ПРИЧИНИ СПОМОГНАЛИ ЗА НАРАСТВАНЕ НА ЗАПАСИТЕ НА ДИВЕЧА В ПЕРИОДА 1950 - 1995 ГОДИНА

Несъмнено причините спомогнали за нарастването на дивечовите запаси у нас трябва да се търсят в ефикасната държавна политика изразяваща се в заложени правилни принципи за развитието на ловното ни стопанство и осигурената приемственост в законите от 1926, 1948 и 1982 години.

Законите са анализирани подробно в разработката. Тук ще развием само някои дейности произтичащи от тях, като динамиката на запасите на отделните видове дивеч и особеностите свързани с това са разгледани самостоятелно при съответните видове дивеч.

1. Създаване на специализирани ловностопански райони с приоритетно водене на ловностопанската дейност в тях и с възможност на естествено само разселване на дивеча от тях и заемането на нови територии.

Този въпрос е заложен още в Закона от 1926 година и получи приемственост и в следващите ловни закони -1948, 1982, 2000 г. Първото неоградено едродивечово ловно стопанство “Буковец”, Централната дивечовъдна база Шерба, Дивечовъдната станция Паламара, Ловен развъдник Кричим, Ловно стопанство Воден създадени в началото на 30-те години са началото. С дивеч уловен и взет от тях започва впоследствие и обособяването на Държавните ловни стопанства (трансформирани по-късно в Държавни дивечовъдни станции и обратно) и на Представителните ловни стопанства към окръжните съвети на БЛРС. На териториите на ловните дружества се обособяват ловни развъдници главно за дребен дивеч, в които не се ловува, но се водят интензивни ловностопански мероприятия. Всички тези територии изиграха важна роля за възстановяване на запасите на дивеча у нас и за равномерното му разпространение на територията на цялата страна. Особеност при обособяването на тези райони бе и тяхната специализация с приоритет в развитието на определен вид дивеч – благороден елен (Шерба, Паламара, Ири Хисар, Росица и др.) , елен лопатар (Кричим, Воден, Ормана, Студен кладенец и др.), сърна (Тервел, Каракус), дива свиня (Искър, Кормисош), фазан и т.н., които в последствие се превръщат в комплексни стопанства за едър и дребен дивеч. Върху тези територии се водеше ефективна ловностопанска дейност, което спомогна и за израстването на висококвалифицирани ловностопански специалисти. Те изведоха ловното ни стопанство до ниво, признато от чуждестранните специалисти и ловци, като водещо в Европа.

Първото голямо производствено фазаново стопанство у нас се строи край Ямбол в периода 1930-1935 година с доброволния труд на ловците от Ямболското дружество. Открива се през 1935 година и функционира и до днес, като една от водещите фазанарии у нас за производство на колхидски фазан. Това стопанство е показателно, защото неговото строителство започва и се извършва, когато страната ни и Европа са в незапомнена икономическа криза. То показва, че ловностопанската дейност и при такива обстоятелства може да бъде приоритет и да бъде успешно водена от ловците. Фазанарията край Ямбол поставя още един важен за страната ни въпрос – запазване на колхидския фазан и необходимостта от райониране на страната и определяне на районите за разселване на чуждоземните фазани и обособяване на зона само за нашия местен колхидски фазан. Този въпрос е дискутиран особено активно още в средата на 30-те години.

След 1960 година изкуственото развъждане на дивеч и изграждането на мощна производствена база за това става държавен приоритет. Започва строителството на фазанови производствени стопанства, както от държавата, така и от ловната организация. Построяват се нови и се усъвършенстват старите като в Северна България работят фазановите стопанства край Русе, Плевен, Павликени, Ген.Тошево, Враца, Сеслав, Хотанца, а в Южна България - край Ямбол, Пловдив, Пазарджик, Елхово, Виница-Градина, Елин Пелин, Стара Загора. Ежегодно в природата се разселват над 500 000 фазанчета. Построяват се и две кекличеви производствени стопанства край Хасково и Сливен. В природата ежегодно се разселват над 50 000 кекличета. Развива се и мрежа от патичарски стопанства за полудива зеленоглава патица, като по-големите са край Костенец, Сеслав, Трънково, Твърдица. Ежегодно във водоемите на страната се разселват над 100 000 патета. Несъмнено, всичко това доведе до значително увеличаване на запасите на дребния дивеч и на отстрела му, което създаде и ново отношение на обществото ни към ловностопанската дейност и към работата на ловците и ловностопанските деятели.

