Структура на психологията на болния човек
Изтегляне 120.5 Kb.
|
Свързани:
ОСНОВНИ ПРИНЦИПИ НА ПРОФИЛАКТИКАТА В ДЕТСКА ВЪЗРАСТ
| Мотиви за съпротивата:
Съпротива срещу собствената слабост. От известна гледна точка приемането на болестта е най-лесният път. Противопоставянето на болния се изживява в същото време като демонстрация на своята собствена сила. Това зависи от възпитанието, от средата, от способността за вземане на отговорност. Оптимизъм. Надценява се възможността за бързо оздравяване. Може да има състояние на отрицание, анозогнозия или към омаловажаване на болестните усещания, приемане на техния преходен характер, на спонтанното им излекуване. Страх от диагнозата и лечението. Приемайки авторитета на лекаря, болният в същото време се страхува от всичко, което е непознато и заплашващо,макар че в общи линии диагностицираната болест се понася по-лесно от недиагностицираната, чиято причина остава неизвестна. Агравацията е преувеличаване на признаците на заболяването и на субективните оплаквания. Тя може да бъде напълно съзнателна или намалено съзнавана. Симулацията пък е преструвка, чрез която субектът се стреми да създаде впечатление за наличие на болест и на нейните признаци. Тя се среща по-рядко, отколкото агравацията и към нея обикновено прибягват по-примитивни хора лишени от чувството за отговорност или търсещи някаква изгода. Агравацията и симулацията могат да се докажат чрез сравняване на обективните данни и субективните оплаквания, както и чрез проследяване на поведението на болния в ситуации, които той възприема като оценка от медицинска гледна точка. Разбира се, понякога вникването в тези състояния е трудна работа, която изисква много прозорливост и търпение. Дисимулацията пък е скриване на болестта и на нейните признаци. Обикновено тя се проявява при такива заболявания, които са неизгодни за болния от материална, социална или естетична гледна точка. Това състояние може да бъде обусловено и от страх от изследването или от лечението. Прегледът на медицинската литература показва твърде голямо разнообразие на подреждане от различните автори на психологичните реакции спрямо болестта. Така B. Lajeunesse (Б. Лажонес) представя следната картина: a) Различни начини на психологична реакция на болните спрямо болестта. Считани нормални или патологични, те се изявяват в поведението на болния повече или по-малко индивидуализирано според случая. В началото на болестта или когато тя приеме остро развитие, доминиращо смущение е страхът. В хода на болестта страхът може да отстъпи мястото си на; а) отношение на зависимост; б) отрицание на болестта; в) страдание от нарцисистичен тип; г) агресивност. Психологичните реакции на болния спрямо болестта са обусловени от въздействието на Известен брой фактори, които могат да се групират във; а) индивидуални — възраст, личност, семейно обкръжение; б) социално-културални — социално-културален произход, начин на живеене, професия, медицинско обслужване; в) фактори, свързани с естеството на болестта (остра, хронична). Този автор систематизира формите на психологичните реакции в болестта по следния начин: 1. Влизане в болестта. 2. Психологични реакции при остри соматични болести: а) апатия, сънливост; б) състояние на обърканост; в) пълна дезорганизация на психичния живот. 3. Поведение при установена болест. То се характеризира със: а) стесняване на кръгозора; б) егоцентризъм; в) тиранизиращо и зависимо поведение. Според механизмите на зашита срещу страха, които болестта мобилизира, се разграничават следните форми на поведение: а) Зависимост от болестта. Това е най-разпространеното поведение при заболяване. Болният се държи като дете и изисква от другите да го вземат под своя закрила. Тази зависимост свидетелствува за регресия, чието значение е функция на личността. Регресията може да се изрази със: бягство в съня, чувства на фрустрация,които лесно се събуждат, изисквания, отнасящи се до храната, бягство в токсикоманията. б) Отричане на болестта. То е често в началото на забо - ляванията, но нелипсва и в крайните фази. Може да бъде частично или пълно, да предизвиква понякога своеобразна реакция чрез свръхактивност. в) Нарцисизъм. Болестта засяга целостта на субекта, тя може да стане причина за загуба на чувството, че е достоен за обич, и за страх от невъзможността да реализира надеждите си. Болестта обаче може да улесни насочването на болниякъм самия себе си. Тогава именно се ражда поведението на нарцисизъм. Например, болният изживява приятно това, че е рядък случай, че със своето заболяване допри нася за науката и т.н. г) Агресивност. Болният, считайки се жертва на външна агресия, започва да изисква грижи за себе си, да бъде третиран като другите болни и т. н. Систематизирано виждане,на „ролята на болния" ни представя Е. Heim (Е. Хайм). След като определя понятието роля на болния, той разглежда описаните от Parsons (Парсънс), четири аспекта: 1. Освобождаване от задълженията, произтичащи нормално от социалната роля. Това е преди всичко едно право. Лекарят е призван като представител на социалната норма да потвърди болестта. В резултат на всичко това той е считан почти като съдник на един социален конфликт. Доказателство за това е огромното количество медицински удостоверения, които трябва да издава. „Дипломатическата болест" е добре позната от сатиричните списания — причината за нея е по-скоро политическата, отколкото инфекциозната треска. Правото на болест се сблъсква с едно задължение — да се държиш в случай на болест по естествен начин. Например да лекуваш своя грип чрез почивка на легло, да съблюдаваш строго правилата на режима при сърдечен инфаркт и т.н. 2. Освобождаване от лична отговорност на болния по отношение на неговото състояние. Болният само до известна степен е отговорен за своята болест и има нужда от помощ. Щом болестта е вече обявена, болният не може да бъде държан отговорен за нейния ход, следователно има право на помощ. 3. От социална гледна точка не е желателно да бъдеш болен. Това изглежда противоположно на първите две точки. Това противоречие обаче е самопривидно, защото тук се отнася по-скоро за мотивиране на здравето, за желаниетода се направи всичко, което е възможно, за да се оздравее. Следователно никоиняма привилегията да бъде болен по-дълго, отколкото е абсолютно необходимо. 4. Да бъдеш болен означава да имаш нужда от помощ. Типът на помощта, от която болният се нуждае, е повече или по – малко детерминиран от това, което съответните професии (главно медицинските) могат да предложат. Болният трябва да сътридничи на тези, които го подпомагат, за да преодолее колкото е възможно по – бързо социално нежеланата ситуация. Лекарят, поставен в комплексна, техническа и психологична ситуация, има нужда от един активен, информиран, заинтересуван пациент, когото да лекува и да подтиква към деиствие. Изтегляне 120.5 Kb. Сподели с приятели:
|