Стратегия за управление на риска в централно военно окръжие

1. СТРАТЕГИЯ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА РИСКА

2. В ЦЕНТРАЛНО ВОЕННО ОКРЪЖИЕ

Разработването на модел за управление на риска в Централно военно окръжие е продиктувано от необходимостта да се отчита все по-нарастващата неопределеност на средата в процеса по планиране в отбраната, както и ограничените финансови и материални ресурси.

Целта на модела е да послужи като методологична основа, описваща процеса за управление на риска в Централно военно окръжие. В модела са представени елементите от теорията на управлението на риска, които очертават както теоретичните основи на материята, така и нейното практическо приложение.

1. 
   ВЪВЕДЕНИЕ
   

Стратегията за управление на риска при изпълнение на целите на Централно военно окръжие е изготвена на основание на чл.12 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС): Управлението на риска включва идентифициране, оценяване и контролиране на потенциални събития или ситуации, които могат да повлияят негативно върху постигане целите на организацията, и е предназначено да даде разумна увереност, че целите ще бъдат постигнати, който поставя изисквания към ръководителите да идентифицират, оценяват и управляват рисковете, застрашаващи постигането на целите.

Управлението на риска увеличава вероятността за успех и едновременно намалява вероятността за неуспех и несигурността по отношение постигане на цялостните цели на структурата.

Управлението на риска е непрекъснат и развиващ се процес, неделима част от организационната стратегия и нейното пряко приложение. Инструментите и уменията, нужни за въвеждане на процеса на управление на риска трябва да се изберат в съответствие с рисковете и при оптимално разходване на средства.

Създадената стабилна система за вътрешен контрол осигурява прозрачна и ясна процедура за идентифициране на целите, прилагане на критерии за оценка на изпълнението и докладване на резултатите.

Заместник-началникът на Централно военно окръжие и началниците на отдели са ангажирани с управлението на риска, имат определени задачи, разпределение на отговорностите и необходимите правомощия. Подсигурени са необходимите ресурси във връзка с изпълнение на задълженията по управление на риска, което включва определяне на необходимата информация и осигуряване на достъп до нея.

Идентифицирането на риска е свързан с целите на Централно военно окръжие, възможно най-изчерпателно и отчитащо влиянието на външни и вътрешни фактори. Стратегическият подход към оценката на риска зависи от идентифицирането на рисковете за ключовите цели. След това рисковете, свързани с тези цели, се разглеждат и оценяват, като в резултат на това се стига до малко на брой ключови рискове. Идентифицирането на ключовите рискове е важно не само за идентифицирането на най-важните области, към които трябва да се насочи оценката на риска, но и за разпределяне на отговорностите за управление на тези рискове.

Рисковете може да са в резултат на вътрешни и външни фактори, както на ниво сектори, така и на ниво отдели. За това е важно идентифицирането на рисковете да е изчерпателно. Тяхното идентифициране трябва да е непрекъснат повтарящ се процес, който често е част от процеса на планиране. Важно е да се имат предвид промените в профила на риска, възникнали в резултат на промените в икономическата и законовата среда, вътрешните и външни условия за дейността и въвеждането на нови цели. Идентифицирането на риска може да се извърши по два начина:

1.1. възлагане проверка на риска - това е процедура отгоре надолу. Създава се екип, който разглежда всички функции и дейности във връзка с целите и идентифицира свързаните с тях рискове. Екипът провежда редица интервюта с ключови служители на всички равнища в структурите на Централно военно окръжие, за да разработи профил на риска за всички дейности, като по този начин идентифицира политиките, дейностите и функциите, които са особено изложени на риск (в това число риск от измами и корупция);

1.2. самооценка на риска - това е подход отдолу нагоре. Всеки сектор и отдел се поканва да преразгледа дейностите си и да изготви диагноза на рисковете. Това се прави с помощта на документалния подход (като рамката за диагноза се включи във въпросници).
2. Да се установят кои са рисковите области в дейността на Централно военно окръжие

Ръководството на Централно военно окръжие се отнася към управлението на риска като към процес с приоритетно значение. Следва да се обърне сериозно внимание на проблемните области за постигане на целите. Основните рискове, които трябва да се идентифицират и управляват са свързани с:

1. 
   постигане на определените стратегически и оперативни цели;
   
2. 
   показателите за оценяване на степента и точността на изпълнение на задачите и дейностите;
   
3. 
   външната репутация на ЦВО и обществените нагласи;
   
4. 
   спазване на нормативната уредба;
   
5. 
    финансирането и наличието на бюджетни ограничения;
   
6. 
   осъществяване на оперативни дейности и задължения, бюджетните и финансово-счетоводните функции.
   

След като веднъж са идентифицирани, рисковете трябва да бъдат оценени възможно най-бързо, като се прецени значимостта на всеки риск, оцени се вероятността от възникването му и влиянието, което биха имали. За да се реши как да се управлява риска, е възможно не само да се идентифицира по принцип, че даден риск съществува, но и да се прецени важността му. Една от ключовите цели на оценката на риска е да информира ръководството на Централно военно окръжие за областите на риск, в които трябва да се предприемат действия и за относителния им приоритет. Затова е необходимо да се разработи рамка за категоризирането на всички рискове, високи, средни или ниски. Много е важно броят на категориите рискове да се сведе до минимум, тъй като прекалената сложност може да доведе до лъжливо разделение на равнища, които в действителност не могат да се разделят ясно. Тази оценка дава възможност рисковете да се подредят по важност, за да се определи приоритетността им и да се предостави информация за управленски решения във връзка с рисковете, на които трябва да се обърне повече внимание. Самия процес на оценяване на рисковото ниво е свързан с определяне на елементите на риска:

1. 
   вероятност от настъпване на събитието;
   
2. 
   определяне на неговата тежест и ефект.
   

