Стратегически мениджмънт
Изтегляне 383.5 Kb.
|
| 3. Модел на Майлс-Сноу
В основата на този модел е разбирането, че фирмата трябва непрекъснато да се адаптира към промените и несугурността на външната среда чрез едно относително независимо вътрешно управление на фирмената дейност. Този процес на непрекъсната адаптация има два основни елемента: общ модел на процеса на адаптация, определящ най-важните решения, необходими за да поддържа една организация ефективно съответствие с външната среда организационна типология, чрез която се представят различните модели на адаптивно поведение, използвани от дадена фирма в рамките на една индустрия, пазар или групировка. Общият модел на адаптация, наричан от Майлс и Сноу още „адаптивен цикъл”, съдържа в себе си три основни проблема, които трябва да решат мениджърите при разработване на конкретна стратегия - предприемачески, инженерингов и административен. Предприемаческият аспект на адаптивния цикъл означава идентификация на новите възможности за фирмата и изработването на подходящо фирмено поведение от най-висшето до най-низовото фирмено равнище. Инженеринговият проблем се отнася до формирането на система, която прави възможно практическото решаване на предприемаческия проблем на оперативно равнище. Административният проблем е свързан с провеждането на фирмата на съответната организационна адаптация към промените във външната среда, с търсенето на адекватна организационна система, способна да реши предприемаческия и инженерния проблем.
Проспектор Тази стратегия е предназначена за адаптация към динамична, развиваща се външна среда, където откриването и реализацията на нови възможности е по-важна задача в сравнение с постигането на краткосрочната ефективност. Чрез стратегията на проспектора фирмата се стреми да открие и реализира нови пазарни възможности посредством въвеждането на нови продукти и услуги, поддържайки и развивайки репутацията си на иноватор в съответната индустрия, пазар и кръг от потребители. С помощта на проспектора фирмите реализират чести промени, които да им осигурят конкурентни предимства. За да прилагат чести промени, които да им осигурят конкурентни преимства. За да прилага такава стратегия, фирмата трябва да развие и поддържа гъвкави инженерингови и административни системи. Докато в инженерен аспект проблемът е да се намери балансът между гъвкавостта и ефективността на производството, то в административен аспект проблемът е повече в мотивацията и координацията на различните организационни подразделения, отколкото в планирането и контрола на тяхната дейност. В повечето случи тази стратегия се прилага от големи водещи фирми и отчасти от средни фирми. Защитник Стратегията на защитника е на другия полюс в сравнение със стратегията на проспектора, защото се основава на сттабилността и поддържането на статуквото. При нея предприемаческият проблем се решава чрез търсене на възможности „как да се запази част от пазара, така че фирмата да запази стабилна своята вътрешна дейност”. По отношение на решаването на инженеринговия проблем усилията са насочени към намирането на правилните пътища за ефективно производство и продажба на фирмените производи. Основният акцент в решаването на административния проблем е осигуряването на строг контрол върху фирмената дейност, така че да се осигури нейната обща ефективност. Стратегията на защитника е много подходяща за постигането на успех в стабилна и западаща индустрия в настоящия момент, но с нея трудно могат д асе постигнат успехи ориентирани в бъдещето. Анализатор Тази стратегия е един вид синтез между проспектора и защитника, защото, от една страна, чрез нея се поддържа стабилност за определени продукти, докато в същото време се търсят възможности за навлизането на други в нова, по-диманична бизнес среда. Или както казват Майлс и Сноу: „Анализаторът е уникална комбинация между проспектора и защитника, която представлява тяхна алтернатива и чрез която се минимизира рискът от дейността, докато същевременно се максимизират възможностите за печалба.” С малко реаерви към подхода „мини-макси” на Майлс и Сноу считаме, че в много случаи тази балансирана стратегия е подходяща за средните фирми. Решаването на предприемаческия проблем тук се свежда до намирането на нови пазари и продукти, докато същевременно се поддържат традиционните потребители и продукти. Основният акцент в инженерно отношение се поставя върху търсенето на баланс между технологичната гъвкавост и технологичната стабилност. Отговорът на административния проблем се търси в диференцирането на организационната структура и организационните процеси по такъв начин, че да се оформят стабилни и динамични области на дейност. Подходящи за случая са линейно-функционалните структури с вграден контук или матричните структури. Реактор Прилага се, когато липсват условия за прилагането на стратегиите на проспектора, защитника или анализатора. На практика, реакторът не е истинска стратегия в смисъла на това понятие, защото се появява в отговор на възникнали проблеми и възможности за много кратко време. В случая висшето ръководство няма разработен план за действие, а съответно на него и подходяши структури и процеси, както е при другите стратегии. В много случаи фирмите, прилагащи реактора, са в положение на стратегическа промяна, когато възможностите за успех са по малко от 50%. При такава ситуация в общия случай се налага и смяна на висшето ръководство – т.е. носителите на промяната. Следователно ако все пак фирмата оцелее, то тя трябва да премине към някоя от от стратегиите на проспектора, защитникиа или анализатора. Стратегията на реактора е често срещана при малките фирми, включително у нас, когато се следват спонтанно възникналите възможности за бизнес и първоначално се постигат успехи, но поради отсъствие на ясна визия за бъдещето фирмата в крайна сметка запада и банкрутира. Изтегляне 383.5 Kb. Сподели с приятели:
|