148 до дестабилизация на нейното управление, до изтощаване на
нейните материални, финансови, когнитивни (свързани със знанието) и човешки ресурси, до нарастване на нейната несигурност. Ще се спра на тези четири нива, без да влизам в подробности,
защото това е тема, свързана с управлението на сложни, динамични, отворени и адаптивни самоорганизиращи се системи.
Първото ниво (Н1) е „правене на нещо”. В този случай липсва каквато и да било стратегия, а се реагира на средата, на
въздействията, на импулсите,
„има работа за вършене и тя се върши”, поведението се адаптира към рисковете, проблемите, задачите и трудностите.
Това ниво на избор на стратегия може да се илюстрира с
поведението на мишлето от малката притча за това
как то паднало в гюм с мляко, но не се предало, въпреки очевидната опасност да потъне, защото не умеело да плува.
Мишлето започнало да маха с лапички, махало, махало, избило маслото, стъпило на него и се спасило.
Живият организъм се бори, съпротивлява се, стреми се да оцелее. Не го ли направи то той или не е все още жив, или вече не е организъм.
При условно наречената „
стратегия на мишлето”, всъщност, няма никаква стратегия —
попаднало в екстремална, кризисна ситуация, мишлето просто маха с лапички, без да е наясно какво следва от всяко махване. Това са стъпки заради самите стъпки, без определен замисъл и смисъл в действието, но то
е по-добро от бездействието, прави се нещо, пък каквото излезе. И от математическа гледна точка е ясно, че единственият начин средата по някакъв начин да се промени, да с преструктурира, е върху нея (и в нея) да с извърши някаква работа. Пасивността, бездействието, отказът от действия не може да й повлияе по никакъв начин.
Второто ниво (Н2) е „наличието на стратегия е по-добре от Сподели с приятели: