Състояние на водните ресурси и качество на водите
Изтегляне 457.92 Kb.
|
| СЪСТОЯНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ И КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ
Рамковата директива за водите 2000/60/ЕС (РДВ) е основният документ на Европейския съюз в политиката за управление на водния сектор, в отговор на нарастващите изисквания за достатъчни количества вода с добро качество, предназначени за всякакви цели. Нейното прилагане е голямо предизвикателство, поради въвеждането на новия интегриран подход за устойчиво управление на водите на основата на речно-басейнов принцип. Основното предизвикателство за всички страни днес е установяване на такова управление във водния сектор, чрез което да бъдат задоволени потребностите от вода в необходимото количество и качество, както за осигуряване на живота и здравето на населението, така и за нуждите на икономиката, при осигуряването на условия за възпроизводството и развитието на водните екосистеми. ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ1 Състояние на ресурсите от повърхностни води Водните ресурси са използваемата част от природните води на определена територия в зададен интервал от време. Формират се предимно от валежите и се проявяват като повърхностни и подземни води. През 2008 г. средната (за станция) годишна сума на валежите от 36 метеорологични станции е 484 l/m2 (с вариация 370 -555 l/m2 ) и е 67% от нормата (с вариация 49,2%-101,1%) при отделните станции. За отделните райони по Басейнови дирекции годишните суми валежи за 2008 г. са с вариации както следва: БД „ Дунавски район” Отчетените сумарни валежи за периода м.януари-м.декември 2008г. са от 342 l/m2 до752 l/m2, което представлява 63,5% от сумарната норма за периода или средният сумарен валеж за 14 метеорологични станции е 534 l /m2 . БД „ Черноморски район” – сумарните валежи за м.януари – м.декември 2008г. отчетени от 6 метеорологични станции на територията на басейновата дирекция са от порядъка на 360 l/m2 до 508 l/m2, което представлява 81,6 % от сумарната норма за периода или средният сумарен валеж за тези станции е 414 l/m2 .
Сумарният речен отток за 2008 г. в отделните райони за басейново управление, както следва:
Разпределението на годишния отток на реките по водосборни басейни е следното: 39,9% от този отток е формиран от реките в Дунавския водосборен басейн; 54,2 % - от реките в Беломорския басейн; 5,9% - от реките в Черноморския басейн. Състояние на водните ресурси в язовирите Сумарният наличен обем в наблюдаваните 52 язовири е 3999,82 млн.m3, използваемият им обем е 3109,22 млн.m3, което показва разполагаем използваем обем 54,9% от сумарния им полезен обем. Стойността на този показател през 2007 г. е 68,2%, т.е. съхранените води са по-малко с 755,26 млн.m3. Полезният сумарен разход на вода за 2008 г., от контролираните 42 язовири е 5782 млн.m3 срещу 6346,28 млн.m3 през 2007 г. Дунавския район за басейново управление : Регистрираният приток в наблюдаваните 14 язовири е 1024.85 млн.m3 и представлява 60,5% от нормата за периода, а сумарният полезен разход съответно-1180,8 млн.m3. В края на м.декември 2008г. сумарният наличен обем в същите язовири е 1045,2 млн.m3, използваемият им обем е 836,2 млн.m3, което показва разполагаем използваем обем 47,9% от сумарния им полезен обем. Регистрираният приток в наблюдаваните 7 язовири на територията на БД „ Черноморски район” през 2008г. е 325,28 млн.m3 и представлява 55,6 % от нормата за периода, а сумарния полезен разход – съответно 311,37 млн.m3. Сумарният наличен обем на същите язовири в края на 2008 г. е 620,65 млн.m3, от който сумарния използваем обем – 471,05 млн.m3.
