Стопанска академия „ Д. А. Ценов” Гр. Свищов на тема: „ сравнителен анализ между ес и nafta”
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ІІІ. СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ 1. История на NAFTA
- ІV. „БИТКАТА” МЕЖДУ ЕС И NAFTA
- ПАРИТЕТИ НА ПОКУПАТЕЛНА СПОСОБНОСТ НА НИВО БВП (ЕС-27=1) Страни 1999
- България 0.604022 0.619624 0.650792
5. Текуща ситуация Според мен текущата ситуация е белязана от два основни фактора. Първият фактор е Договорът от Лисабон. Лисабонският Договор беше подписан на 13 декември 2007 г. Предвижда се да влезе в сила на 1 януари 2009 г., след ратифицирането му от всичките 27 страни-членки на ЕС. Това е новият европейски договор, който заменя проекта за конституция на ЕС. Договорът е известен още като договорът за реформа, изменяйки договора от Маастрихт и договора за създаване на Европейската общност. Основната насока в Лисабонския договор не е икономическата проблематика. По- скоро той е насочени към допълване на постигната икономическа интеграция със създаването на единния вътрешен пазар с полити- чески, социални и екологични аспекти. ЕС ще бъде в състояние да посрещне своите нови глобални предизвикателства и да се обърне към въпроси, които най-много интересуват гражданите, като климатичните промени, енергийната безопасност, международния тероризъм, транс-граничната престъпност, въпросите на бежан- ците и имиграцията. Това не е означава, че се подценяват иконо- мическите проблеми. Основополагащият принцип за свободното движение на хора, стоки, услуги и капитал, т.н. “четири свободи” – е запазен заедно със забраната на всяка дискриминация на национална основа. Икономическите политики са споделена компетентност на ЕС и отделните страни-членки, включително единния вътрешен пазар, икономическата и паричната политика (с изключение на монетарната политика в страните, които са приели еврото за своя валута), а така също специфичните политики в областите на заетостта, сближаването, селското стопанство, риболова, защитата на потребителите, транспорта, научните изследвания, енергетиката и космическото пространство. Икономически области, в които ЕС има координираща или допълваща роля са индустрията, туризма, образованието и професионалното обучение. Но какво реално ще промени Лисабонския договор?
Цялото европейско законодателство, с малки изключения, ще подлежи на двойно одобрение, на равноправна основа, от страна на Съвета и на Европейския парламент. Ще бъде създадена нова, опростена и по-демократична бюджетна процедура с едно четене: разграничението между задължителни и незадължителни разходи се премахва, като по този начин се гарантира пълно равенство между Парламента и Съвета по отношение на одобрението на общия годишен бюджет.
Договор ще укрепи капацитета на институциите на Съюза да из- пълняват функциите си по-ефективно чрез значително увеличение на броя на областите, в които правителствата, заседаващи в рамките на Съвета, вземат решение по-скоро с квалифицирано мнозинство, отколкото с единодушие. Това ще даде възможност Съюзът от 27 държави-членки да функционира без опасност от блокиране на решенията с налагането на вето. Също така „заместник-председателят на Комисията и Върховен представител за външна политика и политика на сигурност“, който ще председателства Съвета по външни работи и ще може да се изказва от името на Съюза по въпроси, по които ЕС има обща позиция, което ще оси- гури повече последователност във външната дейност на Съюза.
