Стоарх” еоод общ устройствен план на община Стралджа предварителен проект
Антична, късноантична и средновековна крепост „Калето”, с. Войника
Изтегляне 6.39 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Късноантична крепост „Долното кале“, с. Лозенец
- Късноантична крепост „Горното кале“, с. Лозенец
- Късноантична крепост „Голямото кале“, с. Правдино
Антична, късноантична и средновековна крепост „Калето”, с. ВойникаАнтична, късноантична и средновековна крепост Калето се намира в най- западната и на най- високата част на "Войнишките възвишения", и отстои на около 2.44 км южно по права линия от центъра на село Войника. Възвишението, на което е издигната, е със много стръмни и почти отвесни склонове от всички страни с изключение на югоизток. От тази страна до укреплението се достига по билото на хребета. Твърдината има форма на бъбрек и площ от 5.9 дка. Крепостните стени следват извивките на терена и се проследяват под насип, като той е най- голям от югоизток и изток. На отделни места насипът е висок около 2 м. По протежението на стените се забелязват и запазени останки от крепостните зидове, които се издигат на височина 0.5-1 м. За изграждането на твърдината са използвани даденостите на терена. На практика тя е построена върху малко каменно плато. Крепостта е била внушителна, но в днешно време е доста обезличена. От изток на около 36 м пред основната стена се забелязват останки от втора, крепостна стена. И днес се вижда, че входът ѝ се е намирал на източната страна. Размерите на обекта са 115 м дължина и 65 м широчина. Дебелината на зида е 1.5 м. Той е изграден от ломен камък, споен с бял хоросан, смесен със счукана тухла. По- късните поправки на стената са изградени с бял хоросан без примеси. Във и около Калето са намерени върхове от стрели, много фрагменти от керамика и стари монети с изписана върху тях буква “М”, между които и византийски от VI век, което доказва, че крепостта продължава да съществува и през късната античност. Следи от антично селище са открити и в местността “Гърбушев кайнак”, където са намерени монети от Гардиан III (238-244 г.), сечени в „Анхиало“, както и в местността “Андонов кайнак”. В местността “Капаклия” на 1.5 км югозападно от селото са намерени антични монети от Каракала. След мирния договор от 681 г. с който териториите на България се разширяват на юг от река Дунав, идва и договора от 705 г. между кан Тервел и Юстиниан II, с който се присъединява и областта Загоре към Българската държава. Тази област включвала земите южно от Стара планина и източно от Сливен, в която влизала и землището на днешното село Войника и "Войнишките възвишения". В крайна сметка след изграждането на внушителното отбранително съоръжение “Пресечена земя”, получила по- късно името “Еркесия”, землището на селото остава в пределите на Източната римска империя. По- късно обаче влиза в пределите на Българската държава. Поради граничния характер на тези земи, те се превърнали във вековна спорна зона между България и Източната римска империя и в арена на непрекъснати сблъсъци и опустошителни войни, в които участвало и пограничното население. Още по- голямо стратегическо значение придобил пътят, свързващ „Преслав“ с „Константинопол“, който и според Б. Нейков се наричал “Цар Петров път”. Поради това по всички стратегически височини в близост до пътя, били изградени крепости, които трябвало да спират набезите на неприятеля. Поради своето важно местонахождение планинските възвишения край днешното село Войника се превръщат в непристъпна българска твърдина, която била поддържана до падането на Българското царство под османско робство. Според Братя Шкорпил на мястото на Калето се намирал град Милеона, където кан Кормисош настоявал да минава граничната линия между България и Източната римска империя.
Късноантична крепост Долното кале се намира на 2.78 км северно по права линия от центъра на село Лозенец. Изградена е на възвишение с много стръмни склонове от всички страни, с изключение на североизток. От двете страни на възвишението текат малки дерета, дясното е Балар дере, а лявото- негов приток. Крепостния зид затваря почти елипсовидно пространство от около 6 дка. Крепостта има удължена форма с размери 114х62 м в посока югозапад- североизток. Защитните стени на укреплението са изградени от полуобработени варовикови блокове, които оформят лицевите страни на стените и пълнеж от аморфни камъни слепени с хоросанова спойка в която има едро счукана керемида. Почти всички стени на укреплението са покрити с насипи. На 14 м пред североизточния отбранителен сектор, където е билото на височината, е издълбан ров за подсилване отбраната на най- достъпната страна на крепостта. Ровът в момента е с ширина 6 м и запазена дълбочина от 1 м в. Главния вход на крепостта е бил от североизток най- вероятно през кула- порта, чийто останки се забелязват в средата на североизточния участък на стената и до която подхожда стар път. Още един по- малък вход (потерна) е имало на югозападната страна на крепостта, пак в кула- порта до която е стигал друг стар път изкачвал се от подножието на хълма. По терена не се забелязват следи от други кули. В централната част на крепостта има останки от голяма сграда, най- вероятно казармени помещения. Крепостта е служела за подсилване на защитата на Марашкия проход, от който отстои на 2.5 км източно, както и за защита на южното продължение на Върбишкия проход и пътната връзка идваща от „Лардея“ ( Катарджи Йол или Катарджийски път) и Подбалканския път, минаващ на 3 км южно. Крепостта е съществувала е в периода IV-VII век.
Късноантична крепост Горното кале се намира на 4 км североизточно по права линия от центъра на село Лозенец. Заеманата площ на крепостта е около 2 дка. Построена е на езикообразно възвишение, разположено в посока север - юг и граничещо на север с билото на Терзийските възвишения. От изток и запад на възвишението се спускат две реки, които се сливат в най- южната му точка. Едната е Чобан дере или Овчар дере. Крепостната стена е била изградена от ломен камък, споен с бял хоросан. В северната й част се забелязват останки от кула. Крепостта има яйцевидна форма, обърната с широката страна на юг.
Късноантична крепост Голямото кале се намира на 0.95 км югоизточно по права линия от центъра на село Правдино. Крепостния зид почти под насип, следва конфигурацията на терена. Огражданата площ е 10 дка с елипсовидна форма с максимални размери 100х125 м. Северната страна представлява отвесна стена под която тече река. На изток, близо до северния край на крепостта, се виждат страници от зидове, оформящи отвор широк 3 м, който може би е вход. От двете страни на входа крепостния зид е бил запазен на височина 1-1.5 м. Крепостната стена е изградена от ломени камъни, споени с хоросан, примесен със счукана тухла. В центъра на крепостта е открита църква с размери 20х10 м. По терена се срещат основите на сгради с най- различно предназначение. Тракийските могили, регистрирани в АКБ, не са археологически проучвани, част от тях са унищожени от земеделска дейност, строителство или иманярство. Църквите са в сравнително добро състояние, като най-значимата от тях е
|