Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект

11.2. Железопътна инфраструктура

11.2.1. Характеристика и състояние на ж.п. линии

• 
  VIII^-ма ж.п. линия Пловдив – Бургас, от км. 196+141 с разгъната дължина 18 840 м.
  
• 
  III^-та ж.п. линия Илиянци – Карлово – Карнобат – Варна Фериботна с дължина 1 265 м.
  

В тази част от ж.п. линията се намират спирка Атолово (км. 210+077), гари Зимница (км. 198+731) и гара Стралджа (км. 206+277).

• 
  От км. 196+141 в междугарието Завой – Зимница до км. 198+731 ос приемно здание на гара Зимница е V=160 км/ч по VIII^-ма ж.п. линия.
  
• 
  От км 198+731 ос приемно здание на гара Зимница до км 206+277 ос приемно здание на гара Зимница до км 206+277 ос приемно здание на гара Стралджа е V=140 км/ч по VIII^-ма ж.п.линия.
  
• 
  От км. 206+277 ос приемно здание на гара Стралджа до км. 214+981 в междугарието Стралджа – Церковски е V=130 км/ч по VIII^-ма ж.п. линия.
  
• 
  От км. 319+638 в междугарието Желю Войвода – Зимница до км. 320+903 ос приемно здание на гара Зимница е V=130 км/ч по III^-та ж.п. линия.
  

• 
  От км. 196+141 до км. 198+199 в междугарието Завой – Зимница безнаставов релсов път (БРП) в техническо изправно състояние с обща дължина 2058 м. Железопътната линия е единична и електрифицирана по VIII^-ма ж.п. линия.
  
• 
  От км.198+199 до км.199+294 в гара Зимница наставов релсов път (НРП) в техническо изправно състояние с обща дължина 1095 м. Железопътната линия е двойна и електрифицирана по VIII^-ма ж.п. линия.
  
• 
  От км. 199+284 в междугарието Зимница – Стралджа до км. 214+981 в междугарието Стралджа – Церковски км. 198+199 безнаставов релсов път (БРП) в техническо изправно състояние с обща дължина 15 697 м. Железопътната линия е двойна и електрифицирана по VIII^-ма ж.п. линия.
  
• 
  От км. #!(+638 в междугарието Желю Войвода – Зимница до км. 320+329 в междугарието Желю Войвода – Зимница безнаставов релсов път (БРП) в техническо изправно състояние с обща дължина 691 м. Железопътната линия е единична електрифицирана по III^-та ж.п.линия.
  

• 
  Гара Зимница – приемното здание (ПЗ) представлява масивна двуетажна сграда, в добро състояние. Правени са ремонти на приемното здание,постовете, тоалетната и първи перон.
  
• 
  Гара Стралджа – приемното здание представлява двуетажна сграда. Правен е ремонт, но има нужда от освежаване. В сравнително добро състояние. При възможност ще бъде включена в предложения за бъдещи ремонтни дейности.
  
• 
  Спирка Атолово – спирката е необслужвана и консервирана. Сградата не е в много добро състояние.
  

11.2.2. Перспективи за развитие

При изпълнението на проект ,,Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2ˮ в периода до края на 2021 г. на територията на община Стралджа ще бъдат изпълнени следните дейности:

• 
  Изграждане на системи на сигнализация и телекомуникации по цялото трасе на ж.п. линията Пловдив – Бургас (гари и междугария), включително в ж.п. гара Стралджа, като част от обект ,,Проектиране и изграждане на системи за сигнализация и телекомуникации по железопътната линия Пловдив - Бургасˮ.
  
• 
  Реконструкция на ж.п. гара Зимница (включително рехабилитация на контактната мрежа и изграждане маршрутно – компютърна централизация в гарата) и рехабилитация на существуващата контактна мрежа на територията на ж.п. гара Стралджа като част от обект ,,Изготвяне на технически проекти и изпълнение на реконструкция на стрелковото развитие на гара Зимница и рехабилитация на контактната мрежа в гарите Зимница и Стралджа по проект ,,Рехабилитация на железопътната линия Пловдив – Бургас, Фаза 2ˮ.
  

Изпълнението на дейностите по горецитираните обекти ще бъде в зоната на съществуващия сервитут.

Трета ж.п. линия не е включена в обхвата на международни проекти. Тя се поддържа от ДП ,,НКЖИˮ със средства от национално финансиране, или собствени средства на компанията.

12. ТЕХНИЧЕСКА ИНФРАСТРУКТУРА

12.1. Водоснабдяване и канализация

12.1.1. Водоснабдяване

Водоснабдяването в общината се осигурява от 32 източника , намиращи се в 12 вододайни зони и 5 броя резервни водоизточника. Подаването на питейна вода се осъществява с помпени станции и гравитачно , от подземни водоизточници, попадащи в 2 водоснабдителни групи – „Стралджа“ ( в която са включени гр. Стралджа , с. Лозенец , с.Воденичане и с. Атолово) и „Бакаджик“ (попадат селата Тамарино , Каменец , Войника и Саранско). Изразходваната питейна вода средно на жител в общината е 89л/ж/ден. Голяма част от водопроводната мрежа в населените места е силно амортизирана – външните водопроводи са основно от етернитови тръби (около 78км). Те са полагани в периода 1970-1980 година. Стоманените тръби са около 3,5км – голяма част вече корозирали и често авариращи. Има само 3км полиетиленови тръби положени през 2001-2002 година. Загубите на вода в общината са 79%. Вътрешната водопроводна мрежа на територията на общината е 212км от който : 37 км – стоманени тръби ; 174 км – етернитови и каменинови тръби и 1км – поцинковани тръби.

12.1.1.1. Описание на водоснабдителните групи

• 
  Водоснабдителна група „Стралджа“
  

Водоснабдяването се осигурява от шахтови и тръбни кладенци. От помпена станция „Петолъчката“ се подава вода към двата напорни резервоари (съответно 3000 м3 и 700м3) От тях гравитачно водата се доставя до гр. Стралджа , като преди това има отклонение за с.Лозенец. След гр. Стралджа водата се подава , също гравитачно , към селата Атолово и Воденичане. Двата каптирани извора над с. Лозенец и двата напорни резервоара ( по 20м3) вече не се използват и са за брак. Каптирания извор над с. Атолово в местността „Малкото дере“ не работи. Тръбните кладенци , помпената станция и напорния резервоар (260 м3) над с. Воденичане не се използват.

• 
  село Зимница
  

Водоснабдяването се осигурява от 4 броя тръбни кладенци. Те са с дълбочина от 12,5 до 18,8 метра. Изградени от тръбно-филтърни колони (етернит) с диаметър 460мм. Около устието на всеки кладенец е изградена бетонова шахта с дълбочина 3метра. Всички кладенци са затворени с бетонови плочи. В шахтовата част на кладенеца се влиза през отвор, който се затваря с метален капак. До кладенците са изградени бункерни помпени станции (БПС) , в които са монтирани хоризонтални помпи. Водата се припомпва до черпателния резервоар (50м3) на помпена станция „Зимница“. От където се припомпва към напорния резервоар (600м3) на с. Зимница. Разрешения средноденонощен дебит на всеки от кладенците е 3л/сек , общо 12л/сек.

• 
  село Маленово
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане чрез каптиран извор . Изворът е низходящ , слабо напорен. Водовземното съоръжение представлява два отточни хоризонтални дренажа , заустени в една каптажна шахта. Каптажната шахта е с четири камери- три мокри и една суха, разделени с преградни стени. Водата постъпва в първата мокра камера по две вливни тръби, като тази камера служи за утаител. През преливник в преградната стена между втората и третата камера водата преминава в претата мокра камера , където е разположено началото на хранителен водорпвод и една преливно-изпразнителна тръба. Средноденонощния дебит е 0,38 л/сек. Гравитачно водата достига до напорен резервоар (60м3) и от него до разпределителната мрежа на с. Маленово.

• 
  село Чарда
  

Водоснабдяването се осигурява от 2 броя шахтови кладенци(експлоатационен и резервен) разположени на територията на с.Могила ,община Тунджа. Кладенците са с дълбочина 8,35 и 9,5 метра. Изградени са от бетонови пръстени с диаметър 3 метра. Постъпването на подземни води се осигурява от 4 реда по 20 броя барбакани с диаметър 80мм. Надземната част на ШК 1 е 0,3 метра. Покрит е с бетонова плоча. Шахтовия кладенец е оборудван с хоризонтална центробежна помпа. Водата се подава към черпателния резервоар на Помпената станция. От там с тласкателен водопровод се подава към напорните резервоари на селата Могила( 240м3) и Чарда ( 250м3). Към село Чарда има и алтернативно водоснабдяване от каптаж и напорен резервоар (75м3) което не се ползва.

