Св. Иван Рилски” инж. Росен Валериев Иванов



страница6/6
Дата06.11.2018
Размер9.85 Mb.
#104458
ТипАвтореферат
1   2   3   4   5   6

Таблица 23. Изменение на перманганатната окисляемост и концентрацията на сулфати и феройони в анолита при протичане на изследваните микробни процеси


Микробен процес


ПО,

mg/l


нач.

ПО,

mg/l


край

SO42-,

mg/l


нач.

SO42-,

mg/l


край

Fe2+,

mg/l


нач.

Fe2+,

mg/l


край

1- Ферментация

295.3

194.4

14.6

8.6

3.6

2.4

2 - Денитрификация

264.7

124.2

15.9

7.3

4.1

3.3

3 – Сулфат-редукция

233.6

115.2

1014.5

46.1

3.9

2.7

4 - Фериредукция

247.8

120.6

23.4

9.1

2.8

84.5

Данните за динамиката на перманганатната окисляемост показват, че след едноседмичен период, при всички процеси се наблюдава понижаване на концентрацията на органични вешества. Най-високи стойности на този параметър на седмия ден са установени при протичане на процеси на ферментация на глюкозата и образуването на различни органични киселини във високи концентрации.

Данните от микробиологичните анализи (таблица 24) потвърждават протичането на желаните микробни процеси. Добавянето на лесно усвоими източници на въглерод и енергия доведе до нарастване на числеността на всички изследвани групи микроорганизми с 1-2 порядъка. При отсъствие на крайни акцептори на електрони протичаха разнообразни ферментации на глюкозата, като доминатни популации в биоценозата бяха бактерии, ферментиращи въглехидрати с продукция на газ. Денитрифициращите бактерии се характеризираха с най-висока численост (7.0 × 106 cells/ml) при добавянето на нитрати в концентрации, благоприятстващи протичането на денитрификацията. При използването на сулфати като краен акцептор на електрони се отчете рязко повишаване на броя на сулфат-редуциращите бактерии, който достигна до 6.0 × 107 cells/ml в края на експеримента. Броят на Fe3+-редуциращите бактерии бе най-висок при варианта с внесени ферийони под формата на Fe(OH)3.
Таблица 24. Динамика на броя на различните групи микроорганизми


Група

микроорганизми



Клетки/мл

Преди добавяне

на разтвор



Фермен-

тация


Денитри-

фикация


Сулфат-

редукция


Fe3+-

редукция


Аеробни

хетеротрофни

бактерии


3.8 × 105

9.1 × 107

2.5 × 107

5.6 × 106

3.8 × 107

Анаеробни

хетеротрофни

бактерии


7.0 × 105

2.5 × 107

7.0 × 106

2.5 × 106

6.5 × 106

Бактерии, ферментиращи въглехидрати с

продукция на газ



2.0 × 103

2.5 × 106

1.3 × 104

5.0 × 104

6.0 × 104

Денитрифициращи

бактерии


2.5 × 105

1.1 × 104

7.0 × 106

2.5 × 105

7.0 × 104

Fe3+-редуциращи бактерии

6.0 × 104

7.0 × 105

1.3 × 105

5.0 × 104

2.5 × 106

Сулфат-редуциращи

бактерии


5.0 × 102

2.5 × 103

5.0 × 103

6.0 × 107

5.0 × 103

Данни за измерени електрически параметри на представени на фигура 23. Максимални стойности на напрежение, плътност на тока и плътност на мощността са установени при протичане на процеса микробна сулфат-редукция. Напрежението при отворена верига при този процес е 1120 mV. Максимална плътност на мощността - 11,75 mW/m2 е установена при приложено съпротивление 200 Ω. Максималната достигната плътност на тока е 42,52 mA/m2.







Фигура 23. Сравнение на напрежение и плътност на мощността при протичане на различните процеси
Малко по-ниски стойности на горепосочените параметри са установени при протичане на процеса ферментация. Със значително по-ниско напрежение и плътност на мощността се характеризираха процесите фери-редукция и денитрификация, но от фигурата се вижда, че при протичането на тези процеси ефективността на РСМГК се повишават значително в сравнение с изходните електрически параметри на системата, снети при варианта, в който анодната зона е запълнена с вода.

От изследваните микробни процеси, протичащи в анодната област най-ниска максимална стойност на плътността на мощността – 7,97 mW/m2 е установена при протичане на просеса денитрификация.

Подобни изводи са направени и от цикличните волт-амперни характеристики на РСМГК, свалени при протичането на различните микробни процеси (фигура 24).


Фигура 24. CVA характеристика на растителната клетка при протичане на различните процеси
Получените резултати от цикличните волт-амперни характеристики потвърждават заключението, че при протичане на процеса микробна сулфат редукция се постига най-висока ефективност на горивния елемент. От фигура 24 се установява, че амплитудите на потенциалите при другите процеси са по-ниски, като същото се установява и за площите на получените хистерезиси. От анализа на CVA-диаграмите може да се направи извода, че най-лоши електрохимични характеристики се установяват при протичане на процеса денитрификация в анодната област.
4.2.5 Изследване влиянието на тежки метали върху работата на растителни седиментни микробни горивни клетки
Първият експеримент е проведен с разтвор, съдържащ феройони в начална концентрация 100 mg/l. На фигура 25 са представени данни за динамиката на концентрацията на желязо във петте варианта РСМГК.


Фигура 25. Динамика концентрацията на желязо в РСМГК-и при Етап I
От графиките се установява различна степен на отстраняване на замърсителя в отделните клетки. В РСМГК-и Вариант 1 с Остра острица (Carex acuta) и Вариант 2 с Двуредна острица (Carex disticha) се наблюдава пълно отстраняване на желязото, като на 24-тия час концентрацията му е под 0,05 мг/л. Остатъчни количества желязо са установени във Вариант 3 - Теснолистен папур (Typha angustipholia) и Вариант 4, инокулиран с водорасли, принадлежащи към р. Chlorella, Scenedesmus и Oscillatoria, съответно 6,26 mg/l и 2,13 mg/l. Най-висока концентрация на желязо на 24-тия час е измерена в Контролата – 22,37 mg/l. Утаяването на желязото е свързано с биологичното и химично окисление на феройоните до ферийони и последващата хидролиза, водеща до формиране на Fe(OH)3.

При експеримента с начална концентрация на желязото 200 mg/l (Етап 2) бяха установени зависимости (фигура 26), аналогични с получените при предходния етап. От фигурата се вижда, че желязото се отстранява почти напълно, във всички клетки след 72 часа. В края на експеримента в РСМГК Вариант 1 е установена концентрация на желязо под 0,05 mg/l. В останалите варианти се наблюдават остатъчни количества желязо, като най-високата измерена концентрация е в Контролата – 45,4 mg/l. Динамиката на концентрацията на желязото (фигура 26) показва зависимост между скоростта на окисление и активността на процеса фотосинтеза. През светлата част от денонощието, скоростта на окисление на Fe2+ до Fe3+ с последващо утаяване на Fe(OH)3 за различните варианти бе в диапазона 2,8-9 mg/l, докато през нощта скоростта бе в интервала 0,88 – 1,75 mg/l.




Фигура 26. Динамика концентрацията на желязо в РСМГК-и при Етап II
При едновременното внасяне на желязо и манган в РСМГК се наблюдава тяхното последователно отстраняване – първо на желязото, после на мангана Фигури 27 и 28). Този факт може да се обясни чрез действащия известен химичен механизъм за редукция на Mn4+ до Mn2+ при наличие на феройони Fe2+ в средата. Най-бърз спад на концентрацията на желязо е установен в РСМГК Вариант 1, където на 48-ия час концентрацията на този замърсител е под 0,05 mg/l. На 52-ия час желязото е отстранено напълно във всички варианти, освен в контролата, където концентрацията на желязо се запазва висока и до 72-ия час – 19,06 mg/l.


Фигура 27. Динамика концентрацията на желязо в РСМГК-и при Етап III


Фигура 28. Динамика концентрацията на манган в РСМГК-и при Етап III
Аналогични са и получените резултати за динамиката на концентрациите на мангана – най-бързо той се отстранява в РСМГК Вариант 1. На 72 – ия час, концентрацията в нея е 0,11 mg/l. Във Вариант 2, 3 и 4 също са измерени ниски концентрации на манган ( 1,15 mg/l, 3,16 mg/l и 1,49 mg/l), докато в Контролата тя е 8,87 mg/l. Отстраняването на мангана от третираните води при рН около 6 се дължи главно на биологичното окисление на двувалентния манган до четиривалентен, с последващо утаяване на MnO2.

Последният експеримент е осъществен с разтвор, съдържащ желязо и манган в концентрации съответно 200 и 40 mg/l.




Фигура 29. Динамика концентрацията на желязо в РСМГК-и при Етап IV
От представените на фигури 29 и 30 графики отново се наблюдава най-бързо отстраняване на желязо и манган в РСМГК Вариант 1. Концентрацията на желязо в тази клетка спада до 0,75 mg/l след 80 часа, а тази на манган спада до 0,78 mg/l след 102 часа. Най-високи концентрации на желязото и мангана са измерени в Контролата, като на 120-ия час те са били съответно 30,69 mg/l и 26,3 mg/l.


Фигура 30. Динамика концентрацията на манган в РСМГК-и при Етап IV
В таблица 33 са представени данни за основни химични параметри в повърхностната зона на седиментните клетки при различните етапи на експеримента.
Таблица 25. Основни химични параметри в началния разтвор и в края на отделните етапи

Показател

Начален р-р

Край на етап I

Вар. 1

Вар. 2

Вар. 3

Вар. 4

Контрола

pH

6,49

6,69

6,73

7,01

6,87

7,32

Eh

151

264

230

154

183

121

EC, µS

624

273

287

364

315

470

Показател

Начален р-р

Край на етап II

Вар. 1

Вар. 2

Вар. 3

Вар. 4

Контрола

pH

6,05

6,31

6,42

6,76

6,53

6,97

Eh

167

257

251

215

238

197

EC, µS

771

280

293

359

319

494

Показател

Начален р-р

Край на етап III

Вар. 1

Вар. 2

Вар. 3

Вар. 4

Контрола

pH

5,75

6,05

6,09

6,28

6,2

6,39

Eh

120

222

218

204

210

195

EC, µS

890

547

602

743

650

820

Показател

Начален р-р

Край на етап IV

Вар. 1

Вар. 2

Вар. 3

Вар. 4

Контрола

pH

5,5

5,79

5,85

6,09

5,98

6,27

Eh

70

154

143

129

135

115

EC, µS

1060

648

710

849

163

942

От таблица 25 се вижда, че независимо от генерираните протони при хидролизата на желязото, при всички варианти се наблюдава повишаване на рН, което се дължи на протичане на микробни процеси, главно амонификация. Понижената концентрация на желязо в края на етапа води до намаляване електропроводимостта на разтворите и в петте варианта. В края на етапа се наблюдава и повишаване на окислително-редукционния потенциал,
На фигура 31 са представени данни от измерените електрически параметри на РСМГК-и в края на всеки етап.


Етап I




Етап II




Етап III




Етап IV




Фигура 31. Сравнение на напрежения и плътност на мощността на различните варианти РСМГК в края на отделните етапи
От графиките се вижда, че най-висока ефективност на петте клетки е установена при ниски концентрации на изследваните замърсители (100 mg/l желязо). Малко по-ниска ефективност клетките показват при Етап II, при който началната концентрация на феройоните е 200 mg/l. Добавянето на манган в концентрации 20 и 40 mg/l към разтворите, съдържащи феройони през Етап III и Етап IV значително понижава ефективността на РСМГК-и. Най-ниска ефективност горивните елементи са показали при Етап IV, където началната концентрацията на желязо и манган е била най-висока.

По време на всички етапи с най-добри електрически показатели се характеризира РСМГК Вариант 1 – Остра острица, като най-голяма ефективност на клетката бе установена по време на Етап I.

Въз основа на получените данни от извършения експеримент могат да бъдат направени следните изводи:

- Във всички РСМГК-и се установява повишаване на рН и Eh вследствие протичане на микробни процеси, главно амонификация.

- Електропроводимостта на разтворите в катодната област на РСМГК-и намалява, поради утаяването на желязото и мангана

- В РСМГК с вегетираща Oстра острица (Carex acuta) окислението на желязото и мангана протича с най-висока скорост, което се констатира по динамиката на тежките и при четирите етапа на експеримента.

- С най-добри електрически показатели се характеризира РСМГК Вариант 1 – Oстра острица (Carex acuta), като най-голяма ефективност на клетката бе установена при третиране на разтвор с най-ниска концентрация желязо.

- Въз основа на измерените електрически параметри в началото и края на всеки етап, може да се направи извода, че тежките метали оказват негативно влияние върху ефективността на РСМГК-и. Това се потвърждава и от направеното сравнение на ефективността на клетките при различните етапи. С нарастване концентрацията на добавените тежки метали, ефективността на клетките намалява. Най-добра ефективност те са показали по време на Eтап I, където в началния разтвор е добавено желязо в концентрация 100 mg/l.




V. ИЗВОДИ И ЗАКЛЮЧЕНИЯ


  1. Конструирани са три микробни горивни клетки, базирани на процеса дисимилативна микробна сулфат редукция, подходящи за интегриране в анаеробни пасивни системи. Конструкцията им позволява провеждане на експерименти, свързани с пречистване на руднични води и получаване на информация, както за ефикасността на пречиствателните процеси, така и за ефективността на работата на МГК при паралелно и последователно свързване.

  2. Установено е влиянието на контактното време върху скоростта на процеса сулфат-редукция и промените във важни химични параметри (рН, Eh, електропроводимост, ХПК, концентрация на Cu, SO42-, H2S) в каскадно разположените анаеробни камери. Най-висока скорост на микробна-сулфат-редукция е изчислена при контактно време 4 денонощия, а най-високи стойности на напрежение при отворена верига на МГК са измерени при контактно време 6 денонощия. С повишаване на температурата от 0 до 20оС се измерва по-високо напрежението в горивните елементи. От изследваните съотношения ХПК:Сулфати, най-високи електрически показатели на микробната горивна клетка са измерени при съотношение 0,23. Напрежението при отворена верига е 583 mV, като максималната плътност на мощността – 67,2 mW/m2 е установена при приложено съпротивление 200 Ω. При това съотношение процесът сулфат-редукция протича с най-висока скорост.

  3. Установено е влиянието на различни концентрации тежки метали при анаеробно пасивно третиране на руднични води върху работата на интегрирани МГК-и. Получените резултати показват, че високите концентрации тежки метали в третираните води оказват негативно влияние върху ефективността на микробните горивни клетки, базирани на процеса сулфат-редукция поради факта, че по-голямата част от генерирания сероводород реагира с тежките метали и ги утаява като неразтворими сулфиди.

  4. Периодът на експлоатация на микробни горивни клетки, интегрирани в анаеробни камери оказва силно влияние върху ефективността на горивните елементи. Установи се, че формираният биофилм има негативно въздействие върху работата на катион-обменната мембрана. След смяна на мембраните, плътността на мощността и в трите микробни горивни клетки средно се покачи четирикратно. Пасивирането на анода с елементарна сяра и формиран биофилм също оказва негативно влияние върху ефективността на микробните горивни клетки. Отстраняването на формираните отложения върху повърхността на електродите доведе до двукратно повишаване на плътността мощността и в трите МГК.

  5. Получени са резултати за влиянието на състава на субстрата (различно съотношение седимент:торф) върху ефективността на седиментни микробни горивни клетки. С най-добри електрически параметри се характеризира СМГК със съотношение седимент:торф – 3:1. Получените резултати са използвани при избор на субстрат за конструиране на растителни седиментни микробни горивни клетки.

  6. Конструирани са пет растителни седиментни микробни горивни клетки, запълнени със субстрат седимент:торф в съотношение 3:1, позволяващи провеждането на експерименти за установяване влиянието на различни технологични показатели, характеризиращи биологичния горивен елемент. През летния сезон в три от вариантите успешно вегетираше висша водолюбива растителност - Остра острица (Carex acuta), Двуредна острица (Carex disticha) и Теснолистен папур (Typha angustipholia), в четвъртия вариант се развиваше смесена култура микроводорасли (р. Chlorella, Scenedesmus и Oscillatoria), а последният служеше за контрола (без растения и водорасли).

  7. В лабораторните РСМГК след двумесечен период на вегетация е установено влиянието на видовия състав на вегетиращата растителност. Максимални стойности на напрежение и плътност на мощността са наблюдавани при РСМГК с двуредна острица (Carex disticha). Със значително по-лоши електрически параметри се характеризираха седиментната горивна клетка с алги и контролата. Добавянето на биогенни елементи към растителните СМГК доведе до увеличаване на йонната сила на разтвора, което оказа негативен ефект върху електрическите показатели на горивните клетки. Влошаването на тяхната ефективност се дължи главно на увеличената проводимост на слоя между анодната и катодната област.

  8. Микробните процеси ферментация, денитрификация, сулфат-редукция и фери-редукция в анодната област на РСМГК оказват голямо влияние върху електрическите параметри. Най-добри електрически показатели са постигнати при протичането на микробна сулфат-редукция, а най-лоши - при осъществяването на денитрификация.

  9. Установено бе влиянието на тежките метали желязо и манган във водите върху работата на растителни седиментни микробни горивни клетки. С повишаване на концентрацията на замърсителите намалява ефективността на горивните елементи. Видовият състав на вегетиращата растителност в РСМГК-и оказва влияние върху скоростта на окислението на изследваните замърсители, тяхното утаяване като хидроксиди и оксиди, и от там върху електрическите показатели на горивните елементи. С най-добри електрически параметри се характеризираше РСМГК-а с вегетираща Остра острица (Carex acuta).


VI. Научно-приложни приноси


  1. Предложени са две технологични решения за интегриране на микробни горивни клетки в съоръжения за анаеробно и аеробно пасивно третиране на руднични води. Конструирани са съответните лабораторни инсталации, позволяваща постоянен мониторинг на основни химични, елктрохимични и технологични параметри на интегрираните горивни елементи.

  2. Получени са нови данни за влиянието на състава на третираните води (съотношение между донори на въглерод и енергия, наличие на различни замърсители –Fe2+, Mn2+, Cu2+, Zn2+, Cd, As5+, Pb2+) върху процеса сулфат-редукция и ефективността на интегрирани МГК в анаеробни камери.

  3. Получена е нова информация за влиянието на температурата, контактното време и периода на експлоатация върху ефективността на микробни горивни клетки, интегрирани в анаеробни камери за пречистване на руднични води.

  4. Получени са нови данни за влиянието на състава на субстрата и видовия състав на водолюбивата растителност върху ефективността на седиментна микробна микробна горивна клетка.

  5. Доказано е влиянието на различни микробни процеси в анодната област на растителни седиментни микробни горивни клетки върху ефективността на горивните елементи

  6. Получени са нови данни за влиянието на тежки метали в катодната област на растителни седиментни микробни горивни клетки върху ефективността на горивните елементи


VII. Публикации по дисертационния труд
Rosen Ivanov, Svetlana Bratkova, Anatoliy Angelov, 2016, Analysis of the sediment microbial fuel cells operation, planted with different vegetation, Аnnual of the University of Мining and geology “St. Ivan Rilski”, Mining and Mineral processing, Vol. 59, Part II, 147 – 151, ISSN 1312-1820
Rosen Ivanov, Svetlana Bratkova, Anatoliy Angelov, Katerina Nikolova, 2016, Influence of various microbial processes in the anodic area on the effectiveness of plant sediment microbial fuel cell, CONFERENG 2016, University of Targu Jiu ”Constantin Brancusi”, November 4-5, ISSN 1842-4856
Rosen Ivanov, Svetlana Bratkova, Anatoliy Angelov, 2016, Analysis of the efficiency of microbial fuel cells based on sulfate-reduction process, integrated in anaerobic wetlands, Annual of Sofia University “St. Kliment Ohridski, Faculty of Biology, Book 4, Volume 102, Youth Scientific Conference "Kliment`s days”, Sofia



Каталог: docs -> N Juri -> rosen%20ivanov%20doctor
N Juri -> Конкурс за професор по Професионално направление Науки за земята
N Juri -> Конкурс за професор по научно направление 8 „проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми" специалност „минно строителство"
N Juri -> И. Паздеров І. Дисертация и публикации, които са части от дисертационния труд
N Juri -> 19. Резюмета на трудовете, с които кандидатът участва 7а. Научни публикации до получаване на онс „Доктор“ (научна степен „Кандидат на техническите науки“), 1978-1988 г
N Juri -> Конкурса за получаване на научното звание "професор" по Професионално направление „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми"
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми, специалност "Техника и технология на взривните работи" за нуждите на катедра Подземно строителство
N Juri -> С п и с ъ к на научните и научно-приложните трудове на доц д-р Венелин Желев Желев
N Juri -> Конкурс за академичната длъжност „професор" по професионално направление Икономика, специалност „Икономика и управление по отрасли"
N Juri -> Моделиране показатели на находища на подземни богатства и свързани с тях обекти чрез компютърни системи


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница