Състояние, разпространение и ползване на лечебните растения в пп “Странджа” Чавдар Гусев

Устойчивото ползване на ресурсите от лечебни растения трябва се основава на обективна и научнообоснована оценка. Особено важен момент при нейното изготвяне е определянето на съотношението между размера на експлоатационния натиск и количествата на растителните суровини, които се ползват от даден район за определен период от време. Ресурсологичните изследвания на територията на ПП Странджа са силно ограничени. С изключение на подробното изследване на Евстатиева, Василев (1996) върху кримския чай (Siderits syriaca), останалата част от лечебните растения в парка не са били обект на проучване. Информация с насочващ характер за ограничен брой видове се съдържа в обобщаващия труд на Стоянов (1972-1973) “Нашите лекарствени растения”, но тя е сравнително стара, много обща и се нуждае от потвърждение, тъй като се касае за видове - чувствителни към промени в екологичните условия. По аналогичен начин трябва да се третират и данните на Стоянов, Савчев (1965) от изследването върху запасите на лудото биле (Atropa bella-donna). Обект на ресурсни оценки с експертен характер е било и блатното кокиче (Leucojum aestivum). Неговите популации на територията на парка са без стопанско значение от една страна и от друга се намират в защитени територии и могат да бъдат само източник на генетичен материал.

За изготвяне на раздел “Лечебни растения” към ПУ на ПП Странджа съществено значение има информацията от хорологичните, таксономичните, фитоценологичните и русурсологичните изследвания.

По причини от субективен и обективен характер преобладават хорологичните и таксономични данни, тъй като флората на планината е привличала отдавна вниманието на ботаниците. Независимо от това данните за разпространението на лечебните растения са сравнително стари, не са обвързани с актуалната топонимия в парка и трудно могат да бъдат организирани в информационни единици, подходящи за вземане на управленски решения при ползване на ресурса. При тези изследвания, акцентът в повечето случаи е бил върху някой от по-интересните, редки и характерни таксони. По тази причина “обикновените”, широко разпространени видове, към които се проявява стопански интерес не са регистрирани и изследвани.

Фитоценологичните изследвания на територията на парка също са силно ограничени. Поради тази причина липсва информация за участието на лечебните растения в растителната покривка на планината

Ресурсологичните изследвания върху лечебните растения са крайно недостатъчни. Липсват конкретни данни на ценопопулационно ниво (площ, хоризонтална и възрастова структура, численост и покритие) за видове, приоритетни от природозащитна и стопанска гледна точка.

Не е провеждано ресурсологично картиране, включващо оценка на биологичната и стопанска продуктивност на лечебните растения в парка. Не са изследвани възможностите за възстановяване на популациите при експлоатация в локалните климатични условия.

Основно значение при управление на дейността по ползване на ресурсите от лечебни растения има информацията за равнището на пряко ползване, т.е. какви видове са обект на стопански интерес и какви количества от тях се изкупуват. Много важно е да се познава добре каква е инфраструктурата, обслужваща стопанската дейност, какви са реалните ползватели и на тази основа да се анализира дали има вероятност за възникване на конфликти между досегашните практики на ползване и препоръчваните с плана за управление режими.

Информацията е за тези характеристики е твърде ограничена поради липса на нормативно регламентирани изисквания за нейното събиране и съхраняване, до момента на влизане в сила на ЗЛР.

За тази цел са анализирани данни за издадени позволителни за ползване, без да има обратна връзка и постъпване на информация за фактически събраните количества, т. е. данните са само ориентировъчни.

Оценката на ползването е извършена въз основа на данни, събрани чрез анкетен метод, като са интервюирани лица, ангажирани пряко с управление (Държавни лесничейства, общински управи и РИОСВ Бургас) или с търговска дейност. Анализиран е периода 1996 - 2001 г.

През този период обект на събиране са били 9 вида билки и 3 вида диворастящи плодове (Приложение 3). Годишният обем на събираните билки и диворастящи плодове е в границите 1 100-4 686 kg, с изключение на 1996, 1997 и 1998 г., когато високите обеми изкупувани количества (до 96 910 kg) се дължат на търсенето на жълт кантарион. За анализирания период са издадени разрешения за събиране на 137496 kg билки и плодове. Събираните видове са сред приоритетните търговски позиции в национален мащаб, които се изкупуват в многотонажни количества. От видовете под ограничителен режим за периода, еднократно, през 2001 г., е определена квота от МОСВ за 50 kg корени от лудо биле.

През последните две години на територията на парка и прилежащите територии са регистрирани, относително голям брой пунктове за изкупуване на билки. През 1999 г. са регистрирани 40, през 2000 г. - 50 пункта, а през 2001 г. – 20. Те са локализирани в следните селища: Варвара, Лозенец, Царево, Ново Паничарево, Звездец, Кости, Малко Търново, Ясна поляна, Писменово, Средец, Бродилово, Ахтопол, Граматиково, Заберново, Бяла вода и Синеморец. Като се има предвид, че между наличието на изкупвателни пунктове и ползването има пропорционална зависимост, може да се счита, че в близките няколко години събирането на билки с комерсиална цел ще се активизира и равнището на ползване ще се повиши, както по отношение броя на използваните видове, така и по отношение на добиваните количества.

8. Препоръки за устойчиво ползване на лечебните растения в ПП Странджа

8.1. По оценката на ресурса

Основен елемент при планиране на ползването на ресурсите от лечебни растения е обвързване с размера и състоянието на запасите от конкретните видове. За тази цел е необходима приблизителна оценка на разпространението, състоянието и нивото на експлоатационните запаси на лечебните растения, които са в ефективен стопански цикъл, с приоритет на видове, поставени под ограничителен режим и видове, които се събират в големи количества през последните 5-10 години. Известни са рисковете от консервационна и стопанска гледна точка, когато дейността се управлява без наличието на регламент и план за ползване на ресурса.

8.2. По управлението на ресурса

Необходимо е въвеждане и регламентиране на правила за събиране, осигуряващи устойчиво ползване на ресурсите. Недопустимо е в парковата територия да остава безнаказана порочната практика при събиране на цветове и листа да се изкореняват цели растения, при събиране на плодове и цветове от дървесни видове да се режат и чупят клони. Необходимо е да се ограничи до минимум събиране на подземни части (корени, коренища, грудки и луковици) както и на кори, тъй като ефектът на пряко унищожаване е неоспорим и запазването на част от находището и осигуряване на период за въстановяване е задължително.

Трябва да се анализира инфраструктурата, обслужваща събирането и реализацията на добитите билки. Да се изготви специален регистър на стопанските субекти, които ползват билки от парковата територия и да се влезе в активен диалог с тях относно бъдещите им планове за развитие на дейността в района на парка.

Целесъобразно е да се направи анализ на правата и задълженията на институциите, възможностите за ефективен контрол и сътрудничество между тях. Известни са рисковете от наличието на контрол върху ресурса от няколко институции - такива в момента са държавните лесничейства, общините и областната управа, отдела на РИОСВ Бургас и ДПП. Да се създадат условия за изпълнение ЗЛР и да се създаде междуинституционална комисия за оперативни действия и контрол.

8.3. По информационната и образователната дейност

Необходимо е предоставяне на ползвателите и собствениците на земи на информация за състоянието и значението на ресурсите и провеждане на дейности свързани с опазване, поддържане и възстановяване на лечебните растения.

Друг много важен кръг от предстоящи действия е свързан с повишаване на природозащитната култура на местното население и най-вече на събирачи и заготвители. Необходимо е да се разработят информационни материали (забранени видове и основни правила за събиране), с цел да се ограничи събирането на редки и застрашени лечебни растения поради незнание или унищожаване на находища поради неправилно бране.