Въвеждането на правото на инициатива на гражданите на ЕС ще даде възможност на гражданите да внасят предложения за правни актове до Комисията, което увеличава участието им в процеса на взимане на решения на ЕС. Тези две промени в Лисабонския договор спрямо Конституционния договор представляват стратегическо пренасочване от конкурентните пазари към “защита” и по-изразена роля на намеса на националните правителства на пазара. Тези сравнително ограничени промени в специфичните икономически условия правят промените в ориенти- раните към бъдещето цели на ЕС още по-впечатляващи. В целта за единния вътрешен пазар по предложение на френския президент Никола Саркози отпада изразът “свободна и недеформирана конкуренция”. Вторият фактор е пряко свързан с България. Става въпрос за годишният доклад за страната ни от ЕС в Брюксел. Този доклад беше като „студен душ” за България. Мониторингът очерта обектив- ната картина на България като член на ЕС година и половина след приемането й и година и половина след старта на всички нормални процедури за всяка страна – член. Картина, в която очевидно има само минуси. Досега въпреки забележките и грешките страната ни успяваше все пак да се придвижва напред – стана член на ЕС, получи политическа и институционална подкрепа, озова се на един голям пазар, а гражданите й добиха свободата да планират живота си на цял континент. След провала на Бълга- рия да докаже,че е готова за всичко това, много от тези въз- можности ще останат затворени за по-дълго време. България е обвинена, че не умее да управлява публични средства. Поради тази причина се отнема акредитацията на две от четирите агенции, управляващи пари по предприсъединителната програма ФАР. Така се спират финансирания за около 180мил.евро по ФАР, 144мил. по ИСПА, запорирани остава т 121мил. по САПАРД. При постигане на задоволителни резултати, спрените средства няма да бъдат загубени, а ще бъдат предоставени, с което се разбира, че от- немането на акредитацията на двете агенции е временна мярка. Но дали Брюксел ще размрази плащанията по тези проекти ще стане ясно през есента. Както пише в доклада „България може да си върне загубените пари, ако докаже, че може да ги ползва правилно”. ІІІ. СЕВЕРНОАМЕРИКАНСКО СПОРАЗУМЕНИЕ ЗА СВОБОДНА ТЪРГОВИЯ 1. История на NAFTA В началото NAFTA, като цел, е преследвана от политиците на САЩ и Канада. През 1980 год. администрацията на САЩ, водена от Ronald Reagan въвежда идеята за северноамериканска зона за свободна търговия. Зона за свободна търговия се създава, когато две или повече страни се съгласят да разрешат движението на техните стоки и услуги между тях да е безмитно. Стоки от трети страни биват обмитявани при преминаването им през територията на която и да е страна-членка на споразумението. Четири години по- късно (1984г.) , когато в Канада на власт идва правителството на Brian Mulroney, двете страни започват да водят двустранни преговори за свободна търговия. След три години преговори през 1987год. резултатът е сключване на споразумение за свободна търговия (FTA). През 1990год. Мексико от своя страна също започва преговори за свободна търговия със САЩ. Преговорите се превръщат в тристранни през 1991год. по молба на Канада. След дълги преговори през 1992год. трите държави подписват NAFTA, и през декември то подлежи на ратифициране от законодателството на трите страни. Има известна съпротива и в трите страни, но въп- реки това NAFTA влиза в сила на 1 Януари 1994год. Така NAFTA е създало най-голямата зона за свободна търговия в света с население почти 406 милиона души, произвеждащи стоки и услуги на стоиност повече от 11 милиарда долара. Споразумението за създаване на NAFTA постановява, че Канада, Съединените щати и Мексико, трябва да преследват определен брой общи цели. Те могат да бъдат обобщени в шест основни цели:
Макар че, различни групи се застъпиха за по-нататъшната интеграциа в северноамериканската общност, чувствителни проблеми възпре- пятстваха този процес. И трите страни водят различни търговски политики със страни не-членки на споразумението. Други страни предпочитат да водят двустранни преговори поотделно с трите страни-членки на NAFTA. Общественото мнение за Северноамериканското споразумение за свободна търговия е смесено. След анкети които са проведени и в трите страни е установено, че Споразумението се одобрява от по-голямата част от населението на общността. В Мексико 64% подкрепят NAFTA, в САЩ- 47% смятат, че споразумението е добро за страната им, а в Канада 70% се застъпват за свободната търговия. Но въпреки положителните резултата от анкетите, те показват че гражданите на Канада и Мексико виждат страните си като губещи в NAFTA, а САЩ – като победител. Институциите на NAFTA са четири на брой.
В Комисията за свободна търговия, която се състои от кабинет на ниво представители на трите страни-членки, е централната ин- ституция на NAFTA. Комисията се събира веднъж годишно и се председателства последователно от всяка страна. Комисията кон- тролира прилагането и по-нататъшното разработване на споразу- мението и помага за решаване на спорове, произтичащи от неговото тълкуване. Той също така наблюдава работата на NAFTA-комисии, работни групи и други помощни органи.
Ежедневното управление на NAFTA, като работна програма, както и на изпълнението на Споразумението за по-широк смисъл, се извършва от NAFTA-"координатори" - три висши Търговски отделa, определени от всяка страна.
NAFTA предвижда по-нататъшна работа по отношение изпълнението на целите за свободна търговия. Под егидата на NAFTA, над 30 ра- ботни групи, комисии и други помощни органи са създадени за улесняване на търговията и инвестициите и да гарантира ефективно прилагане и администриране.
Той е отговорен за администрирането на уреждането на спора разпоредбите на споразумението. По-конкретно, секретариатът администрира процеси за разрешаване на спорове по глави 14, 19 и 20 и има определени отговорности, свързани с Глава едина- десета - разпоредби за уреждане на спора. 2. Мисия на NAFTA NAFTA значително либерализира търговията с услуги и отвори па-зарите на държавни поръчки, включително и обществени поръчки в сферата на услугите и строителството. Според споразумението е незаконно за страните да се прави разлика между национални и чуждестранни производители в търговията на услуги, правите- лствени и инвестиционни пазари. За разлика от зоната за свободна търговия между Канада и Съединените щати, всички услуги, включени в Споразумението за свободна търговия, доколкото те не са били изрично посочени се изключват от разпоредбите на NAFTA. Споразумението изброява изключенията, посочени от различните нива на управление във всяка страна, след планирано разписание. Договорът признава правото на всяка страна да установи здравето, безопасността, околната среда или на други стандарти, според собствените си нужди. Освен това, споразумението предвижда, че такива стандарти не могат да бъдат намалени. Въпреки това, сила на тези защитни мерки, е съмнително, както става ясно от няколко търговски спорове. Друго основно е въвеждането на правила за произход на стоките. В NAFTA правилата за произход са изложени в глава 4 на спора- зумението. Целта на правилата е да се определи дали даден про- дукт може да се счита за достатъчно северноамерикански, за да се възползват от преференциалните на тарифите. По принцип, освен ако конкретни правила за произход се прилагат, продуктът се счита за северноамерикански, ако е изцяло полу- чено от или произведени на територията на една или няколко страни. Когато няколко извън Северна Америка материали са из- ползвани при производството на даден продукт, продуктът се счита за северноамерикански, където регионалното стойностно съдържание е достатъчно високо. За да се считат за северно- американски продуктите, на регионалната стойност съдържанието на продукта трябва да бъде над 60%, когато за сделка се използва метода стойност, или над 50% - когато е използван метода на нетните разходи. Въздействието на NAFTA върху социално-икономическата система и екологията на всички страни, участващи в съглашението, е наистина опустошаващо. NAFTA това е не просто съглашение за свободна търговия със стоки и услуги между страните. Неговите правомощия са много по-широки. То дава на компаниите, опериращи под юрисдикцията на NAFTA, определени привилегии и изцяло способства за изпълнението на много от изискванията на МИС, такива, като премахването на държавния контрол върху чуждестранните инвестиции. Договорът съвсем явно отдава предпочитание на корпорациите в ущърб на интересите на работниците и околната среда. Една от целите на всяко споразумение за свободна търговия (каквото в случая е NAFTA) е да бъде повишено благосъстоянието на всички договарящи се страни посредством увеличаване на вза- имната търговия между тях. Фактът, че дадена страна като цяло може да се облагодетелства от придобивките, произтичащи от споразумението, не означава, че няма да има губещи при новите условия. Обикновено от губещите се очаква да приемат своите загуби, защото явно те не са достатъчно конкурентно способни. Но погледнато в реален аспект, досегашната практика на NAFTA показа, че договорените права и задължения на страните-членки нямат значителна валидност, ако възникне търговски конфликт между силни и слаби партньори по споразумението. В този смисъл NAFTA не функционира като представителен форум, в който спра- ведливо и равнопоставено се отчитат интересите и защитават правата на отделните участници. Спорните въпроси, възникнали между договорените страни, се решават чрез консултации и преговори. В резултат на такива преговори в рамките на NAFTA е постигнато едно значително либерализиране на международната търговия. Дейността на NAFTA се основава на следните основни принципи, закрепени в конкретните търговски норми в текста на споразумението: принцип на недискриминацията при прилагането на допустимите от гледище на NAFTA ограничения;единствен върншно-търговски регулатор в рамките на NAFTA се явяват митата; ли-берализация на международната търговия и намаляване на мит- ническите ставки и нетарифните ограничения. 