Църква „Свети Архангел Михаил”, гр. Стралджа
Построена през 1857 година., сградата има високи художествени качества и съхранява ценни реликви, икони и литература, датиращи още от времето на османското владичество. Днес сградата продължава да изпълнява функцията си на религиозен храм и се отслужва света литургия, съхранявайки традициите на православното българско богословие. В нея са отсядали и служили монаси от атонските манастири.
Над 70 стари селища са унищожени по време на турското робство.
Историческата памет се пази и чрез паметниците и паметните плочи, които според Списък на намиращите се възпоменателни знаци, издигнати по повод участието на България във войните от 1885, 1912-1913, 1915-1918, 1944-1945 години на територията на Община Стралджа са:
-
Паметник на загиналите във войните за освобождение на България Герои от войните през 1912, 1913 , 1915, 1918 г., Паметна плоча южната стена на читалището, с. Александрово
-
Паметник Герои от войните през 1912, 1913 , 1915, 1918 г. На падналите за Родината от с. Воденичане, с. Воденичане
-
Паметник на загиналите от с. Войника във войните през 1912 – 1918 , 1944 – 1945 г., с. Войника
-
Паметна плоча на загиналите от с. Джинот във войните за освобождение на България и от Втората световна война 1944-1945, с. Джинот
-
Паметна плоча Герои от войните през 1877-1878 ,
1912, 1913 , 1914- 1918 г., 1944 – 1945г., с. Зимница
-
Паметник на загиналите във войните за освобождение на България, с.Каменец
-
Паметник на загиналите във войните за освобождение на България в Балканската, Европейската и Отечествената война, с.Инзово
-
Паметник на 5 подофицери и 31 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г. , с. Люлин
-
Паметник на загиналите във войните за освобождение на България през Балканската война 1912 г., Междусъюзническата война 1913 г., Европейската война 1915-1918 г и Втората световна война, с. Недялско
-
Паметник на Герой от войната – 1944 – 45г. Мален Даев - 1923 – 1944 г., с. Маленово
-
Паметник на 31 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г. , с. Палаузово
-
Паметник на загиналите във войните за освобождение на България, с. Първенец
-
Паметник на загиналите във войните за освобождение на България, с. Поляна
-
Паметник на загиналите в Балканските войни 1912 – 1913 г. , с. Правдино
-
Паметник на 16 подофицери и 96 редници, загинали в Балканските войни 1912 – 1913 г. и в Първата световна война 1914 – 1918 г. , гр. Стралджа
-
Паметник на Героите от войните през 1912 и 1913 г., гр. Стралджа
-
Монумент на Загиналите от гр. Стралджа в Отечествената война 1944-1945, гр. Стралджа
-
Паметна плоча на загиналите от с. Саранско във войните за освобождение на България, с. Саранско
-
Паметна плоча на загиналите от с. Тамарино във войните за освобождение на България, с. Тамарино
-
Паметна плоча на загиналите от с. Чарда във войните за освобождение на България, с. Чарда.
Голяма част от възрожденските къщи са загубили своя архитектурно-исторически контекст, тъй като са разпръснати в структурата на селата и нямат силна визуална връзка помежду си. Все още има запазени образци на характерната за региона къща (основно е селата Каменец, Маленово, Иречеково), чиято съхранена автентична структура показва майсторството и традициите в строителството и бита на населението на територията от края на XIX век.
Поради факта, че не са извършвани археологически разкопки в голяма част от тях могилите и крепостите, не може да се даде точна характеристика на тяхната значимост и научна стойност. Значимостта на калетата може да бъде разглеждана и в контекста им като част от цялата отбранителна система, както и като свидетелство за многовековното историческо развитите на територията.
ПРОСТРАНСТВЕНО РАЗПОЛОЖЕНИЕ
Археологическите обекти са разположени неравномерно извън урбанизираната територия, като крепостите са на по-високите върхове, с добра видимост и по-голяма непристъпност.
Все още запазените възрожденски сгради са основно единични, разпръснати в селата, основно концентрирани в Каменец, Иречеково, Маленово и Богорово.
Равнинният характер на терена определя и градоустройствената структура на селищата, с първично формирано ядро и добре планирани странични квартали.
Археологическите обекти са в общо лошо състояние. Те не са били консервирани или реставрирани, не са социализирани, липсва достатъчна проучвателна дейност. По много от тях иманярската намеса е нанесла непоправими щети.
Къщите, недвижими културни ценности, са в голямата си част в лошо състояние, някои от тях вече срутени. Съвременната намеса, наложила се от експлоатационна необходимост, в повечето случаи е неадекватна за автентичната структура и е понижила ценностните стойности на архитектурно-строителният паметник.
Недвижимото културно наследство на територията на общината е в общо лошо състояние – липсват проучвателни дейности, които да дадат насоката за по-нататъшни консервационно-реставрационно такива, старите къщи са изоставени и саморазрушаващи се, в по-голямата си част вече унищожени. Изключение правят църквите, за които се полагат периодични грижи.
10.5. Места и зони на въздействия от природни и антропогенни фактори, които представляват риск за увреждането на НКЦ и на експозиционната им среда
Вредното въздействие от атмосферни и природни влияния, стареене на материалите и изчерпване на техния жизнен цикъл оказват особено негативно влияние върху крехките археологически структури, кирпичените и дървените елементи на старите къщи, много от които са изоставени и самосрутили се.
Риск за възрожденските сгради и тяхната среда са инвестиционните и строителни инициативи, при които се подменя автентичната структура с изцяло нов градеж или се предприемат ремонтни дейности, които не са съобразени с изискванията за опазване на недвижимата културна ценност.
Археологическите обекти на територията на общината са застрашени от вандализъм, разпад на оригиналната субстанция, водеща до сериозна промяна в структурата. Антропогенен фактор, който нанася съществени вреди на културното наследство, е иманярството.
За обектите, разположени в близост до речните корита, рискът от наводнение е съществен.
Специфичен рисков фактор за античната крепост до с. Иречеково е изградената на кариера и асфалтова база.
Газопроводите, пресичащи територията на общината, са също с основно негативно влияние върху недвижимото културно наследство. При определяне на трасетата им са извършени теренни археологически обхождания, при които са локализирани множество обекти – селища, могили и др.
Сподели с приятели: |