Стратегия за развитие на ловното стопанство в република българия за периода 2012 2027 година


Планиране ползването на основните видове дивеч



страница5/6
Дата06.05.2017
Размер0.99 Mb.
1   2   3   4   5   6

3. Планиране ползването на основните видове дивеч

При достигане на нормалните запаси и оползотворяване на дивечовия ресурс, в съответствие с европейските достижения, отстрелът след 2020 година да се планира спрямо пролетния запас, при нормални зимни условия в размер на:



а) при благородния елен – 20%

б) при елена лопатар – 30%

в) при сърната – 20%

г) при дивата свиня – 80 - 100%

д) при дивата коза – по реда на Закона за биологичното разнообразие

е) при муфлона – 25%

ж) при глухара – 5%

з) при заека – 16-18 %

и) при яребицата – 10%

к) при фазана - 30%

л) при кеклика – 10%

Ползването е предвидено средно с 5% по-малко, от колкото в страните с най-интензивно ловно стопанство, поради наличието на хищници у нас, които отсъстват при тях и е продиктувано от желанието ни да поддържаме в страната ни по-богато биоразнообразие.



4. За запазване на демократичния характер на ловния спорт:

С установяването на дивеча за държавна собственост с първия закон за лова от 1880 година, получаването на законов статут на ловната организация още със Закона за лова от 1904 година, толерирането на организирания характер на ловния спорт, както и с правото на ловците да стопанисват дивеча върху собствените си землища се формира демократичния характер на ловния спорт у нас още в зората на ловното ни законодателство. Доклад, точно с такова заглавие – “Демократичния характер на ловния спорт в България” изнася Иван Сокачев – главен секретар на ловната организация на Първото световно ловно изложение в Берлин през 1937 година. Докладът е приет с особен интерес и поради специфичния и различен начин от Централна Европа на стопанисването на дивеча у нас. Тези принципи нашето законодателство запазва и досега и това се изразява чрез законово осигуряване на:



а) свободен достъп до придобиване правото на лов;

б) право на свободен избор за членство в сдружение, независимо от местоживеенето;

в) право на стопанисване на дивеча от ловните сдружения върху предоставените им територии, покриващи се със собствените им землищни граници;

г) право за ловуване върху територията на цялата страна, в съответствие с реда, определен от стопанисващите ловните райони;

д) право на притежание от ловците на гладкоцевно и нарезно ловно оръжие.

5. Усъвършенстване начините, методите и средствата за ловуване

В Европа се ползват три начина на ловуване – индивидуално, групово и колективно. У нас в последните два ловни закона са разписани и трите начина на лов (1982 година –три начина, 2000 година –два начина), но никога не е прилаган правилно у нас нито колективния нито груповия начин на лов.

Колективният начин, който ползва методи, позволяващи да се отстреля повече дивеч в рамките на един ловен ден, за да се осигури спокойствието на дивеча през останалата част от ловния сезон, не може да се ловува върху една територия повече от един път през целият ловен сезон. Затова при този начин няма ограничение в броя на ловуващите. Този метод се ползва много широко в европейската практика при ловуване на дребен дивеч и особено на заек.

Груповият начин на ловуване, в същност е така на речната двуполка (двуполна система) в миналото, която се прилагаше у нас за много кратко време. Групово ловуване не се прилага и сега независимо, че съгласно Закона у нас специално са разписани видовете, на които се ловува групово. При този начин на ловуване, би трябвало ловната площ на ловностопанския район да се раздели на два участъка и във всеки от тях да се ловува през година. Така дивечът във всяка половина на ловния район почива през година. Трябва да подчертаем, че в началото на 60-те години на миналия век у нас се въведе и триполната система, която позволява дивечът да почива, т.е. да се ловува в една и съща територия през две години. Тя, както и двуполката се прилагаха много кратко време в края на 60-те години и това е периода на чувствителното нарастване на запасите на заека у нас. Тази организация на ловуване - двуполната и триполната система, т.е. груповото ловуване у нас никога не се е прилагало след 1970 година. Нашето ловуване е обхождане на целия ловностопански район на всеки ловен излет, за да се убие и последното останало животно. У нас имаше и развъдници, в които никога не се ловуваше. Те осигуряваха спокойствието и оцеляването на дивеча в тях. Те също не съществуват.

За да бъде въведено груповото ловуване у нас е необходимо за всеки ловен район на карта в два цвята да се обозначат двата района, като се разпише и на заповед и на картата, че на единия цвят се ловува в четните, а на другия в нечетните години. Необходимо е да има и една зона в червен цвят, в която не се ловува никога, но в нея се изпълняват ловностопанските мероприятия (бившите развъдници).

Организацията на ловуване с оглед на осигуряването на спокойствие на дивеча и шанс за оцеляването му е елемент на хуманното отношение към него.

От гледна точка на синхронизация на Закона за лова и опазване на дивеча с принципите на хуманизация на ловуването с модерното европейско ловно законодателство може да се каже, че по отношение на средствата за ловуване в последните два Закона от 1982 и 2000 година са заложени верни принципи и постановки. Средства, които не дават шанс на дивеча, причиняват мъчителна смърт, концентрират дивеча и създават условия за масовия му отстрел са забранени. Това, което може да се препоръча за по-нататъшното усъвършенстване на нормативната ни уредба е:

1. На едър дивеч да се ловува само с нарезно оръжие.

2. Да се въведат нормативни изисквания, разписани в Закона за минималната енергия, която трябва да има куршума при ловуване на едър дивеч. При ловуване на сърна енергията да е не по-малка от 2 000 джаула.

3. Да се забрани отстрела на дивеча на хранителните комплекси.

4. Да се разпишат строги санкции при използването на не регламентирани, не традиционни и забранени средства за примамване на дивеча, вкл. прицели за нощно виждане и термо визьори. Масовото ползване на машинки за примамване и събиране на пъдпъдъка и то при организиран лов, който организират и участват в него и отговорни служебни лица, е масова практика у нас. Масовото избиване на пъдпъдъка ще доведе до необходимостта от забраната на ловуването му, въпрос, който вече трябва да се обсъжда по целия му миграционен път.

5. На лов за дива свиня да се ползват само обучени за този лов кучета, притежаващи паспорт за това. Докато това се постигне, броят на кучетата да бъде ограничен, най-много до три кучета на ловна група.

6. Информация и ловна статистика

Още със Закона за лова от 1904 година се поставя изискването за водене на единна на национално ниво ловна статистика. Всички последвали закони повтарят това изискване, но независимо от това все още информацията, която се обединява и на регионално и на национално ниво не задоволява. Предстои още много работа за въвеждането на единна за страната ни ловна статистика, отчитаща и обвързваща информацията на всички субекти стопанисващи дивеча и осъзната необходимост да се отчита реалния запас, отстрел и всички ловностопански мероприятия. Това налага да се преразгледа и се разработят общи и задължителни отчетни форми в информационната компютърна система на Изпълнителната агенция по горите (system.iag.bg), да се усъвършенства начина на издаване на разрешителните, тяхното отчитане и преди всичко контрола по реализацията им, както и контрола на цялостната ловностопанска дейност.



ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ИЗПЪЛНЕНИЕТО НА ПРЕДВИДЕНИТЕ ДЕЙНОСТИ

  1. Устойчиво развитие на запасите и ползването на дивеча

Оптимизирането на запасите на дивеча, нормализирането на половото съотношение и на възрастовата структура ще позволи въз основа на оценката на посочените природни и стопански условия, конкретно за годината да се планира реално ползване, което ще гарантира устойчиво развитие на популациите на дивеча в бъдеще. Устойчивото развитие на запасите на дивечовите популации е функция още на редица фактори, като ефективното управление и стопанисване, избраните начини и методи на ловуване и ловната култура и ловен морал на ловците, както и на формираното отношение на обществото ни към ловностопанската дейност.

  1. Запазване на ценни и редки за Европа наши месни видове дивеч за поколенията

Чрез ефективното стопанисване на дивечовите запаси ще се създадат възможности за запазване на ценни месни видове, като колхидски фазан, планински (балкански) кеклик, тракийски кеклик, глухар, лещарка, дива котка, мечка, вълк, балканската дива коза и др. Някои от тези видове, предимно хищниците, имат ограничено разпространение в Европа и са изчезнали в много страни – вълк, мечка, дива котка, а на други сме западна граница на ареала им и те не се срещат на запад от нас – колхидски фазан, тракийски кеклик. Внесеният от Корея фазан на Карпов (Phasianus colchicus karpowii), който успешно се развъжда у нас също е непознат за Европейския континент и би представлявал интерес за изкуственото фазановъдство.

Ловностопанската дейност и отношението на българския ловец към много защитени видове спомага за тяхното опазване и успешно развитие. В Източните Родопи благодарение на високите запаси на елена лопатар и на неговия отпад се възстанови и е в много добри запаси белоглавия лешояд, Имаме сравнително добри запаси на бухала, на редки видове орли, на гарвана и на други редки и отсъстващи вече в много страни на Европа видове.



  1. Запазване на девствени местообитания в горите и защита на местообитанията и на условията в тях за представителите на животинския свят, в частност и на дивеча

У нас все още имаме изключително богато биоразнообразие в горските екосистеми, което определя и доброто им качество като дивечови местообитания. Значителна част от тях, вкл. и девствените площи в горите бяха включени в системата на Натура2000 и попадат под защитата на Директивата за защита на местообитанията. Това гарантира и тяхното поддържане и запазване като такива и в бъдеще. В горските екосистеми с разработването на лесоустройствените проекти и неотменната в тях част за ловоустрояване на териториите ще се подържат и местообитания, които не са включени в Натура2000. Въпросът е на добра организация и контрол върху извършваните в горите мероприятия и преди всичко на ползването от дърводобивните фирми. По-сложно стои въпросът в равнинната част на страната ни с маломерните гори, на които държавата не е собственик и с убежищата за дивеча в селскостопанския фонд. Тук трябва да се определят правилата и формите на контрол за тяхната защита. Трябва да поставим и въпроса за състоянието и значимостта на полезащитните пояси в Добруджа и посегателствата върху тях от тези, чийто земи поясите защитават от ветровата ерозия. В тази част на страната те са убежището не само за дребния дивеч и за редица пойни птици, но и за сърната.

  1. Утвърждаване на ловните традиции и ритуали при ловуването, изразяващи отношението на ловеца към дивеча и природата

Ловните събори, които бяха възстановени у нас през 1994 година, по повод на 100 годишнината на първото ловно дружество у нас, след почти 60 годишно прекъсване са една прекрасна традиция да изразим отношението си към организирания характер на ловния спорт, да отчетем постигнатите резултати, да сплотим и обединим усилията на ловците за по-разумно, по-ефективно и устойчиво стопанисване на дивечовите запаси. Тези национални тържества се провеждат периодически и влияят и създават ловна култура и ново отношение на отделния ловец към дивеча и към проблемите на ловния спорт.

Не може да не отчетем, че имаме значително изоставане в утвърждаването на ловните традиции и ритуали, които възпитават ловеца в уважение към дивеча и създават културата на ловния спорт. Става дума за ритуалите преди, по време и след ловния излет, особено при груповото ловуване. Не е нужно да считаме, че трябва да подражаваме на традициите и ритуалите на страните от Западна Европа.

Полагането и подреждането на всичкия отстрелян дивеч след ловния излет е уважение към живота, който сме отнели и признателност към стопаните на дивеча, защото те виждат резултатите на своите усилия. Организаторът на ловния излет прави отново официално анализ на ловния излет, посочва грешките и обявява отстреляния дивеч. Тези правила на поведение не са обвързани с традициите и народопсихологията на отделната страна. Това са общи правила, които възпитават, създават порядък и дисциплина, за да станат все по-редки инцидентите по време на излетите.

