Оценка на състоянието и характеристика на подземните водни тела

2. ІІ група - допълнителни физико-химични показатели – нитритни йони, фосфати, общо желязо, манган – анализират се всички или отделни показатели в голяма част от мониторинговите пунктове сезонно (четири пъти в годината).

3. ІІІ група – метали и металоиди – олово, кадмий, арсен, живак, мед, цинк, никел, хром – тривалентен, хром – шествалентен, обща α – активност и обща β – активност – анализират се всички или отделни показатели само в част от мониторинговите пунктове веднъж годишно през трето тримесечие.

4. ІV група – органични вещества - еднократно през годината са извършени анализи на:

– пестициди – в три мониторингови пункта (при гр. Николаево, с. Бояново и кв. Речица)

- трихлоретилен и тетрахлоретилен - в пет мониторингови пункта (при гр. Стара Загора (“ЕМБУЛ ИНВЕСТМЪНТ” АД), с. Калояново, кв. Речица, гр. Стралджа и с. Чокоба).

Оценка на химическото състояние на отделен мониторингов пункт и генерална оценка на химическото състояние на отделно ПВТ като цяло се извърши по методика разработена в Обществена поръчка № 1 от 26.02.2009 год. с предмет Тема 5 “Определяне на праговете на замърсяване на подземните води и разработване на класификационна система за химичното състояние на подземни водни тела”. Тази методиката е в съответствие с Директива 2006/118/EC и Ръководство № 18 за статус на подземни води и тренд оценка.

ПВТ има площ от 548 км². Водоносния хоризонт е изграден от пясъци, гравелити, песъкливи глини, глинести пясъци, конгломерати, брекчи. Главен източник на подхранване на потока са реките и деретата, спускащи се от масива на Стара планина, а също и инфилтриралите се валежни и поливни води. В западната част на ПВТ, генерална посока на движение на подземния поток в кватернерните отложения е от север на юг към р. Тунджа.

Това е хоризонт, пряко изложен на повърхностно замърсяване, в района на гр. Казанлък и другите промишлени предприятия се получава замърсяване на водата в горния водоносен пласт. Средна дебелина на водоносния хоризонт – 15 м. Среден коеф. на филтрация на ПВТ – 70 м/ден. Среден модул на подземния отток - 4,5 л/сек/км2.
В мониторингови пунктове при гр. Казанлък (Сондаж 2 - северен), с. Долно Сахране (Кладенец), с. Тулово (Сондаж) и гр. Николаево (Сондаж №1) не се фиксират отклонения от ПС на наблюдаваните показатели.
Подземно водно тяло BG3G00000NQ003 е в добро химично състояние.
2. Подземно водно тяло BG3G000000Q004 /Порови води в Кватернер - Твърдишка котловина/
ПВТ заема Твърдишката котловина, разположено е в североизточната част на Източнобеломорски басейн. През средата на котловината преминава р. Твърдишка. В пролувиалните и алувиалните конусти отложения се формира общ подземен поток. ПВТ има площ от 113 км². Водоносния хоризонт е изграден от валуни, пясъци, глини. В пролувиално-алувиалните отложения подхранването става от реките и деретата, които идват от северната оградна верита и от инфилтриралите се валежи. Главна посока на движение на общия подземен поток е от север на юг. Средна дебелина на водоносния хоризонт – 8 м. Среден коеф. на филтрация на ПВТ – 0,45-179 м/ден. Среден модул на подземния отток – 2 л/сек/км2.

Това е най-горния хоризонт, пряко изложен на повърхностно замърсяване.

- нитрати - продължава тенденцията от предходната година в мониторингови пунктове при гр. Твърдица (Кладенец) и с. Гурково (Кладенец) – средногодишните съдържания съответно са 79,4 mg/l и 66,9 mg/l при стандарт 50 mg/l.

- фосфати - продължава тенденцията от предходната година на съдържания в отделни проби близо 10 пъти над стандарта (0,50 mg/l) в мониторингов пункт при с. Гурково - средногодишно съдържание 4,48 mg/l.

Релевантната стойност на нитрати e 66,9 mg/l, а на фосфати - 2,28 mg/l.

В мониторингов пункт при гр. Стара Загора (Сондаж -1 - “ЕМБУЛ ИНВЕСТМЪНТ” АД) се фиксира завишение на средногодишното съдържание от ПС на:

- калций - 143,25 mg/l (ПС – 129,51 mg/l)

- нитрати - 38,8 mg/l (ПС – 38,58 mg/l)

В мониторингов пункт при с. Хан Аспарухово (ПС - ПБВ - 5 Сондажа) се наблюдава завишение в отделни проби през годината на нитрати – през второ и трето тримесечие съответно 40,9 mg/l и 40,2 mg/l, но средногодишното съдържание е под ПС - 37,3 mg/l.
Релевантните стойности на калций и нитрати са под ПС и подземно водно тяло BG3G000000Q012 се класифицира в добро химично състояние.
5. Подземно водно тяло BG3G000000N014 /Порови води в Неоген - Ямбол - Елхово/
ПВТ е разположено в най-изтоточния край на Горнотракийската низина, заема едноименната котловина, изпълнена изцяло с плиоценски отложения. През нея от гр. Ямбол до с. Княжево преминава р. Тунджа и притоците и Поповса и Калиница, Араплийска и Явуз дере. ПВТ има площ от 1231 км². Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са глинести пясъци. Водоносния хоризонт е изграден от пясъци, гравелити, песъкливи глини, варовици, пясъчници, въглища. В запазната част на тялото посоката на подземния поток е от СЗ на ЮИ, а в източната – от СИ на ЮЗ. Средна дебелина на водоносния хоризонт - 25 м. Средна водопроводимост – 375 м2/ден. Среден коеф. на филтрация на ПВТ – 15 м/ден. Среден модул на подзем. отток – 0,6 л/сек/км².
От извършените наблюдения на отделните показатели се установи :
а) завишение на средногодишното съдържание от стандарта (50 mg/l) според Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г. (измен. ДВ, бр.2 от 2010 год.) на нитрати в мониторингови пунктоне при:

- с. Малък манастир (ПС – дренаж) - 74,33 mg/l

- с. Меден кладенец (ПС1 – Кладенец) - 87,33 mg/l

- с. Генерал Инзово (ПС "Генерал Инзово" – Извор) - 73,33 mg/l

б) завишение на средногодишното съдържание от ПС на:

- магнезий - 67,5 mg/l (ПС - 64,93 mg/l) в мониторингов пункт при с. Малък манастир (ПС – дренаж).

- твърдост (обща) - в мониторингови пунктове при с. Малък манастир (ПС – дренаж) и с. Генерал Инзово (ПС "Генерал Инзово" – Извор) съответно 10,8 mg-eqv/l и 10,97 mg-eqv/l при ПС - 10,32 mg-eqv/l .
ПВТ BG3G000000N014 е в лошо химично състояние по показателя нитрати (релевантна стойност 56,74 mg/l).

6. Подземно водно тяло BG3G00000NQ015 /Порови води в Неоген - Кватернер - Сливенско- Стралджанска област/
ПВТ е разположено в едноименната котловина, тя е една от най-големите по площ у нас, започва от с. Бинкос на запад и стига до с. Нейчово на изток, през западната и част преминава р. Тунджа, а през източната – р. Мочурица. ПВТ има площ от 800 км². Покриващите ПВТ пластове в зоната на подхранване са глинести пясъци. Водоносния хоризонт е изграден от чакъли, гравелити, пясъци, пясъчници, глини. Средна дебелина на ПВТ - 118 м, средна водопроводимост на ПВТ - 1770 м²/ден, среден коеф. на филтрация на ПВТ - 15 м/ден. Подхранване на ПВТ – в Сливенската (западна) част - от реките и деретата , спускащи се от оградните планински вериги, от валежите и поливните води, в Стралджанската (източна) част - инфилтриращите се валежни и речни води, потока се движи от север на юг. Среден модул на подзем. отток - 3,2 л/сек/км².
В мониторингов пункт при гр. Стралджа показатели със съдържания над стандарта според Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г. (измен. ДВ, бр.2 от 2010 год.) през цялата година (постоянна тенденция и от предходни години) са:

- електропроводимост - средногодишното съдържание 3039,75 μS cm-1 (стандарт – 2000 μS cm-1)

- калций - средногодишното съдържание 161,5 mg/l (стандарт – 150 mg/l)

- магнезий - средногодишното съдържание 198,25 mg/l (стандарт – 80 mg/l)

- натрий - средногодишното съдържание 222,08 mg/l (стандарт – 200 mg/l)

- нитрати - средногодишното съдържание 505,25 mg/l (стандарт – 50 mg/l)

- твърдост (обща) - средногодишното съдържание 26,3 mg-eqv/l (стандарт – 12 mg-eqv/l)

- сулфати - средногодишното съдържание 393,25 mg/l (стандарт – 250 mg/l)

- хлориди - средногодишното съдържание 312,5 mg/l (стандарт – 250 mg/l)
В мониторингов пункт при с. Чокоба (Кладенец) се фиксира завишение съдържанието на нитрати (през цялата година - средногодишно съдържание 61,08 mg/l) от стандарта според Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г. (измен. ДВ, бр.2 от 2010 год.) – 50 mg/l.
Релевантната стойност на нитрати е 38,86 mg/l и е над ПС (38,71 mg/l) и ПВТ BG3G00000NQ015 се класифицира в лошо химично състояние.

7. Подземно водно тяло BG3G000000Q017 /Порови води в Кватернер - Ямбол – Елхово/
ПВТ има площ от 206 км². Водоносния хоризонт е изграден от пясъци, глини, гравелити. Средна дебелина на ПВТ - 8 – 25 м, среден коефициент на филтрация - 100 – 110 м/ден, среден модул на подземния отток – 6 л/сек/км2.
В мониторингов пункт при с. Окоп (Кладенец - ПС - само за с.Окоп) се наблюдава завишение над ПС на нитрати през цялата година - средногодишно съдържание 46,33 mg/l (ПС - 38,58 mg/l).

В мониторингов пункт при с. Ханово (Група "Скалица" - ПС "Ханово" - Сондаж) се наблюдава завишение над стандарта на нитрати (през цялата година) и фосфати (през трето и четвърто тримесечие) - средногодишни съдържания съответно 52,3 mg/l и 0,65 mg/l.

- нитрати – в мониторингови пунктове при с. Опан (ПС - ПБВ - 5 Сондажа) и с. Овчи кладенец (ПС - Сондаж) съответно 61,86 mg/l и 110,75 mg/l при стандарт 50 mg/.

- сулфати - в мониторингов пункт при с. Опан (ПС - ПБВ - 5 Сондажа) - 327,8 mg/l при стандарт 250 mg/.

- амониеви йони - в мониторингов пункт при с. Трояново (Сондаж (ВС-2) - “МИНИ МАРИЦА - ИЗТОК” ЕАД) – 3,87 (при стандарт 0,5 mg/)

- твърдост (обща) - в мониторингов пункт при с. Овчи кладенец (ПС - Сондаж) - 15,15 mg-eqv/l (при стандарт 12 mg-eqv/l).

ПВТ BG3G0000PgN019 е в лошо химично състояние по показателите амониеви йони и нитрати с релевантни стойности над стандарта съответно 1,95 mg/l и 61,86 mg/l, а също и по показателите калций и твърдост (обща) с релевантни стойности над ПС съответно 147,8 mg/l и 11,28 mg-eqv/l (ПС за показателя твърдост (обща) е 10,32 mg-eqv/l).

- калций в мониторингов пункт при с. Рупките (ПС-ПБВ – Кладенци) - 128,75 mg/l при ПС - 124,13 mg/l.

- нитрати в мониторингови пунктове при с. Рупките (ПС-ПБВ - Кладенци) и с. Партизанин (Извор "Халка бунар") съответно 45,7 mg/l и 48,88 mg/l при ПС - 38,08 mg/l.

- сулфати в мониторингов пункт при с. Великан (Кладенец - дом Ангел Тенев) - 224,25 mg/l

при ПС - 190,48 mg/l.

Завишение на средногодишното съдържание от стандарта според Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г. (измен. ДВ, бр.2 от 2010 год.) се наблюдава в мониторингов пункт при с. Великан (Кладенец - дом Ангел Тенев) при следните показатели:

- калций - 214,75mg/l при стандарт 150 mg/.

- нитрати - 184,75 mg/l при стандарт 50 mg/.

В мониторингов пункт при с. Кап. Петко войвода (Извор "Славков извор") от извършените наблюдения на отделните показатели се установи:

а) нитрати – продължава тенденцията от предходни години на съдържания над стандарта според Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г. (измен. ДВ, бр.2 от 2010 год.) - средногодишно съдържание за този показател е 69,78 mg/l (стандарт - 50 mg/l).

б) желязо – през второ тримесечие се фиксира съдържание над стандарта - 0,498 mg/l, но средногодишно съдържание е 0,128 mg/l, т.е. под ПС (0,153 mg/l)

в) твърдост (обща) и калций – през годината се наблюдават в единични проби съдържания над ПС, но средногодишно съдържание за тези показатели съответно - 9,1 mg-eqv/l и 110,75 mg/l са под ПС – съответно 9,70 mg-eqv/l и 124,13 mg/l.
ПВТ BG3G0000T12034 е в лошо химично състояние по показателя нитрати - релевантна стойност (средногодишно съдържание) 69,78 mg/l.
15. Подземно водно тяло BG3G0000T13035 /Карстови води - Св. Илийски комплекс/
ПВТ е разположено в източната част на Източнобеломорски басейн, югоизточно от гр. Нова Загора. ПВТ има площ от 129 км². Водоносния хоризонт е изграден от варовици-кавернозни, доломити-напукани. Среден модул на подзем. отток - 4 л/сек/км².
От извършените наблюдения на отделните показатели в мониторингов пункт при с. Питово (Извор "Текиря") се установи :
а) завишение на средногодишното съдържание от стандарта според Приложение № 1 към чл. 10, ал. 2, т. 1 на Наредба № 1 от 10.10.2007г. (измен. ДВ, бр.2 от 2010 год.) на нитрати - 142,75 mg/l (стандарт - 50 mg/l)

Продължава тенценцията от предходните години на високи съдържания на този показател.

164 броя са публична общинска собственост

15 броя са собственост на Сдружения за напояване

3 броя се стопанисват от „НС” ЕАД – клон Горна Тунджа

4 броя частни язовири яз.”Колена”, „Инермат”, „Бейкьово” и „Горно Ботево”

1брой незавършен - собственост на МЗГ – яз.” Чаталка”

Необходимостта от извършване на почистване от дървесна и храстова растителност по откосите на язовирните стени, както и на реката/дерето/ до 500м след съоръжението.

Възстановяването на ерозирали мокри и сухи откоси;

Уширяване, удълбочаване и почистване на преливниците;

Донасипване, уплътняване и подравняване на короната на язовирната стена;

Премахване на мрежи от преливниците на язовирите;

Не навременни са действията на кметовете на общини, при констатиране на несъгласувани действия от страна на наемателите, които са в разрез с изискванията за безопасна експлоатация на съоръженията.

Водните обекти (язовирите), които се стопанисват от „Напоителни системи” ЕАД са в сравнително добро техническо състояние.

Язовирите стопанисвани от НЕК-ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади” са в добро техническо състояние.

Нямаме информация за язовирите собственост на Сдружения за напояване.

Констатирано състояние при извършени проверки на потенциално опасни язовири.

През 2011г. са извършени проверки от експерти на БДИБР съвместно с представители на ОА Ст. Загора и инспектор от ОУ ПБЗН Ст.Загора на яз.”Колена”, включително и по жалба на жители от с.Колена изпратена до МОСВ. Преливникът е в добро техническо състояние, след изпълнение на предписанието да се премахне поставената мрежа. В момента на всички проверки спирателният кран на основният изпускател е отворен, тъй като тръбата е с ф 500 и за да се поддържа необходимия свободен обем на язовира от 30% по предписание, трябва да се изпуска през по-голяма част от годината. Корона, сух и мокър откос са почистени от дървета и храсти частично.

Тревожно е състоянието на яз.”Чаталка” - строителството на обекта е замразено с Акт №10/05.11.1998г. Собственост на МЗГ. Няма охрана. Обектът е подложен на кражби.

изрязани са всички метални врати на входа и изхода на инжекционната галерия. Част от инжекционната галерия е под вода.

Изрязани са всички решетки на входа и изхода на водовземния тунел, открадната е предпазната мрежа и металната козирка. В резултат на това входът на водовземния тунел е затрупан със свлякла се земна и скална маса.

В момента на проверката основния изпускател (тунел с дължина 420м и диаметър ф1,7м) е затлачен и не може да изпълнява функциите си. Язовирната стена няма авариен преливник, тъй като не е достигната котата за неговото изграждане.

Язовирната стена е в незавършен вид. Съществува хидравлична връзка между яз.”Чаталка” , „Сърневец-1”, „Сърневец-2” и „Сладък кладенец”. При проливни дъждове и изпускане на посочените язовири, язовирната стена на „Чаталка” е застрашена от скъсване и наводняване на с. Ракитница.

В участъка на р. Соколица, непосредствено след СБ мост в опашката на яз. Розов кладенец, на съществуващ брод за преминаване на селскостопанска техника, нивото на брода е под кота на защитната дига. Участъкът се стопанисва от „НС” ЕАД – клон Горна Тунджа-Ст.Загора.

През 2011г.е извършен ремонт на стената на яз. „Скалица” – общинска собственост. Стената и съоръженията към нея се стопанисват от НЕК-ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади” .

За намаляване риска при експлоатация на съоръженията, комисията дава и предписания за ограничения в режима на завиряване.

При извършване на следваща проверка на съответния воден обект , се осъществява последващ контрол по изпълнение на дадените предписания.

Басейнова Дирекция – Пловдив осъществява контрол и по издадените от нея разрешителни. Разрешителните издадени от БД-Пловдив са предимно с цел риборазвъждане и напояване. При извършването на проверките експертите следят за изпълнението на условията и задълженията посочени в издадените разрешителни.

Самостоятелни проверки от експерти на Басейнова дирекция – Пловдив, относно техническото състояние на язовирите и защитните диги не са извършвани.
Община Нова Загора, обл.Сливен

Микроязовир в землището на с.Омарчево, -Разрешително №31160037/23.11.2010 - Разрешителното е издадено на Стоян Колев Колев за водовземане от ПВО-безименно дере.

Водовземането се изразява в завиряване на микроязовер Омарчево-1 посредством приток на р.Блатница. Микроязовирът е бил ликвидиран чрез прорязване на язовирната стена. Извършва се почистване на чашката на язовира, както и възстановяване на стената. Предстои възстановяване на основния изпускател с тръба Ø 320 мм.

-20 дка чиста производствна площ на садките 800 м².

Язовир Бояново е източен с цел улов на риба.

Няма изградени садки.