Сватбена лудост

195
Някой готин като съпруга на Триш, усмихна се Сидни, докато вземаше последните стъпала надолу. Отвори входната си врага и едва не се сблъска със Саймън.
Саймън?
Да, да, мъжът, който пристъпи на последното стъпало, заедно с
Изабел беше Саймън Изабел и Саймън — тук.
Вон — под душа. О, Боже. Мамка му!
— Точно навреме, направо се напишках, ще експлодирам —
избърбори бързо Изабел. — Трябваше да пишкам в „Старбъкс“.
Преди да разбере какво става, сестра й премина като вихър покрай нея и изтича към тоалетната на първия етаж. Неее!
Саймън вдигна леко таблата с чаши, пълни с кафе, и хартиената торба, която носеше.
— С Изабел искахме да ти благодарим за снощи. — Той се усмихна. — Купихме кафе и ябълков сладкиш.
— Много мило от ваша страна — успя да смотолевя Сидни.
Не, това не беше истина! Не можеше да се случва! Ако Изабел и
Саймън, откриеха, че Вон е тук, в нейната къща — и то не къде да е, а
под душа, това щеше да означава, че двамата бяха… бяха правили, тъй де, бяха правили точно онова, което бяха правили.
С тази мисъл в главата, тя протегна ръка и препречи пътя на
Саймън, който направи крачка да влезе в къщата.
— Хей, денят е много хубав, защо не останем да пием кафе навън и да закусим?
Той направи измъчена физиономия.
— Прекалено е светло. — Промъкна се покрай нея и влезе в къщата. — Не си спомням да съм имал подобен махмурлук след колежа. — Тръгна в посока към кухнята.
Дяволите да го вземат, мамка му! Мамка му! Проклятие!
Сидни го последва, чудейки се дали имаше някакъв начин да ги настани на задната тераса, като му обещае сенчесто място, или дори чадър срещу слънцето. Трябваше да направи всичко възможно да ги изведе от къщата.
Изабел излезе от тоалетната и се присъедини към тях в кухнята.
— Сега съм много по-добре. Изглежда съм излязла от фазата на гадене и повръщане и съм влязла във фазата „пишкане на всеки половин час“.

196
— Най-вероятно причина са всички сокове, които изпи снощи —
поклати глава Саймън, грабна една ябълкова пита от кесията и отхапа от нея.
— Хей, тези са за Сидни! — извика Изабел и прегърна сестра си.
— Нямах възможност да говоря с теб, след като напуснахме бара, тъй като някой — тя погледна с обич към Саймън — се почувства много зле, след като реши, че да изпуши една пура за пръв път онази вечер е добра идея.
— Един съвет от мен. Не гълтай дима, само опитай вкуса —
подшушна Саймън на Сидни.
С крайчето на окото си, тя забеляза сакото на Вон да виси на облегалката на стола.
— Знаете ли, всъщност тъкмо излизах…
Саймън заговори едновременно с нея, дразнейки Изабел.
— Освен това, реших, че трябва да започна да се упражнявам за деня, в който ще се роди бебето. Нали това правят всички бъдещи татковци — висят пред родилното и пушат пури, докато вие си вършите вашата женска работа?
— Не обичам да те прекъсвам, съкровище, но ти ще трябва да стоиш до мен през цялото време, през всеки миг от тази работа, била тя женска или не — прекъсна го Изабел.
Сидни плесна с ръце.
— Дааа, мога да видя, че и двамата умирате от желание да си играете някаква мила игричка. И би ми било много интересно, ако нямах среща, за която вече закъснявам, така че може ли да ти се обадя по-късно, Из?
— О, не мисля, че ще се измъкнеш толкова лесно.
Стига бе, сериозно ли говори той?
— Ама какво става там горе? Вода ли тече? Да не си забравила душа? — попита неочаквано Изабел, като погледна към тавана.
Основната баня бе точно над главите им.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: