Стопанска академия „ Д. А. Ценов” Гр. Свищов на тема: „ сравнителен анализ между ес и nafta”
Изтегляне 0.71 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 3. Мисия на ЕС
- 4. България и ЕС
2. Европейски институции Институционалната система на Европейския Съюз е единствена по рода си в целия свят. Страните членки на Съюза делегират своя суверенитет по определени въпроси на независими институции, които представляват интересите на Съюза като цяло, страните-членки и техните граждани. В основата европейската структура са ценностите на демокрацията и върховенството на закона. ЕС притежава пет основни институции: Европейски Парламент, Съвет на Европейския Съюз, Европейска Комисия, Европейски Съд и Европейска Сметна Палата.
С общи демократични избори по волята на 490 милиона граждани европейският парламент се избира за период от пет години, като в него са представени основните политически партии на страните членки, както и паневропейски партии. Броя на политиците в ЕП е 785. ЕП осъществява своята дейност във Франция, Белгия и Люксембург. Седалището на парламента се намира във Франция - Страсбург, където се провеждат планетарните заседания на парламента, на които присъстват всички депутати. Парламентарните комисии заседават в Брюксел, а генералният секретариат се намира в Люксембург. Функции на ЕП:
Функции на председателя на парламента: Председателства планетарните заседания на парламента и ръководи цялата негова дейност. Той представлява ЕП в отношенията му с останалите институции на общността, както и във външни отношения.
Това е основната институция, която взема решения в рамките на Съюза и заедно с ЕП осъществява законодателната власт в Европейския Съюз. За разлика от другите административни органи Съветът на ЕС няма постоянен състав, в зависимост от въпросите които се обсъждат Съвета се формира от съответните министерски предста- вители на страните-членки ( до 2002 година институцията се наричаше Съвет на Министрите). Формално Съветът е един и същ, но се събира в 9 различни "формации" съставени от съответните министри: Съветът по общи въпроси и външни работи; Икономически и финансови въпроси ; Правосъдие и вътрешни работи; Заетост, социална политика, здраве и въпроси на потребителите; Конкурентноспособност; Транспорт, телекому- никации и енергетика; Земеделие и риболов; Околна среда и Образование, младеж и култура. Функции на Съвета на Европейския Съюз:
Съветът на Европейския Съюз не трябва да се бърка със Европейския съвет - състои се от ръководителите на правителствата на страните- членки и подпомага Съвета на EC в разработването на общите политики на високо ниво, или със Съвета на Европа - международна организация на всички страни от Европа.
Официалното и наименование e Комисия за Европейските Общности. Европейската комисия представлява общите интереси на Съюза. Състои се от двадесет членове-комисари – Председател, двама заместник-председатели и седемнадесет комисари. Членовете на комисията се предлагат от страните-членки и се одобряват от Европейския парламент, те се преизбират на всеки пет години. След избора на европейски парламент е необходим интервал от шест месеца, през който новия парламент одобрява предложения за председател на Комисията, след което той формира бъдещия си екип съвместно със страните-членки. След като парламентът одобри състава на комисията, тя може официално да започне своя мандат в началото на следващата година. Функции на Европейската комисия:
Първоначално тази институция се е казвала Съд на Европейските Общности, но Европейската конституция променя неговото наимено- вание на „Европейски Съд”. Европейския съд включва по един съдия от всяка страна-членка, но в пълен състав заседава рядко. Съдът решава спорове свързани с европейските институции, страните членки, представители на бизнеса и граждани на Съюза. Европейския Съд е подпомаган от осем генерални адвокати, които при пълна независимост и безпристрастност представят своето правно становище по делата които са им поверени. Съдиите и генералните адвокати се назначават за срок от шест години, с възможност за преназначение. Съдиите избират един от тях за председател на Съда, чиито мандат е три години, с възможност за преизбиране. Европейският съд и Европейският съд по правата на човека са две различни институции.
Главната задача на Комитета на регионите е да следи за защитата на интересите на регионите и съобразяването на дейността на Съюза с регионалната и местна идентичност. Комитетът се състои от 222 членове, които се номинират от Съвета на ЕС за мандат от четири години, като е възможно той да бъде продължен. Членовете на Комитета избират председател на комитета, който води пленарните заседания и представлява Комитета. Председателя се избира за мандат от две години. Седалището на Комитета е в Брюксел. След ратифицирането на Лисабонския договор се предвижда европейските институции да бъдат седем - Европейският парламент, Европейският съвет, Съветът на ЕС, Европейската комисия, Съдът на Европейския съюз, Европейската централна банка и Сметната палата. Финансови Институции на Европейския Съюз Има пет основни финансови институции на ЕС. Те са: 1. Европейска Сметна Палата следи за правилното управление на финансите на Съюза, състои се от 15 членове и заседава в Люксембург. Членовете се избират за мандат от шест години от Съвета на ЕС съвместно с Европейския парламент, с възможност за продължаване. Състава на сметната палата избира свои председател с мандат от три години. 2. Със седалище във Франкфурт на Майн, Германия, европейската централна банка осигурява стабилно функциониране на паричната система, реализира европейската монетарна политика и провежда валутни операции. Персоналът на банката включва представители на всички страни-членки на Съюза. ЕЦБ е независима институция и другите европейски институции не търсят начин да въздействат на решенията и. Структура: - Изпълнителен Съвет; - Управителен съвет; - Генерален съвет. Председателят на Европейската Централна Банка се избира от дър- жавите от еврозоната за период от 8 години, който не подлежи на подновяване. 3. Европейският Икономически и Сооциален комитет представлява интересите на гражданското общество пред Европейската Комисията, Съвета на ЕС и Парламента. Повечето сесии на комитета се про- веждат в Брюксел, където е и централата му. Комитетът се състои от 222 члена, които са излъчени от правителствата на страните- членки, като те от своя страна се назначават от Съвета на Европа. Мандатът на членовете на Комитета е четири години с възможност за подновяване. Председателя на Комитета и двамата му заместници се избират за мандат от две години. Комитетът се състои от: - Пленарна асамблея - Бюро
- Три групи - Шест секции - Генерален секретариат Комитетът може да дава консултации по въпроси, свързани с по- литиката на Евросъюза в социалната и икономическата сфера. Той има пълномощията да се произнася и по въпроси, които по усмотрение на самия комитет, са значими и важни. С тези свои пълномощия, комитетът играе важна роля в прилагането на разли- чните инициативи на Съюза, като по този начин гражданското общество взима активно участие в политическия живот на на общността. Комитетът се ръководи и представлява от председател, който има двама заместник-председатели. Техните мандати са двугодиш-ни.Комитетът консултира европейските институции по въпроси от областта на икономическата и социалната политика, като в пра- вомощията му влизат и това да се произнася по въпроси, които по усмотрение на самия комитет, са значими и важни. Комитетът играе важна роля в прилагането на различни инициативи на ЕС. 4. Европейската Инвестиционна Банка е финансовата институция на Европейския Съюз, със седалище в Люксембург. ЕИБ финансира инвестиционни проекти допринасящи за развитието на ЕС. Европей- ската инвестиционна банка е финансовата институция на Европейския съюз. Създадена е през 1958 с Римския договор с цел да фина- нсира инвестиционни проекти в подкрепа на целите на ЕС, в частност регионалното развитие, транс-европейската транспортна мрежа, телекомуникации и енергетика, научна дейност, подобрения и иновации, подобряване и съхраняване на околната среда, здраве и образование. Противно на името си, ЕИБ не е инвестиционна банка. Извън съюза, ЕИБ съблюдава европейската политика за сътрудничество, определена в редица договори и споразумения със 130 държави от Централна, Южна и Източна Европа, Средиземномор- ския регион, Африка, Азия, Латинска Америка, Карибите и Тихо-океанския регион. Акционери в банката са страните членки на ЕС. Високия кредитен рейтинг на банката (ААА) (2006) и позволява да получава евтин ресурс чрез емитиране на облигации на капи- таловите пазари. ЕИБ отпуска кредити при лихви, леко надхвърлящи цената, на която получава собственото си финансиране. Главната квартира е разположена на Булевард Конрад Аденауер в квартал Кирхберг, Люксембург. Всичките 27 държави на съюза са акционери в ЕИБ (дялово участие на България възлиза на 290.9 млн. евро което е 0.177% от