Структура на психологията на болния човек
Представа на болния за собствената му болест
Изтегляне 120.5 Kb.
|
Свързани:
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОФИЛАКТИКАТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
| Представа на болния за собствената му болест
Отчитането на всички особености в изживяванията на болните има решаващо значение за изработването на персонално индивидуализиран подход към всеки от тях. Въпреки многообразието на описаните болестни реакции на личността и на преживяванията на болните, които в своята съвкупност оформят състоянието на това, което много автори наричат вътрешна картина на болестта, трябва да се знае, че у болните превалират нормалните психологични реакции. От друга страна, болестните реакции, макар по своята изразеност и продължителност да излизат извън нормата, също са психологично разбираеми за конкретната обстановка. Съществува разнообразие от възгледи върху разглеждания въпрос, което обогатява картината на тази научна област. Заслужава внимание систематизацията на Р. Конечньй и М. Боухал. В проблема за психологията на болния те ни въвеждат с понятието автопластична картина на болестта. В това понятие те включват възприемането от самия болен на собствената болест. Автопластичната картна на болестта има няколко страни: 1) сензитивна(местни болки и разтройства- по закона за разпространението на импулсите в по-периферните отдели на нервната система; 2) емоционална (страх, тревога, надежда и т.н.); 3) волева (усилие за справяне с болестта, за изследване и лечение); 4) рационална и информационна (познание за болестта и оценка). Традиционната представа за болестта носи в себе си характера на нещо безусловно негативно. В противовес на това е възможно обаче да се сблъскваме и с противоположното- т.е. преживявания, свързани с болестта, които могат да му дадат известни изгоди. Не само това. Такова субективно възприемане на болестта може да се наблюдава и тогава, когато тя означава стимулиране на съзнанието за собственото достойнство, особено у хора, повече или по-малко отстранени от активния живот- пенсионери и др. Повишеното внимание към болния също може да поражда положително изживяване на собственото заболяване. Може да се стигне дори до „страх от оздравяването”. Това дава основание да се говори за амбивалентни елементи при преживяването на болестта. Характерът на автопластичната картина на болестта може да се обуславявя от най-разнообразни обстоятелства: преди всичко от характера на самата болест, от обстоятелствата в които протича тя, средата, причините за болестта и т.н. Особено голямо значение има състоянието на предболестната личност. В този смисъл роля може да играе възрастта- известно е, че децата и старите хора възприемат по-тежко собствената си болест. Значение имат и степента на общата чувствителност към неприятни въздействия, и характерът на емоционалната реактивност, начинът на оценка на явленията в обкръжаващия свят, култура и познания в медицинската област. Социалното поведение на болния също не е без значение. В това отношение съществуват най-разнообразни възможности за определяне на отношението към собстената болест. Достатъчно е да си представим как биха преживели болестта, от една страна, хора, които са материално осигурени, и, от друга - хора, за които болестта е катастрофално лишаване от възможността да се уредят императивни социални изисквания. Р. Конечньй и М. Боухал правят опит за систематизиране на отношението на болния към болестта и стигат до следните форми на отношение: нормално, пренебрежително (недооценка на сериозността на заболяването); отричащо (болният не обръща внимание на своята болест); нозофобно (болният се бои прекомерно от своята болест); хипохондрично, нозофилно (свързано с определено успокояване и приятни усещания от болестта); утилирано (висша проява на нозофилната реакция ). Важен елемент на автопластичната картина на болестта е чувството за собствената непълноценност. Това чувство е следствие от самооценката на болния, който сравнява състоянието си, признаците на своето заболяване и жизнените си перспективи със състоянието си преди болестта или пък със ситуацията на здравите хора. Чувството за собствена непълноценност произтича от физически разтройства и дефекти, от психични разтройства или пък от свойствата на характера. Чувството на собствена непълноценност се развива по-лесно у хора, които и преди заболяването имат понижена самооценка. А източниците на такава понижена самооценка често можем да намерим още в детството. Компенсацията на това чувство трябва да се търси в създаването на източник за успокояване, чрез заангажиране с активност, в която болният може да бъде пълноценен. Компенсацията на чувството за собствена непълноценност трябва да бъде един от важните моменти на рехабилитацията на болния човек. Изтегляне 120.5 Kb. Сподели с приятели:
|