Сумарният наличен обем в наблюдаваните 23 в края на годината е 1882 млн.m3, от който сумарният използваем обем – 1409,9 млн.m3. Западнобеломорския район за басейново управление Регистрираният приток в наблюдаваните 4 язовири е 281,9 млн.m3 и представлява 72 % от сумарната годишна норма. Наличният им обем е 451,95 млн.m3, използваемият им обем е 392,05 млн.m3, което показва разполагаем използваем обем 78% от сумарния им полезен обем. Състояние на ресурсите на подземните води През изминалата година е установено голямо пространствено разнообразие и слабо изразена тенденция на спадане в изменението на водните ресурси. Тенденцията е регистрирана при 52 наблюдателни пункта или в около 54 % от случаите, представящи различни подземни водни басейни. Не е установена добре изразена тенденция на изменение в 9 % от случаите. През годината максимални стойности на дебита на изворите са регистрирани в периода февруари–април, но най-често през април. Превишението на максималните месечни стойности на дебита спрямо съответните средни стойности на месечните максимуми е от 101 до 390 %, рядко по-голямо. Преобладаващи положителни отклонения са регистрирани в Чепински карстов басейн и в част от басейна на Стойловска синклинала (Странджански район). Най-големи (от 203 до 811 %) са отклоненията в периодите януари–април и септември–октомври в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, Бистрец – Мътнишки, Нишавски и Ловешко – Търновски карстови басейни, басейните на платото Пъстрина, на Тетевенска и Преславска антиклинали, както и в басейна на Стойловска синклинала. Преобладаващи максимални месечни стойности на дебита под средните стойности на месечните максимуми са регистрирани в Градешнишко – Владимировски, Милановски и Етрополски карстови басейни, в басейна Златна Панега, в Скакавишки, Разложки, Перущица – Огняновски и Настан – Триградски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала (Странджански район). Минимални стойности на дебита са регистрирани в периода септември–декември, но най-често през септември. Преобладаващ брой случаи на минимални месечни стойности, които превишават средните стойности на месечните минимуми, са регистрирани в Бистрец –Мътнишки карстов басейн, в басейните на платото Пъстрина, Златна Панега и масива Голо бърдо, в Нишавски и Чепински карстови басейни, както и в част от басейна на Стойловска синклинала. Преобладаващ брой случаи на минимални месечни стойности, които не превишават средните стойности на месечните минимуми, са установени в Градешнишко –Владимировски и Етрополски карстови басейни, в басейна на Преславска антиклинала, в Скакавишки, Разложки и Куклен – Добростански карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала. През по-голямата част на годината, в 75 % от наблюдаваните басейни, средномесечните стойности на дебита са под (от 2 до 95 %) съответните месечни норми. Предимно е понижен дебитът в барем-аптската водоносна система на Североизточна България, в Скакавишки, Бобошево – Мърводолски, Разложки, Гоцеделчевски (Струмската част), Перущица – Огняновски и част от Настан – Триградски карстови басейни, както и в басейна на Башдерменска синклинала. Преобладаващ брой случаи на средномесечни стойности на дебита, които не превишават месечните норми, са установени в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в Градешнишко – Владимировски, Нишавски и Милановски карстови басейни. Преобладаващо положителни отклонения (от 103 до 487 %) на дебита от месечните норми са регистрирани в Бистрец – Мътнишки и Чепински карстови басейни, в басейните на платото Пъстрина и Златна Панега, както и в част от басейна на Стойловска синклинала. В изменението на дебита на изворите в периода 1999 – 2008 г. са установени добре изразени положителни тенденции в 59 % от наблюдаваните басейни. Такива са тенденциите в Бистрец – Мътнишки, Искрецки и Етрополски карстови басейни, в басейните Златна Панега и масива Голо бърдо, в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България, в Чепински, част от Настан – Триградски и Куклен – Добростански карстови басейни, както и в басейна на Стойловска синклинала. За същия годишен период в 35 % от наблюдаваните басейни са установени добре изразени отрицателни тенденции на дебита. Такива тенденции се проявиха в Градешнишко – Владимировски карстов басейн, в барем-аптската водоносна система на Североизточна България, в Скакавишки, Бобошево – Мърводолски, част от Разложки и Перущица –Огняновски карстови басейни, както и в басейните на Башдерменска синклинала и студените пукнатинни води в Източнородопски район. През годината е установено голямо пространствено разнообразие на вариациите на водните нива в кладенците спрямо съответните месечни норми и средномногогодишни месечни стойности и слабо изразена тенденция на покачване, регистрирана в 29 наблюдателни пункта или 45 % от случаите. Максимални стойности на водните нива са регистрирани през първата половина на годината януари–юни, но най-често през февруари и април. Преобладаващи положителни отклонения от нормите (от 101 до 270 %, рядко по-големи), са установени на места в терасите на реките Русенски Лом, Русокастренска, Мътивир, Марица и Тунджа, в Софийска, Дупнишка и Сливенска котловини, в Горнотракийската низина, в локални зони от сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България и сравнително по-слабо изразени в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. Минимални стойности на водните нива са регистрирани в периода септември–декември, но най-често през септември. Преобладаващи отклонения на средномесечните стойности на нивата, които не превишават нормите, са регистрирани на места в терасите на реките Дунав и притоците й Лом, Вит, Янтра, в терасите на реките Камчия, Факийска, Струма, Места и Марица, както и на места в Кюстендилска и Карловска котловини, в Горнотракийската низина и в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. В изменението на нивата на подземните води в периода 1999 –2008 г. са установени добре изразени положителни тенденции в 54 % от случаите. Такива са тенденциите на места в терасите на реките Огоста, Искър, Русенски Лом, Мътивир, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Софийска и Дупнишка котловини, в локални зони от сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, както и в малм-валанжката водоносна система на същия район на страната. За същия годишен период в 35 % от наблюдаваните случаи са установени добре изразени отрицателни тенденции на водните нива. Тенденциите са проявени на места в терасите на реките Дунав, Янтра, Камчия, Факийска, Струма, Места и Стряма, в Кюстендилска и Карловска котловини, в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България, както и в барем-аптската водоносна система на същия район на страната. Без добре изразени тенденции са нивата на подземните води в 11 % от наблюдаваните случаи на места в терасата на реките Огоста и Скът, в Горнотракийската низина и в Сливенската котловина.
Използването на водните ресурси и опазването им от замърсяване е не само екологичен въпрос, но и съществен фактор за устойчивия икономически растеж особено в условията на недостиг на вода и зачестяващи суши. Иззетите пресни води3 за периода 2000 – 2008 г. се оценяват средно на около 6,3 млрд. m3 годишно. През 2008 г. количеството на иззетите пресни води нараства с 4,8% спрямо 2000 г. и достигат 6,4 млрд. m3. Около 70% са добити за собствено снабдяване на предприятията, а 30% за водоснабдяване (ВиК и напоителни системи). Равнището на водовземане се формира от енергетиката, чиито дял съставлява средно 64% от иззетите води. Основен източник за енергийно водоползване е р. Дунав. До 2006 г. дунавските води съставляват над 50% от иззетите пресни ресурси, след което се компенсират с язовирни води и други повърхностни водоизточници.
Използваните води за периода 2000-2008 г. се оценяват средно на 5,3 млрд. m3 годишно. В сравнение с 2000 г. общият обем на използваните води нараства. През 2008 г. от собствено снабдяване и доставка са използвани 5147 млн. m3, което е 7% повече спрямо 2000 година. Нарастването в абсолютен обем се дължи на индустриалните дейности - от 4178 млн. m3 през 2000 г. на 4508 млн. m3 през 2008 г., основно за охлаждане при производството на енергия. Нарастват и водите за напояване – използваните през 2008 г. са оценени на 272 млн. m3, което е с 21% повече спрямо 2000 г. Преобладаващата част са доставени от напоителни системи, като абсолютният обем зависи до голяма степен от климатичните фактори и вида на засетите култури. Спад на водите е отбелязан при преработващата и добивната индустрия. Относително постоянно е равнището на използваните води за битовия сектор (домакинства и услуги) - средногодишно 352 млн. m3, които съставляват около 7% от общо използваните води. Фиг.3. Използвана вода по основни дейности (без води за охлаждане в енергетиката), млн.m3 
Източник: НСИ Отпадъчни води През периода 2000 – 2008 г. от бита и производството са образувани средно 607 млн. m3 /год. отпадъчни води и около 3679 млн. m3 води от охлаждащи процеси. Водите от охлаждане се разглеждат отделно от отпадъчните води. Фиг.4 Образувани отпадъчни води и води от охлаждане, млн.m3 
Източник: НСИ Отпадъчните води от индустрията съставляват средногодишно 51% от образуваните. Част от тях са заустени в обществената канализационна мрежа, а останалите (84%) – във воден обект. През 2008 г. сумарно отведените отпадъчни води се оценяват на 204 млн. m3, което е с 35% по-малко спрямо 2000 година. Както през 2008 г., така и през 2000 г., около 57% са отведени след третиране в пречиствателни станции. Със значителни обеми се отличават 2003 и 2004 г., когато след разрешение от контролните органи във водните обекти са постъпили съхранявани в хвостохранилища отпадъчни води от минали периоди. Образуваните отпадъчни води от битовия сектор (домакинства и услуги) през 2008 г. се оценяват на 276 млн. m3, или с 9% по-малко спрямо 2000 г. Нараства делът на отведените в обществена канализационна мрежа – от 70% през 2000 г. на 75% през 2008. Обществената канализационна мрежа у нас е смесена и събира съвместно битови, индустриални и дъждовни води. Количеството на събраните води в канализацията (вкл. дъждовни) през 2008 г. е оценено на 546 млн. m3, от които 77% са постъпили в СПСОВ. Общото количество на заустените отпадъчни води от СПСОВ, канализационната система, наблюдаваните икономически единици и населението се оценява на 793 млн. m3, което е с 10% по-малко спрямо 2000 година. КАЧЕСТВО НА ВОДИТЕ Основната информация за качеството на водите се получава от Националната система за мониторинг на водите (НСМВ), която дава възможност за идентифициране на причините за замърсяването на повърхностните и подземни води (общо замърсяване, токсични вещества, биогенни елементи и др.), както и на източниците на замърсяване (точкови и дифузни), определяне на ефективността от различни програми за мониторинг ,извеждане на тенденции за качеството на водите, и предприемане на мерки за подобряване качеството им. Основните положения за целите, реда и начина на изграждане и мястото на НСМВ, в системата за мониторинг на околната среда, са разписани в ЗООС. В съответствие с изискванията на Закона за водите, НСМВ е изградена от националните мрежи за мониторинг на валежите и повърхностните води, подземните води и морските води. Контролно-информационната система за състоянието на отпадъчните води се определя също така като част от НСМВ, както и информацията, която предоставят лицата, задължени да провеждат собствен мониторинг на водите. Дейностите по функционирането и експлоатацията на НСМВ се изпълняват от Басейновите дирекции (БД) в обхвата на районите за басейново управление на водите и Регионалните инспекции по околна среда (РИОСВ) в частта контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води. Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) осъществява цялостното методично ръководство на НСМВ и провеждането на мониторинга на водите на национално ниво, съгласно заповед № 867/29.11.2007 на министъра на ОСВ. Състояние на повърхностните води Обща оценка на химичното състояние на повърхностните води  Въз основа на информацията от НСМОС за периода 1990-2008 г. личи ясно изразена тенденция на подобряване качеството на водите в Република България, което е доказателство за една устойчива и успешна политика по отношение на управлението на водния сектор в страната. Независимо от тази тенденция обаче в страната ни се срещат и водни тела в риск, за който продължава работата за достигане на добро екологично състояние до 2015 година- основна цел и на Рамковата директива на водите.
Повърхностните води (реки и езера) са един от най-важните и естествени източници на вода за напояване, за развитие на водната флора и фауна, за отдих и не на последно място като основен източник на питейна вода. Голяма част от реките в България са естествена среда на местообитание на много видове водни организми, които са не само от национално, но и от международно значение. Именно това налага тяхното опазване и постъпки за постигане на добро екологично състояние. Състоянието на повърхностните води оказва косвено влияние не само върху човешкото здраве, но и върху устойчивото икономическо развитие на страната. Основните показатели характеризиращи качеството на повърхностните води са: • Разтворен кислород (Dissolved oxygen DO) – основен показател за метаболизма на всички водни организми. • БПК5 (BOD5) - (биологична потребност от кислород) – това е мярка за количеството кислород, използван от аеробните микроорганизми за разграждане на органичните замърсители, той определя замърсяването на водите с органични вещества. • Химична потребност от кислород (COD) – определя общото замърсяване на водите. • Амониев азот (NH4 – N) – основен причинител на еутрофикация на водите, а при високи концентрации е токсичен за водните организми. • Нитратен азот (NO3 – N) – стимулира растежа на водните растения • Ортофосфати (РО4) – основен източник за растеж на водните растения при фотосинтезата, но в излишни количества води до цъфтеж на водораслите.
При тях се наблюдава леко повишаване в последните 2-3 години, дължащо се на повишената употреба на перилни и почистващи препарати и последващото недостатъчно пречистване на битовите отпадъчни води, както и повишената употреба на фосфатите в селското стопанство и промишлеността. Оценка на качеството на реките в отделните райони за басейново управление Анализът на качеството на повърхностните води по райони за басейново управление за периода на 2008 г. показва тенденция за запазване на доброто качество на водите по отношение на основните показатели – разтворен кислород, биологична потребност от кислород (БПК5), химична потребност от кислород (ХПК), азот амониев (NH4-N), азот нитратен (NO3-N), фосфати (PO4).
Ф  иг.6. Състояние на речните води в България по отношение на разтворен кислород, биологична потребност от кислород(БПК5) и химична потребност от кислород (ХПК) за 2008г.
Източник: ИАОС В Дунавския басейн през изминалата 2008 г. се наблюдава тенденция за запазване на доброто качество на водите по отношение на разтворения кислород, биологичната потребност от кислород и химичната потребност от кислород. Почти всички проби попадат във първа и втора категория водоприемник. По отношение на биогенните елементи имаме запазване на доброто качеството на водите, като при фосфатите се наблюдава попадане на проби в трета и извън трета категория. Основен източник на фосфатите са перилните и почистващи препарати, както и последващото не достатъчно пречистване на отпадъчните води. В Черноморския басейнов район за изминалата 2008 г. като цяло се наблюдава добро качеството на водите по показателите разтворен кислород, биологична потребност от кислород и химична потребност от кислород. Само в пункта на р.Врана след гр. Търговище качеството е лошо и попада извън трета категория водоприемник. По отношение на биогенните замърсители в района на басейновата дирекция се наблюдава замърсяване на водите основно по отношение на фосфатите, дължащо се на не достатъчното пречистване на битовите отпадъчни води и липсата на пречиствателни станции в морските ни курорти. В Източно беломорския басейн по отношение на разтворения кислород, биологичната потребност от кислород и химичната потребност от кислород се наблюдава запазване доброто качество на водите за 2008 г. Почти всички проби попадат в нормата за първа и втора категория водоприемник. По отношение на биогенните елементи в района се наблюдава добро качество на водите, като отново се наблюдава леко завишаване на съдържанието на фосфатите. В Западно беломорския басейнов район качеството на повърхностните води се запазва добро през периода на 2008 г. по показателите разтворен кислород, биологична потребност от кислород и химична потребност от кислород. В пункта на р.Благоевградска Бистрица след град Благоевград се наблюдава влошаване на качеството на водите по основните показатели. По отношение на биогенните елементи се наблюдава отново влошаване на качеството в някой поречия по отношение на фосфатите поради недостатъчното пречистване на битовите отпадъчни води. Ф  иг. 7. Състояние на речните води в България по отношение на NH4-N-азот амониев, NO3-N-азот нитратен, PO4-ортофосфати за 2008г.
Оценка на съдържанието на тежки метали Оценката на съдържанието на тежките метали в страната ни се прави в съответствие с Наредба 7/86г.. В текста по долу е дадена подробна информация за регистрираните единични превишения на концентрацията на тежки метали над нормата за III категория, които обикновено се дължат само на индустриално замърсяване от предприятията в съответните райони. Олово (Pb) – През изминалата 2008г. са обследвани общо 409 проби, от който 90% попадат в нормите за I категориа, 8% са във II категория, и 2% са в нормите за III категория. Не се наблюдава превишаване на нормите за III катгеория. Мед (Cu) - над нормата за III категория (> 0,5 mg/l) са измерени в 1% то всички пунктове, като най често срещани превишения има на пункта на р. Медет - преди устие, р. Тополница след с.Чавдар, р. Малък Искър след гр. Етрополе при с. Лъга. В I категория попадат 96% от пунктовете. Никел (Ni) – през 2008г. са анализирани общо 374 от които няма превишаване на нормата за III категория водоприемник. Цинк (Zn) – от всички направени проби през годината само две от тях попадат извън нормите за III категория (10 mg/l)- 12,4mg/l на р. Върбица с. Ерма река, и на р. Маданска, гр.Мадан, кв.Батанци – 12,2mg/l. Общ хром (Gr) – концентрациите варират от 0,001 до 0,129 mg/l, р. Ерма - след хвостохранилище Ерма река. Този показател не се нормира в Наредба №7/1986г. Арсен (As) – концентрации надвишаващи нормата за III категория (>0,2 mg/l) водоприемник се наблюдават еднократно само в два пункта - на в р. Чипровска над гр. Чипровци, и на р. Въча след гр. Девин. Цианиди – през изминалата 2008г. по отношение на замърсяването на повърхностните води с цианиди не се наблюдава превишаване на нормите за II категория. Феноли – от анализираните 604 броя проби превишаване на нормите за III категория (< 0,1 mg/l) се наблюдават в около 2% от пунктовете. Като цяло може да се обобщи, че и през изминалата 2008 г. се запазва тенденцията за подобряване качеството на повърхностните води в Република България по отношение на химичните показатели, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план. Независимо от тази ясно изразена тенденция у нас все още има водни екосистеми който са под риск, дължащ се на модифицирането на водните тела във връзка с новопостроените водни електроцентрали, изпускането на емисии във води, както и липсата на съвременни градски пречиствателни станции. Въпреки общо благоприятната картина съществуват и участъци, в които нормативно определените стойности на показателите за качеството на водата са значително превишени. Друг рисков фактор за повърхностните води са и твърдите отпадъци от нерегламентираните сметища, изхвърлянето на пластмасови шишета и други битови отпадъци директно в реките и язовирите. До момента обаче все още не е разработена система, която да следи този тип замърсяване на водите. Сравнение на основните показатели на страните от Европейската Агенция по околна среда Основните показатели приложими както на национално ниво, така и на европейско за оценка на качеството на повърхностните води са биологичната потребност от кислород (BOD5), азот амониев (NH4-N), азот нитратен (NO3-N), фосфати (PO4). На следващата фигура е представено разпределение на концентрацията на БПК5 в реките на 30 европейски страни в т.ч. България, на база средногодишните концентрации на БПК5 (mg /l О2) за 2008 г., докладвани в ЕАОС.
От картата като цяло може да направи извод, че почти във всички страни членки на ЕАОС концентрацията на БПК5 попада в рамките от 2 – 4 mg/l O2 , което показва добро състояние на повърхностните води. Но въпреки това както на национално така и на европейско ниво все още има много водни тела попадащи в риск по отношение на достигане на добро състояние. Биологична оценка на речните води Според биологичната оценка за качеството на речните води в България за 2008 г. около 37% от наблюдаваните пунктове са с влошено качество. Това показва относително запазване на броя на водните тела в лошо състояние в сравнение с 2006 и 2007 г..
В биологичната оценка (направена по утвърдена през 1998г. методика за макробезгръбначна фауна в реки) са включени резултатите от проведения мониторинг на дънната макробезгръбначна фауна за 575 пункта в реки. Оценката е направена по стойностите на биотичния индекс. Биотичният индекс отразява относителното обилие на индикаторни групи. Методиката се използва за биологична оценка на качеството на речните води и не определя екологичен статус съгласно изискванията на Рамковата Директива за Водите 2000/60/ЕС. Използвана е следната оценъчна скала: БИ 1,1-2 – силно замърсени; БИ 2,2-3 – замърсени; БИ 3 – средно замърсени; БИ 3-4 – слабо замърсени; БИ 4,4-5,5 – не замърсени. Използваната оценъчна скала не е типово специфична. На фиг. 9 е предствена биологичната оценка на основните речни поречия. Ф  иг. 9. Биологична оценка на качеството на речните води в България през 2008 г.
В Дунавския басейн качеството на речните води е добро за р.Огоста и реките западно от Огоста, като влошено качество е установено само в някои пунктове – р.Тимок при устието, р.Огоста след Монтана и р.Скът след Бяла Слатина. Река Искър и реките в източната част на Дунавския басейн са значително по-повлияни от човешката дейност. В сравнение с предходни години силно влошено остава качеството на водите на р.Янтра след Габрово и притока й р. Росица, р.Осъм при устието и Русенски Лом след Русе. Леко подобрение на качеството на водите се наблюдава за р.Искър. В Черноморския басейн в сравнение с 2007 г. не е установена значителна промяна в качеството на речните води - р.Камчия в горното течение е в по-добро състояние в сравнение с долното течение, а р.Луда Камчия, която е основен приток е слабо до средно замърсена. По-значително повлияни от човешката дейност са Провадийска, Айтоска, Ахелой, Средецка, Крива и Врана. Добро е състоянието на Ропотамо, Велека и Резовска. В Източнобеломорския басейн по-значително е замърсяването по реките Марица, Тополница и Тунджа. По-добро е качеството на водите на р.Арда. Традиционно по-замърсени остават р.Тополница преди яз. Тополница, р.Марица между Димитровград и Свиленград а от притоците р.Луда Яна, р.Чепинска, р.Рахманлийска, р.Стара, р.Сазлийка (силно замърсен е участъка около гр.Раднево), р.Харманлийска, р.Черна, р.Върбица, р.Маданска и реките Стряма и Чепеларска след гр.Асеновград. За поречието на Арда средно до силно замърсени са притоците р.Черна (има влошаване на състоянието в сравнение с 2007 г.), р.Върбица, и р.Маданска. В Западнобеломорския басейн се запазва тенденцията от 2007 г. – в поречията на реките Струма и Места преобладват пунктове със слабо замърсени води. В лошо състояние са водите на Струма след гр. Перник и около Благоевград. Традиционно лошо е състоянието на притоците р. Благоевградска Бистрица, Санданска Бистрица (устие), Брежанска (устие) и Джерман (устие). От поречието на Места с влошено качество са водите е р. Глазне, докато притоците Канина и Белишка са в добро състояние.
Оценката на състоянието на водите предназначени за питейно- битово водоснабдяване през 2008г. е извършена в съответствие с изискванията на Наредба №12 за качествените изисквания към повърхностните води, предназначени за питейно битово водоснабдяване и е изготвена на база информацията от Годишните доклади за 2008г., разработени от Басейновите дирекции, съгласно раздел IV чл. 16 на наредбата. В Годишните доклади е представена подробна информация за водоизточниците, ВиК дружествата, програмите за мониторинг и данните от проведен мониторинг, включително от собствен мониторниг, както и оценки, прогнози и анализи. Пълният текст на Годишните доклади може да се намери на интернет страниците на Басейновите дирекции на следните адреси: www.dunavbd.org , www.bsbd.org , www.bd-ibr.org и www.wabd.bg . Съгласно чл.3 на Наредба №12/2002г. категоризирането и изискванията към качеството на повърхностните води, предназначени за питейно-битово водоснабдяване се извършва чрез определени гранични стойности в три категории: А1, А2 и А3.
Източник: ИАОС по данни на Басейновите Дирекции Крайбрежни морски води 4 През 2008 г. се проведоха двата вида мониторинг – контролен и оперативен. Липсата на достатъчно информация от контролен мониторинг е причина за все още неопределен „риск” на повечето крайбрежни морски тела и продължаване на програмата във времето. Използването на физико-химичните елементи за качество при определяне на екологичното състояние се провежда само в случаите на постигнато добро и много добро състояние по биологични елементи. През 2008 г., е провеждан биологичен мониторинг върху биологични елементи за качество(БЕК) „макроводорасли и висши водни растения” и „дънна безгръбначна фауна”. Методите за оценка на състоянието по БЕК „макроводорасли и висши водни растения” не са интеркалибирани (сравнени) с Румъния, поради което не участват в настоящата оценка на състоянието. Липсата данни за БЕК „фитопланктон”, за физикохимични елементи за качество и за съдържанието на специфични и приоритетни вещества не позволява да бъде извършена цялостна оценка на състоянието на крайбрежните морски води, съгласно изискванията на Българското законодателство и РДВ 2000/60/ЕС.
Каталог: eea eea -> Наредба №8 от 12 декември 2003 Г. За реда и условията за издаване на разрешителни за изключенията от забраните, въведени със закона за биологичното разнообразие за животинските и растителните видове от приложение №3, за животинските видове от приложение eea -> Наредба №6 от 23 октомври 2003 Г. За минималните изисквания и условия за отглеждане на животни в зоологически градини и центрове за отглеждане и размножаване на защитени видове животни eea -> Събиране (R13 и/или D15) на негодни за употреба батерии и акумулатори eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда eea -> Министерство на околната среда и водите изпълнителна агенция по околна среда eea -> Доклад за изпълнение на дейностите, за които е предоставено комплексно разрешително Изтегляне 457.92 Kb. Сподели с приятели:
|
Източник:ИАОС
