Старогръцки легенди и митове

ще заведе Приам в стана,

Чул думите на богинята Приам, веднага станал, наредил на синовете си да приготвят кола за даровете и колесницата му и се запътил за двореца. Като влязъл в двореца, Приам повикал престарялата си жена Хе-куба и и казал, че иска да отиде в стана на гърците. Хекуба се изплашила, тя замолила мъжа си да не отива на сигурна смърт, но Приам я успокоил, че той отива при Ахил, подчинявайки се на волята на боговете олнмпийцн. Приам подбрал богати дарове и започнал

Когато Приам излязъл с колесницата на полето, гръмовержецът Зевс изпратил сина си бог Хермес да го пресрещне. Хермес вързал на краката си крилатите сандали, взел в ръка жезъла, с който склопва очите на смъртните, и се понесъл към Троя. Под образа на прекрасен младеж той се явил пред Приам, когато той поял конете и катърите на реката. Приам се изплашил;

тон помислил, че младежът ще го убие и ще ограби даровете. Но Хермес казал, че е Ахилов слуга, и пожелал да го заведе, в стана. Зарадвал се старецът и предложил на младежа като подарък скъпоценна чаша, но Хермес отказал да приеме подаръка. Хермес се качил в колесницата на Приам и бързо подкарал конете. При вратата на гръцкия стан стояла стража, но Хермес я приспал в дълбок сън. Богът дръпнал резето на вратата, отворил я и тайно превел Приам през стана. Хермес отворил и вратата за стана на мирмидон-

Приам откупва тялото на Хектор

399
открил на ирпам пл-.. ~ --- - , в шатъра. Приам оставил Идеи да пази даровете, а сам

той влйзъл в шатъра. Ахил току-що се бил нахранил. Незабелязан от никого, Приам се приближил и като паднал на колене пред Ахил, започнал да го моли с ду'

мите:

- О, велики Ахиле! Спомни си за твоя баща, също

С думите си Приам събудил у Ахил спомени за баща му. Горчиво заплакал Ахил, щом си спомнил за баща си. А Приам, като се проснал на земята, плачел за сина си. Най-после Ахил станал; той привдигнал Приам

и му казал:

- О, нещастни старче! Много мъки си изпитал ти в

живота! Но как се реши да дойдеш тук сам при оного-ъа, който уби много от твоите синове? О, твоето сърце е твърдо като желязо. Но успокой се, престани да плачеш и седни тук. Боговете са отредили на хората да понасят в живота скръб; единствено само те, безсмърт' ните, не познават тъгите. Не проливай вече сълзи, защото с плач няма да съживиш загиналия Хектор. Стани, седни тук!

- Не, аз няма да седна, Ахиле - отговорил Приам, - преди да ми върнеш Хектор. Приеми даровете и ми позволи да зърна тялото на сина си.

Ахил сърдито погледнал Приам и му казал:,

- Пази се да не ме разгневиш, старче! Аз сам зная, че трябва да ти предам Хекторовото тяло. Такава е волята на Зевс; съобщи ми я майка ми, богиня Тетида. Аз зная, че и тебе те е довел тук някой бог, иначе ти не би се осмелил да се покажеш в стана на гърците. Прочее замълчи! Аз се боя, че в гнева си ще наруша Зевсовата повеля да се щади молителят.

Казал това Ахил и излязъл. Той повикал приятелите си, наредил да разпрегнат конете и катърите на Приам и да въведат в шатъра Идеи. След това Ахило-В ви робини измили тялото на Хектор и го облекли в скъ-

ли одъра на колата, ьеликият иелеев сии цимилил душата на Патрокъл да не се сърди, задето предал Хекторовото тяло на бащата. Той обещал да посвети на Патрокъл част от даровете, докарани от Приам. След като направил всичко това, Ахил се върнал в шатъра и казал на стареца, че тялото на Хектор му е вече предадено. Ахил приготвил богата вечеря и поканил Приам да си подкрепи силите с храна и питие. През време на вечерята Приам с учудване гледал прекрасния, величествен като бог Ахил, а Ахил се чудел на почтения вид на беловласия старец и слушал мъдрите му слова.

Когато вечерята свършила, Приам помолил Ахил да му позволи да си поотпочине, като дремне, тъй като ке бил спал, откак Хектор е загинал. Ахил наредил да приготвят на Приам и Идеи пред шатъра две разкошни легла. А когато Приам се готвел да си легне, Ахил го запитал колко дни ще му са нужни за погребението на сина и обещал през тези дни д,а не започва битката. Приам поискал за погребението десет дни. Ахил му обещал, че през тия десет дни и сам той няма да влезе в бой, и гърците ще задържи да не се бият. Любезно стиснал Приамовата ръка Ахил, желаейки чрез това ръкостискане да успокои стареца, и се раздели с него,

Потънали в сън всички воини; спели и боговете на светлия Олимп, не спял само бог Хермес. Той се озовал при леглото на Приам и след като го събудил, заповя-

26
Изложено според поемата на Овидий "Героини** и поемата на Вергилий "Енеида"

402

•,-^..."">"^*," • и ,^и ии">^-&м ь"" "^1 V иид а* \л1^и. аупат

На разсъмване Приам стигнал до Троя. Първа го" видяла Касандра и така гръмко заплакала за Хектор, че събрала троянците и троянките. Край вратата на Троя се струпала грамадна тълпа. Най-отпред стоели Хекуба и Андромаха; те високо ридаели и си скубели косите. Плачели всички троянци и се стараели да се приближат до колата, на която лежал убитият Хектор. Но по молба на Приам тълпата се отдръпнала и му дала възможност да влезе в града.

На висок глас ридаела Андромаха - тя оплаквала мъжа си, своя единствен закрйлник. Сега тя знаела, че Троя ще падне и че гърците ще отведат в тежък плен всички троянки. Гърците ще убият-и нейния син, Астиа-накс, отмъщавайки на Хектор за смъртта на мнозина герои. На Андромаха било мъчно, че Хектор загинал далеч от нея, без да й каже заветна дума, която тя би помнила вечно. Ридаела и Хекуба, леейки потоци сълзи по любимия си син. . , •

Плачела и Елена по Хектор. От него тя не била чула никога укор, не била изпитала обида. Винаги се застъпвал за нея благият по душа Хектор и благодарение на неговото застъпване и другите не я обиждали. Сега загинал нейният единствен приятел и утешител в Троя, където всички еднакво я мразели.

Приам заповядал да приготвят погребална клада. Девет дни троянците превозвали от Ида дърва за кладата. На десетия ден поставили върху кладата Хекто-ровото тяло и го изгорили. Праха му събрали в златна урна, поставили я в гроб, покрили гроба с каменни плочи, а отгоре насипали надгробна могила. Докато троянците насилвали могилата, стражата наблюдавала да не нападнат неочаквано гърците. След погребението Приам, уредил в своя дворец богато погребално угощение.

Така троянците погребали великия Хектор.

БИТКАТА С АМАЗОНКИТЕ. ПЕНТЕЗИЛЕЯ. След | Хекторовата смърт за Троя настъпили тежки времена. Тя нямала вече такъв могъщ защитник като него. Троянците не смеели да излизат извън стените, за да се
Ахил и Пептезилея

бият с гърците на открито поле. В Троя нямало герой, който можел да премери силите си в двубой с Ахил. Изглеждало, че настъпват последните дни на великия град. В това време неочаквано дошла помощ на троянците. От далечния Понт (Черно море) на помощ на Троя се явили на бързи коне начело със своята царица Пентезилея храбрите воини амазонки. Пентезилея искала чрез бой с гърците да изкупи вината си, тъй като тя, без да иска, убила по време на лов сестра си. Храбрата дъщеря на Арес се хвалела, че ще срази всички славни герои на Гърция, ще прогони от Троя гърците и ще опожари корабите им. Троянците посрещнали ама' зонките с голямо ликуване. Приам приел Пентезилея като родна дъщеря и уредил в нейна чест разкошен пир.

На другия ден амазонките, блестящо въоръжени, излезли начело на троянската войска да се бият срещу гърците. Вдигнал ръце към небето, Приам помолил бо" 409
1\аги иурен вихър се носела из редовете на гърците Пен-тезилея със своите амазонки. Един след друг поваляла тя героите. Гърците трепнали и започнали да отстъпват. Пентезилея ги отблъснала чак до корабите им. Близка била вече окончателната победа на.амазонките. Изведнъж на помощ на гърците дошли Ахил и АЯКС Теламо-нид. Те досега не участвували в боя. Проснати наземи, лежали те двамата край надгробната могила на Патро-къл, отдали се на скръб по загубата на приятеля си. Като чули шума от битката, героите бързо се въоръжили и подобно на два страшни лъва се втурнали в боя. Амазонките и. троянците не могли да им устоят. Пентезилея видяла могъщия Ахил и храбро излязла срещу него. Хвърлила тя копие по Ахил, но то се ударило о щита на Пелеевия син и се разлетяло на парчета. Запратила второ копие към Ахил царицата на амазонките, но пак не го наранила. Страшно ядосан, Ахил се хвърлил върху нея и я пробел в гърдите. Пентезилея почувствувала, че раната е смъртоносна. Като събрала последни сили, тя искала да извади меча си, но храбрият Ахил пронизал с копието си и нея, и коня й. Конят се строполил на земята, а до него просната лежала Пентезилея. Ахил свалил шлема й и застанал неподвижно, поразен от необикновената красота на тази дъщеря на бога на войната Арес. Мъртвата Пентезилея била хубава като богиня Артемида. Ахил стои над тялото на убитата от него хубавица Пентезилея и чувствува как го обзема любов към загиналата. Когато, потънал в скръб, Ахил бил изправен над Пентезилея, към него се приближил Терзит и започнал да ругае героя, както правел това и преди. Надсмивайки се над Ахиловата скръб, Терзит избол с копието си очите на прекрасната Пентезилея. Ахил' избухнал в страшен гняв, замахнал и с такава сила ударил Терзит по лицето, че го убил на място. Диомед пламнал от гняв срещу Ахил, задето убил неговия роднина. Гърците с големи усилия успели да помирят двамата герои.

Бавно вдигнал Ахил убитата от него Пентезилея я я изнесъл от бойното поле. После гърците предали труповете на Пентезилея и на дванадесет убити амазонки заедно с въоръжението им на троянците, а тези уредили великолепно погребение, като изгорили труповете на клада.

Ахил пък се отправил за остров Лесбос. Там той принесъл богати жертви на бог Аполон и богиня Арте-

."липа, пат ГИ ПОМОЛИЛ ДВ

го очистят от оскверняването с пролятата от него кръв на Терзит. По заповед на Аполон очистил Ахила хитро-умният Одисеи.

БИТКАТА С ЕТИОПЦИТЕ. МЕМНОН. За троянците станало още по-тежко да отбиват напора на гърците след смъртта на Пентезилея. Но неочаквано още един пьт им дошла помощ. От бреговете на беловласия Океан/ който обгръща със своите води цялата земя, пристигнал в Троя с грамадна войска от етиопци Мемион. Той бил син на хубавата богиня на зората Еос и на Ти-фон и роднийа на Приам. Никой от смъртните не можел да се мери с него по красота. Като зорницата сияел той всред войската на троянците в своите златни доспехи, изковани от самия бог Хефест.

Мемнон, могъщ син на богиня, бил достоен противник на Ахил. Отново закипяла яростна битка край стените на Троя. Начело на троянците се биел Мемнон, начело на гърците - Ахил. Но той избягвал срещата с

Изложено според поемата на Омир "Одисея", поемата наХе-зиод "Тео-гония" и поемата на Вергилий "Енеида"

Двубоят между Ахил и етиопеца Мемион

скоро ще загине и самият той от стрела на Аполон. Мем-нон нападнал стареца Нестор. Нима можел престаре-

-лият герой да се сражава с младия Мемнон?

Нестор обърнал конете си и искал да се спаси с бягство. Но Парис опънал лъка си и убил със стрела един от Несторовите коне. Виждайки, че го застрашава неизбежна гибел, Нестор повикал на помощ сина си Анти-,лох. Верният син побързал да помогне на баща си. Той решил, че по-скоро ще загине, отколкото да позволи на

-Мемнон да убие баща му. Антилох грабнал грамаден камък и го запратил по Мемнон. Но шлемът, изкован от бог Хефест, защитил от удара сина на богиня Еос. Мемнон ударил с копие го си Антилох в гърдите и Несторо-вият син паднал мъртъв на земята с пронизано сърце, като заплатил със своя живот живота на баща си. Старецът Нестор се разридал, като видял гибелта на сина си. А. Мемнон, въпреки че го нападнал другият син на Нестор, Тразимед, с приятеля си Терей искал да свали доспехите от убития Антилох. Самият Нестор се хвърлил да защити трупа на сина си. Но Мемнон не пожелал да се бие със стареца, не вдигнал' ръка на него. Гърците и етиопците яростно се сражавали около тялото на Антилох. Нестор призовал на помощ и могъщия Ахил. Ахил изпаднал в ужас, като узнал, че е загинал Антилох. Защото той го обичал повече от всички герои; след Патро-къл Антилох бил най-добрият му приятел. Забравил за всичко, забравил ц това, че самият той ще трябва да загине веднага след Мемнон, Ахил се втурнал в боя. Като зърнал приближаващия се Ахил, Мемнон запратил по него грамаден камък, но камъкът се ударил о щита и отскочил надалеч. Ахил пък наранил Мемнон с копие в рамото. Мемнон не обърнал внимание на раната и на свой ред наранил Пелеевия син в ръката. Героите извадили мечове и се нахвърлили един срещу друг. Те двамата били равни по сила - и двамата били синове на богини; на тялото на единия и на другия блестели доспехи, изковани от бог Хефест. Героите се биели, като се прикривали с щитовете си. Боговете наблюдавали този двубой от високия Олимп. Майките на героите, богиня Еос и богиня Тетида, молели Зевс всяка за своя син. Зевс взел златните си везни, сложил на тях жребиите на героите и ги претеглил. Блюдото с жребия на Мемнон се спуснало ниско; съдбата предвещавала за Мемнон да загине от ръката яа Ахил. Разридала се богиня Еос: тя трябвало да загуби нежно обичания свой син. Най-сетне Ахил замахнал с тежкото си копие и пробол
гърдите на Мемнон. В знак на скръб богиня Еос се закрила с тъмен облак. Тя изпратила на бойното поле синовете си, боговете на вятъра, и те отнесли Мемноно-вото тяло далеч на бреговете на река Есеп . Там младите нимфи го оплакали й му изградили гробница.

А етиопците били превърнати от боговете в птици. Оттогава насетне всяка година те долетяват на брего-""те па Есеп при Мемноновата гробница и там оплак-^ ват своя цар.

Гърците изгорили с големи почести тялото на младия Антилох. А праха му поставили в урна, която по-късно положили в една и съща могила с праха на Ахил и Патрокъл.

СМЪРТТА НА АХИЛ. Страшен гняв против троянците горял в гърдите на Ахил. Той решил жестоко да им отмъсти за смъртта на приятелите си Патрокъл и Анти- 407

Ахил (детайл от рисунка на ваза)

лох. "Като разярен лъв се сражавал Ахил, поваляйки един след друг троянските герои. Троянците хукнали да бягат; те бързали да се укрият зад стените на Троя. Яростният Ахил ги преследвал. Неумолимата съдба го тласкала към сигурна гибел. Ахил преследвал троянци-те до самата Скейска врата.

Той щял да се вмъкне и в свещената Троя и тя щяла да загине, ако не бил се явил бог Аполон. Със страшен крясък той епряя Ахил. но Ахил не му се подчинявал. Самият той се гневял на бог Аполон, задето много пъти богът стрелометец спасявал Хектор и троянците от него. Ахил дори заплашвал Аполон, че ще го срази с копието си. Неумолимата съдба помрачила разума на Ахил. Той бил готов да нападне дори и един бог. Аполон се разгневил. Той забравил и това, че някога, пя сватбата на Пелей и Тетида, бил обещал да пази Ахил. Като се закрил с тъмен облак и станал невидим за когото и да било, той насочил Парисовата стрела и тя наранила Ахил в петата, единственото място, където може да бъде уязвен великият герой. Тази рана била смъртоносна за Ахил. Той почувствувал приближаването на смъртта. Ахил извадил стрелата от раната си и паднал на земята. Той остро укорявал бог Аполон, задето го погубил. Ахил знаел, че без помощта на някой бог никой от смъртните не може да го убие. Още веднъж Ахил събрал силите си. Страшен, подобно на умиращ лъв се приповдигнал той от земята и избил още мнозина троянци. Но ето че членовете му започна

-- Горко ви, вие ще загинете! И след смъртта си аз ще ви отмъщавам!

Троянците се изплашили от този вик и ударили на бяг. Но Ахил отслабвал все повече. Последните му сили го напуснали и той паднал наземи. Златните му доспехи издрънчали и земята потреперала. Ахил умрял. Но троянците не смеели да се приближат и до мъртвия Ахил. Такъв ужас им бил внушил той, докато бил жив, че се страхували от него и когато умрял. Постепенно те превъзмогнали страха си; около тялото на най-голе-мия от героите закипяла жестока сеч. В тази битка взели участие най-мощните герои гърци и троянци. Около Ахил се натрупала планина от трупове, а той лежал неподвижен, грамаден, без да чува вече боя. Прах се извивал като от вихър под краката на сражаващите се. Кръвта течала като река. Изглеждало, че битката никога няма да свърши. Изведнъж троснала Зевсова гръмотевица, извила се буря и спряла троянците. Зевс не искал троянците да овладеят трупа на Ахил. Снажният АЯКС Теламонид вдигнал Ахиловия труп и го понесъл към корабите, а Одисеи го защищавал, като отблъсвал настъпващите троянци. Облак от стрели и копия летял от редовете на троянците към Одисеи, но той въпреки това мъжествено задържал напора им, като отстъпвал крачка по крачка.

Детайл от същата рисунка

409
АЯКС носи тялото на Ахил
410

, •• • • АЯКС отнесъл Дхиловия труп при корабите. Гърците

умили трупа, измазали го с благоуханно масло и го положили на разкошно украсен одър. Заобиколили одъра, гърците на глас оплаквали своя най-голям герой и от скръб скубели косите си. Чула плача им богиня Тетида. Излязла тя от морската бездна със сестрите си, нереи-дите. Като научила, че е загинал любимият й син, Тетида издала такъв скръбен вопъл, че всички гърци трепнали. От страх те щели да избягат при корабите си, ако не ги бил спрял старецът Нестор. Седемнадесет дни Тетида, нереидите и гърците оплаквали Ахил. От високия Олимп слезли музите. Те пеели погребален химн в чест на умрелия. И безсмъртните богове на Олимп оплаквали героя. На осемнадесетия ден била натрупана погребална клада. На нея бил изгорен Ахиловият труп. Много жертвени животни заклали гърците'в чест на най-големия измежду героите. Всички гърци, облечени в разкошни доспехи, участвували в погребението. Когато кладата догоряла, събрали костите на Ахил и

ги сложили в златна урна, която бог Дионис бил подарил на Тетида. В същата урна почивали и костите на Патрокъл. Ахил, Патрокъл'и Антилох, Несторовият син, били погребани в един гроб. Гърците насипали над гроба висока могила, която се виждала далеч от морето и свидетелствувала за голямата слава на погребаните под нея герои.

След погребението били уредени в чест на умрелия игри. Богиня Тетида изнесла от морето скъпоценни дарове. Те трябвало да служат като награда за победителите в игрите. Тези дарове били толкова разкошни, че щели да доведат във възторг самия Ахил, ако великият герой бил жив.

ред трагедията на Софокъл "АЯКС бнчоно-сецът"

СМЪРТТА НА АЯКС ТЕЛАМОНИД. След смъртта на Излохе-Ахил останали неговите изковани от бог Хефест доспехи. Тетида заповядала да ги дадат на оногова, който най-много се е отличил при защищаването не Ахилово-то тяло.

Следователно трябвало да ги получи или АЯКС, или Одисеи. И между тях именно пламнал спор за доспехите. Но как можел да се реши този спор? И двамата герои били достойни за наградата. Най-после решили съдии в този спор да бъдат пленените троянци. И тук Атина Палада помогнала на своя любимец Одисеи. С нейна помощ Агамемнон и Менелай сменили жребия на АЯКС, а на това отгоре и лъжливо преброили гласовете на троянците, та получил доспехите Одисеи. Натъжил се могъщият АЯКС. Той се прибрал в шатъра си, като замислил да си отмъсти на Атреевите синове и на Одисеи.

През нощта, когато целият стан на гърците бил потънал в дълбок сън, той излязъл с меч в ръка от шатъра си с намерение да убие Агамемнон и Менелай. Но богиня Атина Палада отнела разума на АЯКС. Богинята вече отдавна му "била сърдита, задето той, надявайки се на своята сила, отхвърлял помощта на боговете. Обезумелият АЯКС се нахвърлил върху стадо говеда и в тъмното започнал да ги избива, като смятал, че избива гърци. Останалите пък говеда закарал в своя шатър, въобразявайки си, че кара пленници. АЯКС ужасно изтезавал говедата в шатъра си. Той се радвал, като гледал как те се мъчат и умират. Защото в безумието му това били за него не говеда, а синовете на Атрей. След известно време разумът на АЯКС започнал посте- 4Ц
Свадата между АЯКС и Одисеи

пенно да се прояснява. Голям бил ужасът му, когато той видял, че целият му шатър е пълен с убити животни. Потресен, АЯКС моли да му обяснят какво е стана- ) ло. Когато му разказали всичко, неизразима скръб обзела сърцето на великия герой. Той решил да изкупи със смъртта си позора, който го сполетял. Като възложил на брата си Тевкър и на воините, дошли с него от Саламин, да закрилят сина му Еврисак, АЯКС се оттеглил на морския бряг, като взел със себе си меча, подарен му някога от Хектор, и казал, че отива да се моли на боговете да се смилят над него, а меча си иска да

посвети на Хадес и на богинята Нощ.

А в стана на гърците се разпространил слухът за извършеното от АЯКС. Намерили убитите от него говеда и овце и труповете на пастирите. По кървавите следи Одисеи изяснил, че всичко това е дело на АЯКС. Страшно се ядосали Агамемнон и Менелай и решили да отмъстят на АЯКС.

В това време пристигнал вестител от страна на

Тевкър. Той съобщил на Аяксовите приятели да пазят великия герой, тъй като го застрашава гибел, но добавил, че гибел го застрашава само тоя ден, а когато денят отмине благополучно, вече няма да има никаква опасност за АЯКС. Скоро пристигнал в стана и самият Тевкър. Като научил, че брат му е отишъл на морския бряг, той изтичал да го търси. Опасявал се, че с АЯКС се е случило нещастие. И наистина той не заварил вече брата си жив. Па морския бряг Тевкър намерил само трупа на АЯКС. Той се бил натъкнал на меча си. Така загинал най-могъщият след Ахил гръцки герой.

Менелай и Агамемнон не желаели да позволят на Тевкър да погребе тялото на брата си. Щяла да възникне открита вражда между Тевкър и Атреевите синове и в стана на гърците щяла да започне междуосо-бна битка, ако не се бил намесил Одисеи. Той убедил Агамемнон да позволи на Тевкър да извърши погребение на великия АЯКС, който бил направил толкова големи услуги на гърците. Нова надгробна могила се извисила до могилата на Ахил; под тази могила почивал прахът на могъщия Теламонов син АЯКС.

ФИЛОКТЕТ. ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА ТРОЯ. След смъртта на Ахил и АЯКС гърците упорито продължавали обсадата на Троя, но не могли да овладеят града ".не сила. Веднъж Одисеи подслушал от засада думите на прорицателя Хелен, Приамов син, и чрез хитрост гс взел в плен. По такъв начин Одисеи разузнал, че Троя ще бъде превзета само ако в гръцката войска дойдат

Умопом-раченият АЯКС се самоубива

Когато Одисеи пристигнал на остров Скирос при цар ] Ликомед, той много лесно убедил младия Ахилов син | да вземе участие-в обсадата на Троя. Хубавият Неоп- ' толем подобно на баща си изгарял от жажда за вели- ^ ки подвизи. Той незабавно заминал с Одисеи, макар че ^ майка му, Дидамия, го убеждавала със сълзи на очи

да остане.

Много по-мъчно било да бъде спечелен Филоктет. Тон живеел изоставен от всички на пустинния остров Хриза, близо до Лемнос, в една пещера с два изхода - към изток и към запад. През тези изходи слънцето зиме стопляло пещерата, а лете вятърът я разхлаж-дал. Филоктет често изпитвал глад. Той с мъка си набавял храна, като убивал със стрелите си диви гълъби. Раната на крака страшно го боляла; едва можел да се движи горкият, за да си донесе вода. С големи усилия успявал и да си накладе огън, като удря камък о камък. Страшни лишения и страдания изпитвал Филоктет на остров Хриза цели десет години. Сегиз-тогиз до бреговете на Хриза спирали моряци, но никой от тях не се съгласявал да вземе със себе си Филоктет и да го откара в Гърция, Виновници за всички тия страдания на Филоктет били Атреевите синове и Одисеи. Филоктет изгарял от страшна омраза срещу тях. Той с удоволствие би ги убил със стрелите на своя лък.