• 
  село Палаузово
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане на подземни води от 1 брой каптиран естествен извор. Каптажната шахта е с две камери- водна и суха, разделени с преградна стена. Водата постъпва във водната камера по вливна етернитова тръба с диаметър 100мм. Там е разположено началото на стоманен хранителен водопровод с диаметър 110 мм. Той захранва напорен резервоар (160м3) от където е захранено село Палаузово. Средноденонощния дебит е 0,5л/сек.

• 
  село Джинот
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане чрез каптиран извор „Гюл бунар“/резервен/ и тръбен кладенец „Чарган“ намиращи се на територията на с. Черган, община Тунджа. Изворът е низходящ, разсеян. Водовземното съоръжение представлява три отточни хоризонтални дренажа с дълбочина 3 метра. Те се вливат в събирателната шахта на каптаж „Гюл бунар“. Тръбния кладенец е с дълбочина 24 метра. Общото средноденонощно количество е 1,03 л/сек. Количеството от извора и каптажа се събира в шахта „ Мечката“ и от там гравитачно се подава към напорен резервоар( 140м3) и след него към разпределителната мрежа на с. Джинот.

• 
  село Иречеково
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане чрез каптиран извор „Клюнковете“ и тръбен кладенец. Изворът е низходящ. Каптажната шахта е с две камери – суха и мокра. Водата постъпва в мократа камера на каптажната шахта от двете изходища на извора по две вливни етернитови тръби с диаметър 125 мм. Мократа камера играе ролята на събирателна шахта, тъй като в нея се довежда и водата от тръбния кладенец. Той е с дълбочина 16 метра и е изградено от етернитови тръби с диаметър 250мм. Средноденонощните количества са съответно : 0.79 л/с за извора и 0,35 л/с за тръбния кладенец. Водите от кладенеца и извора постъпват в черпателен резервоар ( 100м3) на помпената станция , от която се припомпва водата към с. Иречеково и напорния резервоар (150м3) в месността „Мараша“.

• 
  села Недялско и Люлин
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане чрез каптирани извори „Вакъва“ и „Тръста“. Каптиран извор „Вакъва“ е разсеян , низходящ. Чрез 2 дренажни лъча водата постъпва в каптажна шахта с две камери – мокра и суха, разделени с преградна стена. Водата навлиза в мократа камера по две етернитови вливни тръби с диаметри 80мм и 200мм, където е разположено началото на хранителен водопровод с диаметър 170мм и една преливно-изпразнителна тръба. Каптиран извор „Тръста“ е възходящ. Каптирането на извора е извършено посредством бетонови пръстени , споснати на дълбочина 4,3 метра от терена които оформят една мокра камера. От мократа камера по гравитачен хранителен водопровод с диаметър 200мм водата се довежда до черпателния резервоар (75м3 ) на ПС „Тръста“. Общото водно количество за двата извора е 3,8 л/с. От извор „Тръста“ водата достига до напорния резервоар (220м3) , захранващ с.Люлин. Също така чрез ПС „Недялско“ се припомпва към напорен резервоар (200м3) захранващ с. Недялско. От извор „Вакъва“ се подава вода до напорен резервоар (75м3) захранващ с.Недялско от второ място. Този напорен резервоар е приемал и води от каптирани извори „Дражевица“. Тези извори не се експлоатират. Помпената станция и напорния резервоар към тях също.

• 
  села Богорово и Първенец
  

Водоснабдяването на с. Богорово се осъществява чрез водовземане на подводни води от каптирани извори „Богорово 1“ и „Богорово 2“. Извор „Богорово 1“ е вертикален дренаж с водовземна шахта с дълбочина 7метра , заключена с метален капак. От тази шахта по гравитачен хранителен водопровод с диаметър 150мм, водата се отвежда до събирателна шахта , където се събират и водите от извор“ Богорово 2“. Той е низходящ , разсеян , каптиран чрез каптажна шахта с две камери – мокра и суйа, разделени с преградна стена. Водата постъпва в мократа камера от дренажния лъч по етернитова вливна тръба с диаметър 150мм , където е разположено и началото на хранителния водопровод с диаметър 127мм. Общото количество от двата извора е 0,9 л/с. След събирателната шахта водата гравитачно достига до разпределителна шахта. От нея се разклонява към напорен резервоар ( 100 м3) на с.Богорово и към напорен резервоар (180 м3) на село Първенец. Той се захранва от тръбни кладенци ТК1 и ТК2. Тръбен кладенец ТК1 е с дълбочина 56метра , а тръбен кладенец ТК2 с дълбочина 19 метра. И на двата кладенеца са изградени шахти с дълбочина 2 метра ,в които са разположение хоризонтални помпи с дебит 1,5л/с всяка. Общото средноденонощно количество от кладенците е 1,82 л/с.

