Глава 17. Генно инженерство и генно изменени храни

Напредъкът в изучаването и манипулирането на генетич­ния код както на човека, така и на различни животински и рас­тителни видове и микроорганизми всъщност се явява една от големите заплахи за бъдещето на живота на нашата планета. При ГИ целенасочено се променя информацията, която носи ДНК на определен вид и се преминава междувидовата граница при прехвърлянето на гени. Това няма нищо общо с традицион­ните, прилагани от хилядолетия практики на кръстосване и създаване на нови сортове, които стават в рамките на един вид и между близки растителни или животински форми. В природата не съществува нормален механизъм, чрез който може да се прехвърлят например гени от скумрия на домат или от насекомо на картоф! Затова генно изменените храни са съвсем различни от тези, които сме свикнали да ядем от древността до наши дни. Самата техника на внедряването на генетичния материал не е напълно контролируема, а ефектът върху орга­низма гостоприемник в далечен план е неизвестен и за него ня­ма проучвания. Проф. Мае Уан-Хо от факултета по биология към Открития университет във Великобритания заявява: "Генното инженерство преминава отвъд конвенционалното развъждане и получаване на нови видове, като използва изкуствено създадени паразитни генни елементи, включително и вируси, като вектори, които носят и вкарват противоестествено гени в клетката." Всъщност в ГИ има много повече неяс­ни въпроси и потенциални опасности, отколкото дори и само теоретично доказани ползи.

Нека проследим накратко как се развива този клон от науката.

През 60-те години биолозите откриват начини, чрез които да локализират и идентифицират отделните хромозоми и гени и да определят последователността на последните при подреждането им в ДНК. През 1973 г. в Йейлския университет в САЩ се провежда първият международен семинар по генно картиране. До 1986 г. вече са установени местата на 1500 гени в човешките хромозоми, а една година по-късно е обявено определянето на първата човешка генна карта. През 1987 г. Министерството на енергетиката на САЩ предлага да се започне амбициозен, спон­сориран от правителството проект за определяне на последова­телността на всички 3 млрд. С, А, Т и С бази, които съставля­ват човешкия геном. Понастоящем стотици милиони долари се изразходват за проучване на ДНК на различни растителни и жи­вотински видове, и микроорганизми. Техниките, чрез които се манипулират гените, се усъвършенстват непрекъснато. С тях­на помощ вече сме свидетели на първите хибридни същества (химери) с генетичен материал от човешки и животински ви­дове, като беше осъществено и клониране на бозайник. Само в САЩ има вече поне 1300 биотехнологични компании с почти 13 млрд. USD годишен приход и повече от 100 000 служители.

През 1983 г. Ралф Бринстър от Университета в Пенсилвания включва гените на човешкия растежен хормон в гените на миши ембриони. В резултат новото поколение мишки нарастват два пъти по-бързо и стават почти два пъти по-големи от нормалните. "Супермишките" вече трайно предават този чо­вешки ген в своите поколения, които се развиват по същия начин.

През 1984 г. учени в Англия съединяват в ембрионални клетки генетичен материал едновременно от овца и от коза - животински видове, които нямат генетично родство помежду си, вследствие на което на бял свят се появява ново същество.

През 1986 г. внедряват в генома на определен вид тютюн гените, които предизвикват излъчването на светлина от све­тулките. Резултатът е растение с фосфоресциращи листа.

През 1993 г. американският учен Джери Хол клонира за пър­ви път човешки ембрион, но това предизвиква огромно възму­щение и опитите са прекратени (поне официално).

На 22 февруари 1997 г. беше съобщено за клонирането на първото млекопитаещо - една овца, наречена Доли. Това също разбуни духовете и предизвика много полемики за етичността на подобни експерименти.

Скоро след Доли се появи и втора клонирана: овца - Поли. Засега техниката по клониране на животни все още не дава на­пълно задоволителни резултати, защото се проявяват уродства в голям процент от случаите, но експериментите продължават. ГИ теоретично дава възможност за неограничено масо­во "производство по поръчка" на идентични копия от едно и също животно, неразличимо от оригинала.

Също през 1997 г. японски учени успяха да имплантират до­ри цяла човешка хромозома в генома на мишка и поколението й вече произвежда определени човешки антитела.

Морският свят също не е пощаден. Учени от университета "Джон Хопкинс" вече успешно са присадили гени, отговарящи за устойчивостта срещу студа от камбала (вид риба) на костур и пъстърва, за да могат последните да бъдат отглеждани и в значително по-студени води.

Много от усилията на ГИ са насочени към създаване на ус­тойчиви на транспортиране и дълготрайно престояване по рафтовете на магазините плодове и зеленчуци, които да узря­ват по-бавно и да изглеждат лъскави и свежи. Това обаче не до­бавя нищо към хранителната им стойност, а точно обратното. В минната индустрия се правят опити с разработването на бактерии, които могат да заменят усилията на хората и машините при добиването на различни метали от руда. Например през 80-те години една компания съобщава за успешно сътворена бактерия, която в руди с ниско съдържание на мед произвежда ензим, чрез който "изяжда" солите в рудата, оставяй­ки почти чист метал. Британска фирма пък е създала бакте­риален щам, който произвежда пластмаса, и то с различни сте­пени на еластичност. Други компании правят опити с внедря­ването на гени в ДНК на различни дървесни видове, за да рас­тат по-бързо, да са издръжливи на болести, студ и суша, и да се увеличи количеството на целулоза в тях. Някои разчитат на биотехнологиите в недалечно бъдеще да бъдат ключов мо­мент в пречистването на огромното количество токсични от­падъци от индустрията, които само за САЩ са повече от 200 млн. т годишно и тяхното обезвреждане изисква според изчис­ления около 1,3 трилиона USD.

В селското стопанство се цели създаването на "суперживотни", от които да се добиват по-големи количества вълна, мляко и месо. Работи се усилено и върху създаването чрез ГИ на животни, които да служат като биохимически и органни фаб­рики за производство на определени субстанции и медикамен­ти, както и за органи за присаждане на хора.

Има може би вече стотици ваксини и медикаменти, получе­ни с помощта на ГИ като например ваксина за хепатит В, чо­вешки инсулин, еритропоетин и др.

През декември 2000 г. британският парламент гласува за­кон, с който регламентира опитите за клониране с терапев­тична цел. А на 26.01.2001 г. италианският лекар Северино Антинори, ръководещ международен изследователски екип, обя­ви, че до година и половина ще се появи първото клонирано бебе, като имало вече и двойки, готови да участват в експеримента. Тези събития предизвикват разбираемо вълнение и повдигат въпроси от морален, правен и хуманен характер.

Докъде може да стигне тази лудост и насилие над природа­та, продиктувани главно от стремеж за печалба и контрол, както и от псевдонаучна амбиция?