Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

В практиката непрекъснато се наблюдават тези явления, типично например е, особено при деца, появата на бронхиална ас­тма след третиране на кожни проблеми с различни мазила, особено кортикостероидни кремове. При прегледа се установява, че оплакванията от задух и кашлица са се появили скоро или непосредствено след изчезването на обрива. Родителите, както и повечето лекари мислят, че кожният проблем се е излекувал, а се е появила „нова” болест. В действителност това е "старата" болест, която е била потисната и сега се изявява на по-опасно мяс­то в организма, като засяга по-важни за живота органи - в слу­чая белите дробове. Ако лечението, което се приложи, е правилно, трябва да се наблюдава следният процес: първо изчезват симптомите, свързани с бронхиалната астма, като същевре­менно се появява отново обривът. Това показва, че той е бил са­мо потиснат, а не излекуван. След известно време преминава и той и тогава детето е вече наистина здраво.

Както споменах в Глава 1., даването на алопатични медикаменти или предприемането на хирургична интервенция, насоче­ни само към премахването на оплакванията с цел "бързо лечение", е опасна практика, защото по този начин не се лекува причината за страданието. Въпреки че често може да настъпи временно облекчаване, болестта продължава да съществува в организма и да търси ново място, където да се изяви. Както сполучливо е казано: "Премахването само на симптома е като да убиеш този, който ти е донесъл лоша вест." Т. е. чрез прибърза­ното приложение на конвенционалните терапии се унищожават именно онези ценни знаци, които ни предупреждават за опасността, която вече тлее в организма. Понякога изглежда, че острото състояние е излекувано, но след време разбираме, че ця­лостното здравословно състояние на човека се е влошило - т.е. острата болест е преминала в хронична. От своя страна безог­ледното прилагане на алопатични медикаменти и хирургия, много често обърква реакциите на организма и лечението по-късно с естествени методи става много по-трудно, а понякога и невъзможно. Защо лекарите най-често потискат, а не лекуват? Защото ги учат да се подчиняват сляпо на "научната" догма - 6 години, докато следват медицина, и после още няколко, докато вземат специалност. Никой не им казва, че нерядко дори само ед­но изчистване на организма чрез краткотрайно гладуване или плодова диета може да помогне на човек да се отърве от тормо­зили го с години хронични проблеми, а в отделни случаи и от тежки заболявания като рак например.

Сами по себе си, симптомите не са болестта, а представ­ляват уникалния начин на реакция на организма към стреса и усилията за преодоляването му. Начинът на проявление на те­зи признаци показва посоката на най-малкото съпротивление, което избира имунната система, за да ни защити по най-доб­рия начин. Хомеопатията например е ефикасна и наистина лекува именно поради факта, че прилаганите от нея лекарства действат в същото направление, както и защитните сили на организма и така му помагат да се справи с болестта. Според носителят на Нобелова награда, бактериологът Рене Дюбо "за­падната медицина ще стане научна само тогава, когато лекарите и техните пациенти овладеят силите на тялото и ума, които действат според лечебните закони на природата".

При общоприетата сега практика в алопатията на опреде­лена съвкупност от симптоми обикновено се дава име на някаква болест. Според холистичния подход обаче болестта е са­мо една. Тя представлява разстройството на жизнената сила, което се изразява в различни оплаквания на различните нива според индивидуалната реактивност и конституционалните слабости на индивида и затова протича специфично при всеки. Ето защо индивидуалният подход е толкова важен за успешно­то лечение. Отново ще се позова на Хипократ, според когото "по-важно е да знаем какъв е човекът, който е болен, отколкото от каква болест е болен." Когато определяме лечебния план трябва да обръщаме внимание именно на различията между хората, на уникалния начин на живот и нужди на всеки, както и в спецификата в изявата на болестта при всеки. С други ду­ми, винаги трябва да се лекува болният човек, а не абстрактни болести. Една от слабостите на официалната медицина е, че тя лекува всички по един и същи начин независимо от претен­циите за обратното, които заявява. За разлика от алопати­ята, която се е съсредоточила върху болестта, алтернатив­ните терапии насочват вниманието си върху болния, затова и като цяло са по-успешни.

Здравето не е статично състояние, а динамично равнове­сие. За да се постигне и поддържа, се изискват нашите постоянни осъзнати усилия, а не "магически хапчета". Да си здрав, не значи само да нямаш никакви оплаквания и да живееш охолство. Здравния модел, който предлага холистичният подход, изяснява състоянието на човека на всичките му нива на съществуване - физическо, умствено-емоционално и духов­но. Ако човек е здрав и силен физически, но в действията си околните и себе си е разрушителен, това показва, че той е дълбоко в своята същност. Здравето не се измерва само с липсата на видима болест, но и чрез начина на мислене и съдържанието на живота, който водим. Последните две категории обаче не влизат в полезрението на медицината. За да е ефикасен лечебният процес, той трябва да обхваща всички измерения на съществуване на болния. Както казва Рене Дюбо: "Да разрешиш проблемите свързани с болест­та не е еднозначно с това да направиш някого здрав и щастлив Последното изисква мъдрост и проникновение, които са отвъд медикаментите и терапията."

Истинското лечение в най-дълбок план е свързано с духов­ното израстване и разкриването на творческия потенциал на индивида, използван за благото на всички. Една от задачите на лекаря, практикуващ холистична медицина, е да помогне на пациента да осъзнае и да премахне блокадите, стоящи на пътя на неговото себеосъществяване. За да може да направи това, лекуващият трябва първо сам да е положил усилия и да е постиг­нал определена степен на осъзнаване и цялостност, защото това, което човек не е изградил и не носи у себе си, не може да го предаде на другите. Лекарят се учи и израства цял живот от контакта си с хората, които идват да търсят здравна помощ от него. Ако е отворен за посланията, които получава от тях, те ще му донесат дълбоки преживявания и прозрения.

Най-сериозната болест, от която страда човечеството, е безмерният егоизъм и неспособността да обичаме, и в резул­тат на това се явяват многобройните проблеми с общуването. Любовта е най-могъщата лечебна сила, но ние обикновено я разбираме много ограничено, затова и приемаме това твърде­ние като нещо абстрактно. Тя има реални физиологични изме­рения във физическото тяло. При един опит, извършен от Дейвид Макклелънд със студенти, бил пуснат филм за майка Тереза, отдала, както знаем, своя живот в грижа за бедните. След прожекцията в кръвта на студентите е било установено повишаване на определен тип имуноглоболини, което показвало засилване на имунната защита. Макклелънд нарекъл това "ефектът на майка Тереза".

Необходимо е да отчитаме факта, че всеки процес на лече­ние има два взаимосвързани компонента - лечение на острите симптоми и дългосрочна програма за постигане на по-добро здраве чрез здравословен начин на живот. Понякога се налага да се овладее сериозно или животозастрашаващо състояние и това, разбира се, не можем да направим с фитотерапия или масажи. Активната намеса от страна на лекаря нерядко е оправдана и дори наложителна, особено при травми и кризисни състояния, но холистичният възглед предполага вяра в интелигентността на природата и преди всичко в активното подпомагане на собствените лечителни сили на организма чрез естествени терапии. Здравият разум е най-важен при избора на лечебен план във всеки отделен случай и всеки лечебен метод трябва да бъде прилаган по начин, който е най-подходящ за пациента - самостоятелно или в комбинация с други, имайки предвид тежестта на състоянието и индивидуалните особености на всеки.