• 
  село Правдино
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане чрез каптиран извор „Гирено дере“. Изворът е низходящ , разсеян , каптиран чрез каптажна шахта с две мокри и една суха камери, разделени с преградни стени. Водата постъпва в първата камера по три стоманени вливни тръби с диаметри 60мм и 89мм. От първата мокра камера водата постъпва във втората , където е разположено началото на хранителен стоманен водопровод с диаметър 89мм. Дебита на извора е 1,3л/с. След извора водата постъпва в напорен резервоар (120м3), построен след 40м3 резервоар , който вече не работи. От там водата постъпва в селищната разпределителна мрежа.

• 
  Водоснабдителна група „Бакаджик“
  

Групата е разположена на територията на общини Тунджа и Стралджа. Водоизточниците са разположение изцяло в община Тунджа. От шахтови и тръбни кладенци чрез няколко подема помпени станции водата се изпомпва до голям резервоар разположен в района на връх Бакаджик. От там гравитачно са захранени всички села във водоснабдителната група. Част от селата имат и допълнителни водоизточници. Село Тамарино е захранено от напорен резервоар (200м3). Тръбните кладенци ,който са захранвали селото преди ,сега не работят. Преди напорния резервоар на Тамарино водата се отклонява към напорния резервоар(300м3) на село Войника. Освен от група“Бакаджик“, с. Войника се захранва и от един тръбен кладенец-ТК. Той е с дълбочина 33,60м и с дебит 0,9л/с. В местност „Мандагьол“ се намират шахтово кладенци и помпена станция , също захранващи с. Войника , който сега се ползват като резервни. Следващото село захранено от водоснабдителна група „Бакаджик“ е с.Саранско. То също има резервен водоизточник. Това е каптаж „Кюери бунар“. Изворът е възходящ , концентриран. Каптажното съоръжение представлява една водовземна шахта , до която е изградена каптажна шахта с две камери – мокра и суха. Водовземната шахта е с дълбочина 4 метра и е покрита с бетонова плоча. Водата постъпва в мократа камера по вливна етернитова тръба с диаметър 100мм. Там е разположено и началото на хранителната тръба с диаметър 100мм. Количеството от извора е 0,32л/с. При нужда той допълва захранвания от група“Бакаджик“ напорен резервоар (100 м3) на с.Саранско. Последното село в община Стралджа , захранено от групата е с.Каменец. Там е изграден напорен резервоар (180м3). При нужда той се допълва от собствения каптиран извор в местността „Олу Бунар“. Изворът е възходящ. Каптажната шахта е с две камери. Водата постъпва в мократа камера по вливна етернитова тръба с диаметър 200мм. Там е и началото на хранителния водопровод с диаметър 200мм. Средноденонощното количество от извора е 1,3 л/с.

• 
  село Александрово
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане на подземни води от каптирани извори „Койнова чешма“ и „Драганова чешма“. Каптаж „Койнова чешма“ е низходящ , концентриран извор. Капражната шахта е с една мокра камера. Водата постъпва чрез две вливни тръби с диаметри 200мм и 60мм. Там е разположено началото на хранителен водопровод с диаметър 80 мм , от който водата се отвежда до напорния резервоар(140м3) на с.Александрово. Каптаж „Драганова чешма“ е низходящ , концентриран извор , каптиран през 1994г. Каптажната шахта е с две камери – мокра и суха. Мократа камера служи за черпателен резервоар (25м3). Водата постъпва по стоманена тръба 108мм. В мократа камера е монтирана смукателна помпа, която тласка водата до напорния резервоар (140м3). Това се налага , тъй като каптаж „Драганова чешма“ е разположен на по-ниска кота от напорния резервоар на с. Александрово. Общото водно количество за групата е 1,1 л/с.

• 
  село Поляна
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане на подземни води от каптирани извори „Гердеме“ , „Баба Маринкина чешма“ и „Чифлишки дол“. Каптирани извори“ Гердеме“ са низходящи концентрирани извори , каптирани чрез каптажна шахта с две камери. Водата постъпва в мократа камера по етернитова вливна тръба с диаметър 150мм, където е разположено и началото на хранителния водопровод с диаметър 80мм. Каптиран извор „Баба Маринкина чешма“ е низходящ концентриран извор извори , каптиран чрез каптажна шахта с две камери. Водата постъпва в мократа камера по етернитова вливна тръба с диаметър 200мм, където е разположено и началото на хранителния водопровод с диаметър 150мм. Каптиран извор „Чифлишки дол“ е низходящ концентриран извор извори , каптиран чрез каптажна шахта с две камери. Водата постъпва в мократа камера по етернитова вливна тръба с диаметър 150мм, където е разположено и началото на хранителния водопровод с диаметър 150мм. Общото водно количество за групата е 1,6 л/с. Извори „Баба Маринкина чешма“ и „Чифлишки дол“ са с общ черпателен резервоар (25м3) от който чрез помпена станция се припомпва водата в напорния резервоар(280м3) на село Поляна. Водите от извор „Гердеме“ достигат до напорния резервоар гравитачно.

• 
  -село Леярово
  

Водоснабдяването се осигурява от водовземане на подземни води от каптиран извор „Олу Бунар“. Това е преливно-възходящ , концентриран извор. Каптажната шахта е с две камери. Водата постъпва в мократа камера по три вливни етернитови тръби с диаметри 100мм и 80мм. Там е и началото на етернитов хранителен водопровод с диаметър 125мм. Количеството от извора е 0.16л/с. След него водата гравитачно достига до напорен резервоар (180м3) и от там до разпределителната мрежа на селото.

12.1.1.2. Оценка на водоснабдителната система

Най- големия проблем на водоснабдяването са огромните загуби (79 %). Освен загубите и остарелите тръбни системи, основен проблем е и качеството на водата. Голям процент от външните водопроводи са етернитови и вредят на човешкото здраве. Качеството по химически показатели на питейната вода е под установения стандарт в голяма част от населените места. Ниските качествени химически показатели се дължат на завишени съдържание на нитрати във водата. Хлорирането на водите също не е на необходимото ниво и се прави епизодично. Тревожни са данните за дела на обитаваните жилища в общината, които нямат източник на вода – цели 2,3 %. Сред основните приоритети за общината следва да бъде подобряването на качеството на питейната вода. Също така с поетапната подмяна на остарелите водопроводни мрежи и съоръжения , ще се намалят загубите на вода.

12.1. 2. Канализация

Изградената канализационна мрежа в община Стралджа е крайно недостатъчна за обслужването на всички населени места и не отговаря на изискванията за опазване на околната среда. От всички населени места с почти изградена канализационна мрежа е само село Зимница – почти 65%. Всички обекти в град Стралджа са с локални септични ями. Функционират отделни локални пречиствателни станции за отпадни води , които обслужват някои от промишлените предприятия. На територията на град Стралджа функционира покрит стоманобетонов канал за отводняване на битови и дъждовни води.

На юг от с. Зимница (на около 100 м) е отреден терен за пречиствателна станция, която ще обслужва с.Зимница и с.Чарда. Той е с площ 7,8 дка. Пречистените отпадни води ще бъдат заустени в прилежащото дере.

Друг терен който е отреден за пречиствателна станция се намира на юг от гр.Стралджа в посока към керамичния завод.

Оценка на канализационната система

Изграждането на надеждна и отговаряща на съвременните изисквания канализационна система е важно условие за подобряване на качеството на живот на местното население и възможност за повишаване на атрактивността на община Стралджа като добро място за инвестиции. Използват се септични ями, които са предпоставка за замърсяване на подпочвените води. В повечето случаи се използват септични и попивни ями или отпадъчните води свободно се изпускат в деретата, което води до замърсяване на подземните води. Проблем за общината е ниския дял на домакинствата, свързани с обществена канализация. Изграждането на пречиствателни станции места за отпадъчни води и доизграждането на канализацията в отделните населени трябва да е приоритет за община Стралджа.

Каталог: doc -> upload
upload -> Програма за опазване на околната среда на община Стралджа 2014-2020г. Община стралджа, област ямбол
upload -> Отчет за изпълнението на бюджета за 2015 г

Изтегляне 6.39 Mb.

Сподели с приятели: