4. Модел на Джонсън и Скоулс/Understanding Corporate Strategy -1988/ Според този модел най- важният проблем е успешното атакуване на пазара, на който се работи, с продукта, който се предлага. От гледна точка на тези два критерия дадена фирма може да попадне в една от четири основни ситуации. Моделът на Джонсън и Стоус е базиран на класическия модел Пазар - Продукт на ИгорАнсофф. Той изисква да се даде отговор на два основни въпроса. На първо място да се избере стратегия за развитие и на второ място да се избере метод за реализация на избраната стратегия. Изборът на стратегия е пряко свързан с определянето на ситуацията, в която се намира фирмата.
„Не прави нищо” е възможна стратегия, имаща краткосрочен стил на поведение, при който фирмата не променя управленската си практика и използваните инструменти за атакуване на пазара. Тя се разглежда само като преход към останалите три.
„Оттегляне”- препоръчва се за организации, които работят в неблагоприятна бизнес среда и не разполагат с достатъчно ресурси за да могат да защитят пазарните си позиции.
„Консолидация” – предприемане на стъпки за заздравяване на пазарните позиции на печеливши за нея продукти и пазари и отказване от губещи такива.
„Разширяване на пазара”, стратегията е подходяща за фирма работеща в благоприятна външна среда и разполагаща с ресурси да за се възползва от тази възможност.
