ЧАСТ 6   МЕЖДУ ЦВЕТНОКОЖИТЕ ХОРА

Прогласяване на истината на места, където има расов антагонизъм

Аз съм загрижена, много загрижена за делото между цветнокожите. Евангелието трябва да бъде представено пред потъпканата негърска раса. Но трябва да се показва голяма предпазливост в усилията да бъде издигнат този народ. На много места между белите хора съществува едно силно предубеждение относно негърската раса. Ние можем да желаем да игнорираме този предразсъдък, но не можем да постигнем това. Ако трябваше да действаме, сякаш това предубеждение не съществува, не бихме могли да дадем истината пред белите хора. Трябва да посрещнем ситуацията такава, каквато е и да се справим с нея мъдро и разумно.

От много години нося един тежък товар относно негърската раса. Сърцето ме болеше, когато виждах чувството срещу тази раса да става все по- силно и по- силно и когато виждах, че много адвентисти от Седмия ден очевидно не са способни да разберат нуждата бързо да се свърши една усърдна работа. Години минават във вечността, а очевидно е направено съвсем малко в помощ на онези, които до неотдавна бяха раса от роби.

Една от трудностите, очакващи делото е, че много бели хора, живеещи там, където цветнокожите са много, не желаят да бъдат положени специални усилия, за да бъдат те подпомогнати. Когато виждат, че за тях се основават училища, когато виждат, че започват да се учат как да се издържат сами, да изучават занаяти, да се снабдяват с удобни домове на мястото на старите колиби, те виждат, че е възможно да бъде попречено на собствените им планове - че няма да имат повече възможност да наемат негрите срещу оскъдно подаяние; и тяхната вражда е събудена. Те чувстват, че са онеправдани и оскърбени. Някои действат така, като че ли робството никога не е било премахвано. Този дух расте все по- силно, колкото Божият дух се отдръпва от света и на много места сега е невъзможно да се върши работа, която би могла да бъде свършена за цветнокожите през минали години.

Много можеше да се извърши за народа на Америка, ако се полагаха адекватни усилия в полза на освободените роби от управляващите и от християнските църкви веднага след отмяната на робството. Свободно трябваше да се използват пари за грижи за тях и за образованието им по времето, когато имаха толкова голяма нужда от помощ. Но правителството, след малко усилие, остави негрите да се борят неподпомагани с товара на трудностите си. Някои от силните християнски църкви започнаха едно добро дело, но за съжаление не можаха да достигнат повече от един сравнително малък брой; а и църквата на Адвентистите от Седмия ден не успя да извърши своята част. За подпомагането на цветнокожите хора се положиха някои старателни усилия от частни лица и от дружества и беше извършено едно благородно дело. Но всъщност малцина имаха участие в това дело, което трябваше да получи съчувствието и помощта на всички!

От някои адвентисти от Седмия ден бяха положени благородни усилия да свършат работата, която имаше нужда да се свърши за цветнокожите. Ако тези, които бяха ангажирани в това дело, бяха получили съдействието на всички свои служещи братя, резултатът от тяхната работа сега би бил съвсем различен. Но голямото мнозинство на нашите проповедници не съдействаше, както трябваше да направи, на малцината, които се бореха да продължават силно нуждаещото се дело в едно трудна поле.

С напредването на времето се усилва и съпротивата, обстоятелствата ни предупреждават, че сдържаността е по- добрата част на доблестта. Ако бяха направени неразумни стъпки в работата за цветнокожите, това не е, защото не бяха дадени предупреждения. От Австралия, през широките води на Тихия океан, се изпращаха съвети, че всяко движение трябва да е предпазливо, така че работниците да не водят политически разговори и че смесването на бели и черни в социално равенство трябва да се насърчава с всички средства.

На едно заседание на съвета, проведено през 1895г. в Армадейл, предградие на Мелбърн, Виктория, аз говорих за тези неща в отговор на запитванията на мои братя и наблегнах на нуждата от предпазливост. Казах, че идват опасни времена и че мненията, които тогава можеха да бъдат изразявани относно това, каква мисионска работа трябва да се извърши относно цветнокожите, в бъдеще не ще могат да се изказват без опасност за живота. Аз казах ясно, че работата, вършена за цветнокожите, ще трябва да се върши по- нататък в различни направления от онези, които бяха последователи в някои части на страната в предишни години.

Нека се говори колкото е възможно по- малко по отношение на цветнокожите и нека те работят главно за онези от своята раса.

Относно богослужението в една и съща сграда на бели и цветнокожи, това не може да бъде следвано като общ съвет с полза за всяка страна - особено на Юг. Най- добре ще бъде да осигурят на цветнокожите, които приемат истината, място за богослужение от самите тях, където те ще могат да изпълняват сами службите си. Това е особено необходимо на Юг, така че работата за белите да може да продължава без сериозни пречки.

Нека на цветнокожите вярващи бъдат осигурени чисти, подредени с вкус домове за богослужения. Нека им се покаже, че това не се прави, за да бъдат изключени от богослужения с белите, защото са черни, а за да може да напредва истината. Нека разберат, че този план трябва да се следва, докато Господ ни покаже по- добър път.

Цветнокожите църковни членове със способности и опитности трябва да бъдат окуражавани да водят службите на своя народ; и техните гласове трябва да бъдат чути в събранията на делегатите.

Между цветнокожите вярващи има мнозина, които могат да работят в полза на своя народ - работници, на които Господ е дал светлина и знание и които притежават способности не с посредствен характер. Те трябва да работят старателно и по всеки ефективен начин. Трябва да използват нашата литература и да водят палаткови събрания, както и събрания в зали. И понякога (където е позволено) бели проповедници могат да им помагат. Трябва да се положат особени усилия, за да се увеличи силата на цветнокожите работници. Цветнокожите хора трябва да бъдат напълно образовани и обучени да изнасят библейски четения и да водят палаткови събрания между своите братя. Има мнозина способни, които трябва да се подготвят за това дело.

Ние трябва да сме дълбоко заинтересовани от основаването на училища за цветнокожите хора. И не трябва да пропускаме възможността да представяме настоящата истина пред преподавателите и студентите в големите колежи за цветнокожи, основани от светски хора.

Трябва да се основават училища и санаториуми за цветнокожи и в тях младежите трябва да се образоват и обучават за служба от най- добрите учители, които могат да бъдат назначени.

Цветнокожите мисионери трябва да положат всички възможни усилия да помогнат на своя народ да разбере истината за това време. С напредването на времето и увеличаването на расовите предразсъдъци, на много места ще стане почти невъзможно за белите работници да се трудят за цветнокожите хора. Понякога белите хора, които не симпатизират на делото ни, ще се обединяват с цветнокожи, за да му се противопоставят, твърдейки, че нашето учение е усилие да се разрушат църквите и да се причиняват проблеми по Съботния въпрос. Бели и цветнокожи проповедници ще правят фалшиви изявления, събуждайки в умовете на хората такова чувство на противопоставяне, че те ще са готови да унищожават и убиват.

Силите на ада работят с цялото си изкуство, за да предотвратят известяването на последната благодатна вест между цветнокожите хора. Сатана работи, за да направи колкото може по- трудно за проповедниците и учителите на Евангелието да премахнат предразсъдъка, съществуващ между белите и цветнокожите хора.

Нека следваме пътя на мъдростта. Да не правим нищо, което ще събуди съпротива без нужда - нищо, което ще попречи на прогласяването на евангелската вест. Там, където обичаят го изисква или може да се спечели по- голяма сила, нека белите и цветнокожите вярващи се събират на отделни места за богослужение. Нека култивираме кротостта на Христос. Той беше Величието на небето, Единородният Син на Бога. Все пак: "Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот"(Йоан3:16).

Ако Бог благоволи да предаде Сина Си на болезнена, позорна смърт, за да запази един загиващ свят, не трябва ли мисионерите на Господа да са готови да положат всички усилия, които са във възможностите им, за да спечелят и помогнат на онези, които са на дъното на греха и да проблесне светлината над онези, които с в тъмнината, за да разберат какво е истина? Христос облече божественото Си естество с човешко, за да може да докосне и издигне падналите човешки същества. Не ще ли желаят Неговите последователи заради Него да се подчинят на много неща, които са несправедливи и оскърбителни, за да помогнат на онези, които се нуждаят от помощ? Нека работата се върши по един начин, който не ще събуди предразсъдъци, с които ще бъдат затворени врати, отворени сега за влизането на Истината.

Талантливите мъже между цветнокожите вярващи трябва да бъдат Божии съработници заради своите хора. Но все пак понякога ще им се отдава възможност да носят свидетелството в палаткови събрания и на големи заседания, където ще докоснат много, много души. Тези възможности ще се явяват, когато се обработва Южното поле и се дава Високият вик. Когато се излее Святият Дух, ще настъпи триумф на човечеството над предубеждението в старанието за спасяване на душите на човешките същества. Бог ще контролира умовете. Човешките сърца ще обичат, както обичаше Христос. И на цветнокожите ще се гледа по много по- различен начин от този, по който се отнасят към тях сега. Да се обича, както обича Христос, това издига ума до една чиста, небесна, несебелюбива атмосфера.

Този, който е тясно свързан с Христос, е издигнат над предразсъдъка за цвят на кожата или кастата. Неговата вяра се държи на вечни реалности. Божественият Автор на истината трябва да се въздига. Сърцата ни трябва да се изпълват с вярата, която работи чрез любов и пречиства душата. Делото на добрия самарянин е примерът, който трябва да следваме.

Ние не трябва да повдигаме въпроса за цветнокожите и чрез това да събудим предразсъдъци и да доведем до криза. Светлината на Третата ангелска вест трябва да бъде дадена на онези, които се нуждаят от нея. Трябва да работим тихо, внимателно, вярно, уповавайки на нашия по- голям Брат. Не трябва да бързаме да определяме точния курс, който да се следва в бъдеще относно отношението, което да се поддържа между белите и цветнокожите хора. Истината за това време трябва да се известява пред хилядите хора от Южните щати. Колкото е възможно по- бързо пътят трябва да се почисти от всяко препятствие. Нека евангелската вест бъде дадена на хората. Нека се работи и за цветнокожите, и за белите по различни, ясни начини и нека Господ поеме грижата за останалото. Истината трябва да дойде пред белите мъже и жени от Южните щати. Тогава в техните семейства ще се извърши една работа, която ще доведе до спасението на много души.

"С цялата мъдрост и благоразумие"

Докато хората се трудят да разрешат въпроса за цветнокожите, времето тече и души слизат в гроба непредупредени и неспасени. Нека това положение на нещата не продължава повече. Нека мъже и жени отидат да работят и нека работят така, както Божият Дух ще внуши на умовете им. В това дело ние се нуждаем от таланта на цветнокожите вярващи, от всяка йота от него. Нека цветнокожите работници се трудят за своя народ, подпомагани от белите, когато случаят го изисква. Те често ще се нуждаят от съвет. Нека цветнокожите вярващи имат свое място за богослужение, както и белите вярващи. Нека всяка група бъде ревностна да върши истинска мисионска работа за своите хора и за цветнокожите, когато и където може.

Когато истината е представена на едно място и белите хора, които ще я чуят и повярват я приемат, понякога ще се представят възможности да бъдат направени усилия по един спокоен, недосаден начин от белите работници за цветнокожите. Такива възможности не трябва да се пропускат.

Но не трябва без нужда да събуждаме предразсъдък, който ще затвори пътя пред прогласяването на Третата ангелска вест на белите. Те се нуждаят от тази вест; защото пред нас е едно време на такава скръб, каквато не е съществувала преди, откакто съществуват хора.

Голямо внимание трябва да се упражнява, за да не се говори или върши нещо, което би възпламенило чувствата на цветнокожите срещу белите. Нека да не увеличаваме трудностите, които вече съществуват. Колкото и мъдро да се трудят работниците, те ще срещнат съпротива, без да създават вълнение по въпроса за цветнокожите. Нека разчистим пътя на Царя. Нека Бог има възможност да работи. Нека хората се махнат от пътя Му. Той ще планира и ръководи по- добре, отколкото могат да направят това човешки същества. Нека помним, че нашата първа и най- голяма задача е да проповядваме Божието словоо, да даваме предупрежденията от Библията.

Господ призовава всички да поемат работата със смирен ум. Не всички проповедници са осветени чрез истината. Господ зове всички да изоставят борбите си. Нека хората се пазят, да не вършат онова, което ще ни отнеме последната надежда да навлезем в трудни полета, където има расови предразсъдъци и антагонизъм.

Като средство да се победи предразсъдъка и да се намери достъп до умовете, трябва да се върши медицинска мисионска работа, и то не само на едно или две места, а навсякъде, където истината все още не е известявана. Ние трябва да работим като евангелски медици- мисионери, да лекуваме болните от греха души, като им даваме вестта за спасението. Тази работа ще събори предразсъдъка така, както нищо друго не би могло.

Съботата

Въпросът за съботата е такъв, че ще изисква голямо внимание и мъдрост при представянето му. Ще има нужда от много благодат и сила от Бога, за да се разруши идолът, който е бил издигнат във формата на фалшива събота. Издигнете знамето, издигнете го по- високо и все по- високо. Посочете на хората 20 глава на Изход, в която е записан Божият закон. Първите четири от Десетте заповеди описват нашия дълг към Създателя ни. Този, който не е верен на своя Бог, не може да бъде верен на ближния си. Този, който обича Бога до висша степен, ще обича ближния, както себе си. Гордостта се издига в суета, подтиквайки човека да направи бог от себе си. Евангелието на Христос освещава душата, изключвайки самолюбието.

"Помни съботния ден, за да го освещаваш"(Изх.20:8). Съботата бе установена в Едем, след като Бог създаде света. "Така се свършиха небето и земята и цялото тяхно войнство. И на седмия ден, когато свърши Бог делата, които беше създал, на седмия ден си почина от всичките дела, които беше създал. И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, то всичко, което Бог беше създал и сътворил"(Бит.2:1-3).

"Господ говори още на Мойсея, казвайки: "Говори тъй също на израилтяните, казвайки: Съботите Ми непременно да пазите; защото това е знак между Мене и вас във всичките поколения, за да знаете, че Аз съм Господ, Който ви освещавам. Прочее, да пазите съботата, защото ви е свята: който я оскверни непременно да се умъртви; защото всеки, който работи в нея, тоя човек да се изтреби изсред людете си. Шест дни да се работи, а седмият ден е събота за свята почивка, свята Господу; всеки, който работи в съботния ден, непременно да се умъртви. Прочее, израилтяните да пазят съботата, като я празнуват във всичките си поколения по вечен завет"(Изх.31:12-16).

19 октомври 1908г.

Въпросът за цветнокожите

Имам да кажа някои неща относно цветнокожите хора от Южните щати на Америка и отношението, което трябва да поддържаме спрямо тях. Те толкова дълго време са били под проклятието на робството, че е труден проблем да се реши как трябва да се третират сега.

Когато Божиите работници оставят Неговия Дух да работи над умовете им, ще се извърши много за спасението на души. Господ е наш помощник. Той ще ни води във всичко, ако уповаваме на Него. Едно е сигурно: ние трябва да имаме вяра в Бога - вяра, че Той ще подреди нещата по такъв начин, който ще ни направи способни да работим успешно. Никой никога не е вярвал в Бога напразно. Той никога не ще разочарова онези, които Му се доверяват.

Трябва да избягваме да влизаме в спор по проблема за цветнокожите. Ако този въпрос се повдига много често, ще възникнат трудности, които ще погълнат много ценно време, за да бъдат уредени. Ние не можем да определим една конкретна линия на поведение, която да бъде следвана относно този проблем. На различни места и при различни обстоятелства към този въпрос трябва да се подхожда различно. На Юг, където расовият предразсъдък е толкова силен, ние не бихме могли да направим нищо за представянето на истината, ако се отнасяхме към въпроса за цветнокожите така, както можем да се отнасяме към него в някои места на Север. Белите работници на Юг ще трябва да действат по начин, който ще им даде възможност да спечелят достъп до белите хора.

Планът на Сатана е да се призовават умовете към изучаването на въпроса за цветнокожите. Ако се слушат тези внушения, ще има различие в мненията и голяма бъркотия. Никой не е способен да определи ясно правилното положение на цветнокожите хора. Могат да се предлагат теории, но аз ви уверявам, че не трябва да следваме човешки мнения. Въпросът за цветнокожите трябва да бъде оставен настрани колкото се може по- бързо.

Градовете на Юг трябва да бъдат обработени и за това дело трябва да се осигури най- добрият талант, при това незабавно. Нека белите работници работят за белите хора, известявайки вестта на настоящата истина в нейната простота. Те ще намерят входове, чрез които ще могат да достигнат до по- висшата класа. Трябва да се използва всяка възможност да бъде докосната тази класа.

Нека цветнокожите работници правят каквото могат, да стоят рамо до рамо, работейки усърдно за своя народ. Благодаря на Бога, че между цветнокожите вярващи има мъже с талант, които могат да работят ефикасно за своите хора, представяйки истината по ясен начин. Има много цветнокожи хора със скъпоценни таланти, които ще се обърнат към истината, ако цветнокожите ни проповедници са мъдри в намирането на начини за обучение на учители за училищата и на други работници за полето.

Цветнокожите не трябва да настояват да бъдат поставяни наравно с белите. Отношенията между двете раси са били винаги труден за разрешаване въпрос и аз се страхувам, че той ще си остане завинаги един много смущаващ проблем. Доколкото е възможно, трябва да се избягва всичко, което би могло да възбуди расовия предразсъдък на белите. Има опасност да се затвори вратата, така че нашите бели работници не ще имат възможност да работят на някои места на Юг.

Аз зная, че ако се опитаме да посрещаме идеите и предпочитанията на някои от цветнокожите, ще намерим пътя пред себе си напълно преграден. Делото на провъзгласяването на истината за това време не трябва да се затруднява от едно усилие да се уреди положението на негърската раса. Ако се опитаме да направим това, ние ще открием, че бариери като планини се издигат, за да попречат на делото, което Бог желае да бъде свършено. Ако се движим спокойно и разумно, работейки по начина, който Бог ни показва, и белите, и цветнокожите ще извлекат полза от нашия труд.

Не е дошло времето да работим така, сякаш няма никакъв предразсъдък. Христос казва: "Бъдете, прочее, разумни като змиите, и незлобливи като гълъбите"(Мат.10:16). Ако виждате, че чрез извършването на някои неща, които имате пълното право да извършите, пречите на напредъка на Божието дело, въздържайте се от тях. Не правете нищо, което би затворило умовете на другите срещу истината. Има един свят, който трябва да бъде спасен и ние не ще спечелим нищо, освобождавайки се от онези, на които се стараем да помагаме. Всичко може да бъде законно, но не всичко е целесъобразно.

Мъдрият курс на действие е най- добър. Като Божии съработници ние трябва да работим по начина, който ще ни направи способни да извършим най- много за Него. Нека никой не стига до крайности. Ние се нуждаем от мъдрост от Небето, защото имаме да разрешим един труден проблем. Ако сега се направят необмислени действия, това ще бъде голяма вреда. Същността трябва да се представи по такъв начин, че истински обърнатите цветнокожи хора да останат верни на истината заради Христос, отказвайки да отхвърлят един принцип на здравото учение на Библията затова, че може би мислят, че относно негърската раса не се следва най- добрия курс.

Ние трябва да седнем като ученици в краката на Исус, за да може Той да ни научи на Божията воля и за да узнаем как да работим за белите и цветнокожите хора в Южното поле. Трябва да използваме цялата си енергия, за да представим последната евангелска вест на всички класи от Юга. Ако сме водени и контролирани от Божия Дух, ще открием, че този въпрос ще се уреди неусетно в умовете на нашите хора.

Нека търсим Господа индивидуално. Нека онези, чиято религиозна опитност в миналото е била само нещо повърхностно, се приближат до Бога. Покайте се, покайте се и се обърнете, за да се заличат греховете ви.

Когато сме подготвени да се заемем с работата сериозно, ще бъдем по- способни, отколкото сме сега, да се справяме с въпросите, съдържащи се в нея. Нека всеки вярващ върши най- доброто, на което е способен, за да се подготви пътя за евангелската мисионска работа, която трябва да се свърши. Но нека никой да не влиза в борба. Намерението на Сатана е да държи християните заети в спорове помежду си. Той знае, че ако не бдят, Господният ден ще дойде над тях като крадец през нощта. Сега нямаме време да отделяме място на неприятелския дух и да съхраняваме предразсъдъци, които объркват разума и ни водят далече от Христос.

Ще трябват пари и усърден, постоянен труд, за да се извърши между цветнокожите онова, което е нужно. Сега всеки човек трябва да стои на местоназначението си, изповядвайки и изоставяйки греховете си, работейки в хармония с братята си. Божиите работници трябва да имат един ум и едно сърце, молейки се за дара на Духа и вярвайки, че Бог ще изпълни обещанието Си.

Урок от работата на Христос

При един случай, когато Христос беше по средата на работата си на проповядване и лекуване, един от събралите се около него хора каза: "Учителю, кажи на брат ми да раздели с мене наследството"(Лука12:13).

Този човек беше свидетел на чудните дела на Христос. Той беше удивен от чистотата на Неговото разбиране, от превъзходната Му преценка и от справедливостта, с която се отнасяше към случаите, които Му се представяха. Той чу Христовите трогателни апели и сериозните Му обвинения срещу книжниците и фарисеите. Ако думите на такъв авторитет бъдеха изговорени на този брат, той не би посмял да откаже на огорчения човек неговия дял. Той молеше за Христовото влияние на своя страна. Той каза: "Кажи на брат ми да раздели с мене наследството".