капитала на банката). Основната цел на финансирането, което предоставя ЕИБ за България, е да подпомага подготовката на страната за присъединяване към ЕС. От 1992 до 2006 ЕИБ предоставя на България заеми за над 1,2 млр. евро, повечето за съфинансиране на големи транспортни инфраструктурни проекти (моста Видин - Калафат, магистрала "Тракия" и др.). Банката кредитира и местни банки за проекти на стойност между 40 хил. и 25 млн. евро, като банката осигурява 50% от стойността на проекта. Към края на 2006 банки-посредници на ЕИБ в България са Насърчителна банка, Ейч Ви Би Банк "Биохим", Райфайзенбанк и Банка ДСК. Те оценяват индивидуално всеки проект и отпускат кредитите на собствен риск при определени от тях условия. Структура: - Управителен съвет - Съвет на директорите - Изпълнителен комитет - Контролен комитет 5. Седалището на Европейския Инвестиционен Фонд е в Люксембург, неговата дейност е свързана с управлението на рискови капитали и осигуряване на банкови гаранции. Основната цел на Фонда е да
Европейския инвестиционен фонд (ЕИФ) е в Европейския съюз специализирана финансова институция за малките и средни предприятия (малки или средни предприятия, известни като МСП). Основни негови функции са:
ЕИФ на акционерите, са от Европейската инвестиционна банка, Европейския съюз, представени от Европейската комисия, както и редица европейски банки и финансови институции от обществения и частния сектор. ЕИФ осъществява своите рисков капитал и гаранционни дейности, използването на собствени средства или средства, натоварени от мандата. Основните източници на средства за задача са основ- ните акционери, ЕИБ и Европейския съюз. ЕИФ действа независимо и еднозначно за европейски орган, по силата на актове на търговски условия на пазара, с цел закон задължение да връща подходящи за акционерите си. Европейския инвестиционен фонд:
ЕИФ е AAA-клиентите от основните рейтингови агенции и е със статут на многостранна банка за развитие в рамките на Евро- пейския съюз коефициента на платежоспособност директива, която позволява на финансовите институции, да разпредели капитала по отношение на ЕИФ гаранции в размер на 0%. ЕИФ работи в разширения Европейски съюз и има счупени традиционните граници чрез финансиране на дейност в Турция, Западните Балкани и Югоизточна Европа. Европейския инвестиционен фонд се управлява от следните органи:
Повече контрол и оценка се извършва от няколко различни органи. Изпълнителният директор е отговорен за ежедневното управление на Фонда. Изпълнителен директор на докладите на Съвета на ди- ректорите, който обединява членовете, назначени от трите групи акционер 10-12 пъти в годината. В допълнение към надзорните си роля на Съвета на директорите е отговорен за одобряване на ЕИФ операциите. Акционерите на ЕИФ се събират веднъж годишно в Общото събрание, по-специално да одобри годишния отчет и сметки, проверени от Контролната комисия. Акционерите отговарят за информационни сесии през годината. Ролята на Контролната комисия е да се уверят, че операциите на Европейския инвестиционен фонд са били проведени в съответ- ствие с процедурите, предвидени в неговия устав и правилник за дейността и че нейните книги, съхранявани в подходящ начин. Контролната комисия е независим орган, който е назначен от Общото събрание на ЕИФ, и отговаря пряко пред него. 3. Мисия на ЕС Със съзнание за своето значение за световната икономика и търговия Европейският съюз използва мощта си както в свой интерес, така и в интерес на останалите. ЕС насърчава благоденствието и подкрепя ценностите на демокрацията по света; така същевременно той помага за укрепване на стабилността и благополучието на гражданите в собствените му граници. Интеграцията на нови страни в ЕС засилва ролята му на международната сцена. ЕС е най-големият „търговец“ в света, но също така и предоставя най-много помощи на развиващите се страни. Негово създание е по-дейната външна политика и политика на сигурност, способни да провеждат мисии за управление на конфликти и за опазване на мира в Европа и далече отвъд границите ѝ. В днешния сложен свят ЕС добави нови средства към традиционните средства на външната политика. Например той пое водеща международна роля за справяне с проблема на глобалното затопляне и промяната на климата. Глобалните проблеми изискват глобални решения. И както каза министър-председателят на Швеция Фредрик Рейнфелд в началото на поредната серия от дебати в Европейския парламент за бъдещето на Европа: "Днешна Европа се нуждае от ясна визия, която включва "силно европейско сътрудничество за преодоляване на фанатичния национализъм, както и религиозния фанатизъм". През 2007 година, когато Европеиската комисия представи своята визия за бъдещето на