3. Обединяване на усилията на държавните органи и на ловците за ефикасно стопанисване на дивеча и воденето на единна ловностопанска политика произтичаща от ловното законодателство, чрез ловната им организация и задължителното членство в нея.

Този процес се развива особено активно след приемането на Закона за лова през 1948 година. Членството на всички ловци в ловната организация става задължително. Законът от 1982 година потвърждава този принцип. Чрез двата закона ловната организация получава определени функции, преди всичко- задължения за стопанисване и поддържане на дивечовите запаси върху териториите, които ловците стопанисват. Повишава се отговорността и дисциплината на ловците след влизането в сила 222 Постановление на Мин. Съвет от 1961 година, с което се определят ловностопанските райони, които ще стопанисват ловците и държавните структури. На всички свой форуми ловната организация отчита дейността си произтичаща от закона и от решенията на държавата за развитието на ловното ни стопанство. Ловната организация със собствени средства започва да изгражда производствените стопанства за изкуствено развъждане на фазана, кеклика и полудивата зеленоглава патица. Създава и собствена охрана върху площите, които стопанисва, което е европейски принцип – охранява този, който стопанисва, дори и в случаите, когато е физическо лице.

По-важните държавни решения от този период са: Национална конференция по лова и рибарството, 1949 г., Постановление на Мин. Съвет за въвеждане на плановото стопанисване на дивеча, 1950 г., Постановление на Мин. Съвет за мероприятия за подобряване на ловното и рибното стопанство,1952 г., Наредба за стопанисване на дивеча, 1957 г., 222 Постановление на Мин. Съвет , 1962 г., Основни положения за развитие на ловното стопанство в НРБ, 1975 г. Всичко това доказва съпричастността на държавата и отговорността й за развитието на ловното стопанство, както и ролята и мястото на ловната организация при решаването на поставените задачи.

По инициатива на Ловната организация и с активното участие на държавата се провеждат големи национални форуми, които също имат решаваща роля за развитието на ловното ни стопанство. По важните от тя са:

Запасите на вълка след Втората Световна война нарастват значително особено в Източна и Централна Европа. Започва безкомпромисна борба с него и той е унищожен напълно върху огромни територии в Централна Европа. Днес вълкът не се среща в Германия, Австрия, Швейцария, с единични екземпляри е във Франция, Испания, Португалия, Италия, рядък е в Чехия, Словакия, Словения.

Запасите на вълкът у нас след войната също са високи. С постановление на Мин. Съвет през 1952 година се постановява вълкът да бъде унищожен напълно до 1957 година. За щастие това не става, но запасите му са сведени до стопански поносим минимум и вълкът от 1960 до 1990 година не влияе негативно на запасите на едрия дивеч у нас.

В този период у нас се въвежда практиката за отстрела на хищниците и по специално на вълка, чакала и лисицата да се изплаща премия на ловеца. Въвеждат се и задължителни норми за отстрела на свраката и сивата врана. Всички тези мерки, независимо от оценката за тях, изхождайки от позицията на днешното време, спомогнаха запасите на хищниците да се регулират и сведат до разумен минимум, което несъмнено се отрази благоприятно на развитието на дивечовите запаси.

Ефективното стопанисване на дивеча е немислимо без участието на науката. Проучванията върху биологията и екологията на дивеча имат съществено значение за изводите, които се правят, за да се набележат правилните ловностопански мероприятия. Тези проучвания се осъществяваха от катедрата по ловно стопанство към ВЛТИ и се финансираха от горското ведомство, като повечето от тях бяха поръчвани от ведомството. Бяха финансирани теми за проучване на колхидския и монголския фазани, на благородния елен, сърната и заека, на изкуственото развъждане на глухаря и бе изведен опит за развъждане и аклиматизация на тетрева у нас. Така ловностопанската ни практика се ползваше от научните резултати и успехите не закъсняваха. Въведоха се принципите на подборния отстрел въз основа на проучванията върху едрия дивеч, подобриха се методите на разселване на фазаните, изясни се расовата чистота на нашия колхидски фазан и т.н.

След промяната на законодателството по Закона за обществени поръчки, почти от 1990 година и до днес, горското ведомство не е финансирало нито една чисто научна тема, която по негова преценка да решава и определени проблеми на ловностопанската ни практика.

6. Подготовката и обучението на кадри и стабилност и

продължителност в ползването им.

Висшият лесотехнически институт преименуван по късно в Лесотехнически университет е единственото учебно заведение у нас, което готви ловностопанските кадри за нуждите на горското ведомство и на ловната организация. Студентите имащи желание да работят в ловностопанското направление се включваха в кръжока по ловно стопанство, ставаха дипломанти на катедрата по ловно стопанство и разработваха дипломни работи. Най-добрите от тях след съгласуване между горското ведомство и катедрата постъпваха на работа в специализираните ловни стопанства. Онези, които достигнеха до ръководни длъжности оставаха продължително време на тях и имаха възможност да израснат като ловностопански специалисти и да подготвят кадри и формират колективи.

Извън задължението за подготовка на студентите катедрата по ловно стопанство водеше и обучение на работещите в практиката – така наречените опреснителни и курсове за повишаване на квалификацията. Провеждаха се ежегодни курсове на големи групи специалисти, определени от горското ведомство и ловната организация, както и курсове по региони и в отделни стопанства за опресняване и получаване на нови знания по ловно стопанство.. Директорите на най-големите Държавни ловни стопанства преминаха през 18 месечни курсове на обучение.

Ловностопанската дейност е твърде специфична. Както за подготовката си, така и за успешната си работа специалистите се нуждаят от продължителни целогодишни наблюдения, които не се вместват в някакво работно време. Затова най-важното условие за една успешна работа е те да имат желание и да работят продължително време в едно ловно стопанство, което ще им позволи да опознаят дивеча си и успешно да ръководят стопанисването му. Честата подмяна на директорите след 1990 година, а с тях и голяма част от специалистите се отрази пагубно на ловностопанската дейност у нас. От друга страна новоназначените ръководни кадри са без достатъчно познания и опит, а за тяхната допълнителна квалификация от 1990 година и досега не е проведен нито един квалификационен курс.

Трофеят е най-доброто доказателство за състоянието на дивечовите популации. Чрез добитите трофеи и тяхното представяне на ловните изложби се дава възможност на широката общественост да види това състояние и се оцени работата на стопаните на дивеча за запазване на дивечовото богатство за бъдещите поколения. Най-ценното качество на ловния трофеи е, че той съхранява във времето информацията за състоянието на дивеча. Затова отношението към трофеите и към трофейното дело са отношение към живата природа и са мерило за ловната култура на една нация.

Нашата страна и нейните ловни специалисти са имали винаги правилно отношение към трофейното дело и по този начин са популяризирали ловностопанската ни дейност у нас и в чужбина. От друга страна, това ни дава днес възможност да се връщаме назад във времето и на базата на анализа на качеството на трофеите за определени периоди да съпоставяме и правим изводи за развитието на запасите на определен вид дивеч.

Първото ни участие в международна трофейна изложба е в Лайпциг през 1930 година. В същност това е първата международна изложба с участието на 8 страни. С трофеите от Лайпциг същата година в София се организира Първата ловна изложба у нас. Забележително е и участието ни на Първото световно ловно изложение в Берлин през 1937 година, където трофеят от мечка е обявен за световен рекорд, т.е. тя е най-голямата мечка показвана досега. От тогава да днес страната ни участва в повече от 20 международни ловни изложения. Толкова участия няма нито една европейска държава. Едновременно с това се провеждат макар и не много регионални (окръжни) и национални ловни изложения, като по този начин се популяризира у нас ловностопанската дейност.

Забележително събитие не само за нашата, но и за световната ловна общественост е организираното и проведено на изключително високо ниво, по оценка на международните експерти, Световно ловно изложение в Пловдив през 1981 година – Експо-81. То беше и остава и до днес най-голямото световно изложение в историята на този род прояви. Така страната ни още през 1981 година демонстрира пред света постигнатите значителни успехи в стопанисването на дивеча у нас. Този успех се дължи изцяло на специализираните държавни ловни стопанства, на работещите в тях кадри и на отношението и отговорността на българския ловец. .

8. Засилена и ефикасна охрана и безкомпромисна борба с бракониерството.

Борбата с бракониерството през този период е безкомпромисна и се изразява в:

1. Успоредно с държавната охрана БЛРС изгражда своя щатна охрана. Организацията поддържа над 550 ловни надзиратели във всички Ловно-рибарски дружества върху територията на цялата страна.

2. Заловените нарушители се изключват от ловната организация, което поради задължителното членство води до отнемане на ловното оръжие и до отнемане на ловния билет завинаги.

3. Ловната организация в специален бюлетин обявява ежегодно имената на изключените ловци и на техните дружества и дружини.

4. Органите, задължени от Закона да стопанисват и опазват дивеча и рибата у нас имат пълната подкрепа на държавата. На Националното съвещание по проблемите на законността при лова и риболова и борбата с бракониерството, проведено през 1982 година, основен доклад произнася министъра на горите и горската промишленост, а от името на държавата се прави оценка на извършеното досега и се задължава всички ведомства – Министерството на горите и горската промишленост, БЛРС, Комитета по опазване на природната среда, Националния аграрно промишлен съюз, Министерство на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Главната прокуратура и обществени организации, в центъра и по места, да координират по добре действията си. На Националното съвещание се отчита, че за периода 1977-1981 година са установени 2 408 бракониерски прояви по лова, като 1 434 са извършени от ловци и 1 341 от тях са санкционирани строго и само 93-ма нарушители са оправдани. .

Посочените по горе мерки спомагаха бракониерството, което винаги е било спътник през последните десетилетия у нас, да намалее значително и до 1990 година да не влияе върху динамиката на запасите, на който и да било вид дивеч.

9. Правилен подборен отстрел и оптимизиране на половото съотношение и на възрастовата структура на стадата на едрия дивеч.

Успехите, които страната ни постигна в трофейното дело (резултатите ще бъдат разгледани към всеки вид дивеч) се дължат преди всичко на правилното стопанисване на едрия дивеч и на правилния подборен отстрел, които се извеждаше в държавните ловни стопанства. Изучаването на принципите на подборния отстрел и получаването на това право след успешно положен изпит бе въведено със закон. Тъй като само след получаването на това право ловецът може да си закупи нарезно ловно оръжие, много от тях преминаваха през курсовете само поради това. Това е и причината подборния отстрел да не се въведе по-масово в ловната ни практика. Този проблем не стоеше в държавните ловни стопанства и особено в тези, които бяха на подчинение на Държавния съвет. Тук преподавателите от катедрата по ловно стопанство на ВЛТИ водеха ежегодни курсове – теория и практика със служителите в стопанствата и това е причината в тях да се селекционират много добри в трофейно отношение стада.

През 1986 година излезе и книгата подборен отстрел на едрия дивеч, която претърпя още четири издания и по която се водеше подготовката на ловците.

ИЗВОДИ ОТ АНАЛИЗА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЗАПАСИТЕ НА ОСНОВНИТЕ ВИДОВЕ ДИВЕЧ У НАС

В разработката е направен пълен анализ на състоянието на дивеча у нас. Тук ще посочим само някои от по-важните изводи.

1. Таксацията на дивеча е формална и не отразява състоянието на запасите. Тя не се прави по пол и възраст при едрия дивеч и плана за ползването при тях не се планира на тази база правилно.

2. Във всички местообитания и находища на чифтокопитния дивеч у нас е нарушено половото съотношение и възрастовата структура на популациите. Навсякъде мъжките животни са два и повече пъти по-малко от женските. Прекомерното ползване на трофейно зрелите рогачи при елените през последните две десетилетия е довело до тяхното намаляване и в почти всички популации не само половото съотношение и възрастовата структура, но и брачният период са нарушени. Може да се очаква, че това води до намаляване на прираста. Нормализиране на половото съотношение и възрастовата структура е основна задача при бъдещото стопанисване на елена.

3. Почти във всички находища след сватбуването рогачите се изтеглят, напускат местата на сватбуването и често се съсредоточават на места извън територията на стопанствата, които се охранявят слабо. Тук рогачите се избиват от бракониери и това допълнително влошава половото съотношение в полза на кошутите.

4. Единственото стопанство, в което се води подборен отстрел през последните две десетилетия е ДЛС ”Искър”. Това е позволило тук да се поддържа изключително висок запас на благородния елен и елена лопатар при добро здравословно, функционално и трофейно състояние.

5. Най-силната в трофейно отношение популация на благородния елен е на територията на ДЛС” Черни Лом” – Попово и в прилежащите му райони. Тук отстрелът е бил винаги съсредоточен само върху зрели трофейни и възрастни животни - над 10 – 12 години. Това се потвърждава при проверките ни през последните десетилетия върху трофейния отстрел в стопанството. Тук и през последния ловен сезон се ползват само стари елени, което е доказателство, че популацията все още не е подмладена и има достатъчно зрели елени.

6. Еленът лопатар изчезва от нашите земи 9-10 век. Днес е аклиматизиран успешно у нас и се приспособява добре във всички местообитания на страната с надморска височина до 1100 - 1200 m. У нас повечето от лопатарите живеят на свобода или в обширни оградени ловни стопанства, където оградата не може да ги притеснява. При тези условия те бързо възстановяват дивите си инстинкти и се държат като дивеч. Това отличава лопатара у нас от този в повечето европейски страни.

7. Лопатарите са непридирчиви към местообитанието си. Те обитават бедни и сухи местообитания. Следователно техните находища у нас могат да бъдат разширени и лопатара да стане по масов обект за лов и на териториите на дружините.

8. Най-добрите находища на лопатара у нас са в ДЛС “Искър” и ЛС”Студен кладенец”. Запасите на лопатарите в двете стопанства са над 30% от общия запас на страната ни. От друга страна, това са единствените райони в страната ни, където е водена добра селекция и запасите на елените са в отлично здравословно, функционално и трофейно състояние. Единствено тези две стопанства могат да се ползват в бъдеще като генни банки за създаване на нови находища в страната, както и за опресняване на кръвта на лопатарите в старите находища.

9. Запасите на сърната са на незадоволително ниво. Въвеждането само на индивидуално ловуване на сърни не стана постепенно и с предварителна готовност на отделните организационни ловни структури. Ловците също се оказаха неподготвени-липса на квалификация, нарезно оръжие, осъзната необходимост и т.н. Това стана една от причините да продължи да се ловува на сърни при гонките на дива свиня и в същност да се бракониерства. Почти 20 години след приемането на този начин на ловуване можем да кажем, че има още много какво да се направи.
10. Сърната има добри трофейни качества у нас, особено в местообитанията на Североизточна България, но незадоволителните грижи за нея през зимата, когато растат рогата й, не позволява тя да развие потенциала си.
11. Елените изместват сърната от типичните й местообитания. Това важи особено за равнинните райони, където възможностите за укритие и спокойствие са по- ограничени. Наложително е да се преразгледа ловностопанското райониране на страната и се определят районите, в които сърната ще е основен вид дивеч.

11. Дивата свиня е единствения чифтокопитен вид дивеч, чийто запаси нарастнаха значително през последното десетилетие. Този феномен е характерен за цяла Европа.

12. Нашата дива свиня има отлични трофейни качества, почти във всички райони на страната. Най-ценни в трофейно отношение глигани, съдейки по броя на златните медали до края на миналия век са Странджа – Сакар и Родопите.

13. В Родопите, където дивата свиня няма много богата хранителна база, по различни причини естественно се е селекционирала една оргинална и чиста популация. Тук се намира генетически най-чистата дива свиня и наш дълг е да я запазим, защото тя е вероятно единствена в Южна Европа. От тук е и най-силният ни трофей.

14. Дивата коза е видът, който много бързо заема подходящите за него райони, и възстановява запасите си при липса на лимитиращи фактори, а това най-често са бракониерството и безпокойството. Привързаността към определена територия и любопитството на дивите кози, могат да доведат до бързо увеличаване на числеността им и заемането на нови съседни територии, както и до ликвидирането на цялото им находище при системно бракониерство.

15. В резултат на постоянното бракониерство и навлизането на човекът в местообитанията на дивите кози, през последните няколко десетилетия запасът им значително е намалял или те са изчезнали напълно от много находища в Рила, Пирин и Стара планина.

16. Днес може ясно да се разграничат две сравнително постоянни, но разнопосочни тенденции свързани със състоянието на дивите кози в районите на Рила, Пирин, Стара планина и тези от Родопите, а именно:

- бавно, но постепенно и сигурно, се стабилизира запасът на дивите кози в Родопите. На отделни места се появяват единични групи, а в последствие се образуват стабилни ядра от диви кози. През последните няколко десетилетия, се забелязва тенденция към стабилизиране на запасите на дивата коза в основните й находища, с леки колебания в по-малките и новообразуваните находища. Бракониерството е сведено до единични случаи и то преди всичко по време на лов за други видове дивеч.

- една значителна част от находищата на диви кози в Рила, Пирин и Стара планина се характеризират със намален запас, поради системното безпокойство и бракониерство. Незаконното ловуване на дива коза, по тези места се извършва, както случайно, така и организирано и целенасочено.

17. Развъждането на муфлона, като чуждоземен вид за страната ни и в бъдеще трябва да продължи да се развъжда основно в обширни оградени пространства.

18. Запасите на глухара у нас са изключително ниски. Ако направим сравнение с Австрия, която по територия е по-малка от нашата страна (84 000 кв.км.) и годната за глухара площ е не повече от два пъти по-голяма от нашата, то тогава как да си обясним, че там отстрела е десетки пъти по-голям от колкото при нас. Причините за ниските запаси у нас са:

- унищожаване на токовищата - извеждане на сечи, включително и по време на токуването, прокарване на просеки, туристически (екологочически) пътеки и други дейности, касаещи инфраструктурни проекти.

- безспокоене на глухарите през гнездовия им период от туристи, гъбари и билкари.

- бракониерството е най-сериозния проблем и основната причина за намаляване на запасите на глухара у нас. За съжаление освен местното население, в някои случай водачи на бракониерите са и служители в горите, които познават най-добре местата на токовищата.

23. Поради намаляване на запасите, през последните години започна изкуствено развъждане и разселване на яребици. Практикува се успешно пролетното разселване на полово зрели птици и по този начин се избягват големите загуби от хищници и от зимата. В Южна България има значително увеличение на запасите, което се дължи както на разселените птици така и на подобряване на условията в местообитанията. Последното е свързано преди всичко с възстановяването на част от оризищата и има положителна роля за увеличаване на запасите на яребицата и на водолюбивите птици. Независимо от тези временни успехи не трябва да се подценяват важните фактори имащи решаващо значение за запасите на яребицата. Така например в тежката зима през 2011/2012 година зимните загуби в различните местообитания са между 40 и 80%.