3. Текуща ситуация Мненията за това как се развива ситуацията в NAFTA са много противоречиви. Някои гледат в положителен аспект, други в от- рицателен. Имаше моменти, в които дори Мексико и Канада се противяха на споразумението. Те все по-високо говорят за това, че САЩ пренебрегва условията по Северноамериканското споразумение за свободна търговия, за да защити местните си производители. Тях- ната борбата срещу NAFTA – е борба против предоставянето на корпорациите на още по-голяма свобода на действие. Нещо повече, според тях е необходимо те да бъдат поставени под по-строг контрол. САЩ предлагаха планове за разширяване на договора и включване в него на страни от Южна Америка, като например, Чили и Аржентина. Тогавашният президентът Клинтън се опита да проведе преговори за това разширение "по бързия начин", без да дочака одобрение от Конгреса. Но благодарение на неуморните усилия на различни групи и отделни активисти от Северна Америка този опит се беше провален. В Канада практически беше отменен целият контрол върху чуждестранните инвестиции, което позволи на американските, а и на други ТНК да вземат канадския бизнес в свои ръце. Уволнени бяха хиляди работници. А ТНК се разпростират все повече, оставяйки след себе си хаос и разрушение. Много корпорации от САЩ пренесоха своите действия на Юг, в нерегули- раните то правителството погранични мексикански градчета, от което хиляди хора останаха без работа. След приемането на NAFTA условията на живот и в трите страни явно се влошиха. Корпора- циите заставят работниците или да се примиряваха с понижаването на работната заплата, или да бъдат уволнени съвсем. Много от клаузите в NAFTA съответстват на Многостранното съглашение за инвестиране (МИС). Едно от тези съответствия е положение- то, позволяващо на корпорациите да дават под съд правителствата, поставящи препятствия пред инвестициите. Така в съответствие с NAFTA, американска компания „Етил” даде под съд канадското правителство за причинени парични и морални щети, защото то забранило използването на токсичните бензинови добавки, произвеждани от тази компания. Компанията инвеститор се старае да отмени закон, създаден за да защити канадците от химикали, токсичността на които е доказана, и на основание на който, тя не може повече да произвежда този химикал и да го продава на канадския пазар. Но нека погледнем и полижителните аспекти - разширяването на пазарите на страните-членки, увеличението на износа и вноса, отпуснатите субсидии. От 1993 г. до 2000 г., стойността в щатски долари на канадския износ на стоки за САЩ и Мексико се е увеличил с 109%, докато износа си за останалата част от света е нараснал с 29%. Американският износ за NAFTA партньори е нараснал по- вече от два пъти между 1993 и 2000 г., в сравнение с 52% темп на растеж и в останалата част на света. Повече от 82% от изно- са на Мексико се пада на САЩ. А за Канада, САЩ представлява 77% от вноса и 84% от износа ѝ. В общата търговия между трите NAFTA партньори се е увеличил с 198% и сега е над 883 милиар- да долара годишно. Всеки ден лица от NAFTA извършват тристранни търговски сделки на стойност 2,4 милиарда долара. Реалният БВП е нарастнал съответно за САЩ 48%, Мексико – 40%, Канада – 49%. Инвестициите са се увеличили с 107% от 1993год. до сега. Либерализирането на търговията позволява много предимства на бизнес организациите и потребителите. Производителите в NAFTA печелят от големите поръчки и въведените ниски цени. Резулта- тът е увеличаване на производителността, което засилва тяхната конкурентоспособност на глобалния пазар. За потребителите в трите държави NAFTA предлага повече възможности за избор меж- ду конкурентни цени. Ниските тарифи означават намаление на разходите на потребителите за стоки и услуги, което води до повишаване на техния стандарт на живот. NAFTA служи като маркер, за да маркира Северна Америка като един от най-активните търговски региони в света. Днес експорта на NAFTA представлява 21% от глобалния износ, а вносът - 25%. При всички тези „розови” данни, които ни убеждават, че NAFTA процесът се развива успешно, се появява един парадокс: САЩ са против NAFTA. Тази година в предизборните политики на кан- дидатите Споразумението заемеше основна част от търговската политика. Странното е, че и Хилари Клинтън и Барак Обама се надпреварваха да доказват кой е по-голям противник на NAFTA, тъй като то води до загуба на работни места в по-ниско–технологичните производства. И двамата кандидати говореха за предоговаряне на NAFTA. Ако един от тях двамата стане пре- зидент, той със сигурност ще трябва или да започне да предоговаря Споразумението - което се оказва неконструктивно за САЩ. ІV. „БИТКАТА” МЕЖДУ ЕС И NAFTA Глобализмът е философията на единодействието на международ- ната общност в името на общите ѝ интереси и срещу общите ѝ проблеми. Глобализирането е естествен процес, който се развива независимо от волята или нежеланието на световните лидери или отделните държави. Той ръководи развититето на света по съвсем нови закони, които не позволяват дори на партиите в отделните държави да имат големи различия в програмите си и политиките си. Лидерите могат да катализират или забавят гло- балния процес, но само в някакви граници. А регионализирането, или регионалното измерение на междудържавната интеграция е едновременно и стимул, и продукт на глобалния процес. Сътруд-ничеството в рамките на Европа, или Северна Америка (NAFTA), или Южна Америка (Меркосур), не е насочено срещу, а е част от глобалния процес. Противно на очакванията, светът като ця- ло навлезе в сложна, противоречива и дълбококризисна фаза, която за съжаление се оказа контролируема. Налице са няколко нови тенденции:
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||