Световната конспирация срещу здравето д-р Атанас Гълъбов

Английският журналист и писател Дейвид Айк дава много точно обяснение за схемата, по която се осъществява мани­пулацията на човечеството във всички области на живота, за да се налагат решения, които иначе биха били отхвърлени от хората като неприемливи. Това е техниката, която той на­рича ПРОБЛЕМ-РЕАКЦИЯ-РЕШЕНИЕ. Създава се проблем (не от обществото, а от тези, които искат да го контролират), като той трябва задължително да всява страх и безнадеждност ида насочи вината към някого/нещо. Темата се подхва­ща от медиите, които чрез целенасочени публикации или такива, търсещи евтини журналистически сензации разга­рят страстите и емоциите (предизвикват реакция) и се сти­мулира обществото отчаяно да търси разрешение. Ето ви един актуален пример от здравеопазването: идва грипна епи­демия и със страховити краски се описва какви усложнения може да има, колко хиляди жертви се очакват и пр. (това е проблемът). Хората, уплашени, започват да питат как могат да се предпазят (реакцията). И тогава идват "ангелите спасители", в случая фармацевтичните компании, и предла­гат своите ваксини (решението). Д. Айк пише: "Причината, поради която ние сме контролирани, не е, че не притежаваме силата да решаваме сами съдбата си, а защото отдаваме та­зи сила всяка минута от нашия живот. Когато се случи нещо, което не харесваме, ние търсим да обвиним някой друг. Когато възникне някакъв проблем в света, ние казваме: “какво те ще направят за това?” При което те, които всъщност са създали тайно проблема, отговарят на това искане, като предлагат (своето) решение...."

Въпреки че много се говори за превантивни мерки, на практика не се извършва почти никаква дейност в тази насока! Повечето болести са предотвратими чрез разумен начин на живот и лечими със средствата на природната медицина. Това не означава, че конвенционалната медицина няма какво ценно да предложи. Микрохирургията и новите щадящи хирургични техники са едно чудесно постижение. Неоспорим е фактът, че благодарение на усъвършенстването на техниката и многоб­ройните открития в областта на физиологията, биохимията, неврологията и пр. "героичната медицина" постигна значител­ни успехи при овладяването и лечението на тежки и спешни случаи, травми и животозастрашаващи състояния. Дори и тук обаче възможностите за лечение биха се подобрили значително, ако се въведе например широко приложението на хомеопатията. Аз лично не познавам друг терапевтичен метод, който да дава такава възможност за бързо възстановяване след прекарани операции, травми, посттравматичен стрес синдром. Той може да се окаже дори животоспасяващ в определени слу­чаи. Български колеги със значителен лекарски стаж вече са имали възможността да наблюдават големите предимства на съчетаното прилагане на алопатия и хомеопатия при опасни за живота състояния.

Бих искал все пак да обърна внимание и на факта, че много от тези кризисни ситуации са предотвратими по принцип, за­щото възникват главно в резултат на безумния и саморазрушителен начин на живот на хората - военни конфликти, атентати, злоупотреба с алкохол, наркотици и пр.!

Един съществен недостатък на съвременната официална медицина е липсата на всеобхватна концепция за същността на понятията здраве и болест. Определението на Световната здравна организация (СЗО) за здраве е: "състояние на пълно физическо, психическо и социално благополучие, а не само от­съствие на болест или недъг". Подобно формулировка обаче е неясна и непълна (вж. Глава 3.). Конвенционалното лечение обикновено се извършва не според ясни принципи и закони, а според хаотично прилагани случайни открития, които най-често имат твърде ограничен периметър на приложение. Продължават да властват остарели теории, които се толери­рат само защото са изгодни за материалистическо-механистичния модел и за силите, които го подкрепят.

Д-р Г. Станков пише в книгата си "Универсалният закон": "Състоянието на медицината в края на това хилядолетие е такова, че не й позволява да обясни по задоволителен начин възникването (патомеханизмите) на кое да е заболяване. Това заключение е болезнено, но необходимо. Достатъчно е да хвър­лим поглед в някой стандартен учебник по медицина, например в настолната за американските лекари Книга на Харисън -"Принципи на вътрешната медицина", за да се убедим в това. Няма почти никаква ефикасна лекарствена или друга терапия на хронични заболявания, които съставляват над 90% от всички заболявания в развитите страни...

В пълен противовес на експоненциално растящите разходи за здравеопазване реалните успехи в медицината са много малки и става все по-ясно, че много тенденции сочат в обратна посока. Така например увеличението на средната продължителност на живота, която е най-меродавният параметър за ефективността на медицинското обслужване, стагнира в раз­витите западни страни от няколко години. В източноевропейските страни тя дори е намаляла значително (най-вече се е увеличила детската смъртност), и то въпреки масовото нах­луване на модерни "ефективни препарати", каквито преди то­ва нямаше. Големи епидемиологични изследвания от последни­те години доказват, че инцидентността (степен на появяване) на повечето ракови форми е нараснала в САЩ и в други страни през последните 10-20 години, въпреки че средствата за ранна диагностика и профилактика непрекъснато растат."

Усилията и разходите за "борба с болестите" се увелича­ват непрекъснато, а същевременно резултатите са далеч под очакваното. Ако здравеопазването и медицината наистина се развиваха в положителна посока, както се твърди, естествено е да намалява и броят на болните. Но става точно обратното. Защо? Защото здравеопазването в световен мащаб е въведено в порочен кръг с псевдолечение и липса на адекватна профилактика. Както пише д-р Станков: "...фармацевтичната индустрия сама си създава потреблението и расте като рак... В бив­шата Източна Германия броят на хронично-имунологичните заболявания като алергия, невродермит, астма и прочие, е на­раснал след обединението, въпреки че замърсяването на околната среда, считано за важен фактор за тези болести, значително е намаляло. Това показват резултатите от едно голямо епидемиологично изследване, публикувани наскоро. То не дава никакво обяснение на причините. Междувременно през послед­ните десет години консумацията на лекарства в източногерманските провинции е нараснала неколкократно. Трябва да се подчертае, че преди обединението в ГДР имаше много малък брой лекарства на разположение..."

Вероятно вече сами сте се убедили, че огромната част от медикаментите не лекуват, а дори напротив - често предиз­викват допълнителни усложнения и заболявания (вж. Глава 8. "Ятрогенни заболявания и медицински грешки"). Антибиоти­ците досега са спасили не един човешки живот, но видяхме до какви нежелани ефекти доведе безотговорната им и много чес­то неоправдана употреба. Бактериите станаха резистентни на повечето от тях, а гъбичките заболявания придобиха невиждана масовост. Самите антибиотици понякога разболяват с продължителни последствия и дори могат да служат като хранителна среда на някои микроби.

Лекарите непрекъснато са атакувани от различни фирми, производителки на алопатични лекарства и ваксини, които предлагат поредния си продукт, превъзнасяйки "добрите" му качества, а в същото време ловко отбягвайки въпроса за задъл­бочени проучвания върху краткотрайните или още по-важно -дълготрайните му странични ефекти. Независимо от многоб­ройните им нежелани въздействия и липсата на траен лечебен резултат медикаментите се представят като неизбежно зло -фармацевтичната индустрия иска да ни накара да повярваме, че без масовото им приложение светът не би оцелял.

Тривиални проблеми се превръщат в сериозни болести чрез създаване на нови диагнози и, разбира се, започват да се "лекуват" с алопатични средства. Дори естествени периоди от живота на човека като например бременността при жената са превърнати в болестно състояние, а актът на раждане - в травмиращо преживяване. На Запад често се извършват ненужни оперативни интервенции и се дават, без да се налага в действителност, силни болкоуспокоителни. В последните 10-15 години масовост доби вредната практика да се прави, в много случаи, без да има реални основания за това, хистректомия (отстраняване на матката), на жени все още в детеродна възраст, които вече имат деца. Като причина се изтъква нали­чието например на малко миомно възелче. Жените са убеждавани, че е разумно да се подложат на тази операция, "за да нямат проблеми в бъдеще". При някои това обаче означава ця­лостно влошаване на здравето и поява на болестни симптоми.

Д-р Робърт Менделсон пише⁵: "Аз съм убеден, че те­рапиите на модерната меди­цина за различни заболявания рядко са ефикасни и че те всъщност често са по-опасни, отколкото болестите, за ко­ито са предназначени. Убеден съм, че рисковете се увелича­ват от широко разпростране­ното приложение на опасни процедури за състояния, които не са болестни... Убеден съм, че модерната медицина отиде твърде далеч, използвайки във всекидневната си практика крайни терапии, подходящи само за критични ситуации... Всяка минута на всеки ден мо­дерната медицина отива твърде далеч, защото тя се гордее именно с това, че дос­тига до такива крайности. Една неотдавнашна статия, "Кливлъндската чудесна медицинска фабрика", възхвалява Кливлъндската клиника за "достиженията" й през изминалата година: 2980 отворени операции на сърце, 1,3 млн. лабораторни теста, 73 320 електрокардиограми, 7770 скенера на цяло тяло, 210 378 рент­генови и други изследвания, 24 368 хирургични интервенции... когато отидете на лекар, на вас не се гледа като на човек, който има нужда от здравна помощ, а като на потенциален пазар за продуктите на медицинската фабрика..."

Обучението в медицинските институти е насочено изключително към утвърждаване на концепцията за прилагане на алопатични средства, което далеч невинаги е оправдано. Разбира се, студентът по медицина получава полезно и в извес­тен смисъл необходимо медицинско образование, но не мога да не отбележа факта, че все пак то е едностранчиво и съвсем недостатъчно, за да може да се лекува истински. На "нестандартните" терапии се гледа с пренебрежение и дори се насажда отрицателно отношение към тях независимо от ефи­касността им. Нерядко "доброжелатели" подлагат пред сту­дентите медици на критика, най-често съвсем неоснователна, изпитани и доказали се в практиката лечебни методи, като например фитотерапия, акупунктура, хомеопатия, зонотерапия и др. Какъв е резултата? Ще ви покажа с един пример. Преди няколко години бях на курс по обща медицина, на който присъстваха около 35-40 колеги, повечето от тях на възраст между 27 и 37 години. Всички те без изключения бяха недоволни от сегашното състояние на медицината, от резултатите, постигани с това, което тя им предлага, и като че ли искаха да намерят нещо различно и по-добро. Доста ентусиазирано им за­несох няколко книги и материали с клинични случаи на излеку­вани с хомеопатия болни хора. Надявах се все пак на голям интерес, след като вече бях чул оплакванията им. Но каква, мислите, беше реакцията? Отчайващо апатична и вяла. "О, това не е за мене", "Като е толкова ефикасно, защо не се препо­дава в Медицинска академия?" и т.н. Опитах се да им обясня, но се оказа, че натрупаният слой от предразсъдъци е много плътен, и разбрах, че усилията ми са напразни.