323
Мерион, Еврипил, Тоант и Одисей. По съвета на Нестор решили да хвърлят жребий между героите. Когато жребиите били поставени в шлем, Нестор започнал да го тръска, за да падне нечий жребий.
Героите молели боговете да падне жребият на Аякс Теламонид,
на Диомед или на Агамемнон. Паднал от шлема жребият на Аякс.
Зарадвал се храбрият Аякс Теламонид. Облякъл своите доспехи и излязъл напред, на мястото за двубоя. Вървял, сякаш бил богът на войната Арес — огромен, могъщ и страшен. Пред себе си държал обкован с мед щит,
голям като кула, и размахвал тежко копие.
Ужасили се троянците, виждайки Аякс, уплаха се промъкнала в гърдите на Хектор. Страшно се изгледали един друг бойците. Пръв хвърлил копие Хектор. Той не могъл да пробие щита на Аякс. Метнал копието си Аякс и пронизал щита на Хектор. Копието пробило и бронята на Хектор и разкъсало хитона му. Хектор се спасил от смърт само като отскочил настрана. Героите измъкнали копията си и отново се сблъскали. Хектор пак ударил с копие по щита на Аякс Теламонид,
но копието му се подвило. А Аякс още веднъж пробил щита на Хектор и леко го наранил във врата. Хектор не престанал да се бие; той грабнал от земята грамаден камък и го запратил в Аяксовия щит.
Медната обвивка на грамадния щит затрещяла; Аякс на свой ред грабнал още по-тежък камък и го хвърлил към Хекторовия щит с такава сила, че го строшил и наранил Хектор в крака. Хектор паднал на земята, но бог Аполон бързо го повдигнал.
Героите се заловили за мечовете си и щели да се изпосекат един друг, ако не били се притичали глашатаите и не препречили помежду им жезлите си.
—
Привършете боя, герои! — извикали глашатаите. — Всички ние виждаме, че сте големи герои, че и двама ви Зевс еднакво обича.
Мръква се вече; всички имат нужда от почивка.
— Глашатайо — обърнал се Аякс към глашатая на троянците, —
това, което ти каза, би трябвало да го каже самият Хектор, защото той призова на двубой. Аз съм готов да прекратя борбата, ако той пожелае.
Хектор незабавно отговорил на Аякс:
— О, сине Теламонов, боговете са ти дали и ръст голям, и
сила и разум; ти си най-славният от гръцките герои. Да привършим за днес нашия двубой. После можем пак да се срещнем на бранното поле. Но като се разделяме сега, нека се зачетем един друг с някакъв дар като
324
спомен за нашия двубой. Нека воините на Троя и Гърция си спомнят,
че двама герои са се били, пламнали от вражда един срещу друг, но са се разделили помирени като приятели.
Като казал това, Хектор свалил меча си, украсен със сребро, и
го подал на Аякс, а Аякс подарил на Хектор скъпоценния си пурпурен колан. Така завършил двубоят между героите. Троянците се радвали,
че Хектор излязъл невредим от двубоя с могъщия Аякс, и тържествено го придружили до града. Ликували и гърците, като видели какъв могъщ герой е Аякс Теламонид. А цар Агамемнон уредил пиршество в чест на Аякс, като поканил всички вождове. До късна вечер пирували вождовете.
Когато пиршеството привършило, старецът Нестор дал съвет пред събраните гръцки вождове да прекратят битката за един ден, за да погребат падналите герои и да изградят стена с кули около стана и корабите, за да могат гърците да се защищават зад тая стена, а край нея да се изкопае дълбок ров. Вождовете възприели съвета на Нестор и се разотишли по шатрите си да почиват до сутринта.
И троянските вождове се събрали на съвет. На
това съвещаниеАнтенор посъветвал да бъдат върнати на гърците прекрасната Елена и заграбените съкровища. Но Парис за нищо на света не се съгласявал да върне Елена; бил съгласен да се върнат само съкровищата на Менелай,
като той добави към тях и дарове от себе си. Цар Приам дал мнение на сутринта да се изпрати при гърците вестител, който трябвало да им предаде Парисовото предложение, а ако гърците не се съгласят с това предложение, битката да продължи дотогава, докато боговете дадат окончателна победа на едната или на другата страна. Троянците се съгласили с Приамовото мнение. И когато настъпило утрото,
троянците изпратили вестител до гърците, но те отхвърлили
Парисовото
предложение; съгласили се само да прекъснат боя за един ден, за да бъдат погребани убитите воини.
Още преди изгрев-слънце троянците и гърците започнали да погребват падналите воини. Те докарали телата до кладите и ги изгорили. После гърците изградили за един ден около лагера си висока стена с кули и изкопали пред нея дълбок ров. Дори боговете олимпийци се учудвали на тази работа на гърците. Единствен бог
Посейдон им се ядосал, задето не принесли жертви на боговете, когато издигали стената. Но гръмовержецът Зевс успокоил Посейдон. Той му