Сватбена лудост

183
— Добре ли се забавлявате тази вечер, момичета? — попита непринудено двете жени.
Сидни погледна въпросително към Триш, която само сви рамене.
И двете нямаха представа за какво бе предходната сценка.
— Помниш ли приятелката ми Триш? Беше на предсватбеното парти.
Триш стисна ръката му.
— Срещнахме се за малко отвън, докато вие със Саймън изпращахте майка си.
— Като споменахте Саймън, как е той? — попита го Сидни.
— Вече е във фазата, когато обяснява на всеки колко много го обича. А познава само половината от тях.
Тя се разсмя.
— Саймън се е напил? Няма начин.
— А как е Изабел? Добре ли се чувства? — попита на свой ред
Вон.
— Страхотно, от онова, което виждам.
— Купонясва яко цялата вечер — допълни Триш. — Честно казано, не знаех, че носи толкова много на алкохол — довърши, като отпи от собственото си мартини. — Което ми напомня, че е мой ред да купя питиетата. Ще се върна след минута. Или почти толкова… —
добави, като отправи заговорническа усмивка към Сидни.
— Преди това напомни на Дуейни, че е за нас — помоли я
Сидни. — Той ни прави отстъпка за всяко питие.
Вон се премести по-близо до нея и вдигна въпросително вежди.
— Сестра ти пие алкохол?
— Глупости. Подкупих сервитьора да й носи безалкохолната версия на всички питиета.
— Много хитро, браво! — одобри той и смени тона. —
Изглеждаш невероятно тази вечер.
Тя почувства как при този комплимент я обля гореща вълна.
— Благодаря. Днес бяхме на спа процедури, които включваха прическа и грим. Сигурно е заради цвета на червилото. Не е ли прекалено ярко?
Със закъснение осъзна, че този въпрос привлече вниманието му към устните й. Грешка, Синклер, грешка.
Очите му се задържаха дълго.

184
— Харесвам яркочервеното.
Потъвайки в погледа му, тя се опита да измисли нещо, което да ги върне на по-здрава почва.
— Имам още един въпрос към теб, свързан с мъжете.
Той се намръщи.
— Видяхме се вчера. Кога успя да си уредиш още една среща?
— Нямам среща. Просто някакъв мъж ми пише имейли, откакто влязох в сайта за запознанства и се регистрирах — обясни тя. — И не ми се прави на скандализиран. Аз да не би да те питам с колко жени си пишеш или на кого пращаш имейли?
Той смръщи вежди, все едно трябваше да помисли. Тя прие това като отговор „не“.
— Та въпросът ми е какво означава, когато някой мъж ти пише
„почти ерген?“
— Много просто. Означава „Имам приятелка, но поддържам профила си активен за всеки случай, а ти си страшно секси“.
Тя поклати глава.
— Кълна ти се, Робъртс, колкото повече научавам за вашия пол,
толкова повече си мисля, че един донор на сперма, едно момче за всичко и един вибратор са по-добрият избор.
Той се засмя, но малко насила.
— В защита на моя пол ще кажа, че не всички ние сме улични псета. В интерес на истината, аз имам женени приятели и работя с много свестни момчета.
— Ооо. Защо не ме запознаеш с някой от тях?
Той я изгледа дълго и заплашително.
Тя прие това като отговор „не“.
— Току-що наруших отново добрия тон, нали?
— Абсолютно.
Сидни се пребори с напушващия я смях, решавайки, че агент
Робъртс е много сладък, когато е ядосан.
Още един човек се присъедини към тяхната трупа, като при това избута Сидни по-близо към Вон. Осъзнавайки, че са обградени от тълпа мъже, той използва лакътя си и се придвижи към една бетонна колона, която ги отделяше от останалите мъже.
— Знаеш ли, чудя се за нещо — продължи Сидни.
— Да, този мъж е измамник и играч. Следващият въпрос.

185
Тя заби пръст в гърдите му.
— Въпросът ми не беше за това. Чудя се как ще реагира майка ти, когато открие, че Изабел е бременна. Очевидно това е основната причина, поради която разиграваме целия този театър с бебето.
— Интересно, двамата със Саймън имахме същия разговор онзи ден. — Той се съсредоточи върху въпроса й. — Майка ми е много традиционна католичка. Но дали вярва, че двамата й неженени и пораснали момчета никога не са правили секс? Съмнявам се. Все пак,
докато няма очевидни доказателства за обратното, значи може да се вярва, че не сме. — Той сви рамене. — Когато след сватбата открие, че
Изабел е бременна, какво може да каже? Те вече ще бъдат женени.
Плюс това, тя харесва и обича Изабел. Всъщност харесва и обича и двете ви.
Беше изненадана да чуе това.
— Наистина ли?
Вон кимна.
— Всеки път, когато говоря с нея, пита за теб. Иска да знае дали съм те видял и как си.
— Колко мило. Страхотно е, че сте толкова близки с нея. Какви щастливци сте да имате подобни отношения с майка си.
Вон я огледа за миг.
— Как беше с твоята майка?
Сидни се усмихна с любов.
— Тя имаше невероятно чувство за хумор. Преди да се разболее,
двамата с татко обичаха да се закачат през цялото време. Беше малко избухлива, с горещ темперамент, нещо нормално за червенокосите, но също така пламенна и любяща. Изабел прилича много на нея.
Понякога е почти непоносимо да я гледам.
— А ти какво си наследила от нея?
Никой никога преди не беше я питал за това.
— Мама можеше да бъде доста саркастична, когато искаше.
Ръката на Вон докосна лицето й с нежност.
— Мисля, че щеше да бъде горда да види, че наследството й не се е затрило.
Това бе отчасти шега, отчасти комплимент — или поне тя си помисли така, и същевременно бе толкова мило, че неочаквано почувства как гърдите й се стягат.

186
— Благодаря ти.
— Няма защо.
— Ааа. Ето къде си бил!
Гласът на Саймън дойде от лявата им страна. Сидни инстинктивно отстъпи в мига, в който пийналият и развеселен младоженец почти падна върху Вон.
— Търсих те навсякъде — рече той. Лицето му бе зачервено и заваляше думите. — Трябва да ти кажа нещо. — Прехвърли ръка през рамото на Вон. — Обичам те, човече. Това е най-хубавата вечер в живота ми. Приятелите ми са с мен. Брат ми е до мен, и моето моми…
Той премига, сетне се ухили глупаво, докато се обърна надясно. — О,
Сидни, здравей! Как си?
Тя се усмихна. Да, този човек очевидно беше много пиян, но беше и безкрайно щастлив.
— Сигурно не така добре като теб, но не се оплаквам.
Саймън вдигна бирата си за наздравица.
— Изабел ми каза за номера, който си уредила с напитките за нея. Гениално! — Той протегна ръцете си и за малко не удари бутилката в бетонната колона. — Това е най-готината кума на света,
приятели! Ето я, точно тук, пред вас!
— О, благодаря ти.
Вон умело отведе брат си на безопасно разстояние от колоната.
Саймън, все още възбуден, размаха ръце.
— Искам да кажа и още нещо. Знам от самото начало, че между вас имаше някакво… напрежение.
Вон и Сидни обмениха погледи. Саймън поклати глава.
— Не знам защо и няма значение. Това, което има значение, е, че и двамата го преодоляхте заради мен и Изабел. И това е супер. — Той погледна Вон и се удари по гръдния кош, разливайки бира по ризата си. — Разбираш ли ме, брато?
— Разбирам те.
Саймън се обърна към Сидни и повтори жеста.
— Ти разбираш ли ме, Сид?
— Да. Разбирам те.
— Супер. — Забеляза, че другите гости се опитват да привлекат вниманието му през бара. — Хей, пич! Къде се изгуби? — Веднага

187
тръгна с усмивка натам и прегърна някакъв мъж облечен с тъмносиня риза.
— Не ми се мисли колко ще страда утре — промърмори Вон.
— Изабел ще се погрижи за него. Познавам ги, тя със сигурност ще реши, че е възхитителен, когато е махмурлия и повръща в тоалетната.
Вон се разсмя и я загледа за миг.
— Какво? — попита тя.
— Я ела с мен.
Тя вдигна въпросително вежди.
— Ти… наистина ли?
— О, я виж ти какво мръсно подсъзнание имаш! — Той я хвана ръката. — Ела, има някои хора, с които искам да те запозная.
Поведе я през терасата към главния бар, където двамата мъже. С
които бе влязъл по-рано, разговаряха над питиетата си. По-високият от тях, с кафявата коса, побутна с ръка другия с русата коса, докато тя и
Вон приближаваха към тях.
Вон спря и ги погледна сериозно.
— Не ме карайте да съжалявам.
По-високият се разсмя.
— Кой? Ние ли?
Той ги представи.
— Сидни Синклер, това е Кейд Морган и…
Русият мъж го изпревари.
— Сет Хъксли, партньорът му.
— Радваме се да се запознаем, Сидни. Вон не ни е казал нищо…
— Той направи пауза, гледайки над главата й към Вон. — Нищичко за теб. Коя си, що си, нищо не знаем. Знаеш ли, не мисля, че тя ще се върже на това, Робъртс.
— Трябва да ни извиниш, ако ти изглеждаме малко развълнувани
— обясни и Хъксли. — Той не ни представя на повечето жени, с които движи. — Той помисли малко и добави. — Всъщност не ни е представил на нито една досега.
— О, я стига! Ясно е, че някои хора са пийнали повечко, докато ме е нямало — плесна с ръце Вон и се обърна към нея. — Не им обръщай внимание. Мисля, че не са добре. Тъжна работа. — Той се наведе и заговори тихо, така че само тя да го чуе. — Преди да попиташ

188
— и двамата ги е хванало, така че не мога да те оставя в тяхната компания.
Тя щракна с пръсти.
— Жалко.
— Искам само да те питам — ако ти взема питие, това ще увеличи или ще намали дързостта ти?
— О, със сигурност ще я увеличи.
— Добре. — Гласът му беше нисък и изпълнен с еротика. —
Очаквам го с нетърпение.
Почувства как в стомаха й сякаш лумна огън.
Той даде знак на бармана и поръча питиета за двамата. Докато бъбреше с приятелите му тя научи, че Кейд току-що се е сгодил.
Настроението бързо се повиши от факта, че тази нощ очевидно бе от редките моменти, в които Вон й Хъксли не бяха въоръжени. Бяха оставили оръжието си у дома, тъй като и двамата щяха да пият. Когато и Триш се присъедини към тях и това също се превърна повод за празнуване. Последваха тостове за моминските вечери, за вечерите на майките, после за специалните агенти и питиетата се лееха като река.
По някое време Сидни усети ръката на Вон до своята, сетне палецът му започна да прави въртеливи движения върху дланта й. Леко възбудена и приятно замаяна, тя отстъпи встрани от групата и тръгна към тоалетните. Откри една, която не бе заета, и точно когато отвори вратата, почувства ръката на Вон да хваща нейната и да я дърпа навътре с него.
Той заключи вратата и моментално я притисна към стената, като устата му жадно потърси нейната. Тя обви с ръце врата му, притисна се към тялото му и в този миг почувства възбудата му.
— Пияна ли си? — попита той, гласът му бе дрезгав от желание.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: