Стратегия на европейския съюз за дунавския регион национална позиция на република българия



Дата01.10.2017
Размер318.37 Kb.

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ



ЗАМЕСТНИК -МИНИСТЪР НА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ И БЛАГОУСТРОЙСТВОТО


*** СТРАТЕГИЯ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ ЗА ДУНАВСКИЯ РЕГИОН***
НАЦИОНАЛНА ПОЗИЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Заб. Тази версия отразява коментарите и препоръките от двустранната среща между Европейската комисия (ГД „Регионална политика), представлявана от нейния ръководител г-н Дирк Анер и българската делегация, водена от министъра на регионалното развитие и благоустройството г-н Росен Плевнелиев за обсъждане на проекта на Плана за действие – част от общата европейска Дунавска стратегия, състояла се на 15 юли 2010г. в Брюксел.
Общата цел на Европейската комисия и правителствата на четиринайсетте европейски страни по поречието на река Дунав е да се засили сътрудничеството и разбирателството между гражданите на региона чрез разработването на Дунавска стратегия на цел интегриране на пазарите в рамките на Съюза и чрез трансгранично междурегионално и международното сътрудничество. Стратегията се основава на съвместни подходи, взаимодействието и по-ефективно използване на съществуващите инструменти и фондовете на ЕС, както и други ресурси и финансови средства. Тя е в съответствие с ценностите на Европейския съюз, с основните цели, принципи и политики, залегнали в Договорите. "Стратегията на ЕС за Дунавския регион", е описана в два документа: (1) Съобщение на Европейската комисия към други институции на ЕС, и (2) съпровождащ план за действие, който допълва съобщението.
Планът за действие е един от резултатите на подхода на Стратегията. Целта е да се премине от "думи към действия", чрез определянето на конкретни приоритети за макро-региона. Действие или проект веднъж включени в Плана за действие,те следва да се прилагат от държавите и заинтересованите страни. Проектите се разглеждат като примерни, примери на видове проекти или общи подходи, които да се насърчават. Планът за действие трябва да е устойчив, за определен период от време. Въпреки това, през годините, приоритетите могат да се развиват и по този начин, дейностите и проектите могат да бъдат актуализирани, преработват или заменени. Планът за действие е "променяем" и подлежи на редовно преразглеждане.

Българската страна приема обобщените приоритетни области и действия, както и примерните проекти за осъществяване на целите на стратегия за река Дунав, както е описано в проекта на Плана за действие, изготвен от Европейската комисия, който беше представен за становище на страните, участващи в Стратегията, на 02 юли 2010 година. На двустранна среща на 15-16 юли 2010 г. в Брюксел с представителите на ГД "Регионална политика", българската делегация имаше възможност да представи позицията си по проекта на Плана за действие за Дунавската стратегия и да защити приоритетните проекти по основните стълбове на стратегията – свързаност; околна среда и превенция на риска; социално - икономическото развитие, човешки капитал, междукултурен диалог, управление и сигурност. Българската страна обоснова своята позицията и важните български проектни предложения, които да бъдат включени като приоритетни области или примерни проекти.

Рамковата позиция за участието на Р България в разработването и прилагането на Стратегията на ЕС за развитието на Дунавското пространство беше одобрена на заседанието на Съвета по европейски въпроси на 15 февруари 2010г. Българският принос беше разработен и съгласуван от Междуведомствена работна група, съставена със Заповед РД 02-14-2197/15.12.2009г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Беше възприет подхода „отдолу – нагоре” при провеждането на серия от консултации и дискусии с представители на местните власти, бизнеса, академичната общност и гражданските организации. На заседание на Междуведомствената работна група за разработване на национална позиция по участието на България в Дунавската стратегия на ЕС, проведено на 1 юли 2010 г., различни агенции и организации представиха окончателните си позиции по отношение на българските приоритети и проекти в рамките на четирите стълба на Стратегията.



Българската позиция за участие в Дунавската стратегия отчита визията на стратегията “Европа 2020”, основните европейски и национални политики и нуждите от развитие на местните и регионалните общности и се основава на принципите на сближаване, добро-съседство и сътрудничество. Стратегията и приетия План за действие ще служат като основа за развитие на националната стратегическа референтна рамка и свръзка с националните оперативни програми за следващия програмен период 2014-2020. Ще има набор от предварително договорени между страните и различни заинтересовани страни проекти от общ интерес, който ще осигурят ефективно и устойчиво използване на средствата от ЕС за кохезионна политика.

За мото на българската позиция е възприета идеята за „Отключване на потенциала”. Съществуващият огромен потенциал трябва да бъде разкрит, оценен и освободен за развитие. Със средствата на социално-икономическото и пространственото планиране и по-доброто управление и с помощта на всички заинтересовани страни и партньори ние се стремим да вдъхнем нов живот за този потенциал, да използваме енергията му за постигане на поставените цели и задачи. Нашите приоритетните области за стратегията са:



  • подобряване на достъпността, транспортните връзки и комуникации по и към Дунава и ефективното използване на енергийните ресурси;

  • подобряване качество на водите, опазване на богатото биоразнообразие, превенция и управление на риска;

  • повишаване на конкурентоспособността на регионите, чрез иновации, образование, култура, туризъм, мултикултурен диалог и съхраняване на регионалната идентичност и богатото културно наследство.

  • подобряване на системата на управление, увеличаване на административния капацитет и сътрудничество и справяне с проблемите на сигурността

Българската страна приема обобщените приоритетни области и действия, както и примерните проекти за реализацията на целите на Дунавската стратегия, описани в проекта на Плана за действие, изготвен от ЕК, който беше предоставен за становище от страните- участнички в Стратегията на 02 юли 2010. По време на двустранната среща с представители на ГД „Регионална политика” българската делегация предложи за обсъждане следните ключови отворени въпроси свързани с практическата реализация на Стратегията:

  • предприемане на хармонизиращи мерки за съвместно стратегическо планиране от страна на държавите-членки за следващия програмен период на транснационална база, които да включват разработване на конкретни планове за управление, които да предшестват инвестиционните проекти (по примера на формата V4 + България и Румъния за общо пространствено планиране на територията);

  • дефинирането на критерии за избор на проекти за изпълнение на Стратегията;

  • прилагане на механизми за съвместно изпълнение на инфраструктурни проекти.

България ще заяви желанието си за приоритетно включване именно на такива проекти, които да улесняват управлението на транс-национална основа, включително разработване на хармонизирани процедури в различните страни (например за отчуждаване на терени, или издаване на разрешителни за строеж и др.).

По отделните приоритетни области и съответните приоритетни оси (общо 13 на брой) изразяваме следните коментари и становище:
ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 1 – „СВЪРЗАНОСТ”

В предложения от Европейската комисия предварителен План за действие по приоритетна ос 1 „Свързаност” са обосновани дейности, илюстрирани с конкретни примерни проекти, които са обединени в следните специфични направления:


А) ПОДОБРЯВАНЕ НА УСТОЙЧИВИЯ ТРАНСПОРТ И ЕНЕРГИЙНАТА СВЪРЗАНОСТ:

1) Подобряване на достъпността и мобилността в региона:

В разработения от ЕК План за действие са включени разнообразни аспекти за подобряване на достъпността и мобилността в региона, като: организационни въпроси, общи транспортни нужди, пространствено планиране, жизнен стандарт, иновации и др. Подчертано е, че транспортната политика отнасяща се до водния, сухопътния и железопътния транспорт предоставя възможност за важни международни връзки в региона.

В контекста на горните дейности, описани в проекта на Европейската комисия, по отношение на развитието на транспортната инфраструктура, набор от мерки е включен в българската национална позиция за модернизация на железопътната, пътната и пристанищна инфраструктура, изграждане на мостове и фериботни връзки , подобряване на навигационни системи, функционални връзки, транспортна безопасност и сигурност. Тези мерки са включени в комплексни проекти по Трансевропейските транспортни коридори - № 7, № 4, № 10 и № 9.

Приоритетни проекти, които българската делегация настоява да бъдат включени като "примерни проекти" в Плана за действие се групират главно по Европейските транспортни коридори № 4 и № 7:



Навигация по река Дунав:

По Общоевропейски транспортен коридор № VІІ „Реализация в срок и по устойчив за околната среда начин на одобрените TEN-T приоритетни инфраструктурни проекти за навигация по р. Дунав, по-специално TEN-T приоритетен проект 18”.

Българските дейности по (TEN-T приоритетен проект № 18):

  • Подобряване на корабоплаването в общия българо-румънски участък на р. Дунав от км 530 до км 520 – Батин и от км 576 до км 560 – Белене

Проектна стойност: € 138 000 000; Финансови ресурси:

    • Кохезионен фонд – € 117 300 000

    • Национално съ-финансиране – € 20 700 000

Българските действия за прилагането на хармонизирана речна информационна система:

  • Създаване на речна информационна система в българската част на р. Дунав (BulRIS)

Проектна стойност:  € 15 000 000; Финансови ресурси:

- ЕФРР - € 12 750 00

- Национално съ-финансиране– € 2 250 000


  • IRIS Europe II-2008-EU-700000-S” – в областта на Трансевропейските транспортни мрежи (TEN-T Project)

Проектна стойност: € 11 600 000

  • Информационна система за управление на трафика на плавателните съдове (VTMIS-3)- фаза 3

Проектна стойност: € 3 850 000; Финансови ресурси: 

    • Структурни фондове – € 3 272 500

    • Национално съ-финансиране – € 577 500

  • Подобряване на системите за навигация и топохидрографните измервания по р. Дунав

Проектна стойност: € 5 000 000.
Железопътен, пътен и въздушен транспорт

По Общоевропейски транспортен коридор № ІV (TEN-T приоритетни проекти № 7 и № 22):

Българските дейности за изпълнението на TEN-T железопътни и пътни приоритетни проекти:



  • Изграждане на втори мост на река Дунав при Видин – Калафат

Това е част от TEN-T приоритетен проект № 22 (по направлението на Европейски транспортен коридор № 4):

Проектната стойност за българската страна : € 226 000 000 и включва:

    • € 70 000 000 – програма ИСПА

    • € 70 000 000 – заем от ЕИБ

    • € 5 000 000 – грант от AFD

    • € 2 045 000 – грант от KfW

    • € 18 000 000 – заем от KfW

    • € 60 760 000 – Съфинансиране от държавния бюджет на България

Проектът включва проектиране и строителство на комбиниран (железопътен и пътен) мост) с 4 пътни платна за движение, ж.п. линия и велоалея. Предвижда се проектът да бъде завършен окончателно през 2012г.

  • Модернизация на ж.п. линията Видин-София

Това е част от TEN-T приоритетен проект № 22 (ж.п. линия) (по направлението на Европейски транспортен коридор № 4) от Нюрнберг/Дрезден до Констанца и Атина през Прага, Виена, Будапеща и Арад през целия регион:

Проектиране на ж.п. линията Видин-София

- общ индикативен стойност на проекта: € 50 000 000


    • Съфинансиране от Кохезионния фонд (80%) – € 40 000 000

  • Модернизация на участък от път (E 79) Враца - Ботевград по протежение на Трансевропейската транспортна мрежа;

Това е част от TEN-T приоритетен проект № 7 (по направлението на Европейски транспортен коридор № 4): Този проект, в Източната част частично минава успоредно на р. Дунав, пресича магистрала РР – 7, която свързва Будапеща с Констанца (на Черно море) и гръцките градове – Солун, Атина и Игуменица:

Проектна стойност: € 85 000 000

Финансови ресурси:


    • Кохезионен фонд – € 68 000 000

    • Национално съ-финансиране – € 17 000 000

Дейности по проекта: Модернизация на съществуващите две пътни ленти за движение в четири ленти с дължина 31.5 км между Мездра и Ботевград от път Е-79 и Трансевропейската транспортна мрежа.

  • Изграждане на първокласен път Е 79 Видин – Монтана;

Това е част от TEN-T приоритетен проект № 7(пътен) (по направлението на Европейски транспортен коридор № 4):

Проектна стойност: € 32 000 000

Финансови ресурси:


    • Кохезионен фонд – € 25 600 000

    • Национално съ-финансиране – € 6 400 000

Дейности по проекта: Изграждане на първокласен път с дължина 20,5 км с ново проектиране на участъка Димово-Бела-Руженци от път Е-79 и коридор IV

  • Изграждане на автомагистрала „Люлин” (в процес на изпълнение по програма ИСПА);

Това е част от TEN-T приоритетен проект № 7(пътен) (по направлението на Трансевропейски транспортен коридор № 4).

  • Обновяване и реконструкция на Северен околовръстен път на София (Северна тангента. Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4

  • Изграждане на автомагистрала „Струма”; Това е част от TEN-T приоритетен проект № 7(пътен) (по направлението на Трансевропейски транспортен коридор № 4).

  • Изграждане на Магистрала „Марица”: Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4.

  • Изграждане на автомагистрала София – Калотина - Ниш; Това е част от Трансевропейски транспортен коридор № 4.

Като важен проект, чиято реализация създава връзката река-железница-море, предлагаме да се включи и проект:

  • Възстановяване на проектните параметри на железопътната линия Русе – Варна:.Общата индикативна стойност на проекта е: € 300 000 000.

Този проект ще създаде ефективна транспортна връзка "река - железница - море" между пристанище Русе на р. Дунав и морското пристанище на Варна.Това предложение е в подкрепа на визията на Европейската комисия за срочно и съобразено с околната среда приключване на TEN-T проектите и приоритетно развитие на транспортната инфраструктура (пътна и железопътна) по Общоевропейския транспортен коридор №4, като част от направлението Централна Европа - Егейско море. С реализацията на тези проекти се постига съвместно решаване на въпроси от общ интерес включително на бизнеса, като осигуряване достъпност в глобален план, както за територията на макро-региона, така и за други региони в ЕС. Модернизиращата се към момента железопътна връзка между България и Турция дават нови перспективи за интермодалните превози в по-широк план, като осигуряват интеграция на Дунавския макрорегион с интензивно развиващите се пазари на стоки и суровини в Близкия Изток и Средна Азия.
Изграждане на регионална/местна трансгранична инфраструктура:

Регионалните и местни трансгранични връзки трябва да се засилят с помощта на трансграничната транспортна инфраструктура (малки мостове, пропускателни пунктове, връзки на обществения транспорт).

Дейности на българската страна за изграждане на регионална/местна трансгранична инфраструктура:


  • Реконструкция и модернизация на съществуващия мост Русе-Гюргево;

  • Изграждане на нови мостови връзки над р. Дунав”.

- Нов мост: Силистра-Кълъраш

- Нов мост: Оряхово-Бекет.

Строителството ще се осъществи чрез инструментите на публично-частното партньорство.
Развитие на Дунавските пристанища като мултимодални логистични центрове:


  • Изграждане на интермодален терминал в Русе:

Техническа помощ: – € 1 600 000

Индикативна строителна стойност: – € 20 000 000


Осигуряване и модернизиране на достъпа до селските райони;

Българските дейности за осигуряване и модернизиране на достъпа до селските

райони:


  • Изграждане на Дунавски панорамен път: Реконструкция и ремонтни дейности на пътни участъци успоредни на р. Дунав от Видин до Силистра.


Да направим градовете и селата достъпни с колела;

Дейностите на българската страна за превръщането на градовете и селата по-достъпни с колела:



  • Създаването на вело-алея и вело-пътека по дължината на р. Дунав от Видин до Силистра – the Danube Bike Lane (част от Трансевропейската вело-алея по дължината на р. Дунав)


2) Интегриране на енергийните системи, насърчаване на енергийната ефективност и увеличаване на възобновяемите енергийни източници:

Страните от Дунавския регион имат възможност да развият общ подход за пълноценното пестене на енергия, чрез споделяне на успешни практики за енергийна ефективност и използването на възобновяеми енергийни източници. Тази приоритетна област трябва да се разглежда заедно с политиките в други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, свързващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност (например околната среда, мобилност, икономическо развитие, развитието на човешките ресурси т.н.). Поради това за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области. Изпълнението на тази приоритетна област се нуждае от координация със следното: 1.1 "да се подобри достъпността и мобилността" (например по отношение на водната енергия); 3.1 ", за да успее чрез знанието и иновациите" (например по отношение на иновациите в областта на енергетиката) и 3.2 "в подкрепа на конкурентоспособността на предприятията в единния пазар (напр. за комерсиалността на енергиято, оборудване и технологии

За пълноценно използване на "енергийния" потенциала на р. Дунав, за българската и румънска страни представлява интерес изграждането на хидроенергийни комплекси (“Никопол - Турну Мъгуреле” и „Силистра – Кълъраш) по дължината на общия за двете страни участък на р. Дунав. Ползата от реализацията на тези проекти:


  • генериране на евтина и екологично чиста енергия, чрез оползотворяване на хидроенергийния пад в българо-румънския участък на реката след комплекса „Железни врата II”;

  • осигуряване на целогодишно речно плаване ;

  • ще осигури защита срещу наводнения, достатъчно вода за напояване, развитие на туризма и комуникациите в региона

По отношение на енергийните мрежи и енергийната ефективност в българската позиция е представен набор от мерки, целящи постигането на регионална интеграция чрез общи транснационални енергийни инициативи (например реализацията на проекти за газопроводи Набуко, Южен поток, които да бъдат включени като приоритетни в Плана за действие), развитие на липсващите звена в енергийната система, създаване на единна регулаторна рамка, системи за сигурност, прилагане на нови финансови модели, изграждане на инсталации за възобновяеми енергийни източници (включително ефективно използване на геотермалните ресурси), както и прилагането на мерки за енергийна ефективност. Участие в новите схеми на следващия програмен период на Осмата рамкова програма (8 РП) ERA NET и ERANET+.

Приоритетните проекти по тази тема които българската делегация настоява да бъдат допълнително предвидени в проекта на План за действие са :



Енергийните системи:

Български предложения за постигане на регионална интеграция на енергийните мрежи:



  • Изграждане на газопровод „България-Румъния”;

  • Изграждане на газова междусистемна връзка България-Сърбия;

Български предложения за постигане на интеграция на енергийните пазари:

  • Обединение на енергийните пазари на България и Румъния.

Българските мерки за разширяване на капацитета на газохранилищата:

  • Реконструкция на газохранилище –Чирен.


Енергийната ефективност и възобновяемите енергийни източници:

Дейности за насърчаване на енергийната ефективност и използването на възобновяема енергия:



  • Изграждането и развитието на централи за възобновяеми източници на енергия:

    • изграждането на фотоволтаични централи в много от българските общини, разположени на р.Дунав

    • създаване на демо селище с нулева консумация на енергия.

Дейности за насърчаване на сътрудничество по въпросите на енергийната ефективност в градските ареали:

  • прилагането на иновативни геотермални проекти

  • Създаване и изпълнение на научно развойна програма за устойчиви изолационни материали и други мерки да подобряване на енергийната ефективност на сградите.

Ползите и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион с реализацията на тези проекти са свързани с повишаване степента на газификация на битовия и промишления сектор в българската част на Дунавския макро-регион и ограничаване използването на фосилни горива, също така и с изграждане на инфраструктура за транзитен превоз на природен газ през територията на България за други страни в макрорегиона.
ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 2 – „ОКОЛНА СРЕДА”

В предложения от Европейската комисия предварителен План за действие по приоритетна ос 2 „Околна среда” са обосновани дейности, илюстрирани с конкретни примерни проекти, които са обединени в следните специфични направления:


Б) ЗАЩИТА НА ОКОЛНАТА СРЕДА, СЪХРАНЯВАНЕ НА ВОДНИТЕ ИЗТОЧНИЦИ И УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА:

3) Съхраняване и поддържане на биоразнообразието, ландшафта и качеството на въздуха и почвите:

Опазването на изключителното биоразнообразие в Дунавския макрорегион като природно богатство на Европа е важен приоритет на Дунавската стратегия. Неговата реализация е свързана с устойчиво управление на природните дадености и защитени територии по речните коридори в страните от Югоизточна Европа и с повишаване на ефективността и интегрирането на Натура 2000 и Рамковата директива за водите в страни от Дунавския басейн” по Транснационална програма за Югоизточна Европа. Тази приоритетна област трябва да отчита и политиките в други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

Приоритетът, насочен към запазване на биологичното разнообразие в българската позиция съдържа набор от мерки за възстановяване на влажните зони по поречието на Дунав; картиране на природните местообитания и видове, ограничаване на негативното влияние на инвазивни видове и възстановяване на естествените местообитания, разработване и прилагане на транснационални стратегии за опазване на природното богатство на река Дунав за постигане на устойчиво управление на природните дадености.

Българските дейности за ефикасно управление на защитените територии :



  • Разработване на нови и актуализиране на действащи планове за управление на защитени територии по поречието на река Дунав и изпълнение на дейностите, заложени в тях;

Българските дейности за създаване на планове за управление на зоните по НАТУРА 2000.

  • Изграждане на мрежата от защитени зони по Натура 2000 и поетапно изготвяне на планове за управление на защитени зони по поречието на река Дунав;

Българските дейности в подкрепа на опазването и възстановяването на най-значимите екосистеми и застрашени животински видове:

  • Реализиране на дейности за застрашени животински и растителни видове, срещащи се по поречието на река Дунав;

  • Реализация на проекти, свързани с възстановяване на влажни зони по поречието на река Дунав;

Българските дейности за развитието на зелени коридори за свързването на различни био-географски региони и места за обитаване:

  • Изграждане на Еко-коридор България – Сърбия - Румъния за проучвания, мониторинг и анализ на екосистемата - води и почви, с оглед на производство на екологично чисти храни;

  • Реализация на проекти, свързани с възстановяване на влажни зони по поречието на река Дунав;

    • опазване на биоразнообразието и мониторинг природен парк Персина

    • залесяване на необработваеми земи.

Ползите и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион са заложени в прилагането на общи подходи и механизми за управление на околната среда в крайбрежните територии на река Дунав, включително чрез разработване на съвместни планове; в изграждане на обща система за мониторинг на чистотата на въздуха, водите и почвите в крайбрежните територии.
4) Възстановяване и поддържане на качеството на водите

Тази приоритетна област трябва да отчита политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

За възстановяване и поддържане качеството на водите позицията на България предвижда интегрирано планиране и управление на речната зона с набор от интервенции върху инфраструктурата и технологиите за опазване на околната среда, като изграждане на канализация и пречиствателни станции, съвременно управление на отпадъците, пречистване на почвата, пречистване на водите и осигуряване на питейното водоснабдяване. Тези мерки отразяват нуждите от модернизация на съоръженията, изграждане на капацитет и обучение, доставка на техническо оборудване за ефективен контрол срещу замърсяването на водите на реката, интегрирано управление на водите, както и набор от проекти свързани с използване на водите на р. Дунав за напояване и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти. В съответствие със специфичните нужди, българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на План за действие следните текстове:


  • Изпълнение на интегрирани проекти за подобряване на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води за агломерации с над 10 000 е.ж. (50 бр.) и за агломерации между 2 000 и 10 000 е.ж. (161 бр.)

  • Подобряване и усъвършенстване на системите за управление на отпадъците и възстановяване на нарушените терени и природните ландшафти

    • Изграждане на завод за обработка и рециклиране на твърди битови отпадъци;

    • Изграждане на депа за твърди битови отпадъци;

    • Почистване на речните корита на близкоразположените реки, които се вливат в басейна на р. Дунав;

Ползата и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион от изпълнението на тези проекти е свързана с постигане на устойчиво развитие на региона, при което урбанистичните и икономически интервенции не са за сметка на екологичния статус.
5) Управление на природните и създадените от хората рискове:

Тази приоритетна област трябва да отчита политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.

За превенция на риска в българската позиция са предвидени както „меки мерки”, целящи подобряване на системите за мониторинг и контрол, така и инфраструктурни компоненти със защитен характер за интегрирано управление и превенция на кризи, бедствия и аварии. Целта е от една страна да се повиши сигурността на региона и да се ограничат последствията от възможни кризи, и от друга да се запазят екологичния статус и природните ресурси.

Българската делегация предлага следните дейности, които да бъдат предвидени в Плана за действие:



  • Защита на бреговата ивица от ерозия

Българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на План за действие следния текст : Оценка на риска от наводнения, изработване на карти на регионите с риск от наводнения в Дунавски район за басейново управление. За целта могат да се използват приложимите за целия Дунавски речен басейн методи за картиране на такива региони и оценяване на уязвимостта от наводнения, разработени в рамките на проект FLOODRISK.

Българските дейности за интегрирано оперативно управление и превенция от кризи, бедствия и катастрофи са:

- Изграждане на подпорни стени, диги и насипи за укрепване на речния бряг;

- Ефикасно управление при аварийни ситуации в трансгранични райони;

- Почистване на речните корита на реките, които се вливат в р. Дунав, с цел превенция от прилив на големи обеми вода и намаляване на индустриалните замърсявания;

- Рехабилитация на напоителните и дренажни системи по поречието на р. Дунав

Ползите и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион е в създаване на обща система за ранно предизвестяване, превенция от наводнения, включваща симулационни модели на щетите на критичните места по поречието на Дунав и изработването на общ план за действие при наводнения, обхващащи територията на повече от един град, община или държава по поречието на Дунав.
ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 3 – „СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ”

В предложения от Европейската комисия предварителен План за действие по приоритетна ос 3 „СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ” са обосновани дейности, илюстрирани с конкретни примерни проекти, които са обединени в следните специфични направления:


В) СТИМУЛИРАНЕ НА СОЦИАЛНО - ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И РАЗВИТИЕТО НА ЧОВЕШКИТЕ РЕСУРСИ

6) Постигане на успеха, чрез прилагане на знание и иновации:

Тази приоритетна област трябва да се разглежда наред с политиките и на други области. Всъщност, стратегията на ЕС за Дунавския регион е един интегриран подход, обединяващ въпроси, които са взаимосвързани в действителност(например околна среда, мобилност, икономическо развитие, човешки ресурси т.н.). Поради това, за изпълнението на тази приоритетна област, е важно, да е налице широка консултация с други органи и институции, представляващи политиките в други области.



Осъществяването на транснационални инициативи в подкрепа за иновациите е друг важен приоритет на българската позиция. Приоритетът е насочен към засилване на транснационалния изследователски и научен обмен, създаването и развитието на изследователски центрове и програми, проекти за подпомагане на сътрудничеството между висши училища, професионални училища и други в европейски контекст, както и подобряване на взаимодействието между образователни институции изследователски и иновационни центрове, създаването на партньорски мрежи и стимулиране на публично - частните партньорства.

Българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на План за действие следния текст: Засилване на транснационалния академичен, изследователски и научен обмен чрез изграждане на мрежи между съществуващите в региона висши училища, научни институти, изследователски центрове и представители на бизнеса.

Конкретна българска инициатива е Участие на България в Дунавския научен фонд за изграждане на дунавско изследователско пространство и институционализиране на управленска структура – Дунавски Научен Съвет.

Ползите и добавената стойност за България и страните от Дунавския макро-регион са: развитие на иновации и дейности, които в дългосрочен план да осигурят конкурентоспособност на Дунавския регион; създаване на Дунавско изследователско пространство; ускоряване на процеса на икономическо и социално сближаване на регионите, чрез развитие на устойчиви партньорства между тях.
7) Подкрепа за конкурентоспособността на предприятията в Общия пазар:

Дунавският регион предполага голям потенциал за бъдещ растеж и икономическа интеграция, ако правилата за съвместен бизнес през границите бъдат опростени. Сътрудничеството в региона трябва да бъде подкрепено на икономическо и политическо ниво, за да се преодолее най- голямото предизвикателство, което се състои в различните нива на конкурентоспособност и различните рамкови условия за предприятията в региона.

Приоритетът за стимулиране на конкурентоспособността на предприятията и единния пазар в българската позиция съдържа инициативи за подкрепа на предприемачество, повишаване на капацитета за провеждане на ефективна финансова и инвестиционна политика на местно ниво, стимулиране на бизнес сътрудничеството и развитието на малкия и среден бизнес, както и проекти за изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове.

Българската делегация настоява да бъде допълнително предвиден в проекта на Плана за действие следния текст : Изграждане на индустриални и технологични паркове и транспортно-логистични и панаирни центрове:

Обосновката се базира на очакваното преодоляване на междурегионалните различия в контекста на макроикономическата рамка на Дунавското пространство, чрез подкрепа на предприемачество, повишаването на капацитета за провеждане на ефективна финансова и инвестиционна политика на местно ниво и инициативи стимулиращи сътрудничеството и развитието на малкия и среден бизнес.
8) Извличане на полза от информационното общество:

Познанието и иновациите като двигатели на бъдещия растеж, изискват максималното използване на информационните и комуникационни технологии, което ще доведе до превръщането на иновативните идеи в конкретни нови продукти и услуги. Информационното общество не е добре развито в страните от Дунавския регион в сравнение със страните от ЕС.

Предложените в тази точка действия са в съответствие с няколко стълба от Цифровия дневен ред за Европа, по-конкретнo стълбове № 4 „Бърз и високоскоростен достъп до интернет”, № 5 „Изследователска дейност и иновации”, № 6 „Цифрова грамотност, умения и приобщаване” и № 7 „Ползи за европейската общност, възникнали от информационните и комуникационни технологии”. Те са успешни, ако всички участници от региона (представители на индустрията, публичния сектор, потребителите или гражданите) разполагат с надеждна бърза, високоскоростна, широколентова инфраструктура. Тази инфраструктура, която ще е от полза за действията, представени в настоящия документ, ще използва съвременни технологии като Интернет протокол версия 6 (ИПв6) и технологията за Идентификация на радио честоти (ИРЧ), които заедно ще дадат възможност за разгръщане на обособяващия се Интернет на нещата (Internet of Things, IoT), който ще тласне комуникациите човек-обект и обект-обект в посока повишаване качеството на живот и увеличаване на продуктивността.

Българската делегация предлага в текста на Плана за действие да се добави: Развитие на изследователския капацитет на Региона в подкрепа на инициативата на водещи пазари, с акцент върху изграждане на уменията в областта н ИКТ и еко-технологиите.


9) Цялостно използване на човешкият капитал в Дунавския регион

Необходимо е да се подкрепи обменът на работна сила, изследователски мрежи, и студенти, и да се насърчи признаването на дипломи и квалификации. Освен това е необходимо развитие на общи стратегии за миграционните вълни, както и максимална интеграция на страните от Западните Балкани.

За развитието на човешките ресурси в българската позиция са идентифицирани мултидисциплинарни проекти и проекти за маркетинг на пазара на труда и студентската мобилност. Предвиждат се инициативи за повишаване капацитета на общинските и областните администрации и НП, във връзка с устойчивото развитие на региона В този контекст развитието на човешките ресурси се основава на партньорството и трансфера на знания и добри практики. Ние предлагаме в Плана да се акцентира върху:


  • Подобряване качеството на образованието, отговарящо на търсенето на пазара на труда, създаване на възможности за повишаване на квалификацията и условия за развитие на приложно изследователска и научна дейност с оглед трансфера на знания и ноу-хау;

  • Подобряване на възможностите за образование, преквалификация и обучение през целия живот в региона, с акцент върху опазване и развитие на природното и културното наследство на Дунавския регион.


10) Да се изгради регион на социалното включване

Дунавският регион се характеризира с голям брой различни етнически групи, 80 % от ромите живеят на територията на Дунавския регион. Еднакво важен фактор е социално-икономическото изключване и пространственото разделение. За това има огромна нужда от координиране на политиките на всички нива (национално, регионално) в областта на образованието, заетостта, здравеопазването и др. Страните от Дунавския регион имат възможността да работят заедно и да обменят опит и добри практики в тази сфера.



Позицията на българската страна по този приоритет е че той не следва да се разглежда като отделен приоритет, а би трябвало да се интегрира в другите приоритети като хоризонтална мярка. Социалното включване и интеграцията на ромски и други малцинства не следва да се разграничава и да се разглежда отделно от всички приоритетни дейности по икономическото и социално развитие на региона.
11) Насърчаване развитието на туризма и дунавската култура:

Дунавският регион се характеризира с голямо наследство от разнообразни култури, религии, етноси, общества и държави. Промоцията на интеркултурния диалог е пътят към толерантното взаимно разбиране, което позволява на европейската общност да бъде единна в многообразието си. Туризмът и междукултурният диалог ще спомогнат за ускоряване на процеса на икономическо и социално сближаване на регионите и развитие на устойчиви партньорства между тях. Тази приоритетна област трябва да се основава и да бъде в съответствие с общите цели и действия, предложени в сферата на европейския туризъм и представени в Съобщение на Комисията от 30 юни 2010 г. Наистина, Европейската стратегия за Дунавския регион трябва да се основава на интегриран подход „отдолу-нагоре”, като прави връзка между въпроси, които са взаимосвързани на практика (напр. устойчиво развитие, икономическо развитие, заетост, развитие на човешките ресурси и др.). Затова и за изпълнението на тази Приоритетна област е от значение провеждането на широко обсъждане с други органи и институции, чиято дейност покрива свързани области на развитие.

Особено важен приоритет за България е устойчивото развитие на туризма чрез ефективното използване на туристическия потенциал и насърчаване на междукултурното сътрудничество. Приоритетът включва интегрирани проекти с трансграничен и транснационален характер, които са насочени към формирането на обща Дунавска туристическа стратегия, развитие на общ туристически пазар и набор от инициативи за създаване на дунавски туристически продукти в областта на културния, винения, селския, круизния, балнео, спа-уелнес, вело и пешеходния туризъм. Този приоритет съдържа също така набор от проекти свързани с между-културни обмени, иновативни културни мрежи, създаването и трансфера на културни продукти и тяхната промоция, повишаването на уменията за общуване в между-културна среда, организирането на общи културни събития. Тези проекти са основани на разбирането, че културното разнообразие е едно от преимуществата на Дунавския регион.
Ролята на културата в Дунавския регион

-Уникална за региона

- Свързващ елемент между различните общности и страни

- Основа за сътрудничество и партньорство



Стратегията на ЕС за Дунавския регион – ключови дейности за България в областта на туризма

  • Подобряване на развитието на планирането и инфраструктурата за устойчив туризъм;

  • Развитието на Дунавския регион като европейски бранд и важна туристическа дестинация;

  • Развитие на културния туризъм и културния обмен;

  • Развитие на екотуризъм и активен туризъм.

Действия от българска страна по представяне на исторически, културни и природни атракции като ценна част от специфичния географски район, местното наследство и идентичност в противовес на концепцията за самостоятелно и изолирано място се базират на въвеждането на „Местна културна система” (LOCUS - LOCAL CULTURAL SYSTEM):

  • Система, базирана на историческа, културна, етническа и природна идентичност по места = МЕСТНА;

  • План за действия по привличане на туристи, проявяващи интерес към различни културни източници с цел обогатяване на собствени културни преживявания и потребности = КУЛТУРНА;

  • Съвкупна комбинация от ресурси, организирана и взаимосвързана в обща визия за специфичния район и развитието му, както и на целевия сегмент = СИСТЕМА

  • Пример: Проект LOCUS “По бреговете на Дунав” – Стратегия за развитие

Представяне на река Дунав като символ, регионална забележителност, жизненоважна връзка между местните региони и съседните страни. Чрез реализиране на потенциала на културния туризъм в средносрочен план се има за цел увеличаването на интереса от страна на местните жители, балканските съседни страни и европейския пазар. Специфичната природа в Дунавския регион създава търсене през всички сезони, като по този начи се увеличава броя на пътуванията през уикенда и кратките пътувания от и към съседни страни.

  • Пример: Проект LOCUS “Каменистата гора”

  • Средносрочните планове за развитието на LOCUS стъпват на интеграцията на много атрактивни културни обекти, в които са запазени културно наследство и се поддържат традиционни изкуства и занаяти;

  • Политика по предлагане на допълнителни места и атракции с цел увеличаване на престоя на туристите.

  • Пример: Проект LOCUS “Ренесансов град” – Стратегия за развитие

Централно място в проекта LOCUS заема древната столица Велико Търново. Потенциал за развитие на културно средище на България и основен европейски фестивален център. В средносрочния стратегически план се предвижда атрактивното културно наследство да се допълни от културни събития, комбинирани със СПА туризъм и традиционни посещения на морски курорти.

Дейности на българската страна за създаване на среда за развитие на туризма и ефективно използване на неговите ресурси:



    • Планиране и териториално управление;

    • Развитие на специализирана туристическа инфраструктура;

    • Развитие на обща инфраструктура.




  • Пример:The Danube valley in the Bulgarian Tourism Policy. Project for tourism regioning.

Основни цели, функции и насоки за развитие на туризма в Дунавския регион:

    • регионален маркетинг и реклама на регионалната идентичност и представяне на комплексен продукт за дестинацията, с цел идентифициране на долината на р. Дунав на туристическия пазар и постигане на високо ниво на информираност сред туристите;

    • - Насърчаване на партньорството и сътрудничеството на регионално ниво;

    • - Мониторинг и анализ на развитието на туризма в региона.

Дейности от българска страна за стимулиране на трансграничното сътрудничество и въвеждането на дестинацията река Дунав на туристическия пазар са:

    • Развитие на трансгранични туристически продукти;

    • Представяне на дестинацията река Дунав на пазари на трети страни;

    • Прилагане на обща маркетингова стратегия в региона.

  • Пример: Проект “Антично римско наследство, продукти на трансграничния винен и СПА туризъм със Сърбия, Румъния и Хърватия”

    • Създаване на обща маркетингова концепция: лого, мото и други символи, идентифициращи продукта;

    • Формулиране на общи стандарти за разпространение на информация относно различни предоставяни услуги;

    • Въвеждане на обща маркетингова политика;

    • Идентифициране и въвеждане на различни източници на финансиране от ЕС и други фондове.

Действията от българска страна по поддържането на устойчива връзка между околната среда и туризма, и запазването на природните ресурси чрез предлагането на продукти в сферата на екотуризма в съответствие с модерните тенденции и потребности на пазара са:

    • Развитие на продукти на трансграничния туризъм;

    • Развитие на специализирана инфраструктура за екотуризъм, в това число в защитените зони и резервати;

    • Прилагане на обща маркетингова стратегия в региона.




  • Пример: Европейски проект „Пътят на Желязната завеса ”

    • Основна цел: създаване на веломаршрут за велотуризъм през териториите, през които е минавала Желязната завеса, като по този начин се генерира международен туристически продукт;

    • Стратегическата цел на проекта е маршрутът да стане част от европейската туристическа мрежа на веломаршутите;

    • Икономическия потенциал на веломаршрута като част от европейската туристическа веломрежа има потенциал да генерира по 850 000 ваканционни пътувания годишно с печалба над 3 милиона евро по проект „Пътят на желязната завеса”.




  • Пример: Изграждане на Дунавски парк Видин – Калафат.


В заключение българската страна, въз основа на своя съществуващ и значителен потенциал за развитие, с настоящото изразява заинтересоваността си към координацията на дейностите по приоритетна ос „Развитие на туризъм и културен диалог”.

ПО ПРИОРИТЕТНА ОС 3 – „УПРАВЛЕНИЕ И СИГУРНОСТ”
Г) УСЪВЪРШЕНСТВВАНЕ НА УПРАВЛЕНСКАТА СИСТЕМА

12) Повишаване на административният капацитет и сътрудничество:

Дунавският регион се характеризира с различни, повече или по-малко установени традиции в областта на правото, прозрачността, демокрацията, пазарната икономика и политическата стабилност, както и различната степен на децентрализация.



Важен фактор за осъществяването на така формулираните приоритети е по-доброто управление. Това е основното предизвикателство за подготовката и изпълнението на Стратегията. Доброто управление може да се реализира чрез усъвършенстване на институционалния капацитет и управленските механизми и процедури, включително тяхната хармонизация на наднационално ниво за изпълнението на мащабни проекти от взаимен интерес. Мерките, идентифицирани в тази област са свързани с повишаването на административния капацитет, оптимизацията на управленските практики, транснационалното сътрудничество на ниво администрации, привличането на неправителствения сектор като гарант за участието на гражданското общество. Предвид характера и спецификата на Дунавската стратегия и нейните цели тук са включени и проекти целящи повишаване на ролята на регионалната и местна общност, укрепване на партньорските мрежи на градове и региони и повишаване на синергията между „вътрешните” европейски финансови инструменти, каквито са Структурните фондове и JASPERS, от една страна и „външните” инструменти, като този за добро-съседство (ENPI) и единния инструмент за пред-присъединяване (IPA). Взаимодействието с между-регионални организации, като Работната общност „Дунавски страни”, Асамблеята на европейските региони, Международната асоциация за Дунавски изследвания, Института на регионите в Европа и т.н., се явява източник на съществена добавена стойност по отношение на успешното интегриране на добри управленски модели и практики в българския контекст.

Българската страна ще подкрепи и участва в съвместни инициативи като Дунавски форум гражданско общество, Дунавски форум околна среда, Съвет на министрите на културата на Югоизточна Европа, Съвместни насоки за подобряване на пространственото планиране
13) Обръщане към въпросите за сигурността

Предвидените в Плана за действие приоритетни мерки за приемлива за българската страна. Нашите приоритети по тази изключително важна тема са насочени към следните направления и дейности:

  • Доразвиване на структурите и повишаване на квалификациите в сферата на работата на полицията, правосъдието и вътрешните работи;

  • Създаване на силни, функциониращи, добре оборудвани институции за гранично управление;

  • Оборудване на границите и граничните пунктове в четци на биометрични данни, CCTV камери, онлайн връзка с базите данни на Интерпол, оборудване за нощно виждане и инфрачервени сензори;

  • Участие и действия в подкрепа на сътрудничеството между държавните администрации в сферата на правната сигурност и доброто управление;

  • Подобряване на административния капацитет в митническите администрации;

  • Подобряване на условията (тарифи, лицензионни разпоредби, графици и транспортни маршрути) за трансграничен трафик на пътници и стоки;

  • Въвеждане на единни системи за сертифициране на качеството и анализ на разпоредбите в сферата на ветеринарното и общественото здраве, които възпрепятстват свободното движение на стоки и услуги;

  • Изграждане на унифицирана система за ранно предупреждение;

  • Подобряване на режимите на гранично преминаване, приложими за страни извън Европейския съюз.

Българската позиция в процеса на разработване и прилагане на Стратегията на ЕС за Дунавския регион ще продължи да се развива и обогатява във времето. Българската страна е отворена към предложенията на другите страни по поречието на реката, и особено на страните съседни на България, като Сърбия и Румъния. Реализацията на Стратегията за развитието на Дунавския регион ще съответства на целите и принципите на политиката на сближаване на ЕС и опита на всички дунавски партньори на национално, регионално и местно ниво. Една от възможните форми за нейното успешно осъществяване са Европейските обединения за териториално сътрудничество като инструмент, чрез който да бъдат реализирани и управлявани отделните проекти.


Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments
attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството
attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба
attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия
attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията
attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница