Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

През 1982 н. Норман Гешбинд и Питър Бехан публикуващ своите открития за връзката между аутизма, катаралното възпаление на лигавицата на стомашно-чревния тракт, дислексията, заекването, мигренозните главоболия, проблеми­те в развитието и леворъкостта. Нишката, която ги свързва, са ваксинациите.

Много възрастни учители с опит в САЩ заявяват, че голя­ма част от днешните ученици и студенти са със значително по-ниска познавателна способност и имат по-малък обхват на вниманието в сравнение с тези от 60-те години. В някои учили­ща до 13% от учениците трябва да се записват в специални об­разователни класове. За да удовлетворят училищните адми­нистратори, които се оплакват от непрестанно спадащите резултати на изпитите на учениците от 60-те насам и за да не излагат истината на показ, тези, които подготвят тестовете, предоставят значително по-лесни задачи, отколкото преди три десетилетия. Едно национално изследване в САЩ през 1988 г. показва, че математическите способности са силно намалели при американските юноши и те не могат да се справят със задачи, които преди години са били давани на уче­ници от по-долните класове!

Един проблем сред децата от предучилищна възраст и на­чалните класове в САЩ, който започва да става все по-тревожен поради неимоверното си разрастване от началото на 50-те години, е синдром на дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВ)²⁶. През 1902 г. английският лекар Джордж Стил описва синдрома за пръв път, макар и не под това име. В серия от лекции пред кралския лекарски колеж той говори за деца, които са агресивни, неподдаващи се на дисциплина, емоци­онално лабилни, импулсивни, жестоки, с повишена моторна активност, не могат да седят на едно място неподвижно, почти непрекъснато си мърдат краката или правят нещо с ръцете си, вниманието им се отвлича много лесно (т.е. не може да го задържат върху един обект или тема), нетърпеливи, често говорят много и непрестанно и прекъсват другите, не могат да изчакват въпросите и т.н. Според д-р Стил тези деца проявяват сериозна, хронична "липса на морален контрол" и причината за това е органична, а не е лоши родителски грижи и възпитание.

След едно десетилетие американските лекари вече разискват подобни проблеми в САЩ. Това, което е общо между почти всичките тези деца, е. че са прекарали енцефалит. От началото на века до сега има многобройни публикации, описващи децата с "постенцефалитни поведенчески проблеми", които включват нарушения във вниманието, засилена моторна активност, импулсивност, проблеми с паметта - краткотрайна и дълготрайна, асоциално поведение и др. Очевидният извод е, че причина за тези прояви са настъпилите мозъчни увреждания. Затова е бил въведен и терминът минимално мо­зъчно увреждане (ММУ).

Понятието хиперактивност е използвано за пръв път от Лофер и Денхоф (1957) за описание на синдрома СДВХ. Всъщ­ност разглеждат се две основни категории - синдром с дефи­цит на вниманието (СДВ) и синдром с дефицит на вниманието с хиперактивност (СДВХ) с няколко подтипа. При деца със СДВ има само проблеми с вниманието, но няма изразена хиперактивност или импулсивност.

Децата със СДВХ имат често проблеми и с тактилността - или не могат правилно да преработват усещанията от леко докосване, натиск и болка или пък не могат да се ориентират правилно за положението на тялото си в пространството. И така те често се блъскат в различни предмети, изпускат неща, извършват опасни действия без да осъзнават риска и пр.