С особена отговорност медицинският работник се изправя пред състоянието на неизлечима болест. В такива моменти той трябва да намери най-подходящия начин за успокояване на болния, за облекчаване на неговото страдание и на страха от неизбежната смърт. Н. Шипковенски съобщава за писателя Теодор Щорм, комуто лекарят казва истината — заболяване от белодробен рак. Болният изпада в депресия и престава да пише. Свиканият впоследствие консилиум от лекари нарочно пред болния отхвърля предполагаемата диагноза. След това Теодор Щорм завършва най-хубавата си новела.
Умирането и смъртта са също много отговорни моменти за медицинския работник. Може да се предполага, че повечето болни умират спокойно, ако те не осъзнават напълно своето състояние. Поради това че умиращият болен е твърде изтощен физически и психично, по правило той не може да определи своята най-близка перспектива. Често болният се намира в сънно състояние, в безсъзнание или в кома. Поради това умиращият болен представлява най-често психологичен проблем повече за тези, които го обкръжават — за другите болни. Медицинският работник трябва да облекчава тези моменти с тактично поведение, особено по отношение на близките.
