по отношение на ресурсите и целите. Абсорбцията е проявление на отвореността на системата към чужди успешни модели и решения и заедно с това е свидетелство за нейното умение да прилага тези модели и решения с максимална полезност за себе си, така че да засилва своите защитни механизми и да увеличава конкурентните си предимства. (3) Отхвърляне (renunciation) — способност на системата да отхвърля, да изоставя и да се отказва от свои неефективни стратегии, неправилни подходи, лоши практики и остарели стандарти. Отхвърлянето представлява самоактуализираща се нагласа на системата да се отрича и освобождава от всичко онова, което — колкото и да е свързано със самата й същност — нарушава нейната вътрешна кохезия, препятства възникването на синергетичен ефект при взаимодействието на нейните елементи и затруднява нормалния ход на процесите, в които тя участва, като по този начин й пречи да дава отговор на нарастващите предизвикателства и рискове и да неутрализира възникващите опасности и заплахи. (4) Интеграция (integration) — способност на системата да обединява своите съставни елементи и да ги сплотява за изпълняването на взаимно допълващи се и съвместими роли. Интеграцията включва координация между изграждащите системата елементи, пораждане у всеки от тях на чувство за необходимост и съпричастност към нормалното функциониране на системата, пренасочване на ресурси, енергия и внимание към потенциални места на повишено напрежение между отделни елементи и за преодоляване на „триенето” помежду им. (5) Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|