Когато пристигнеш в отвъдното, Техниците те уведомяват за невероятната възможност, която те очаква: можеш да направиш някаква промяна по твой избор и да изживееш живота си наново. Рекламната им брошура подсказва, че би могъл да поискаш да си пет сантиметра по-висок или да дариш всеки на Земята с повече чувство за хумор, или пък да накараш птиците да говорят. После ще можеш да изпробваш избора си на Земята, за да видиш какво ще се случи. Те гордо те осведомяват, че това е уникална експериментална образователна програма.
Тъй като тъкмо идваш от собственото си погребение, може да се изкушиш да хитруваш: да поискаш да станеш онзи, който ще изкорени всичката смърт от планетата ни.
Само имай наум, че ако го предложиш, някой мил Техник може да те дръпне настрана, за да ти обясни, че вече си изпробвал този път, в предни вариации на живота ти, и неизбежно си останал неудовлетворен.
– Казвате ми това, защото може да загубите работата си? – питаш го.
– Не – отговаря Техникът.
– Защото смъртта е нелечима?
– Не – казва Техникът.
– В такъв случай бих искал желанието ми да бъде изпълнено.
– Както желаете – отвръща Техникът.
И така, в новия си живот ставаш прочут лекар визионер. Заявяваш, че такова нещо като естествена смърт няма, и набираш милиони, за да финансираш изследванията си. Програмираш компютри да изчисляват всички възможни мутации на вируси, преди да са се случили, и създаваш профилактично лечение срещу тях. Пресмяташ какви точно ефекти би имало всяко лекарство върху нормалните цикли на тялото. Настъпателната ти програма срещу смъртта жъне успех: след сетния дъх на една неизлечимо болна възрастна жена, можеш да обявиш, че това е било последната естествена смърт. Следват бляскави празненства. Хората започват да живеят вечно, като се възстановяват точно както когато са били млади, най-сетне освободени от надвисналия облак на смъртта. Дълбоко ти се възхищават.
Но накрая, точно както те предупреди Техникът, успехът ти постепенно губи своя блясък. Хората започват да разбират, че краят на смъртта е смърт за мотивацията. Прекалено многото живот, оказва се, е опиат за масите. Отбелязва се значителен спад в постиженията. Хората си подремват повече. Никой не бърза за никъде.
В опит да спасят някогашната динамика на живота си, хората започват да обявяват дата, на която ще се самоубият. Това е като желано ехо на някогашните дни, в които си бил смъртен, дори е и нещо още по-добро заради възможността да се сбогуваш с близките си и да уредиш наследствата. За известно време схемата работи сполучливо, като отново запалва импулса да се живее ярко. Но в края на краищата хората започват да се отнасят към системата недостатъчно сериозно и ако междувременно им се случи нещо важно, например нова връзка, просто отлагат датата на самоубийството.
Нароява се цяла класа от вечно отлагащи хора. Когато си насрочат нова дата, другите им се присмиват, като наричат това смъртна заплаха. Появява се огромен обществен натиск самоубийствата да се довеждат докрай. Най-сетне, след много злоупотреби със системата, се приема закон, че уговорената дата на смъртта не може да се променя.
Но в крайна сметка хората установяват, че не само ограничеността на живота, а и изненадващото настъпване на смъртта са ключови за мотивацията. Затова започват да задават възможни периоди за срещите си със смъртта. В тази нова рамка приятелите им устройват празненства-изненади – като рождените дни – само дето като изскочат зад дивана, ги убиват. И тъй като не знаеш кога приятелите ти ще ти устроят парти-изненада, отколешната философия „живей за мига“ се завръща. За съжаление, хората започват да злоупотребяват с партитата-изненади, за да елиминират враговете си под егидата на некрозаконодателството.
Накрая тълпи бунтовници нахлуват в медицинския ти комплекс, изтръгват кабелите на компютрите и отпразнуват края на последния неестествен живот, а ти пак се оказваш в чакалнята на Техниците.
Сподели с приятели: |