Старогръцки легенди и митове

Налях му втора чаша, той поиска трета, налях му и трета. Подавайки му я, казах на циклопа:

- Искаш да знаеш името ми? Наричат ме Никой.

- Е, слушай сега, Никой, тебе ще те изям последен - това ще ти бъде подаръкът от мене - така ми "отговори със смях циклопът.

Одисеи, напуска пещерата, привързан под овен

455
Изпи той и третата чаша, опи се, търкули се на - мята и заспа. Тогава аз дадох знак на другарите, граб"| нахме подострената греда, запалихме края й в огъня щ изгорихме с него окото на циклопа. От страшната болка| той зарева, измъкна от окото си димящия кол и започна < да вика на помощ другите циклопи. Те дотичаха и за' почнаха да питат: -

- Какво стана с тебе, Полифеме? Кой ти причини зло? Да не са отвлекли стадата ти? Защо ни разбуди? Полифем им отговаряше с диво реване: \

- Погубва ме Никой - не със сила, а с хитрост. Циклопите се разсърдиха и креснаха на Полифем:

- Щом никой не ти е причинил зло, тогава няма защо така да ревеш! Ако пък си заболял, такава е волята на Зевс, но нея никой не може да я отмени. След тези думи циклопите се разотидоха. Дойде утрото. С гръмки охкания Полифем отмахна от входа скалата и започна да пуща стадото на полето, опипвайки с ръце- гърба на всяка овца и на всяка коза. Тогава, за да спася другарите си, навързах по три овена заедно и под средния привързах по един от моите другари. Самият аз пък, като се вкопчих с ръце в гъстата вълна на един грамаден овен, любимец на Полифем, увиснах под него. Овните с привързаните под тях мои спътници минаха покрай Полифем. Последен вървеше овенът, под който висях аз. Полифем го спря, започна да го гали и да му се оплаква за нещастието си;

за това, че му е причинил зло дръзкият Никой. Най-сет-не той пусна да мине и този овен. Така ние се спасихме от сигурна смърт. Побързахме да откараме стадото на Полифем към кораба, където ни чакаха другарите. Аз не им позволих да оплакват загиналите. Качихме се бързо на кораба, като взехме със себе си овцете на Полифем, и отплавахме от брега. Когато се отдалечихме на такова разстояние, от което се чува още човешки глас, аз високо се провикнах към циклопа:

- Слушай, циклопе! Със своята жестокост ти сам си навлече наказанието на Зевс. Няма вече да убиваш и да изяждаш нещастни пътници.

Циклопът ме чу, в яростта си вдигна една скала и я запокити в морето. Скалата насмалко щеше да разбие носа на кораба. От падането на скалата морето се развълнува. Една грамадна вълна подхвана моя кораб и го захвърли към брега. Но аз оттласнах кораба от брега с един прът и ние отново заплавахме по морето. Като се отдалечихме, извиках на Полифем:

- Знай, Полифеме, че тебе те-ослепи Одисеи, царят

на Итака!

Дивият циклоп зави от злоба и гръмогласно извика:

- Сбъдна се пророчеството, което чух от прррица-теля! Аз си мислех, че Одисеи е някакъв страшен великан, а не такъв нищожен червей като тебе!

Полифем започна да моли баща си Посейдон да ме накаже, задето му отнех зрението. Той пак грабна една скала, още по-голяма от първата, и я запрати в морето.. Скалата падна зад кърмата на кораба. Грамадна вълна подхвана моя кораб и го захвърли далеч в морето. Така ние се спасихме. Благополучно стигнахме до острова, където чакаха останалите кораби. Там принесохме богати жертви на боговете. След като прекарахме нощта на брега на този остров, на следния ден се отправихме по-пататък по безбрежното море, скърбейки за загиналите другари.

Одисеи на Половия остров. Скоро присТи-нахме на острова.на Еол Целият Еолов остров, г:"(аващ по морето" е заобиколен с неразрушима медна стена, а бреговете му се издигат като отвесни скали из морските вълни. На тоя остров живее Еол с жена си, с шестима синове и шест дъщери. Щастлив и спокоен беше животът на Еол. Дните си той прекарваше, пирувайки -весело със своето семейство в богатите си чертози. Цял месец Еол ни чествува с пирове и слуша разказите ми за подвизите на героите при Троя.

Най-сетне помолих Еол да ни пусне да си заминем за родината. Той се съгласи. На прощаване ми даде голям мях, завързан със сребърна връв. В този мях бяха поставени подчинените на Еол ветрове. На свобода беше оставен единствено Зефир. Той трябваше да кара корабите ни към родна Итака. Еол забрани да развързваме меха дотогава, докато пристигнем в родината. Но великият Зевс не бе ми отредил да се завърна в родината. Когато на десетия ден от плаването се показа вече Итака, боговете ме потопиха в дълбок сън. А моите спътници започнали да говорят помежду си, че Еол сигурно ми с дал много злато и сребро, сложено в Меха, щом не позволявам да се развързва. Подтикнати от любопитство, моите спътници развързали меха. Ветровете изскочили от него и вдигнали страшна буря в морето. От шума на бурята аз се събудих и в отчаянието си исках дч се хвърля в морето, но се покорих на съдбата и като се загърнах в плаща си, легнах на кърмата. 457

Изложено според поемата на Омир "Одисея"

458

Бурята отново ни отнесе до острова на Бол. С едив^ от моите спътници аз отидох в Еоловия дворец и по-| молих Еол втори път да 'ми помогне да се завърна в ро"| дината. Но Еол се разсърди; Изгони ме от двореца сн| и каза, че никога няма да помага на такъв като мене,? когото боговете ненавиждат и преследват. Проливайки^ горчиви сълзи, аз напуснах Еоловия дворец. ^

Одисеи на острова на магьосницата Кирка (Цирцея). Дълго плавахме ние по безбрежното море, проливайки сълзи по загиналите другари. Най-сетне стигнахме до остров Еея , където живееше прекраснокосата вълшебница Кирка, дъщеря на бог Хелгос. Два дни прекарахме на брега на тих залив. На третия ден, след като препасах меч к взех копието си, аз навлязох навътре в острова. От една висока скала видях в далечината дим, който се издигаше иззад гората. Реших да се върна при корабите и да изпратя неколцина спътници да разузнаят кой живее на острова. По пътя към кораба успях да убия с копие грамаден елен. Занесох го 0а кораба, сготвихме го и като се подкрепихме с ядене и с вино, заспахме при шума на морските вълни. На сутринта разделих спътниците си на два отреда. Начело на единия застанах аз, а за началник на другия поставих Еврилох. Хвърлихме жребий кой да отиде навътре в острова: на Еврилох се падна да отиде с дванадесетте си другари.

Те заминаха. Бързо стигнали до двореца на Кирка. Около двореца бродели опитомени лъвове и вълци. Като видели спътниците ми, те притичали към тях и започнали да се галят като кучета, които се умилкват около своите'стопани - така ги била укротила с вълшебно питие Кирка. В това време от двореца се донесло до моите спътници звънко пеене. Моите спътници извикали от двореца Кирка. Тя излязла и любезно "ги помолила да влязат. В двореца им поднесла р.йно в чаши, като смесила в него сок от вълшебна трева. Изпили виното моите спътници, а Кирка, докосвайки всеки поотделно с жезчла си, превърнала всичките в свине, като им оставила само разума. Запряла Кирка свинете в свинар-"ика и им хвърлила, на тях, проливащи горчиви сълзи, желъди за храна. Спасил се беше само Еврилох -• той не влязъл в двореца заедно с другите.

Еврилох дотича до кораба и с ужас разказа за нещастието, сполетяло моите спътници. Аз веднага тръгнах за двореца на Кирка, мислейки само за едно: как да спася спътниците си. По пътя ми се яви в образа на прекрасен юноша бог Хермес. Той ме научи как да освободя другарите си от властта на магьосницата и ми даде един чудодеен корен, който трябваше да направи магиите на Кирка безвредни за мене. Пристигнах в двореца на Кирка. Тя любезно ме посрещна, въ-

Одисей при _ магьосницата Цирцея (Кирка)

веде ме в двореца и като ме покани да седна на богата украсено кресло, поднесе ми вълшебно питие. Аз спо койно го изпих. А тя ме докосна с жезъла си и каза|

- Хайде сега отивай в свинарника и се търкаля! там заедо с другите.

Но аз, като извадих меча си, както ми беше поръчал, Хермес, нахвърлих се върху магьосницата и я запла^ ших. че ще я убия. Кирка падна на колене пред мене^

- О, кой си ти? - извика тя. - Никой досега не е;

можал да се спаси от моето вълшебно питие. Зная, ти' си хитроумният Одисеи! На мене отдавна ми предсказа •Хермес, че .'де дойдеш при мене. Хайде скрий меча си в ножницата! ,

А аз, като турих меча в ножницата, накарах Кирка да се закълне, че няма да ми причини зло. Тя ми се закле с ненарушимата клетва на боговете. След като;

даде обещанието. Кирка ме помоли да остана в двореца;

и ми предложи да си почина. Съгласих се. Докато си почивах, прислужничките на Кирка, дъщери на богове;

на реки и потоци, приготвиха великолепна трапеза. След' като си починах, облякох се в разкошни дрехи, влязох , в чертога за пиршества, седнах край масата, отрупана с богати ястия, й потънах в тежък размисъл. От скръб не можех нищо да ям. Кирка ме попита коя е причината за моята печал. Отговорих й, че няма да хапна нищо дотогава, докато тя не върне предишния образ на моите спътници. Веднага Кирка изведе от кочината свинете, мазна ги с вълшебен мехлем, върна им предишния. вид и ги направи дори по-красиви и по-силни, отколкото бяха по-рано. Моите спътници се зарадваха, като ме видяха. Тяхната радост трогна даже Кирка. Магьосницата ме помоли да отида до морския бряг, за да взема останалите там мои спътници и да ги доведа всичките з двореца й. Аз тутакси изпълних молбата на Кирка и доведох всичките си спътници, макар че Ев-рилох ги нддумваше Да не се доверяват на коварната магьосница. Когато всички се събраха в двореца на Кирка, тя ни устрои великолепен пир.

Цяла година преживяхме ние в двореца на Кирка. След като изтече годината, аз замолих Кирка да ни пусне да си отидем в родината. Голямата магьосница се съгласи. Тя ми каза, че преди да се върнем в родината, аз трябва да посетя царството на мрачния Ха-дес и там да запитам сянката на тиванския прорица-тел Тирезий за своята съдба. Кирка ми обясни как да стигна до входа на подземното царство на сенките и ме

научи как трябва да принасям жертьи или да ирпоиоп-вам сенките на умрелите. Изслушах наставленията на богинята, и започнах да свиквам другарите за път. От врявата на нашите подвиквалия се събудил. Елпенор, който спеше на плоския покрив на двореца. Той набързо скочи от леглото си и като забрави, че се намира на покрив, изтичал към викащите го другари, но падна на земята и се преби. Като видяхме как загина нашият прекрасен приятел, ние горчиво го оплакахме. Не можахме да го погребем веднага, понеже трябваше час по-скоро да заминем на далечен път - до края на земята, до входа за царството на мрачния Хадес.

Одисеи слиза в царството на Хадес. Когато открих на другарите чи закъде ще пътуваме сега, те изпаднаха в ужас; но подчинявайки се на моята заповед, качиха се на кораба и ние отплавахме за далечния север. Магьосницата Кирка ни изпрати попътен вятър. Бързо тласкаше той напред нашия кораб. Най-после. стигнахме до водите на беловласия Океан и спряхме до брега на печалната страна на кимерийците , където никога не свети на хората бог Хелиос. Тая страна е вечно покрита със студена мъгла, вечно я обгръща като в дебела пелена нощни дрезгавина. Там изтеглихме на брега нашия кораб, взехме със себе си дадените ни от Кирка овца н черен овен за принасяне в жертва на подземните богове н тръгнахме към мястото, където край висока скала Крцит и Пирифлегетон се вливат в Ахерон---. Като пристигнахме там, изкопах с меча си дълбока яма, извърших над нея три възлияния с мед, с вино и с вода, посипах всичко с ечемичено брашно и заклах над ямата жертвите. Кръвта на жертвите се стичаше в ямата. На голяма тълпа се струпаха при ямата души на умрели и се запрепираха коя от тях първа да пие жертвена кръв. Тук имаше души на моми (годеници), на младежи, старци и на мъже, убити в боеве. Ужас обзе и мене, и моите спътници. Изгорихме жертвите и извикахме по име мрачния бог Хадес и жена му богиня Персефона. Аз извидих меча си и застанах пред ямата, за да не допускам душите на умрелите до нея. Първа се приближи душата на младия Елпенор. Неговата душа беше стигнала преди нас до вратата на царството на душите на умрелите. Елпенор ме помоли да извършим погребение на тялото му, за да може душата му да намери успокоение в царството' на Хадес. Обещах да изпълня молбата му. До ямата долетя и душата на майка ми Антиклея.

Изложено според поемата на Омир "Одисея"

461
пили п мъчно да ми оеше, аз и нея не пуснах да се прнб^ лижи до ямата, тъй като пръв трябваше да, пие крой прорицателят Тирезий. Най-сетне душата на Тирезий с^ яви. Като се напи с кръв, безплътната душа се обърна;" към мене и ми каза, че бог Посейдон, земетресецът, е?| разгневен срещу мене, задето съм ослепил сина му, цик-;

лопа Полифем. Но съм щял да стигна в родината си "• против волята на Посейдон - така ми предсказа Тире-, зий - само ако моите спътници не закачат биковете на1 Хелиос на остров Тринакрия. Но ако моите спътници;

убият някои от тези бикове, ще ги постигне гибел; ще! се спася единствен аз и. след големи премеждия ще се| завърна в къщи. Там ще отмъстя на кандидатите за ръката на жена ми, но после ще взема едно весло на рамо и ще трябва да странствувам дотогава, докато срещна народ, който не познава'мореплаването и никога не е виждал 1\ораби; ще позная този народ по това, че срещнат от мине човек ще ме попита защо нося на рамо лопата. В тая страна трябва да принеса жертва на По-1 сейдон и едва след това да се завърна у дома. А там трябва да принеса богата жертва на всички богове; само в такъв случай ще живея спокойно в Итака до самата си смърт. Ето какво ми предсказа прорицателят Тирезий; след това той се отдалечи. Аз видях много души. Душата на моята майка ми разказа, след като се напи с кръв, какво е ставало в родната Итака до смъртта й ч ме успокои, като каза, че са живи и баща ми Лаерт, и Пенелопа, п младият Телемах. Исках да прегърна нежно обичаната си майка и триж протягах към нея рще, но и трите пъти нейната лека сянка се .изплъзваше. В царството на Хадес видях сенките на мнозина герои, но не съм в състояние да изброя всички, за това не би ми стигнала и цялата нощ. Вече е късно, време е да прекратя разказа си, време е всички да отидем да почиваме.

Така р-жьл Одисеи. Но всички събрани започнали да го молят да продължи да разказва; молели го и царица Арста, и цар Алкиной. Всички били готови да слушат Одисеи чак до зори. И той продължил разказа си.

- В царството на Хадес видях и душата на цар Ага-мемнон. Горчиво се оплакваше той от жена си Клитем-нестра и от Егист, които го убили - него, микепския цар - в деня на завръщането му. Душата на Агамемнон ме съветваше да не се доверявам след завръщането си в Итака на моята жена Пенелопа. Видях н душите на
Ахил, Патрокъл, Антилох н АЯКС Телемонид. На Ахил разказах за големите подвизи на сина му Неоптолем и той се зарадва, макар че преди това горчиво се оплакваше от безрадостния живот в царството на умрелите и казваше, че предпочита да бъде последният ратай на земята, отколкото да б-ьде цар в царството на душите на умрелите. Аз .исках да се помиря с великия АЯКС '- бях го обидил тежко, когато спорехме кой от нас да вземе Дхчловите доспехи, - но АЯКС си отиде мълчешком, без да ми каже поне една дума. Видях и съдията на умрелите, цар Минос. Видях и мъченията на Тантал и на Сизиф. Наи-после се приближи до мене и душата на най-големия от героите, Херкулес, докато самият той прекарваше на Олимп, всред безсмъртните богове. Чаках да се- приближат душите и на други велики герои от минали времена, но душите нададоха такъв ужасен писък, че уплашен, аз изтичах към кораба. Опасявах се, че богиня Персефона ще изпрати ужасната горгона Медуза .

Бързо спуснахме кораба във водите на беловласия Океан и оставихме страната на кимерийците. Скоро благополуч.ю стигнахме до остров Еея, спряхме на бре" га и се отдадохме на спокоен сън.

Плаването на Одисеи покрай острова на сирените и покрай Сцила и Харибда. На другия ден погребахме тялото на Елпенор, над гроба насипахме висока могила. Узнала за нашето връщане, на морския бряг дойде н магьосницата Кирка; подир нея вървяха прислужнич-

Сенките на АЯКС и Пала-мед • подземното царство

Изложено според поемата на Омир "Одисея"

463
ките й, те донесоха на кораба голямо количество разкошно приготвена храна и мехове с вино. Пирувахме ла морския бряг, докато падна нощ. А когато моите спътници легнаха да спят, вълшебницата Кирка ми раз' каза какви опасности ми предстоят из пътя и ме научи как да ги избягвам.

Едва бе заруменяла зората на небето, когато аз събудих другарите си. Спуснахме кораба в морето, гребците в такт натиснаха веслата и корабът се понесе в открито море. Попътен вятър наду корабните платна и ние спокойно заплавахмс по морето. Вече наближавахме острова на сирените. Тогава аз се обърнах към спът* ниците си:

- Приятели! Сега трябва да минем покрай острова на сирените. Със своето пеене те увличат минаващите оттук моряци, подлагат ги на жестски мъчения и ги убиват. Целият им остров е покрит с костите на разкъсаните от тях хора. На вас ще ви запуша ушите с мек восък, за д;] не чувате пеенето на сирените и да не загинете, а вие пък ще ме завържете о мачтата; магьосницата Кирка ми разреши да чуя пеенето на сирените. Ако аз, очарован от тяхното пеене, ви замоля да ме отвържете, в;'е още по-яко ме'свържете.

Едва бях изрекъл тези думи, когато изведнъж попътният вятър престана. Другарите ми свалиха корпбчого платно и се заловиха за веслата. Виждаше се сече островът на сирените. Аз запуших с восък ушите •ю моите спът1ици, а те тъй здраво ме завързаха о мачтата, че не можех да се помръдна. Нашият кораб бързо плаваше покрай-острова, а оттам се носеше омайното пеене на сирените.

- О, доплавай при нас, велики Одисее! - тъй пееха сирените. - Насочи кораба си към нас, за да се насладиш на нашето пеене. Нито един моряк не отминава, без да е чул нашето сладостно пеене. След като се наслади от него, той ни напуща, научил много неща. Ние знаем всичко, - и какво са изпатили по волята на боговете край Троя гърците, и какво става по земята.

Очарован от пеенето на сирените, аз дадох знак на другарите си да ме отвържат. Но помнейки моите нареждания, те още по-яко ме свързаха. Моите спътници извадиха восъка от ушите си и ме отвързаха от мачтата едва тогава, когато островът на сирените се беше скрил от очите ни.

Спокойно плаваше все по-нататък корабът, но извед-

нъж аз чух в далечината ужасен шум и забелязах някакъв дим. Знаех, че това е Харибда. Другарите ми се изплашиха, изтърваха веслата и корабът спря. Обиколих спътниците си и почнах да ги насърчавам.

- Приятели! Много беди претърпяхме ние, много опасности избягнахме - тъй им казвах аз, - опасността, която ни предстои сега да превъзмогнем, не е по-страшна от онази, която изпитахме в пещерата на По. лифем. Затова не губете кураж, наблягайте по-силно върху веслата! Зевс ще ни помогне да избегнем гибелта. Насочете кораба настрана от мястото, където се вижда димът и се чува ужасният шум. Карайте по-близо до скалата!

Насърчих аз другарите. Те наблегнаха с всички сили върху веслата. Но за Сцила не им казах нищо. Аз знаех, че Сцила ще изтръгне от мене само шестима спътници, а в Харибда бихме загинали всички. Сам аз, забравил наставленията на Кирка, грабнах копието и зачаках нападение от'Сцила. Напразно я търсех с очи.

Корабът бързо плаваше по тесния проток. Ние виждахме как Харибда поглъщаше морската вода; около грамадната й паст клокочеха вълни, а дълбоко във вътрешността й също като в котел кипяха морска тиня 463

30
_-_-"- ^ ,-, ..---".. ии"дл^, жаиа хлг1"С1 ДЪЛШ) ОНАО Л а Н<1

около кнпе'ие и бушуваше със страшен грохот-и селена:

пръски стигаха до самия връх на скалата. Побледнял от ужас, гледах Харибда. В това време ужасната Сци-ла протегна и шестте си шии с шестте грамадни уста ь по три реда зъби и грабна шест от моите спътници. Видях само как се преметнаха във въздуха ръцете и краката им и чувах как ме призоваваха на помощ. Сцила ги издала при входа на пещерата си; напразно нещастните протягаха с молба ръце към мене. С големи усилия ние отминахме Харибда и Сцила и заплавахме към острова на богХелиос -Тринакрия

Одисеи на остров Тринакрия. Гибелта на Одисеевия кораб. Скоро се показа в далечината островът на бог Хе-лиос. Ние все повече се приближавахме до него. Аз вече ясно чувах мученето на говедега и блеенето на овцете на Хелиос. Помнейки предсказанието на Тирезнй к предупреждението на магьосницата Кирка, започнах да убеждавам спътниците си да отминем острова и да не спираме на него. Исках да избегнем голяма опасност. Но Еврилох ми възраз"г

- Колко жесток си ти, Одисее! Самият ти си сякаш излят от мед, за тебе няма умора. Ние се изморихме; колко пощи прекарахме без сън, а ти ни забраняваш да слезем на брега, за да си починем и да се подкрепим с храна. Опасно е да плаваме по морето нощем. Често пъти дори против волята на боговете загиват кораби, когато нощно време ги застигне вдигнатата от яростните ветрове буря. Не, ние трябва да спрем на брега, а утре в зори ще продължим пътя си.

И, останалите спътници бяха съгласни с Еврилох. Аз разбрах, че няма да можем да избегнем нещасчието. Спряхме до острова й изтеглихме кораба на брега. Накарах спътниците да ми дадат тържествена клетва, че няма да убиват от биковете на бог Хелиос. Приготвихме си вечеря и докато се хранехме, със сълзи на очи си спомняхме за нашите другари, отвлечени от Сцила. След като <:е навечеряхме, всички спокойно легнахме да спим на брега.

През нощта Зевс изпрати ужасна буря. Бесният Бо-рей страшно зарева, облаци покриха цялото небе, тъмната нощ стана още по-мрачна. На сутринта,ние вмъкнахме кораба си в една крайбрежна пещера, за да не пострада от бурята. Още веднъж помолих другарите да не докосват стадата на Хелиос и те ми обещаха да изпълнят милигпа мм. ц."л мс^сц ду лале псилаил1|/пи I пп

ветрове и ние не можехме да тръгнем. По едно време всичките ни запаси се изчерпаха. Наложи се да се храним с онова, което добивахме чрез лов и риболов. Глад започна все по-силно и по-силно да измъчва моите спътници. Веднъж аз бях отишъл навътре в острова, за да помоля насаме боговете да ни изпратят попътен вятър. В усамотение почнах да се моля на боговете олимпийцц да ми помогнат. Незабелязано боговете ме потопиха в дълбок сън. Докато съм спал, Еврилох наговорил мои-те спътници да убият няколко говеда от стадото на бог Хелиос. Той им казал, че като се завърнат в родината, ще умилостивят бог Хелиос, като му построят богат храм и му посветят скъпоценни дарове. Дори ако боговете ги погубят заради убиването на биковете, по-добре е да бъдат погълнати от морето, отколкото да загинат от глад.

Моите спътници послушали Еврилох. Избрали те от стадото най-добрите бикове и ги убили. Част от месото. им принесли в жертва на боговете. Вместо жертвено брашно си послужили с дъбови листа, а вместо вино употребили вода, тъй като не ни беше останало вече нито брашно, нито вино. Принасяйки жертва на боговете, те започнали да пекат месо на огньовете. В това време аз се събудих н тръгнах към кораба. Отдалеч подуших миризмата па печено месо и разбрах какво е станало. Б ужас се провикнах: