Микроб
За нас няма отвъдно. Телата ни се разкапват след смъртта и след това гъмжилото от микроби, които живеят в нас, си намира по-добро място за живеене. Това може да те наведе на мисълта, че Бог не съществува... но ще сгрешиш. Просто Той не знае, че ние съществуваме. Не подозира за нас, защото мащабите ни се разминават. Бог е с размерите на бактерия. Той не е нещо извън и над нас, а на повърхността ни и в клетките ни.
Бог създаде живота по Свой образ и подобие; Неговото паство са микробите. Хроничната война за вражеска територия, политиката на симбиоза и инфекция, възходът на щамовете – това е шахматната дъска на Бог, където доброто се сблъсква със злото на бойното поле от повърхностни протеини, имунитет и устойчивост.
Нашето присъствие в картината е някаква аномалия. Тъй като ние – средата, в която микробите съществуват – не засягаме жизнения им цикъл, оставаме незабелязани. Нас нито ни отсява еволюцията, нито ни улавя микробожественият радар. Бог и Неговото микробно паство нямат представа за пъстрия социален живот, който сме развили, за градовете, площадите и войните ни: те не съзнават нашето ниво на взаимодействие точно както и ние – тяхното. Дори да коленичим и да се молим, само микробите участват в състезанието за вечно наказание или награда. Смъртта ни не заслужава и не получава внимание – микробите просто се прехвърлят в други източници на храна. Така че, макар да се смятаме за връх на еволюцията, сме просто хранилка.
Но не се отчайвай. Имаме огромна сила да променим посоката на света им. Представи си, че решиш да се нахраниш в определен ресторант и неволно оставиш микроб от пръстите си върху солницата за следващия човек, който ще седне на масата, а после ще хване международен полет и ще пренесе микроба до Тунис. За микробите, загубили член от семейството, това са неведомите и често жестоки пътища на вселената. Обръщат се към Бог за отговори. Той причислява тези събития към статистическите колебания, които не може да контролира или да разбере.
Сподели с приятели: |