5. Обогатяване на ловната ни фауна с чуждоземни и изчезнали от нашите земи видове дивеч

От почти 100 годишната история на опитите за обогатяване на родната ни ловна фауна може да се каже, че от ловностопанска гледна точка, повечето от предприети опити за интродукция на чуждоземни видове у нас са безсмислени, поради неправилно подбираните видове за целта. Стремежът в страната ни да се направи „коктейл“ от чуждоземни видове е безуспешен. През целият период от Освобождението до днешни дни явно не са пестени средства за това, но резултатите с повечето от видовете са безуспешни. Не е проучен европейския опит и постигнатите успехи с чуждоземен дивеч в редица европейски страни. На нашата географска ширина да се предприемат опити за аклиматизация на архар, сибирски козирог, елен-вапити, лос, европейски бизон (зубър), тар и тибетски як е безсмислено. Става дума за аклиматизация с цел свободното им развъждане и стопанисване като ловностопански видове, а не за развъждането им в огради.

Успешно аклиматизирани в Европа и у нас са еленът лопатар, муфлона и различните подвидове фазани. Имаме подходящи условия за аклиматизация на тетрева, алпийския козирог и безоаровия козел. Тетревът трябва да се разселва в местообитания, в които не се среща и няма да се възстановяват запасите на глухаря, а алпийския козирог и безоаровия козел в местообитания, където няма условия за дивата коза.

В Чехия и някои други страни на европейския континент успешно е аклиматизиран и успешно се развива като ловностопански вид еленът сика. Опитът с него у нас в Родопите не може да се счита за неуспешен от биологична гледна точка, тъй като животните са избити от бракониери. Следователно, след пълно проучване на условията на местообитанията на елена сика в Чехия, може да се обсъди въпроса за повторното му внасяне у нас с цел аклиматизацията му като ловен вид, но само в обширни огради по подобие на муфлона.

В много страни на Средна и Западна Европа се стопанисва като ловен вид и заека подземник. У нас от него има запазено, но в много лошо състояние находище на о-в Свети Йоан край Созопол. Подземникът не се конкурира с други ловни видове. Единствена опасност е при масово намножаване да нанася щети чрез храненето си на селското стопанство. У нас масово намножаване не може да се получи поради високите запаси на хищниците му и пресата на ловците. Това определя и възможността да се проведе дискусия и обсъди целесъобразността за аклиматизацията му у нас в някои райони на Предпланинието и ниските планини.

Над горната граница на гората в Рила и Пирин може да се проучи и възможността за аклиматизацията, не като ловен вид на алпийския мармот. Тук има свободна екологическа ниша за него и присъствието му не би създало проблеми за местните видове.



6. Значително по-добро оползотворяване на местообитанията и на добиваната дивечова продукция от тях – месо, кожи, трофеи и приходи от ловния спорт

В табл.6 въз основа на годната площ за развитието на отделните видове дивеч са определени дивечовите запаси, които трябва да се постигнат още в средата на периода- 2020 година и тяхното ползване, което ще осигури устойчивото развитие на популациите на отделните видове дивеч.

Прогнозните запаси са определени въз основа на средните нива на сега съществуващите бонитетни таблици, т.е въз основа на оценката на сегашните условия на местообитанията. В повечето от случаите, това е границата между втори и трети бонитет, а за някои видове дивеч (сърната и дребния дивеч) са възприети и по-ниски запаси. Причината за това са проблемите и измененията, които настъпват в агроценозите и неблагоприятното им влияние върху дивеча, а също така не са включени и животните в оградените ловища ( не става дума за оградените стопанства с площ над 3 000 ха). Запасите в тях обикновено се попълват не регламентирано с животни уловени с капани от свободните територии, което е причина при някои видове дивеч да има ниски запаси в региона.

При някои видове дивеч, например при благородния елен, посочените и сега налични запаси са на нивото на прогнозните. Друг е въпроса дали тези налични запаси реално съществуват, но така или иначе, най-висок процент на ползването на елена е постигнато през 1990 година и то е само 4,6% спрямо пролетния запас. Следователно, Стратегията залага принципа при оптимизиране на половото съотношение и възрастова структура да се увеличи значително ползването, при някои видове до няколко десетки пъти, което увеличава значително ефективността от стопанисването на дивеча. Това е възможно да се реализира единствено при изпълнението на дейностите заложени в Стратегията.