пазара на ЕС председателят на комисията Jose Manuel Barroso заяви: "Общият пазар е ядрото на усилията на Европа. За гражданите той означава правото да живеят и работят в друга страна от ЕС и да имат достъп до по-голям избор на качествени продукти и услуги на по-ниски цени. За бизнеса той означава работа на местен пазар с 500 мил. потребители, управляван от закона, с взаимно уважение и доверие. Общият пазар сега е по-важен от всякога. Сега искам да го видя по-силен и приспособен към глобализирания свят на 21ви век." Общият пазар е от ключовите области за политиките на ЕС още от полагенето на основите му през 1957 година с до- говорът от Рим. В основата на политиката са „четрите свободи’’ – свободно движение на хора, стоки, услуги и капита. Според изчисленията на Комисията, от 1993 г. до 2003 г. общият пазар е създал най-малко 2,5 милиона допълнителни работни места и е генерирал приблизително 900 милиарда евро допълнително благосъстояние. И така петдесет години след началото, Комисията пренасочва фокуса на общия пазар от премахване на трансграничните бариери за търговията към осигуряване на по-добро функциониране на пазарите, в полза на гражданите, потребителите и предприе- мачите. Това трябва да се направи "с цел да се насърчава конкурентна бизнес среда, която уважава избора на потребителите и е социално и екологично отговорна".Много европейски граждани изразиха загриженост за евентуалните разрушителни въздействия на гло- бализацията. Според Комисията е въпрос на социална справед- ливост да се предвиди и подпомогне промяната за хората и секторите, засегнати пряко от отворения пазар. Всъщност, през 2005 г. беше създаден така нареченият Globalisation Adjustment Fund (Фонд за приспособяване към глобализацията), който да отговори на тези безпокойства, в частност във Франция, и да помогне на работната ръка, станала излишна в резултат на либерализацията на търговията. Този фонд ще предоставя до 500 милиона евро всяка година като финансова подкрепа на тези хора при нами- рането на нови работни места. Все още обаче остава да се направи много за завършването на единния пазар. В някои чувствителни области, по-специално здравеопазване, финансови услуги и мрежови сектори, както и енергетиката, усъвършенстването на интегрирания пазар на ЕС ще отнеме още време. Споразуменията на ЕС с партньорите му по света надхвърлят търговията и традиционната помощ за развитие. Те обхващат подкрепа за икономически реформи, здравеопазване и образование, инфраструк- турни програми, а в някои случаи и сътрудничество в области като научни изследвания и развойна дейност, както и политика в защита на околната среда. Те също служат за рамка на дискусии на проблемни политически въпроси като демокрацията и човешките права. В последно време споразуменията изискват също партньорите да поемат ангажи- мент за неразпространение на оръжия за масово унищожение. Като например дълготрайните взаимоотношения с Танзания. Тя се ползва с безмитен достъп до Европейския съюз за целия си износ с изключение на оръжия и боеприпаси. Работата на ЕС за насърчаване и поддръжка на стабилността по света превръща отбраната във важен аспект на Общата външна политика и политика за сигурност. Конфликтите, които избухнаха в Югоизточна Европа през 90-те години след разпадането на Югославия, убедиха лидерите на ЕС в нуждата от ефикасни съвместни действия. В последно време борбата против международния тероризъм направи това убеждение още по- силно. Затова в дейността си по отношение на такива глобални проблеми като тероризма, международната престъпност, търговията с наркотици, нелегалната имиграция и опазването на околната среда Съюзът тясно си сътрудничи с други страни и международни институции. През последните години друг важен проблем пред ЕС е глобалното затопляне и енергийната зависимост. В Европа съществува консенсус между правителствата, гражданите и бизнес общността, че по отно- шение на глобалното затопляне, свързвано главно с емисии на въглероден двуокис от потреблението на изкопаеми горива (въглища, петрол и газ), са нужни незабавни действия от страна на ЕС. Той пое водеща международна роля в стремежа за ограничаване на глобалното затопляне съгласно Протокола от Киото с ангажимента си да намали през периода 2008-2012 г. въглеродните си емисии с 8 % спрямо нивата им от 90-те години. По-нататък той въз- намерява да намали емисиите на парникови газове с допълнител- ни 20 %, което може да достигне 30 %, ако други страни последват примера. ЕС въведе също първия в света пазарен механизъм за намаляване на въглеродните емисии. Той поставя таван на позволеното количество емисии въглероден двуокис, изпускани от промишлени инсталации, като оставя дружествата свободно да купуват и продават налични права на емисия, в зависимост от това дали са надхвърлили или не определените им пределни стойности. Европейският съюз е най-големият в света вносител на енергия и на второ място по потребление. ЕС вече зависи само от три страни — Русия, Норвегия и Алжир, за почти половината от доставките си на газ, изкопаемото гориво, замърсяващо в най- малка степен, и без скорошни радикални действия неговата за- висимост от вносен петрол ще се увеличи от сегашните 50 % на 70 %. Ето защо е в интерес на ЕС да намали зависимостта си от малък брой доставчици и да задълбочи отношенията си с тези, от които е най-зависим, с цел взаимната им облага като търговски партньори. Стратегията на ЕС включва сътрудничество при инвести- ции, трансфер на технологии, взаимен достъп до пазарите и предвидимост на търговските отношения със страните. 4. България и ЕС Отношенията на България и ЕС имат динамична история. България установява дипломатически отношения с Европейската общност едва през август 1988 г. Европейската общност е готова да започне веднага преговори с България за сключване на Спогодба за търго- вия и търговско-икономическо сътрудничество, но развитието на взаимоотношенията е спряно поради политическата обстановка в страната. След падането от власт на правителството на Тодор Живков отношенията се активизираха много бързо. Проведени бяха преговори и през май 1990 г. между България и Европейската общност беше подписана Спогодба за търговия и търговско ико- номическо сътрудничество. Тя, макар и с ограничено значение, създаде рамката за по-нататъшното развитие на взаимоотноше- нията между България и Европейската общност. На 17 септември 1990 г. България беше включена в Програмата ФАР и започна да получава ежегодна безвъзмездна помощ от ЕС за подкрепа на реформите и за подготовката на страната за пълноправно членство. През есента на 1991 г. беше взето решение да започнат преговори с България за сключване на Споразумение за асоцииране с Евро- пейската общност. То беше подписано на 8 март 1993 г. и влезе в сила след ратифициране от Народното събрание на България, Европейския парламент и парламентите на държавите-членки на 1 февруари 1995 г. Изпълнението на споразумението доведе до нарастване на стокообмена между България и държавите-членки на ЕС и до по-интензивни контакти и сътрудничество в редица сфери на икономиката, културата, финансите. Следващ етап в развитието на отношенията беше представянето на официалната молба на България за пълноправно членство в ЕС на Европейския съвет в Мадрид през декември 1995 г. През пролетта на 1996 г. Европейската комисия представи на българското правителство спе- циален въпросник, който трябваше да бъде попълнен и да послужи като основа за подготовката на мнението й относно бъдещото присъединяване на България към ЕС и започването на преговори. Поставените въпроси обхващаха всички сфери на икономическия и социален живот в страната. През юли 1997 г. беше подготвено мнението на Европейската комисия относно кандидатурата на България за пълноправно членство в ЕС. Беше констатирано, че България е на път да изпълни политическите критерии за членство, но все още в страната няма функционираща пазарна икономика и тя няма да може да се справи с конкуренцията в рамките на ЕС в средносрочен план. За подготовката на България за пълно- правно членство в ЕС бе разработена национална стратегия. Стратегията се основава върху разбирането, че присъединяването на България към семейството на европейските демокрации е основен национален интерес. През ноември 1998 г. бяха представени и първите редовни доклади на Европейската комисия за напредъка на страните-кандидатки през периода юли 1997 г. - ноември 1998 г. В доклада за България се отбелязва, че страната е направила значителен прогрес, но все още не изпълнява Копенхагенските критерии и не е готова за започване на преговори. На 13 октомври 1999 г. Европейската комисия за втори път представя своите редовни доклади за напредъка на страните-кандидатки за изминалия едного- дишен период. В него се отелязва, че България изпълнява по- литическите критерии от Копенхаген и по-нататъшните усилия на страната би следвало да се насочат към предприемане на кон- кретни мерки за интегриране на ромското население, за борба с корупцията и подобряване дейността на съдебната система. След дългогодишни преговори, след възходи и спадове, България е приета като пълноправна членка на ЕС едва през 2007 г. Про- цесът на икономическа интеграция беше много сложен и продължителен, но благодарение на активната и целенасочена политика, осигури максимално успешна интеграция с ЕС. Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.71 Mb. Сподели с приятели:
|