Получения резултат се включва в следните условни граници: от 1 до 3,66 нисък риск; от 3,67 до 6,33 среден риск; от 6,34 до 9 висок риск. Това позволява отново да се премине към тристепенната скала. При граничните случаи, когато изчислената величина съвпада с приемливата, целесъобразно е да се разглежда по внимателно заради приблизителния характер на резултата. По този начин се изчислява както ефекта на рисковата дейност, така и риска, който тя носи върху цялата организация (произведението от вероятността или тежестта по ефекта върху компонентите, разделено на броя на компонентите).

След идентифицирането и оценката на риска се анализира и установява допустимостта на съответния риск и необходимостта от прилагане на мерки за неговото предотвратяване, намаляване или ограничаване. Определят се приоритетни зони за интервенция, като се отчитат установените рискове, причини, алтернативните решения, тяхната изпълнимост и необходимите разходи.
4. Да се извърши оценка на апетита към риска

Важен момент в определянето на реакцията на риска е идентифицирането на апетита към риска. Апетитът към риска е количеството на риска, което Централно военно окръжие може да поеме, преди да прецени, че е необходимо да се предприемат някакви действия. Решенията за реакция на риска трябва да се вземат успоредно с идентифицирането на количеството на риска, което може да се толерира. Идентифицирането на риска е субективно, но въпреки това е важен етап от формулирането на цялостната стратегия по отношение на риска.

След като рисковете са идентифицирани и са оценени вероятностите и влиянието им, ръководството на Централно военно окръжие трябва да обмисли подходяща реакция. Предприемането на мерки и действия за реакция или отговор на идентифицираните и оценени рискове представлява много съществен етап от управлението на риска като цяло.

5.1. Видове реакция - Реакциите на риска се разглеждат в четири категории:

5.1.1. ограничаване на риска - този вариант на реакция на риска следва да се прилага в повече от случаите, защото не е възможно рискът изцяло да бъде избегнат. Изградените контроли предоставят разумна увереност за ограничаване на риска в приемливи параметри, в зависимост от значимостта на риска и разходите за въвеждане на контролите. Рисковете, обект на тази реакция се наблюдават периодично;

5.1.2. прехвърляне на риска - ръководството на Централно военно окръжие може да прецени, че рискът е твърде висок и да го прехвърли към друга организация. Класическият начин за прехвърляне на риск е застраховането. По този начин се намалява показателят влияние на риска въпреки допълнителните разходи по застраховането;

5.1.3. толериране на риска - такава реакция е допустима само, ако определени рискове имат ограничено (незначително) влияние върху постигане на целите или разходите за предприемане на действия са непропорционални на потенциалните ползи. Тези рискове трябва да бъдат постоянно наблюдавани, за да не преминат в друга по-висока категория;

5.1.4. прекратяване на риска - ограничаване на риска чрез прекратяване на дейността.
6. Елементи

6.1. Идентифициране на рисковете определяне на факторите, от които зависи изпълнението/неизпълнението на поставените цели.

6.2. Оценка на рисковете, определяне на степента, с която всеки отделен риск застрашава постигането на всяка отделна цел. Основен момент от оценката е категоризирането на рисковете според вероятността от настъпването им и влиянието, което оказват на отделните процеси за постигане на поставените цели.

6.3. Мониторинг и контрол на процеса по управление на риска, осъществяване на систематично наблюдение и докладване за установяване дали контролните дейности наистина минимизират съответните рискове и дали се постигат целите, застрашени от тези рискове.

7.1. Определяне, оценяване и категоризиране на рисковете, които заплашват изпълнението на определени процеси и дейности при постигането на определени цели.

7.2. Въвеждане на контролни дейности за намаляване (минимизиране) или свеждане на рисковете до равнища определени от ръководството на Централно военно окръжие като приемливи.

7.3. Определяне на остатъчния риск, на база измерения по конкретна методология риск и минимизирането му чрез внедряване на средства за защита.

7.4. Провеждане на текущо наблюдение и периодично преоценяване на риска, както и на ефективността на дейностите по неговото управление.

7.5. Изготвяне на периодични доклади за резултатите от управлението на риска.

7.6. Предприемане на коригиращи действия на базата на информацията от мониторинга и докладване за тяхното изпълнение.
Елементи на управление на риска

Ценности	Какви ресурси трябва да бъдат защитени?
Заплахи	От какво е необходимо да бъдат защитени ценностите? Каква е вероятността заплахата да бъде реализирана?
Въздействия	Какви ще бъдат непосредствените последици след реализация на заплахата (например, разкриване на информация, модификация или разрушаване на данни и т.н.)?
Последствия	Какви ще бъдат дългосрочните последици след реализация на заплахата (например, загубване на репутация, загуби и т.н.)?
Мерки за защита	С какви ефективни мерки (служби за сигурност и механизми) трябва да бъдат защитени ценностите?
Остатъчен риск	Приемлив ли е съществуващия риск от реализацията на заплахата?

III. РИСКОВИ ОБЛАСТИ/ДЕЙНОСТИ. РИСКОВИ ФАКТОРИ. ОЦЕНКА НА ИДЕНТИФИЦИРАНИ РИСКОВЕ. ПРЕВАНТИВНИ И ПОСЛЕДВАЩИ ДЕЙСТВИЯ ЗА ОТВЕТНА РЕАКЦИЯ НА РИСКА
1. Действия и репутация

1.1.Характеристика

Действията на Централно военно окръжие в дългосрочен план са насочени към постигането на поставените стратегическите цели. В Министерството на отбраната, документите, в които се утвърждават целите на организацията и целите на отбранителните програми са: Бялата книга за отбраната и Въоръжените сили, Плана за развитие на ВС, Указания за програмиране на министъра на отбраната за шестгодишен период, Меморандум на програмните решения за шестгодишен период и в програмните меморандуми на отбранителните програми в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА. Централно военно окръжие като структура, подчинена на МО, трябва да се съобрази с тези документи при изготвянето на своя Стратегия за управление на риска.

Основната стратегическа цел на Централно военно окръжие е да се развива като военно формирование от въоръжените сили.

Комплектоването на въоръжените сили с личен състав и техника в мирно и военно време, социалната адаптация на освободените от военна служба, воденето на военния отчет на българските граждани и техниката.

Добрата репутация на Централно военно окръжие изисква всеки служител да защитава добросъвестно интересите на структурата, да доказва висок професионализъм при изпълнение на възложените му задачи.

1.2. Състояние

При осъществяването на своята дейност Централно военно окръжие се ръководи от принципите на законност и прозрачност.

1.3. Рискови фактори

1.3.1. Неефективни взаимоотношения между ЦВО и МО, неспазени срокове за предоставяне на документи и материали, ненавременни решения, недостиг на финансови средства и други.

1.3.2. Медиен скандал, в който са замесени ръководители и/или служители на Централно военно окръжие и подчинените му структури.

1.3.3. Провал /неизпълнение на проект/ с голямо обществено значение.

1.3.4. Закъснение или неизпълнение на сключени договори и споразумения.

1.3.5. Постигнати резултати, които не съответстват на поставените цели и задачи.

1.3.6. Неудовлетвореност на гражданите при предоставяне на административни услуги.

1.4. Оценка на идентифицирани рискови фактори.

Съгласно определените критерии за оценка на рисковите фактори: от 1 до 3,66 нисък риск; от 3,67 до 6,33 среден риск; от 6,34 до 9 висок риск.

1.5. Превантивна и последваща дейност за ответна реакция на риска

1.5.1. Превантивна дейност.

1.5.1.1. Централно военно окръжие има утвърден Етичен кодекс за поведение на служителите. Той има за цел да съхрани общественото доверие в морала и професионализма на служителите и да повиши престижа на структурата. Етичният кодекс е сведен до знанието на всички военнослужещи и цивилни служители.

1.5.1.2. Централно военно окръжие има изградена система за приемане на предложения и сигнали за корупция при наличие на конфликт на интереси.

1.5.1.3. В основата на адекватна политика и стабилна репутация, Централно военно окръжие залага преди всичко на пълна прозрачност и публичност в управлението и висок професионализъм.

1.5. 2. Последваща дейност.

1.5.2.1. Преразглеждане на взети решения или неточно изпълнение на взето решение.

1.5.2.2. Прозрачна комуникация с всички заинтересовани страни.

1.5.2.3. Да се анализират причините за възникнал евентуален медиен или обществен скандал и при виновно поведение на служител да му се потърси съответна дисциплинарна отговорност. При умишлено предизвикан скандал, без наличие на виновно поведение на служител, да се потърси публично извинение от виновната страна.

2.1. Характеристика

Управлението на човешките ресурси е непрекъснат и целенасочен процес за планиране, набиране и подбор на най-подходящите служители, тяхното обучение, мотивиране и развитие с цел ефективно изпълнение на регламентирани дейности.

2.2. Състояние

Управлението на човешките ресурси се извършва при спазване на Конституцията на Република България; Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България; Закон за защита на класифицираната информация; Закон за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси; Закон за обществените поръчки; Кодекс на труда; Правилник за прилагане на закона за отбраната и въоръжените сили на Република България; Правилник за прилагане на закон за защита на класифицираната информация.

Чрез превантивни действия на Комитета за управление на риска и в отделите да се предотврати, а при невъзможност да се намали вероятността от настъпването на риск (потенциално събитие) и неговото негативно влияние върху изпълнението на заложените задачи и мероприятия в програмата, чрез определяне на най-вероятните фактори на влиянието му и избор на подходяща реакция срещу риска.

Правната уредба е възприета от основните европейски принципи, стандарти и практика - законност, целесъобразност, забрана на дискриминацията, йерархична подчиненост, стабилитет, политическа неутралност, отговорност, професионална компетентност, отчетност, безпристрастност, лоялност и честност при изпълнение на задълженията. Това са основните показатели в областта на човешките ресурси, за които е необходимо да се осъществява наблюдение и контрол.

2.3. Рискови фактори:

2.3.1. неадекватна структура на Централно военно окръжие, която в последствие води до неефективно управление на човешките ресурси;

2.3.2. недостатъчна професионална компетентност на служителите като комбинация от образование, знания, умения, опит, етично поведение и нагласа за изпълнение на определени задължения;

2.3.3. недостатъчна мотивация на служителите и необвързаност на системата на заплащане с постигнатите индивидуални резултати, при което е възможно текучество на персонала;

2.3.4. неосигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - липса на нормална работна среда; наличие на персонал, който не ползва отпуски; не организиране на медицински профилактични прегледи на персонала и други;

2.3.5. упражняване на корупционен натиск и наличие на конфликт на интереси;

2.3.6. незаинтересованост и пренебрегване на личните проблеми на отделния служител от страна на прекия ръководител, което може да доведе до срив в професионален план.

2.4. Анализ и оценка на идентифицирани рискови фактори.

При анализа се идентифицират рисковете, определят се взаимните връзки между тях и изразяване на влиянието им посредством вероятността за проява и размера на очакваните последствия за програмата.

В хода на анализа на програмния риск се определят:

• 
  оценките на вероятностите за проява на идентифицираните рискови събития;
  
• 
  оценките на влиянието (последствията) от проявата на рисковите събития, изразени посредством разходните, времевите, качествените и други влияния върху целите и приоритетите на програмата;
  
• 
  подходящите средства и техники за реализиране на противодействието срещу програмния риск;
  
• 
  потенциалното влияние на програмния риск върху реализирането на целите на програмата и свързаните с тях организационни дейности.
  

• 
  постоянното текучество на личен състав и невъзможност от осигуряване на потребностите и нуждите на структурите и видовете въоръжени сили с обучени квалифицирани кадри при разстановките;
  
• 
  загубата на обучен квалифициран човешки ресурс след провежданите чести организационно-щатни промени в МО, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и БА, както и в екипите на отбранителните програми и появата на необходимост от обучението на нови кадри в курсове за придобиване и повишаване на квалификацията на човешките ресурси;
  
• 
  допускането на неправилни решения и грешки в различни етапи на организирането, обявяването, подбора и номинирането на кандидатите за обучение в квалификационни курсове.
  

• 
  осигуряване на необходимите финансови средства или извършване на корекции на планираните такива за изпълнението на целите, задачите и мероприятията в хода на реализиране на програмата в планираните срокове;
  
• 
  допускането на финансово осигуряване на допълнителни мероприятия, които не са заложени при годишната планировка на програмата.
  

По планираните идентифицирани рискове Комитета за управление на риска счита, че вероятността за настъпване на рисковото събитие е в диапазона от 10 до 20 %, оценката е ниска вероятност, а влиянието (размера на вероятните последствия) му е в граници от 20 до 30 и го оценява като умерено.

Предвидените рискове в плана са оценени от Комитета за управление на риска като - нисък риск и са с показатели в следните граници ниска вероятност и средно влияние.

Съгласно определените критерии за оценка на рисковите фактори: от 1 до 3,66 нисък риск; от 3,67 до 6,33 среден риск; от 6,34 до 9 висок риск.

2.6. Превантивни и последващи действия за ответна реакция на риска.

2.6.1. Превантивни действия.

2.6.1.1. Централно военно окръжие има утвърден от министъра на отбраната документ, който регламентира структурата и функциите на администрацията, йерархичната подчиненост и отговорности на отделните длъжностни лица. Този документ се актуализира, в съответствие с настъпилите структурни и функционални промени (длъжностно разписание и длъжностни характеристики).

2.6.1.2. В Централно военно окръжие ежегодно се разработва и реализира програма за професионално обучение на персонала за повишаване и поддържане на професионалната квалификация на служителите. Планирането на обучението на служителите се отразява в Годишен план за обучение. При необходимост се провеждат и допълнителни /извънредни обучения.

2.6.1.3. Стриктно се спазват разпоредбите на постановления на Министерския съвет и заповеди на министъра на отбраната за заплатите в бюджетните организации и дейности, което е показател за добра мотивация и слабо текучество на персонала.

2.6.1.4. Определя се служител, който отговаря за безопасни условия на труд в съответствие с чл. 27 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд.

2.6.1.5. В съответствие с плановете и програмите, основна цел на ЦВО е постигане на ефективност в управлението на човешките ресурси.

2.6.2. Последващи действия:

2.6.2.1. предприемане на целенасочени действия за подобряване образователното и квалификационното равнище на служителите;

2.6.2.2. преглед на методите за мотивация на служителите с цел насърчаване на тяхното професионално развитие;

2.6.2.3. анализиране на работната среда и отстраняване на допуснатите пропуски за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд;

2.6.2.4. при доказани корупционни действия, да се търси отговорност от виновните лица и се анализират причините, довели до корупция, които доказват слабост и недостатък в управлението на човешките ресурси;

2.6.2.5. въвеждане на Единна информационна система за управление на човешките ресурси.
3. Правен риск

3.1. Характеристика

В процеса на интеграция към европейското право и практика през последните няколко години бяха направени многобройни и значителни промени в българското законодателство. В основата си законите са сбор от правила и имат за цел поставянето на някакво ограничение върху човешкото поведение. При недобро разбиране на същността на предлаганите правила, т.е. какво именно поведение те стимулират, е възможно допускането на груби грешки, които да доведат до накърняване на права и законни интереси на граждани.

3.2. Състояние

Бързо променящото се законодателство е рискова зона, която създава предпоставки за допускане на грешки в работата.

3.3. Рискови фактори:

3.3.1.  неправилно и неточно прилагане на разписани и регламентирани вътрешни актове;

3.3.2.  въвеждане на нови правила и процедури, за които се изисква кадрово и финансово обезпечение;

3.3.3. погрешна интерпретация или грешка при прилагане на законодателството (нормативните актове).

3.4. Оценка на идентифицирани рискови фактори.

Съгласно определените критерии за оценка на рисковите фактори: от 1 до 3,66 нисък риск; от 3,67 до 6,33 среден риск; от 6,34 до 9 висок риск.

3.5. Превантивни и последващи действия за ответна реакция на риска

3.5.1. Превантивни действия:

3.5.1.1. осигурен достъп на всеки служител до правно-информационните системи;

3.5.1.2. осигурен достъп на служителите до вътрешно нормативната уредба, правилници, вътрешни правила;

3.5.1.3. абонамент за Държавен вестник и специализирана правна литература. Електронен абонамент на ежедневници, АПИС и т.н.;

3.5.1.4. извършване на проверка и съгласуване на всички подготвени и издавани административни актове от Централно военно окръжие;

3.5.2. Последващи действия:

3.5.2.1. бързо и своевременно актуализиране на несъответстващ на приетите изменения и допълнения в нормативната уредба вътрешно нормативен акт;

3.5.2.2. бързо и своевременно актуализиране на индивидуални и общи административни актове;

3.5.2.3. правна защита при настъпили неблагоприятни последици от издаден незаконосъобразен документ.
4. Риск при планиране, анализ и набиране ресурсите от резерва

4.1. Характеристика

Основна дейност на Централното военно окръжие е комплектуването на въоръжените сили с личен състав и техника в мирно и военно време и воденето на военния отчет на българските граждани и техниката. Рискът за затруднение, невъзможност и грешки при извършване на тези дейности следва да бъде определен и наблюдаван.

4.2. Състояние

Централното военно окръжие е структура, създадена от 01.07.2011 г. и дейностите свързани с планирането и анализа на основните задачи се извършва от сравнително кратък период. Закъснялото приемане на Закона за резерва на въоръжените сили и поднормативната база, касаеща въпросите по резерва и отчета на личния състав, води до възникване на рискови фактори за дейностите по комплектоването на въоръжените сили с личен състав и техника за военно време и воденето на военния отчет на българските граждани и техниката.

4.3. Рискови фактори

При планирането, анализа и набирането на кадри и техника от резерва могат да възникнат следните рискови събития:

4.3.1. забавяне разработването на поднормативните документи на Закона за резерва и въоръжените сили на Република България; Правилника за прилагане на закона и Наредба за военния отчет;

4.3.2. възникване на затруднения при прилагане на новата нормативна уредба за военния отчет;

4.3.3. допускане на грешки при обобщаване информацията и изготвяне на анализа по военния отчет;

4.3.4. допускане неточности при обобщаване и анализ на заявените потребности от ресурси и изготвените предложения за възлагане на задачи на военните окръжия за комплектуване на формированията на въоръжените сили, Министерството на вътрешните работи, Държавната агенция Национална сигурност, Националната служба за охрана, Националната разузнавателна служба, други министерства и ведомства;

4.3.5. забавяне актуализирането и грешки при съхраняване регистри за ресурсите от резерва. Срив или грешки при работа с базата данни от Автоматизираната информационна система за управление на човешките ресурси за модула Отчет на ресурси от резерва;

4.3.6. допускане неточности, забавяне и неправилно определяне на цели, задачи и приоритети при планиране дейностите на Централно военно окръжие;

4.3.7. допускане на грешки при изготвяне на обобщени анализи, отчети, доклади, сведения и други документи свързани с дейността на Централно военно окръжие.

4.4. Оценка на идентифицираните рискови фактори.

Съгласно определения критерий за оценка на риска, идентифицираните рискови фактори са оценени като нисък риск за Централно военно окръжие. Същите следва да бъдат наблюдавани през тримесечни периоди от време и при увеличаването им да бъдат взети превантивни и последващи действия за премахване, ограничаване или намаляване.

4.5. Превантивни и последващи действия за ответна реакция на риска:

4.5.1. активно участие на представителите от Централно военно окръжие в комисиите за подготовка на поднормативните документи на Закона за резерва и въоръжените сили на Република България. Предоставяне на информацията за обсъждане от ръководния състав на Централното военно окръжие и военните окръжия;

4.5.2. оптимизиране работата по планирането, анализа и воденето на военния отчет. При необходимост от промяна на нормативната уредба, изготвяне предложение за промяна до министъра на отбраната;

4.5.3. контрол на получената информация по военния отчети и заявените ресурси от резерва. Проверка на изготвените документи. Повишаване подготовката на личния състав на отдел „ПАВОНК”;

4.5.4. спазване на сроковете за актуализиране на данните. Разучаване и недопускане на грешки при работа с базата данни от Автоматизираната информационна система за управление на човешките ресурси за модула Отчет на ресурси от резерва. Съхранение на архивни копия на базата данни;

4.5.5. изучаване и периодично преглеждане на нормативните документи и заповеди относно планирането, ръководството и цялостната дейност на Централно военно окръжие.

5.1. Характеристика

Инфраструктурният риск представлява възможността да се случи събитие или комбинация от опасности с неблагоприятен изход върху сградния фонд или елементите на техническата инфраструктура, в резултат на което ще се понесат финансови или материални загуби.

5.2. Състояние

Състоянието на инфраструктурния риск се влияе от настъпването на следните събития и опасности:

• 
  природни явления, свързани с увреждане и разрушаване на съществуващи обекти;
  
• 
  забавяне на строителните работи, невъзможност за експлоатация на обекти и съоръжения;
  
• 
  договорни и правни взаимоотношения, свързани с неспазване или забавяне на административни процедури;
  
• 
  неспазване на договорни взаимоотношения, забавяне на срокове за изпълнение и други;
  
• 
  планиране и финансово обезпечение, свързано с неточно планиране на дейностите, предвидени за изпълнение през следващите години;
  
• 
  опазване и експлоатация, свързани с неподдържането на обектите;
  
• 
  неспазване на технологията за експлоатация, високи експлоатационни разходи;
  
• 
  липса на обществен интерес за ползване на обекта, умишлено увреждане и други.
  

5.3.1. изграждане (липса на обществена потребност от обекта, нормативни и административни препятствия, липса на осигурено финансово обезпечение, липса на подходящ терен за изграждане, влагане на некачествени материали, неспазване на срокове за изпълнение и др.);

5.3.2. експлоатация (високи експлоатационни разходи, малък експлоатационен капацитет, неспазване технологията за експлоатация и др.);

5.3.3. поддръжка (липса на финансово обезпечение, висока степен на амортизация, умишлено увреждане, увреждане в резултат на природни явления и др.);

5.4. Превантивни и последващи действия за ответна реакция на риска.

5.4.1. Превантивни действия:

5.4.1.1. при управление на инфраструктурния риск най-приложимо решение за реакция е ограничаването на риска, тъй като рискът рядко може да бъде изцяло избегнат или прехвърлян. При разумно управление и изпълнение на превантивните дейности, свързани с предотвратяването на загуби и елиминиране на обстоятелства, при които могат да възникнат загуби, честотата на риска значително намалява, както и тежестта на загубата при настъпване на негативно събитие;

5.4.1.2. толериране на риска може да се прилага като решение за реакция при управление на риска за изпълнение на инвестиционни дейности, свързани с поддържането на материално-техническата база. При това решение за реакция, задържането на риска се извършва срещу увеличаване на разходите в бюджета за сметка на други постъпления и се прилага най-често при загуби с малко въздействие и голяма вероятност;

5.4.1.3. превантивните дейности при рисков фактор изграждане, включват спазване на нормативните процедури;

5.4.1.4. превантивните дейности при рисков фактор експлоатация включват стриктно спазване технологията за експлоатация на обекта; търсене на възможности за 100% ползване на експлоатационния капацитет на обекта;

5.4.1.5. превантивните дейности при рисков фактор поддръжка включват: финансово и материално обезпечаване на дейностите по поддръжка; подходящи и навременни превантивни дейности; сключване на съответни застраховки и др.

5.4.2. Последващи действия

След настъпване на рисково събитие, решенията за ограничаване и премахване на последствията се вземат от ръководството на Централно военно окръжие, в зависимост от обществения интерес, понесените финансови или материални загуби, действащата нормативна уредба и др.
6. Природен риск

6.1. Характеристика

Природният риск е възможността да се случи природно явление или комбинация от природни събития с неблагоприятен изход, в резултат на което ще се претърпят загуби или щети.

6.2. Състояние

Състоянието на природния риск се влияе от настъпването на следните природни събития: бурни ветрове, земетресение, валежи, суша, пожари и др., които могат да предизвикат рискове за елементите на техническата инфраструктура.

6.3. Рискови фактори

Увреждане и унищожение на елементите на техническата инфраструктура (за обектите на техническата инфраструктура рискът от унищожение и увреждане съществува при появата на всяко природно събитие - бурни ветрове, земетресение, валежи, суша, пожари и други).

Последващите дейности за ограничаване и премахване на последствията от природния риск се управляват и координират от съответните ръководни длъжностни лица.

7.1. Характеристика

Технологичният риск е свързан с потенциална възможност на Централно военно окръжие да не може да функционира на предвидените нива на ефективност в осъществяване на основните си функции, предизвикана от сривове в технологичните процеси.

7.2. Състояние

Технологичните проблеми, възникващи при изпълнението на дейностите най-често се проявяват при предоставяне на комунални услуги (прекъсване на електрозахранването, спиране на водата) и в информационно-технологичната и комуникационна среда. В административната сграда на Централно военно окръжие трябва да е изградена Локална компютърна мрежа (LAN), осигуряваща на служителите достъп до файлови ресурси, мрежови принтери, достъп до бази данни и работа с мрежови софтуерни продукти, достъп до АСУ.

Вътрешната комуникация да се осъществява чрез деловодната информационна система. Използват се множество специализирани софтуерни продукти с различни изисквания към хардуера и софтуерната платформа. Това би могло да поражда някои трудности относно съхраняването и архивирането на информацията, ако това не може да става централизирано от едно място, а трябва да се извършва локално на компютърната система на която работи съответната програма. Електронният обмен на информация се налага като задължително условие за ефективна координация, партньорство и сътрудничество между Централно военно окръжие, Министерство на отбраната, военните окръжия, както и във взаимоотношенията с институции, организации и ведомства на местно, регионално, национално и международно ниво.

7.3. Рискови фактори

7.3.1.  Потенциални рискове при прекъсване на електрозахранването:

7.3.1.1. нарушаване нормалния ритъм на работа;

7.3.1.2. загуба на електронна информация, която се обработва в момента на прекъсването;

7.3.1.3. повреда на използваната техника.

7.3.2. Потенциални рискове при спиране на водата: наводнения при забравени отворени чешми или при спукване на отоплителни радиатори на помещения, техника, служебна документация.

7.3.3. Потенциални рискове при информационно-технологичната и комуникационна среда:

7.3.3.1. изгубване/унищожаване на информация – информацията на хартиен носител е уязвима при пожар или наводнение, а информацията на електронен носител е уязвима при сривове в електрическата/електронната система или вирусни/хакерски атаки;

7.3.3.2. загуба на данни и/или време при форматиране на същите, поради несъвместимост на електронния изход на един програмен продукт с други, за които той е вход;

7.3.3.3. невъзможност за предприемане на дейности по своевременно отстраняване на различни технически повреди и сривове, поради недостиг на човешки ресурс с тези длъжностни ангажименти;

7.3.3.4. недостатъчна скорост и надеждност на достъпа до Интернет;

7.3.3.5. недостатъчни знания и умения на служителите в областта на информационните технологии;

7.3.3.6. кражба на технически средства и оборудване от административната сграда;

7.3.3.7. неоторизиран достъп до класифицирана информация.

7.4. Оценка на идентифицирани рискови фактори.

Съгласно определените критерии за оценка на рисковите фактори: от 1 до 3,66 нисък риск; от 3,67 до 6,33 среден риск; от 6,34 до 9 висок риск.

7.5. Превантивни и последващи действия за ответна реакция на риска.

7.5.1. Превантивни действия при спиране на електричество и вода:

7.5.1.1. постигане на договореност с доставчика на електроенергия поне един ден предварително да уведомява за планирани прекъсвания в електрозахранването;

7.5.1.2. закупуване на собствено мощно алтернативно захранване (агрегат), което напълно да замени стандартното;

7.5.1.3. използване на програмни средства, които максимално често запомнят обработваната информация;

7.5.1.4. вменяване задължение на хигиенистките за проверка на всички кранове на чешми в сградата;

7.5.1.5. всички отоплителни радиатори да се снабдят с изправни кранове;

7.5.1.6. в приземния етаж да се изгради автоматична помпа за отводняването му.

7.5.2. Последващи действия при спиране на електричество и вода.

7.5.2.1. Максимално бързо да се отводнят засегнатите участъци:

7.5.2.2. изолиране и отремонтиране на авариралите отоплителни радиатори;

7.5.2.3. анализиране на причините, довели до възникване на технически и технологични проблеми;

7.5.2.4. да се предприемат адекватни на причинените щети действия, ако се установят такива;

7.5.2.5. да се спазва наличния план за действие при условия на възникнало наводнение на помещенията.

7.5.3. Превантивни действия при информационно-технологична и комуникационна среда:

7.5.3.1. информацията на хартиен носител да се дублира и в електронен (цифров) вариант;

7.5.3.2. информацията на електронен носител да се архивира в електронни копия, които да не се влияят от сривове в електрическата/електронната система като външните памети: CD, DVD, USB FLASH памет и др. Препоръчително е информацията в реално време да се съхранява на специализирани файлови сървъри и сървъри за бази данни. Закупуване и инсталиране на антивирусен софтуер, защитни стени (Firewall) и друг защитен софтуер, особено на сървърите предназначени за съхраняване на големи обеми информация;

7.5.3.3. подобряване и развитие на средата за бърз и надежден достъп до външни информационни ресурси - периодично увеличаване на скоростта и повишаване надеждността на Интернет достъпа;

7.5.3.4. системно повишаване компетентността на всички служители в областта на информационните технологии;

7.5.3.5. поддържане на СОТ и др. средства за защита на техническите, финансовите средства и оборудване в административната сграда;

7.5.3.6. изграждане на автономна информационно-комуникационна среда за съхраняване и обработка на електронна информация, съответстваща на изискванията на Закона за защита на класифицираната информация.

7.5.4. Последващи действия при информационно-технологична и комуникационна среда:

7.5.4.1. необходимо е мобилизиране на всички усилия за максимално бързо предотвратяване на настъпил срив (проблем, нестабилност на техниката, съмнения в достоверността на резултатите от работата на компютърните системи и т.н.), поради ключовото значение на хардуера и софтуера в дейността на всички структурни звена;

7.5.4.2. от съществено значение е своевременното информиране на системния администратор за предотвратяване загуба на електронна информация или дефекти в компютърната техника и устройства.

8.1. Характеристика

Към настоящият момент Централно военно окръжие е постигнало устойчиво финансово и балансирано развитие, стриктно спазва разпоредбите на действащото законодателство и обслужва задълженията си.

8.2. Състояние

Управлението на финансовите средства на Централно военно окръжие се осъществява съгласно действащото законодателство: Закон за счетоводството, Колективен трудов договор, постановления на Министерски съвет, министерски заповеди.

Планирането и разходването на финансови средства е организирано в съответствие с нормативните актове и чрез Системите за финансово управление и контрол. Планирането на средства се извършва от бюджета на Министерството на отбраната по програма 2.4 „Резерв на въоръжените сили”, като част от Основна програма 2 „Управление на човешките ресурси и резерв”.

8.3. Рискови фактори:

8.3.2. ненавременно и/или грешно подадена информация, съставяне и/или получаване на документи с невярно съдържание;

8.3.3. неточно осчетоводяване на бюджетните приходи и разходи;

8.3.4. злоупотреби с бюджетни средства, активи и документи;

8.3.5. недостиг на финансов ресурс за изпълнение на определена дейност;

8.3.6. нецелесъобразно и неактуално привличане/разходване на средства;

7. 
   идентифициране, дефиниране и класиране на рисковете по програма 2.4 „Резерв на въоръжените сили”.
   

8.4. Оценка на идентифицирани рискови фактори. Съгласно определените критерии за оценка на рисковите фактори: от 1 до 3,66 нисък риск; от 3,67 до 6,33 среден риск; от 6,34 до 9 висок риск.

8.5. Превантивни и последващи действия за ответна реакция на риска.

8.5.1. Превантивни действия:

8.5.1.1. стриктно се следи годишният размер на плащанията по задълженията във всяка финансова година;

8.5.1.2. предприемат се действия, които осигуряват своевременно обезпечаване на необходимото бюджетно финансиране, независимо от съпътстващите го непредвидени ситуации;

8.5.1.3. въведен е предварителен контрол преди вземане на решение за извършване на разход и поемане на задължение;

8.5.1.4. инвентаризация на активи и разчети се извършва в определените със Закона за счетоводството срокове;

8.5.1.5. предоставяне на необходими бюджетни средства за месеца на съответното структурно звено се извършва с предварителна заявка от звеното, която се съпоставя с размера на планирания финансов ресурс;

8.5.1.6. планиране и програмиране на мерки и проекти за среден и дългосрочен период, съобразени с най-належащите потребности.

8.5.2. Последващи действия.

Да се анализират причините за настъпилите рискови фактори и се предприемат адекватни мерки за тяхното ограничаване.

На различните нива в управлението на Централно военно окръжие се предоставя съответната информация за процеса на управление на риска.

1.1. Началникът на Централно военно окръжие, заместник-началникът, началниците на отдели и началниците на военни окръжия:

1.1.1. имат информация за най-важните рискове;

1.1.2. имат информация за възможните загуби на бюджетни средства и възможните пропуски в събирането на приходи;

1.1.3. познават плана за действие на организацията при кризи;

1.1.4. ценят важността на доверието на всички заинтересовани страни в успеха на структурата;

1.1.5. убедени са, че процесът на управление на риска е ефективен;

1.1.6. водят разбираема политика за управление на риска, която включва философията за управление на риска и поетите отговорности.

1.2. Отделите и секторите на Централно военно окръжие трябва да:

1.2.1. познават рисковете, които попадат в тяхната сфера на отговорност, взаимовръзката на тези рискове с други области, както и последствията за дейността на тяхната единица от произтичащи процеси в свързани области;

1.2.2. имат достъп до основни показатели за представянето на организацията с цел наблюдение на ключовите финансови и оперативни дейности, изпълнението на целите, а също и за откриване на онези области, в които е необходима намеса;

1.2.3. разполагат със системи, които да следят отклоненията от бюджета и плановете и да бъдат информирани достатъчно често с оглед своевременното прилагане на мерки;

1.2.4. докладват систематично и своевременно на ръководството при разпознаване на нови рискове или при неефективност на предприетите мерки.

1.3. Отделните служители трябва да:

1.3.1. осъзнават своята роля при управлението на всеки риск;

1.3.2. разбират как със своите действия могат да допринесат в подобряване на процеса на управление на риска и предоставят правилна обратна връзка;

1.3.3. разбират, че познаването и управлението на риска са ключови елементи на организационната култура;

1.3.4. докладват систематично и своевременно на ръководството при разпознаване на нови рискове или при неефективност на предприетите мерки.
2. Външна отчетност

Централно военно окръжие представя периодични отчети на всички заинтересовани страни, като очертава ясно своите политики по отношение на управление на риска и ефективността на постигане на целите.

Защитава интересите на всички засегнати страни. Потвърждава съществуването на ефективни механизми за контрол. Всички значителни пропуски в системата за управление на риска трябва да се докладват своевременно, както и мерките, които се взимат за отстраняването им.

4.1. ясно разпределение на отговорностите в Централно военно окръжие и подчинените му структури;

4.2. осигуряване на необходимите ресурси за обучение и развитие на култура на управление на риска.
5. Ресурси и приложение

В допълнение към други оперативни функции, които изпълняват всички участващи в управлението на риска имат ясно определени задължения по координация на политиката за управление на риска. Управлението на риска е неразделна част от дейността на Централно военно окръжие и мястото му е определено посредством стратегията и бюджета.

1. комуникация и обмена на информация между всички нива и служители, относно идентифицираните рискове;

2. началниците на отдели и началниците на военни окръжия съобразно компетентностите им трябва да извършват постоянно наблюдение на рисковите фактори и своевременно да докладват на началника на Централно военно окръжие за състоянието им;

3. отговорността по наблюдението и информиране, относно състоянието на рисковите фактори е елемент от преките задължения началниците на отдели и началниците на военни окръжия;

4. при изпълнението на дейностите по управление на риска Комитета периодично разглежда функциите и дейностите в Централно военно окръжие във връзка с целите и идентифицира свързаните с тях рискове. Комитетът докладва на началника на Централно военно окръжие за констатираните и оценени от него като най-съществени рискове в стратегически аспект. Въз основа на докладваното началника на ЦВО предприема действия за намаляване на рисковете чрез:

• 
  издаване на заповеди;
  
• 
  създаване на комисии за действие;
  
• 
  въвеждане на строг режим на наблюдение на проблема и други.
  

1. идентифицираните съществени рискове за дейността на Централно военно окръжие;

2. оценката на тяхното влияние и вероятност;

3. предприетите действия (реакции на риска);

4. рисковете, които остават да съществуват след предприемане на описаните действия (остатъчни рискове) и тяхната оценка;

5. допълнителните действия за понижаване на остатъчните рискове;

6. срок за изпълнение на допълнителните действия и служителите, отговорни за тяхното изпълнение.

Идентифицирането на рисковете в ежегодната дейност на организацията подпомага процеса по управление на рисковете и дава възможност да се предприемат необходимите действия за неговото управление и предотвратяване.