Същност, смисъл и съдържание на сигурността
Изтегляне 2.8 Mb. Pdf просмотр
|
| състояния. И двата способа са базирани именно на осмислянето на логиката, вградена в системата и определяща нейното функциониране. При метода на алтернативните сценарии (опиране на настоящето — откъде тръгваме и по кой път да тръгнем) на базата на развитието на системата в миналото и настоящето и на изучаването на външната и вътрешна среда, се очертават възможните алтернативни сценарии (траектории) за развитие на системата в бъдеще, тръгвайки от дадено начално състояние в избран начален момент от време. Паралелно с това се определя набор от критерии, по който да се оценят тези алтернативни сценарии (пътища) и да се избере оптималният от тях, т.е. най-добрият възможен сценарий (траектория, път). Ако наборът от критерии е подбран рационално, то оцененият чрез него като най-добър сценарий ще отведе системата в един краен момент от време (напр. след 10 или 20 години) в най-доброто възможно за нея крайно състояние. Така от гледна точка на началното състояние на системата се прави прогноза за нейното крайно състояние в определен момент от бъдещето, до което тя ще достигне по оптимално възможния сценарий. И ако системата наистина се окаже в това крайно състояние в крайния момент от време (след 10 LXXII Логос — в древногръцката философия обозначава всеобщата закономерност в света — такова например е схващането на Хераклит (около 544 г. пр.Хр.—около 483 г. пр.Хр.); при идеалистите (т.е. философите, според които първични са съзнанието и духът, а вторични — битието и материята) логосът е „абсолютната идея”, при Платон (около 427 г. пр.Хр.—347 г. пр.Хр.) — световният разум, при християните — Иисус Христос. 59 или 20 години), то е направена една много достоверна прогноза, при това с намиране на най-добрия сценарий за развитие на системата! С други думи, входните величини тук са началното състояние, началният и крайният момент от време. Траекторията, която се определя чрез оптимизиране на базата на набор от критерии, е най-добрият сценарий. Изходната (неизвестната) величина, която се получава, е крайното състояние. При метода на алтернативните бъдещи състояния (опиране на бъдещето — къде искаме да отидем и по кой път да стигнем до него) на базата на развитието на системата в миналото и настоящето и на изучаването на външната и вътрешна среда, се очертават алтернативни крайни (целеви) състояния, в които системата, тръгвайки от дадено начално състояние в начален момент от време, може да се окаже в един бъдещ краен момент от време (напр. след 10 или 20 години). Отново паралелно с това се определя набор от критерии, по които да се оценят тези възможни крайни (целеви) състояния и да се избере оптималното от тях. Ако наборът от критерии е подбран рационално, то чрез него ще бъде оценено най-доброто крайно (целево) състояние в крайният момент от време. От възможните сценарии, които отвеждат системата в най-доброто крайно състояние в крайния момент от време, се избира най-добрият сценарий. Така от гледна точка на началното състояние на системата се прави прогноза за оптималното нейно крайно (целево) състояние в определен момент от бъдещето и за сценария, по който тя ще достигне до него. И ако системата наистина се окаже в това крайно състояние в крайния момент от време (след 10 или 20 години), то ние сме направили една много достоверна прогноза, при това с намиране на възможно най-доброто крайно състояние на системата! С други думи, входните величини тук са началното състояние, началният и крайният момент от време. Величината, която се определя чрез оптимизиране на базата на набор от критерии, е най-доброто крайно (целево) състояние. Изходната (неизвестната) траектория, която се получава, е сценарият, довеждащ системата в крайното състояние. Като по-висша фаза на системното и процесното мислене, Изтегляне 2.8 Mb. Сподели с приятели:
|