Ваксината против магарешка кашлица (пертусис/коклюш) и

В Англия смъртността от коклюш рязко намаляла, когато процентът на ваксинираните спаднал от 80 на 30 през средата на 70-те. Тази ваксина е отговорна за голяма част от случаите на СВДС¹⁸ и за необратими мозъчни увреждания.

В едно предаване на телевизионния канал Ен Би Си, озагла­вено "ДТК: Ваксинационна рулетка", се цитира известният американски детски невролог д-р Гордън Миличап, директор на "Чилдрънс мемориал хоспитъл" в Чикаго, който казал на един свой пациент, че "не би дал това (ваксината - бел. авт.) дори на своето куче".

Тази ваксина, както и другите, не дават никаква гаранция, че няма да се разболееш, и придобитият чрез нея имунитет е нетраен. Податливостта към заболяване от коклюш 12 години след имунизацията е до 95%! Например при ед­на епидемия в Канзас от 1300 заболели 90% са били напълно имунизирани.

Най-често се прилага комбинирана ваксина ДТК, което още повече засилва вероятността от странични ефекти и усложнения. Дори една от фирмите-производителки на ваксината "Конот лабораториз", през 1986 г. поставя в самите опаковки следните обяснения: "...системни реакции като треска се случват доста често. Наблюдавани са диха­телни затруднения, температура до 40,5 по Целзий или по-висока, постоянен неуспокоим плач, продължаващ три часа или повече, необичайни пронизителни писъци, колапс или гърчове. Съобщава се понякога и за по-сериозни неврологични усложнения като продължителни конвулсии или енцефалопатия, в някои случаи фатална, анафилактични реакции. Наблюдаван е също и синдром на внезапна детска смърт след поставяне на инжекцията." Други странични ефекти са болка и подуване в мястото на инжекцията, прожектилно повръщане, разстройство, много силна сънливост, колапс, шок и т.н.

Според д-р Дж. Стрейн, президент на Американската акаде­мия по педиатрия, една на всеки 3000 имунизации за магарешка кашлица води до трайно увреждане на някое дете. Като се вземе под внимание фактът, че се предвижда чети­рикратна имунизация (в САЩ), то този риск на­раства до 1 към 750!

През 1981 г. в Япония въвеждат т. нар. ацелуларна (безклетъчна) вак­сина срещу коклюш, смя­тана за по-малко опасна. Но след нея също са наблюдавани смъртни случаи и усложнения. През 1987 г. 66 японски жерт­ви на ваксината получа­ват огромни обезщете­ния от държавата за уврежданията, които са получили.

Понастоящем, до­колкото ми е известно, имунизация срещу пертусис не се прави във Великобритания и Швейцария.

Тетанус. Смъртността при нелекуваните заболели е зна­чително висока - над 50%, като това отново е проблем на държавите от третия свят и тропическия пояс. Главните причи­ни са ниската здравна култура, непочистването на раните, не-възможността за адекватно лечение. В тези страни е относи­телно висок и процентът на тетанус у новородените. Бацилът, който допринася за развитието на болестта, се открива в почвата и в стомашно-чревния тракт на селскостопанските животни. Може да се намери и в червата на хора, без да предизвиква заболяване. Тъй като той е анаеробен организъм (т. е. за развитието си има нужда от среда, лишена на кислород) доброто обработване и почистване на раните е много важно за профилактиката. След преболедуване не се развива траен имунитет.

За активна имунизация и реимунизация се използва тетаничен анатоксин. Предполага се, че имунизацията с него има трайност повече от десетилетие, затова се препоръчва ре-имунизиране веднъж на 10 години. При заболяване много добър лечебен ефект дава приложението на хиперимунен човешки имуноглобулин, от който не са забелязани странични реакции. При липсата му може да се приложи конски противотетаничен серум, който обаче крие много сериозни рискове от анафилактична реакция и затова се слага след предварителна десенсибилизация.

Усложненията в резултат на ваксината, които са от 3 до 13% според някои автори, включват най-често: висока температура, рецидивиращ абсцес на мястото на инжектирането и рядко обща слабост, анафилактичен шок, загуба на съзнание, коремни и ставни болки, дегенеративни промени от страна на нервната система и демиелинизираща невропатия. Не са провеждани официално изследвания за установяване на евентуални дълготрайни отрицателни ефекти.

Публикация в "Ню Инглънд джърнъл ъф медисин" показва, че след поставяне на ваксината за тетанус настъпва спад в броя на Т-лимфоцитите под нормалните стойности, като то­ва е най-силно изразено 2 седмици след инжекцията. Дори краткотрайно намаляване на количеството на тези клетки не е желателно, тъй като показва имунен дефицит.

Сред лекарите също има скептични гласове относно за­щитните свойства на тази имунизация. По време на Втората световна война са документирани 12 случая на тетанус, като 4 от тях са били у имунизирани войници.

От 1976 г. насам в САЩ се описват годишно не повече от 100 случая, една изключително ниска заболеваемост. Най-голям е броят на заболелите от тетанус възрастни хора. Смята се, че това е в резултат на нередовно реимунизиране. Смъртните случаи са изключително редки при млади хора и деца, при въз­растни смъртността е около 30%. Преди въвеждането на ма­совата имунизация срещу тетанус годишно в САЩ е имало около 500 случая на заболяването при население, наброяващо пове­че от 160 млн. жители (за съответния период).

Тъй като дете под 2 години има много малка вероятност да развие заболяването, би било логично да не се прави имунизация преди тази възраст. Това би намалило и рисковете от стра­нични ефекти.

Според опита от хомеопатичната практика е възможна успешна профилактика при наранявания. В хомеопатичната литература има описани много случаи и на излекуван тетанус при възрастни, новородени, деца и животни.

Хемофилус инфлуенце тип Б (Hib). Това е бактериална инфекция и няма нищо общо с грипния вирус. Може да се прояви с катар на горните дихателни пътища, синузит, отит, понякога пневмония, менингит.

Hib-ваксината е въведена през 1985 г. в САЩ и бързо препо­ръчана за всички деца на 2 г., дори и на по-големи - до 5 години. Но заболяването се среща най-често под тази възраст, а вакси­ната е напълно неефикасна за бебета до 18 месеца и съвсем не­сигурна за деца на възраст между 18 и 24 месеца.

Епидемиологът Майкъл Остерхолм заявява, че Нib-ваксината увеличава риска от заболяване. Според неговите наблюдения поне 41% от имунизираните се разболяват след слагането й.

Проучване, направено в Минесота, показва, че при ваксинирани деца вероятността да се разболеят е пет пъти по-голяма! Самите лекари са предупреждавани от СDС, че заболя­ване може да се развие непосредствено след имунизирането, особено в първите 7 дена. При едно изследване било установено, че от 55 деца, които се разболели след ваксинирането, 39 са развили менингит!

Установено е, че хемофилус инфлуенце е с нисък контагиозен индекс (слабо заразно). Например от 772 деца, които са били в контакт с болно дете, само едно се разболяло! Въпреки тази абсурдна ситуация през 1988 г. в САЩ се въвежда конюгирана Нib-ваксина, която се слага задължително на децата над 18-месечна възраст в 44 щата. Тя е по-скъпа, изисква поставяне на 4 дози и също предлага много съмнителен временен имунитет.

При Нib-ваксината също са докладвани различни странични ефекти: конвулсии със или без повишена температура анафилактични реакции, обриви, отоци и един смъртен случай.

Ваксината срещу менингит също причинява много сериозни нежелани ефекти, като някои от тях са гърчове, анафилактични реакции и дори смърт. Едно контролирано проучване показва че 41% от случаите на менингит са при ваксинирани деца.