Сума. 40 истории от отвъдното
Изтегляне 253.09 Kb.
|
Блуждаещ огънВ отвъдното те канят да седнеш в просторно луксозно фоайе с кожени мебели и редици телевизионни екрани. Гледаш как светът се разгръща върху милиони синьо-зелени монитори. Можеш да контролираш звука от слушалките си. Дистанционното ти позволява да променяш ракурса на небесните камери, за да уловиш точното действие. Така, въпреки че вече не си част от живота на Земята, можеш да наглеждаш прогреса му. Ако си мислиш, че ще ти доскучае, лъжеш се. Съблазнително е. Очарователно. Научаваш се да гледаш внимателно. Потъваш в случващото се с живота на потомците ти. Десетки интригуващи детайли трябва да се държат под око. Седнеш ли веднъж, екраните изцяло приковават вниманието ти. На теория можеш да избереш да гледаш каквото решиш: личните дела на самотни хора в апартаментите им, плановете на диверсанти, подробния ход на военните действия. Но вместо това всички гледаме едно и също: свидетелствата за остатъчното ни влияние в света, вълничките в нашата диря. Проследяваш успеха на организация, която си създала или оглавявала. Гледаш как признателни хора четат книгите, които си дарила на местната религиозна общност. Наблюдаваш едно неусмиримо момиче с розови обувки да се катери по кленовото дърво, което си засадила. Това са твоите пръстови отпечатъци по света; теб може и да те няма, но следите ти остават. И можеш да ги видиш всичките. По-добре се настани удобно: историите се разиграват дълго време. Може да се съсредоточиш върху екрана, на който внукът ти, амбициозен драматург, дълбоко замислен на пейка в парка, нахвърля бележки за някоя сцена. Ще имаш възможност да проследиш успеха му през годините. Междувременно сервитьорки се носят покрай теб с колички сандвичи и кафе, а на теб ти се налага да си тръгваш, само за да си лягаш нощем. Когато на сутринта се връщаш, плъзваш членската си карта на охраняемия вход и си избираш удобно място за през деня. Но ето я и уловката: членската карта на всеки изтича по различно време, а изтече ли, няма повече влизане във видеосалона. Отстранените обикалят около сградата, мърморят и подритват пръстта. „Нима не бяхме добри? – питат. – Защо трябва да ни държат отвън, докато другите гледат?“ Те също искат да разберат как техният принос променя курса на света, искат да видят как се развиват внуците им, искат да наблюдават гордото бъдеще на фамилното им име. Те скърбят и си съчувстват взаимно. Но не знаят цялата история. Заключени отвън, не могат да видят как организациите им губят членове. Пропускат как любимите им хора се стопяват от рак. Изтърват как амбициозният драматург не стига доникъде и не им се налага да гледат самотната му смърт, докато се опитва да се добере с колата до болницата, но изхъхря последния си дъх по пътя. Не виждат как обществените нрави се сменят, как пра-правнуците им приемат други религии, как гените им постепенно изчезват. Не се налага да открият как Мойсей, Исус и Мохамед последват съдбата на Озирис, Зевс и Тор. Междувременно подритват пръстта и протестират. Не разбират, че са били благословени с изолация от бъдещето, докато грешниците са прокълнати да наблюдават всеки миг от него в синьо-зеленото сияние на екраните. Изтегляне 253.09 Kb. Сподели с приятели:
|