Сватбена лудост

197
— О, какво имаме тук? — Взе сакото и го вдигна. — Мъжко е. —
Млъкна, изглеждаше обидена. — Не си ми казала, че се срещаш с някого.
— Чакай, чакай, потайна госпожице — намеси се и Саймън с усмивка. — Опитваш се да ни изгониш оттук, преди да се сблъскаме с този мъж, нали?
— Кой е той? — искаше да знае Изабел. — Как така аз не знам нищо за него? Защо?
Саймън поклати глава, докато гледаше сакото.
— По-интересното е, че това сако ми е много познато. Прилича на сакото на… — Той млъкна. Устата му остана отворена. — О, боже.
Първо погледна Сидни, сетне вдигна очи към тавана. Накрая изтича от кухнята и заизкачва стълбите през две стъпала.
Сидни затвори очи и се приготви за неизбежното.
След секунди чуха как вра гага на банята се отваря. Гласът на
Саймън проехтя.
— О! Мили! Боже!
— Ама, какво става? Сигурно налетя на някой напълно непознат,
който си взема душ в твоята баня? — попита Изабел.
— Еее… не е съвсем непознат.
Саймън слезе и влезе в кухнята.
— Да. Брат ми.
Изабел премига.
— Какво? — Тя се обърна изумено към Сидни. — Вон е тук? Ти си спала с Вон?
— Ако ти кажа, че току-що връщаме от сутрешното си бягане,
ще ми повярваш ли? — попита Сидни, опитвайки да се усмихне.
Беше сигурна, че няма да повярват, съдейки по израженията им.
— Е, какво толкоз! Голяма работа — промърмори тя.
Изабел размаха обвинително пръст.
— Аманда ми каза, че според нея снощи двамата сте флиртували.
Сидни се присмя и направи гримаса.
— О, Аманда, значи. Какво знае тя? — Освен че в случая бе уцелила право в целта.
Саймън също насочи пръст към нея.
— Сега си спомням! Бяхте се усамотили в онази ниша, когато дойдох да говоря с Вон.

198
— И това не ти ли се стори подозрително? — попита го Изабел.
— Ти видя ли ме снощи? Не можех да произнеса думата „пода…
зрително“. Май и сега не мога — оправда се Саймън.
Двамата млъкнаха, тъй като душът спря да тече. След малко се чу шум от стъпки по дървения под и после всичко утихна, докато прозвучаха още едни стъпки — този път слизащи по стълбите.
Вон влезе в кухнята с мокра коса, като обличаше ризата си.
Слава богу, че поне бе обул панталоните си.
— О, виж ти! Имаме гости. — Изглеждаше развеселен.
— Ние? Вие двамата вече сте „ние“? — попита Изабел.
— Не! Не сме „ние“ — отвърна Сидни.
— Мога ли да поговоря с теб навън, братко? — попита сърдито
Саймън.
Вон се обърна към Сидни широко ухилен.
— Мъжете така казват „Здравата си за газил“.
След като Вон и Саймън излязоха на двора, Сидни седна близо до Изабел на барплота.
— Вероятно искаш да ме питаш нещо.
— Така ли мислиш? — попита сестра й. — Откога продължава това?
Беше само една пиянска нощ. Лъжата се запъна на устните й за няколко секунди.
— Първият път, когато се чукахме, беше в нощта на твоята операция.
— Разбирам. И колко пъти се чукахте оттогава?
— В наша защита ще кажа, че ти и Саймън непрекъснато намирахте начини да ни срещате и хвърляте в прегръдките един на друг. Тази сватба е като тенджера по налягане. — Видя, че сестра й продължава да чака отговор. — Още два пъти. О, да, и в Уисконсин се целувахме. Но само толкова.
— В къщата на родителите му? А къде съм била аз?
— Откъде да знам? Вероятно си повръщала някъде. — Когато видя, че Изабел направи обидена физиономия, реши да поправи грешката си. — Разглеждаше фотоалбуми с госпожа Робъртс. Аз отидох да занеса на Вон и Саймън вода и просто… Нуждаех се от малко чист въздух и почивка от всички тези сватбарски разговори. А
също и да не те гледам на мястото, на което трябваше да бъда аз.

199
Затова отидох да се разходя, Вон ме последва, започнахме да спорим, и не знам как… всичко завърши с целувка.
Изабел наведе глава със замислено изражение, моментално игнорирайки частта за Вон.
— Защо не си ми казала, че сватбата те измъчва и дразни? И
какво щеше да се промени? Хайде, Сид. Това съм аз.
Сидни въздъхна.
— Не ти казах нищо, защото не исках да разваля всичко. Тази сватба не е за мен, Из, тя е за теб. И освен това предполагам, че не казах, защото наистина не исках да се дразня от подготовката. Броуди и аз скъсахме преди осем месеца. Трябва да го преодолея, да свикна с мисълта — и точно това се опитвам да направя.
— Просто ми се иска да беше ми казала. — Изабел кимна към двора. — И за Вон също.
— Мислех, че за теб и Саймън ще бъде странно да научите, че ние спим заедно, особено след като това е съвсем обикновена авантюра. — Сидни можеше да чуе как мъжете отвън говорят, но ги пренебрегна, фокусирайки се върху случващото се между нея и сестра й.
— Наистина се надявам, че това няма да промени нещата между нас. Знаеш, че не го искам, Из.
Знам. — Изабел протегна глава и стисна ръката на сестра си.
Знам също, че напоследък бях завъртяна във вихъра и хаоса, свързани със сватбата и бебето. Всичко се променя, но едно нещо винаги ще остане едно и също, Сид: ти и аз.
Сестра й се усмихна, повтаряйки мантрата от времето, когато бяха малки:
— Сестрите Синклер завинаги, пали?
Изабел се усмихна в отговор, очите й бяха влажни.
— Завинаги.
Тя протегна ръце и прегърна сестра си, сетне се отдръпна и избърса очите си.
— Сега, искам да чуя историята е Вон.
— По дяволите. Наистина се надявах, че си забравила.
— Очевидно съм пропуснала много и имам да наваксвам.
Последния път, когато говорихме за Вон, се притеснявах, че дори не го харесваш.

200
— Добре, това е онази част, която аз самата трябва да си изясня
— отговори Сидни. — Вон и аз всъщност се срещнахме преди онази първа вечеря с теб и Саймън, Беше абсолютно случайно и двамата бяхме влезли в едно и също кафене преди срещата с вас. Аз бях там заради една уговорена на сляпо среща по интернет и когато другият мъж си тръгна, Вон приближи до моята маса и се опита да ме сваля.
— Шегуваш се! — Изабел помисли малко, сетне скръсти ръце.
— Искаш да кажеш, че сте ни лъгали — мен и Саймън, още от първия ден?
— Лъжа е прекалено силна дума. Предпочитам „Пропуснахме да кажем цялата истина“. — Тя видя, че Изабел отвори уста за отговор и бързо я парира. — Нещо подобно на онова, което вие със Саймън правите с твоята бременност.
Изабел затвори уста. Едно на едно.
— Добре, но има ли нещо друго, което пропускаш, Сид? Казваш,
че досега си спала с Вон няколко пъти. Но той е прекарал нощта тук…
Сега използва твоя душ… Възможно ли е това да се превърне в нещо повече от обикновен флирт?
Сидни направи пауза за част от секундата, сетне прехвърли най- големите хитове на Вон в главата си.

Изтегляне 2.55 Mb.

Сподели с приятели: