Класификационните системи са разработени по проект «Оценка на състоянието на крайбрежните и морски екосистеми от наземно-базирани източници» от Института по океанология при БАН

Класификационните системи са разработени по проект «Оценка на състоянието на крайбрежните и морски екосистеми от наземно-базирани източници» от Института по океанология при БАН.

Оценка на състоянието на водните тела база БЕК макрозообентос е представена на картата на фиг. 11.

М 1:1 000 000

Съгласно Наредба № 5/2008 г. за управление на качеството на водите за къпане, мониторингът, анализите и оценката на качеството на водите за къпане се провежда от Регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве (РИОКОЗ). За крайбрежните води сезонът за къпане започва от 15 май до 1 юли и приключва от 31 август до 30 септември.

За да се оценят водите за къпане се прилагат изискванията на Директива 76/160/EEC транспонирана в Наредба № 11 за качеството на водите за къпане.

През изминалия сезон от 89 зони за къпане 70 са постигнали съответствие с препоръчителните стойности съгласно изискванията на наредбата, 83 са постигнали съответствие със задължителните стойности и 6 – не са постигнали съответствие със задължителните стойности. През 2008 година няма затворени зони за къпане.

Като цяло се наблюдава подобряване на качеството на водите в сравнение с 2007 г., когато броя на не постигналите съответствие със задължителните стойности зони е бил по-висок и е имало 1 затворена зона.
Фиг. 12. Качество на водите за къпане

Формирани товари в повърхностните води

Формираните товари в повърхностните води се изчисляват на база измерените концентрации за съответния показател през годината и изчисления средно месечен и средногодишен отток за пунктовете на устията на реките. На фиг. 13 е представена тенденцията на внесените товари, изразени като маса в тонове, в повърхностните води, отчетени на устията на реките. След регистрираните пикове през 2005 и 2006 г. в следващите години се забелязва тенденция на намаление на внесените в реките товари по основните показатели, характеризиращи качеството на повърхностните води. Преобладаващо участие във формирането на товарите в Дунавския басейн имат р. Искър и р. Янтра. Аналогично е участието на р. Камчия за Черноморския басейн, на р. Марица в Източнобеломорския басейн и р. Струма в Западнобеломорския басейн.

Оценките на качеството на подземните води за 2008 г. са направени според изискванията на Европейската Рамкова Директива за Водите по речни басейнови райони и по подземни водни тела (ПВТ). Резултатите от направените анализи са сравнени със Стандарти за качество (СК) на подземните води, съгласно Наредба №1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води.

*за подземни водни тела с данни само за една година не са определяни трендове, но са отчетени като рискови, поради регистрирани превишения на медианата за тази година

- От 25% до 75% персентили  - min  - max - median - стандарт за качество

Замърсявания с горните показатели се установяват в 58,5% от наблюдаваните подземни водни тела и 46,13% от мониторинговите пунктове за подземни води.

Основен замърсител на подземните води през 2008г. са нитратите. (фиг.14). Установяват се замърсявания с нитрати в 26,3 % от пунктовете, като под риск са 37,5 % от ПВТ. След анализ на останалите задължителни показатели по Наредба №1/10.10.2007г., мониторинговите пунктове с установени превишения за 2008 год. са посочени на фиг. 16. Резултатите показват замърсявания в 58% от пунктовете, като 60,4 % от ПВТ са под риск. Рисковите ПВТ и тенденции за всички показатели за периода 1994 - 2008 г. са посочени в таблица 1. Тенденциите за съдържанието на нитрати са представени като бокс - плотове на фиг.15.

В Дунавски басейнов район за анализираният петнадесет годишен период са установени тенденции на намаление за девет ПВТ по нитрати, четири ПВТ по магнезий, няма тенденции при рисковите ПВТ по общо желязо и по манган. Тенденция на нарастване по нитрати е установена в пет ПВТ–Кватернера - Брегово-Новоселска низина; в Кватернера на р. Лом и р. Янтра; Карстовите води в Ломско-Плевенската депресия и в Централния Балкан, Нарастване по магнезий е установена за едно ПВТ -Кватернера - между реките Лом и Искър.

За 2008 г. са регистрирани през отделни тримесечия единични превишения на сулфати, електропроводимост, фосфати и амониеви йони.

От анализираните тежки метали през 2008г. се наблюдава единични превишение на стандарта за арсен, олово и никел и отделни превишения за общ хром.
През 2008 г. резултатите от анализите на пестициди навсякъде са под 0,1 µg/l. От 2006г. се анализират органичните замърсители – трихлоретилен и тетрахлоретилен и резултатите от анализа им за последните три години показват, че навсякъде са под определените в Наредба №1 стандарти за качество- 10 µg/l. От 2008г. започна анализирането и на следните специфични замърсители: 2,4 Д, Алахлор, Ацетохлор, Манкоцеб, Пендиметалин, Трифлуралин, Хлорпирифос и Циперметрин. Резултатите от анализа им показват, че навсякъде са под границите на определяне на лабораторния метод.
Качество на подземните води в Черноморски басейнов район

От 39-те подземни водни тела, които подлежат на мониторинг в Черноморски басейнов район през 2008г. са определени като рискови 17 ПВТ по съдържание на нитрати, а 31 съдържат поне един пункт, в който е превишен стандартите за качество на поне един от показателите. Направените статистически анализи на данни по гореописаната методика за периода 1994-2008 година показват наличие на нитрати в пет подземни водни тела, като за четири ПВТ тенденцията е на нарастване. Установено е наличие на амониеви йони в 10 тела, като само отделни медиани през годините са надвишавали стандарта и не показват ясно изразени тенденции. Относно съдържанието на нитритни йони – не се наблюдават превишения по медиана.
През 2008 г. в този басейнов район са мониторирани 89 пункта, разпределени в 39 подземни водни тела (ПВТ). Тринадесет от телата са привързани към кватернерните отложения на реките, четири тела са в порови неогенски отложения, а четири са в карстово-порови неогенски наслаги. Очертани са четири ПВТ в палеогенските наслаги. Карстови води се наблюдават в в 5 горнокредни ПВТ и в 2 ПВТ в Малм-Валанж. Обект на мониторинг на химичното състояние на водите са и седем пукнатинни подземни водни тела.

Рисковите ПВТ и пунктовете, където е превишен стандарта за качество за нитратите през 2008 г. и за останалите показатели по Наредба №1 са показани на обобщени за четирите басейнови райони карти на фиг. 14 и фиг. 16. През 2008г. се установяват замърсявания с нитрати в 32,6 % от пунктовете, а 43,6 % от ПВТ са под риск. Резултатите от анализа на останалите показатели показват замърсявания в 55,1 % от пунктовете и в 79,5 % от ПВТ.

Трендовете за петнадесет годишен период за нитрати са представени на фиг.15, а в таблица 1 е посочено и разпределението на тенденциите за определените рискови тела по някои от останалите показатели. Превишения през 2008 г. на стандарта за качество за амониеви йони се установяват в поровите води в кватернера на три от реките в този басейнов район, както и в единични анализи в порови води в палеоген, палеоцен, еоцен и в карстовите води в горна креда-мастрихт, в малм- валанжа и в пукнатинните води в хотрив-барем-апт.

От анализираните през 2008 г. тежки метали се наблюдават единични превишения за арсен, никел, общ хром и олово. Останалите тежки метали навсякъде са под определените им стандарти за качество, съгласно Наредба №1. Данните от анализа на пестициди и органични замърсители за 2008 г. не показват превишения на стандартите за качество.