Таблица 6 . Годна площ за развитие на отделните видове дивеч, допустими запаси и възможно ползване

Вид дивеч

Годна площ

(ха)

допустим запас

(брой)

възможно ползване

(брой)

Благороден елен

Елен лопатар

Сърна

Дива свиня

Заек

Яребица

Фазани

1 925 400

422 000

5 712 000

3 800 000

8 178 000

5 337 000

1 472 000

19 000 – 23 000

12 600 – 13 800

140 000 – 170 000

57 000 – 63 000

409 000 – 736 000

540 000 – 590 000

220 000 – 240 000


3 800 – 4 600

3 800 – 4 100

28 000 – 34 000

45 600 – 63 000

82 000 – 150 000

54 000 – 59 000

44 000 – 48 000

Вълк




300 – 320

200 – 250

Чакал




5 000 - 6 000

4 000 - 4 500

Лисица




50 000 - 60 000

40 000 - 45 000

ОРГАНИЗАЦИЯ, УПРАВЛЕНИЕ И СТОПАНИСВАНЕ НА ДИВЕЧА

Организацията, управлението и стопанисването на дивеча се основава на следните основни принципи:

1. Дивечът е частна държавна собственост.

2. Собствеността на дивеча не се преотстъпва и не се придобива по давност.

3. Държавата, в качеството си на собственик урежда организацията и управлението на стопанисването на дивеча на територията на цялата страна.

4. Стопанисването и ползването на дивеча се предоставя по условията на Закона за лова.

5. Стопанисването на дивеча се осъществява на популационен принцип (едроплощно).

6. Стопанисващите дивеча са български ловци – ловни сдружения, физически лица, или участващи в юридически лица със съответстващ предмет на дейност.

7. Охраната на дивеча се осъществява на две нива – от държавата и от стопанисващите дивеча, като на всеки започващи 10 000 ха държавата назначава по един ловен стражар. Ловните стражари не могат да бъдат ловци. Техният статут и правомощия се регламентират от Закона за лова.

8. Стопанисващите дивеча финансират сами стопанисването и охраната му върху предоставените им територии. Те носят отговорност за състоянието на дивечовите запаси и при невъзможност или лошо изпълнение на договорните отношения, правата им на стопанисване на ловната територия се отнемат.

9. Стопанисващите дивеча носят отговорност за нанесените от дивеча щети и поучават обезщетения за нанесени щити върху дивеча.

10. С отстреляния дивеч се разпорежда стопанисващия дивеча. Право на собственост върху ловните трофей и дивечови продукти придобива ловеца отстрелял дивеча по условия определени от стопанисващия дивеча.

11. Ловуването се организира по условията на лицензната система. Ловците заплащат на държавата лиценза (разрешителното) за лов. Всички останали такси и средства от реализацията на дивеча са притежание на стопанисващите дивеча.

12. Всички ловци задължително членуват в ловни дружини, обединени в сдружения на териториален принцип по общини, които се обединяват в Национално ловно сдружение

13. Националното ловно сдружение и сдруженията по региони имат законов статут и носят отговорност за изпълнението на дейностите, произтичащи от възложените им от държавата функции.

14. Висш ръководител на ловностопанската дейност и на всичко свързано с дивеча е МЗХ.

1

5. Държавният контрол върху цялостната ловностопанската дейност се осъществява от Изпълнителната агенция по горите.


Държавни предприятия

Държавни ловни стопанства (ДЛС)

Държавни горски стопанства (ДГС)

Ловен съвет

Регионални дирекции по горите
straight arrow connector 28 straight arrow connector 30 straight arrow connector 26

Партньори:


straight arrow connector 33 straight arrow connector 32 straight arrow connector 24 straight arrow connector 31 straight arrow connector 34 straight arrow connector 35
Държавни предприятия

Държавни ловни стопанства (ДЛС)

Държавни горски стопанства (ДГС)

Ловен съвет

Регионални дирекции по горите

Партньори:



Каталог: data -> docs
docs -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд
docs -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии
docs -> Наредба №4 от 19. 02. 2013 г за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения
docs -> Едър дивеч благороден елен cervus elaphus L
docs -> Наредба №1 от 22 декември 2008 Г. За реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд
docs -> Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд
docs -> Закон за изменение и допълнение на закона за горите
docs -> Правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч


Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница