Свидетелства към църквата – том 9

Славата на Евангелието

За да не загуби човек благословените резултати на благотворителността, нашият Изкупител състави плана за спечелването му като Свой съработник. Бог можеше да постигне целта Си за спасението на грешниците без помощта на човека, но Той знаеше, че човекът не може да бъде щастлив без да вземе участие във великото дело. Чрез една верига от обстоятелства, които да призовават за неговото милосърдие, Той дарява човека с най- добрите средства за култивиране на благотворителност и го държи обичайно даващ, за да помага на бедните и за напредъка на делото Му. Чрез своите нужди един разрушен свят привлича нашите таланти от средства или влияние, за да представи на мъже и жени истината, от която имат силна нужда. И когато ние слушаме тези викове, чрез труд и дела на благотворителност се уподобяваме на образа на Този, Който заради нас стана беден. Като даряваме, ние благославяме другите и по този начин събираме истински богатства.

Славата на Евангелието е тази, която е основана върху принципа на възвръщане божествения образ на падналата раса чрез постоянно изявяване на благотворителност. Това дело започна в небесните дворове. Там Бог даде на човешките същества едно безпогрешно доказателства за любовта, с която Той се отнасяше към тях. Той "толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"(Йоан 3:16). Дарът на Христос открива сърцето на Отца. Той свидетелства, че предприемайки нашето изкупление, Той не ще пощади нищо, колкото и скъпо да е, което е необходимо за изпълнението на делото Му.

Духът на щедростта е духът на Небето. Себепожертвувателната любов на Христос се открива на кръста. За да бъде спасен човекът, Той даде всичко, което имаше, а накрая даде Себе Си. Кръстът на Христос апелира към благотворителността на всеки последовател на благословения Спасител. Описаният принцип е да даваме, да даваме. Това, което се върши с действителна благотворителност и добри дела е истинският плод на християнския живот. Принципът на светските хора е да взимат, да взимат и по този начин те очакват да си осигурят щастие; но, изпълнен във всичките му направления, плодът на този принцип е мизерия и смърт.

Светлината на Евангелието, сияеща от кръста на Христос, упреква себелюбието и насърчава щедростта и благотворителността. Не трябва да се оплакваме от факта, че призивите да даваме се увеличават. В своето провидение Бог призовава народа Си, вън от своята ограничено сфера на действие да навлезе в по- големи начинания. Неограничени усилия се изискват в това време, когато моралната тъмнина покрива света. Много от Божиите чада се намират в опасност да бъдат примамени от светското и алчността. Те трябва да разберат, че Неговата милост умножава искането към средствата им. Пред тях трябва да бъдат поставени цели, изискващи благотворителност в действие, иначе не биха могли да подражават на характера на Великия Образец.

Благословения на стопанството

При поръчението Си към Своите ученици "да отидат по целия свят и да проповядват Евангелието на всяка твар", Христос посочи на хората делото на разширяване познанието за Неговата благодат. Но докато някои отиват да проповядват, Той зове към други да отговорят на исканията Му за приношения, с които да се поддържа делото Му на Земята. Той е поставил средства в ръцете на хората, за да могат божествените Му дарове да текат чрез човешко посредничество в извършване на делото, определено ни за спасяването на нашите ближни. Това е един от Божиите начини за възвисяване на човека. Това е точно работата, от която той се нуждае, защото това ще възбуди дълбоката симпатия в сърцето му и ще призове към действие най- висшите способности на ума.

Всяко добро нещо на Земята е поставено тук от щедрата Божия ръка като израз на Неговата любов към човека. Бедните са Негови, религиозното дело също е Негово. Златото и среброто са на Господа и Той може да ги изсипе от небето като дъжд, ако желае. Но вместо това Той прави човека Свой управител, поверявайки му средства, не за да ги трупа, а за да ги използва за подкрепа на други. Така Той прави човека посредник, чрез който да разпределя Своите благословения на Земята. Бог планира системата на благотворителността, за да може човекът да стане като своя Създател, щедър и несебелюбив по характер, и накрая да стане съучастник с Христос на вечната, славна награда.

Събиране около кръста

Любовта, изявена на Голгота, трябва да бъде възстановена, усилена и разпръсната между нашите църкви. Няма ли да направим всичко, което можем, за да дадем сила на принципите, които Христос донесе на този свят? Няма ли да се стараем да основем и да дадем сила на благотворителните начинания, които се изискват незабавно? Като стоите пред кръста и виждате Княза на небето да умира за вас, можете ли да запечатате сърцето си, казвайки: "Не, аз нямам нищо за даване"?

Вярващите чада на Христос трябва да продължават любовта Му. Тази любов трябва да ги привлича заедно около кръста. Тя трябва да ги лиши от всяко себелюбие и да ги привърже към Бога и един към друг.

Съберете се около Голготския кръст в себепожертвувателност и себеотрицание. Бог ще ви благослови, когато вършите най- доброто, на което сте способни. Като се приближавате до престола на благодатта, като се намирате привързани към този престол със златната верига, спусната от небето на земята, за да изтръгва хората от ямата на греха, сърцето ви ще се изпълни с любов към вашите братя и сестри, които са без Христос и без надежда в света.

Духът на независимостта*

Преди да напусна Австралия и откакто съм дошла в тази страна, бях наставлявана, че в Америка има да се извърши едно велико дело. Онези, които бяха в делото в началото, ни напускат. Много от тежките товари, носени по- рано от мъже с дълга опитност, сега падат върху по- млади мъже.

Това пренасяне на отговорности върху работници, чиято опитност е повече или по- малко ограничена, е придружено от някои опасности, от които трябва да се пазим. Светът е пълен с борба за превъзходство. Духът на крамоли между близки работници, духът на дезорганизация е в самия въздух, който дишаме. Някои разглеждат всички усилия за въвеждане на ред като опасни - като ограничение на личната свобода и оттук следва, че трябва да се страхуваме като от папизма. Тези измамени души считат за добродетел това да се хвалят със свободата си да мислят и да действат независимо. Те заявяват, че не ще приемат ничие човешко мнение, че не са отговорни пред никой човек. Беше ми обяснено, че това е специално усилие на Сатана да кара хората да чувстват, че Бог е доволен, когато те избират своя собствен път независимо от съвета на братята си.

Тук лежи една сериозна опасност за просперитета на нашето дело. Ние трябва да се държим сдържано, разумно, в хармония с преценките на богобоязливи съветници, защото само на този път лежат нашата безопасност и сила. Иначе Бог не може да работи с нас, чрез нас и за нас.

О, колко ще се радва Сатана, ако постигне успех в усилията си да се вмъкне между този народ и да разстрои делото в един момент, когато е необходима съвършена организация, която ще бъде най- голямата сила да пази от незаконни въстания и да опровергава права, непотвърдени от Божието Слово! Ние искаме да задържим линиите прави, за да не бъдат разрушени системата на организация и редът, които са били изградени с мъдър, внимателен труд. Не трябва да се дава свобода на анархични елементи, които желаят да контролират делото в това време.

Някои са одобрили мисълта, че като приближаваме края на времето, всяко Божие чадо ще действа независимо от каквато и да е религиозна организация. Но Господ ми обясни, че в това дело няма нищо, в което всеки човек да може да е независим. Всички звезди на небето са под закон, всяка една влияейки на другата да върши Божията воля, отдавайки общото си послушание на закона, който контролира действията им. И за да може да напредва здраво и солидно делото на Господа, Неговите чада трябва да са свързани помежду си.

Конвулсивните, променливи действия на някои, които твърдят, че са християни, са добре илюстрирани чрез работата на силни, но нетренирани коне. Когато един тегли напред, друг тегли назад и при гласа на господаря си единият се спуска напред, а другият остава неподвижен. Ако хората не се движат единодушно във великото и голямо дело за това време, ще има объркване. Не е добър знак, когато хората отказват да се обединят със своите братя и предпочитат да действат сами. Нека работниците се доверяват на братя, които са свободни да посочват всяко отдалечаване от правилните принципи. Ако хората носят хомота на Христос, те не могат да дърпат настрани, те ще теглят с Него.

Някои работници теглят с всичката сила, дадена им от Бога, но все още не са научили, че не трябва да дърпат сами. Вместо да се изолират, нека се обединят в хармония със своите съработници. Ако не направят това, активността им ще работи в погрешно време и по погрешен начин. Често те ще работят срещу онова, което Бог би извършил и по този начин работата им е по- лоша от пропиляна.