Състояние на водните ресурси и качество на водите

Мониторинговите пунктове с установено замърсяване с нитратни йони през 2008 г., както и рисковите подземни водни тела са представени на обобщената за четирите басейнови райони карта (фиг. 14.). През 2008 г. се установяват замърсявания с нитрати в 18,9 % от пунктовете, а 28,2 % от ПВТ са под риск. Установените през 2008г. превишения на стандартите за качество за останалите показатели по Наредба №1/10.10.2007г. по ПВТ и мониторингови пунктове са посочени на фиг. 16. Резултатите показват замърсявания в 39,2 % от пунктовете, като 56,4 % от ПВТ са под риск.

От осемте, посочени в таблица 1 рискови ПВТ по съдържание на нитрати за последните 15 години, само три показват тенденция на повишение - Порови води в Неоген - Кватернер - Сунгурларско - Карнобатска котловина, Порови води в Палеоген - Неоген - Марица Изток и Карстови води - Тополовградски масив. Трендовете, както и броя на пунктовете по години са показани на фиг.15. За анализирания петнадесет годишен период не са установени рискови ПВТ по нитритни йони и магнезий, което може да се види в таблица 1.

През 2008 г. са отчетени единични превишения за електропроводимост, нитритни йони и хлориди. Амониеви йони са регистрирани над стандарта за качество в част от пробовземанията през 2008г. и в част от мониторинговите пунктове на единадесет ПВТ- порови води в кватернерни и неогенски отложения, неоген-кватернерни и палеоген-неогенски отложения, както и в пукнатинни води. Нито едно от ПВТ не показва превишение по медиана за 2008г.

Установени са превишения на общото желязо и мангана. Общото желязо е регистрирано в пунктове привързани към порови води в кватернера, неоген-кватернера и в пукнатинните води на Крумовград-Кирковската зона. Манган над нормата е установен в пунктове привързани към поровите води в кватернера и неогена, както и в карстовите води в района на Чирпан- Димитровград. По-съществени са превишенията в порови подземни води. От направеният статистически анализ за петнадесет годишен период се наблюдава запазване на рисковите ПВТ по желязо и манган, но не се установяват тенденции.

През 2008 г. са установени отделни превишения на стандартите за сулфати в единични пунктове на пет ПВТ в неоген- кватернерни оотложения, както и в два от трите наблюдавани пункта на ПВТ - Порови води в Палеоген - Неоген - Марица Изток. Регистрирани са единични превишения на стандартите за качество за хлориди, фосфати, като по-значими се определят съдържанията на фосфати в ПВТ - Порови води в Неоген - Кватернер – Хасково, където превишения са регистрирани нецелогодишно в три от петте мониторингови пункта.

От анализираните тежки метали през 2008 г. са установени единични превишения на стандартите за качество за съдържание на олово, общ хром и цинк. От анализа на пестициди и органични замърсители през 2008 г. не са установени превишения на стандартите за качество, съгласно Наредба №1/10.10.2007 г.


Качество на подземните води в Западнобеломорски басейнов район.

От 33-те подземни водни тела, подлежащи на мониторинг в Западнобеломорски басейнов район са установени 3 ПВТ - рискови по съдържание на нитрати за 2008 г., а 11 съдържат поне един пункт, в който е превишен поне един от показателите по Наредба№1/ 10.10.2007г. Направените анализи и тенденции по гореописаната методика за периода 1994-2008 година показват 4 рискови ПВТ по нитрати с тенденция на нарастване в две от тях. Установени са 2 рискови ПВТ по магнезий и тенденциите и за двете са за нарастване. За мангана са установени 7 рискови ПВТ, а за сулфатите статистическият анализ показва липса на рискови ПВТ. За останалите показатели няма ясно изразени тенденции. Резултатите от анализа на тежки метали и пестициди показват, че те не превишават определените им в Наредба №1 стандартите за качество.
В района подлежат на мониторинг 43 мониторингови пункта разпределени в 33 подземни водни тела. Това са девет ПВТ, привързани към кватернерните отложения, седем в неогенски водоносни хоризонти и едно ПВТ е в кватернер-неоген-палеогенски скали. На мониторинг подлежат карстовите води на девет ПВТ и пукнатинни води в седем ПВТ.

Пунктовете и ПВТ с превишения на стандарта за качество на нитратите и останалите показатели по Наредба №1/ 10.10.2007 г. са посочени на обобщените карти за четирите басейнови райони на фиг.14. и фиг.16. През 2008 г. се установяват замърсявания с нитрати в 7,7 % от мониторинговите пунктове, а 9,4 % от ПВТ са под риск. Анализа на останалите показатели показва, че в 25,6 % от пунктовете се установяват замърсявания , а 33,3 % от ПВТ са рискови. Тенденциите за 15 годишен период за нитрати са посочени на фиг. 15.(бокс – плотове), а за всички останали показатели – в таблица 1. От направения статистически анализ – определяне на медиани по ПВТ за петнадесет годишен период се установява тренд на нарастване за нитрати в две ПВТ- Порови води в неоген – Струмешница и Пукнатинни води в Гоцеделчевски палеогенски водоносен хоризонт.

През 2008 г. са установени единични превишения за амониеви йони, общото желязо, калций, магнезий, нитрити и фосфати.

От анализа на тежките метали през 2008 г. не се установяват превишения. Не се наблюдават и замърсявания на подземните води с пестициди и органични замърсители.

• 
  Наредба № 2 от 13 септември 2007г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници, обн.ДВ.бр.27 от 11 март 2008г.
  
• 
  Наредба № 5 от 30 май 2008г. за управление качеството на водите за къпане, обн.ДВ.бр.53 от 10 юни 2008г.
  

Подзаконови нормативни актове, които не са изработени в законоустановения срок, а именно:

• 
  Наредба за зоните за защита на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване и на минералните води /чл. 135, т. 6 във връзка с § 144 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите/
  
• 
  Наредба за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване /чл. 135, т. 13 във връзка с § 144 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите/
  
• 
  Наредба за ползване на повърхностните води /чл. 135, т. 1а във връзка с § 144 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за водите/
  

Планувани подзаконови нормативни актове за 2008 г., издадени със закъснение:

• 
  Наредба за качеството на водите за напояване на земеделските култури /чл. 135, т.16 от Закона за водите/ - Издадена на 27.05.2009 г.
  
• 
  Правилник за дейността, организацията на работа и състав на басейновите дирекции, издаден от Министъра на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 10 от 29.01.2002 г., в сила от 29.01.2002 г., изм. и доп., бр. от 20.11.2009 г. , в сила от 20. 11.2009 г.
  

През 2008 г. в МОСВ са подадени 364 бр. заявления за издаване на разрешително по Закона за водите. В законоустановения срок не са издадени 46 от тях.

За опазване на водите предназначени за питейно – битово водоснабдяване и на минералните води през 2008 г. са издадени заповеди за реализиране на 198 бр. проекта за санитарно – охранителни зони.

Един от механизмите за управление на водите са издаваните административни актове за водовземане и ползване на воден обект. Така например през 2008 г. министърът на околната среда и водите е издал 432 бр. разрешителни по Закона за водите.

За опазване на водите от замърсяване, титулярите на разрешителни за заустване, издадени по реда на Закона за водите и на комплексни разрешителни са задължени да изпълняват програми от мерки - за привеждане в съответствие с изискванията за опазване на водите и програми за собствен мониторинг - за доказване на съответствие с условията в разрешителното. През 2008 г. са утвърдени общо 180 програми за собствен мониторинг на отпадъчните води, заустващи в повърхностни води.

• 
  “Техническа помощ за прогнозиране на наводненията – система за ранно предупреждение – Марица и Тунджа – Подобряване капацитета за прогнозиране на наводнения в българо-турския граничен район”; проект ФАР-ТГС:
  
• 
  “Управление на водите в басейна на река Струма/Стримон, чрез използването на мрежи от метеорологични станции - проект ИНТЕРЕГ ІІІ А/ ФАР СВС Гърция-България
  
• 
  проект ИНТЕРЕГ ІІІ А/ ФАР СВС Гърция-България “Управление на водите в басейна на река Струма/Стримон чрез прилагане на Директива 2000/60 на ЕС”;
  
• 
  ФАР -Туининг проект “Укрепване на националната мрежа за мониторинг на повърхностните води в България”
  
• 
  проект “Проучване върху интегрирано управление на водите на Република България ” финансиран от японското правителство и изпълняван от Японската Агенция за Международно Сътрудничество (JICA) за пилотните райони Западнобеломорски и Източнобеломорски басейнови райони;
  
• 
  “Анализи и икономическа обосновка на програмите от мерки,включени в Плана за управление на речните басейни”, проект, финансиран по програма MATRA на Холандското правителство, с пилотен район басейнова дирекция “Западнобеломорски район”;
  
• 
  “Техническа помощ за предпроектно проучване за устойчиво дългосрочно използване на термоминералните води от хидротермалните системи в басейна на р.Струма/Стримон”. проект:ФАР
  

1. 
   393 агломерации с по-малко от 2 000 е.ж., в които има изградена канализационна мрежа
   
   1. 
      19 агломерации имат 100 % изградена канализационна мрежа
      
   2. 
      374 агломерации имат частично изградена канализационна мрежа
      

1. 
   за 9 агломерации отпадъчните води се пречистват до необходимата степен на пречистване
   
2. 
   за 1 агломерации отпадъчните води се пречистват, но не до необходимата степен на пречистване
   
3. 
   за 383 агломерации отпадъчните води не се пречистват.
   

2. 
   411 агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж.
   
   1. 
      15 агломерации имат 100 % изградена канализационна мрежа
      
   2. 
      396 агломерации имат частично изградена канализационна мрежа
      

1. 
   за 22 агломерации отпадъчните води се пречистват до необходимата степен на пречистване
   
2. 
   за 6 агломерации отпадъчните води се пречистват, но не до необходимата степен на пречистване
   
3. 
   за 383 агломерации отпадъчните води не се пречистват.
   

3. 
   124 агломерации с над 10 000 е.ж.
   
   1. 
      14 агломерации имат 100 % изградена канализационна мрежа
      
   2. 
      110 агломерации имат частично изградена канализационна мрежа
      

1. 
   за 8 агломерации отпадъчните води се пречистват до необходимата степен на пречистване
   
2. 
   за 47 агломерации се пречистват, но не до необходимата степен на пречистване
   
3. 
   за 69 агломерации отпадъчните води не се пречистват