Святият Дух се молеше с този човек да стане наследник на наследството, което е нетленно и неосквернено и което никога не се разрушава. Той беше видял доказателство за силата на Христос. Сега имаше възможност да говори на Великия Учител, да изкаже най- голямото желание на сърцето си. Но както при човека от алегорията на Бънян, неговите очи бяха насочени към земята. Той не видя короната над главата си. Както Симон - магьосникът, той оценяваше Божия дар като средство за светска печалба.

Мисията на Спасителя на Земята бързо приближаваше към края си. Само няколко месеца Му оставаха, за да извърши това, за което беше дошъл, за установяване на царството на Своята благодат. Но все пак човешката лакомия би могла да Го отклони от работата Му, ако би започнал спор за едно парче земя. Обаче Исус не се отклони от мисията Си. Неговият отговор бе: "Човече, кой Ме е поставил съдия или делач над вас?"(Лука 12:14).

Христос даде на човека да разбере ясно, че това не е Негова работа. Той се стараеше да спасява души. Не трябваше да Се отклонява от това и да заема длъжността на граждански магистрат.

Колко често днес на църквата се налага работа, която никога не трябва да се позволява да се вмъква в евангелската служба!

Отново и отново Христос беше молен да решава законни и политически въпроси. Но Той отказваше да се намесва в земни неща. Той знаеше, че в политическия свят има неправедни действия и голяма тирания. Но единственото Му представяне пред тези хора беше известяването на библейската истина. На големите множества, които се тълпяха по стъпките Му, Той представяше чистите, святи принципи на Божия закон и говореше за благословението, което се намираше в тях. С авторитет от Небето Той наблягаше на важността на правдата и милостта. Но отказваше да се заплита в лични спорове.

Христос стоеше в нашия свят като Глава на голямото духовно царство, което дойде да основе в този свят - царството на правдата. Неговите поучения изясняваха облагородяващите, освещаващи принципи, които управляват това царство. Той показа, че правдата, милостта и любовта са раководещите сили в царството на Йехова.

Време на подготовка

Ние живеем във великия ден на изкуплението. Всеки трябва да търси Бога индивидуално. Това е лично дело. Нека се приближим към Бога и не оставяме в усилията ни да се вмъкне нещо, което би изкривило истината за това време. Нека всеки изповяда не греха на брат си, а своя собствен. Нека смири сърцето си пред Бога и така да се изпълни със Святия Дух, че животът му да показва, че се е родил отново. Ние четем: "А на ония, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, сиреч, на тия, които вярват в Неговото име"(Йоан 1:12).

Евангелието на Христос трябва да се живее, да се практикува в ежедневието. Служителите на Бога трябва да бъдат изчистени от всяка студенина, от всяко самолюбие. Простотата, кротостта и смирението са от голяма стойност за Божието дело. Старайте се да обедините работниците в доверие и любов. Ако не можете да направите това, бъдете вие прави и оставете останалото на Бога. Работете с вяра и молитва. Изберете младежи християни и ги обучавайте да бъдат не работници със сърца като желязо, а такива, които желаят да си хармонират.

Аз се моля Господ да промени сърцата на онези, които ще паднат в изкушение, ако не получат повече благодат. Моля се Той да смекчи и покори всяко сърце. Имаме нужда да живеем в тясно общение с Бога, за да можем да се обичаме един друг, както Христос ни възлюби. Това е, по което светът трябва да познава, че сме Негови ученици. Нека няма никакво себеизвисяване. Ако работниците смирят сърцата си пред Бога, ще дойде благословението. През цялото време ще получават свежи, нови идеи и ще има едно чудесно съживление на евангелската медицинска мисионерска работа.

Великото дело пред всички нас като християни е да се разширява колкото е възможно по- бързо Божието царство, в съгласие с божественото поръчение. Евангелието трябва да напредва от завоевание към завоевание, от победа към победа. Величието на царството под цялото небе ще бъде дадено на светиите на Всевишния и те ще вземат царството и ще го владеят во веки веков.

Войната, която предстои

Божиите служители трябва да вземат всяка част от християнското въоръжение. Ние не се борим просто с човешки врагове. Бог зове всеки християнин да влезе във войната и да се бори под Негово ръководство, разчитайки за успеха на благодатта и помощта от Небето.

Ние трябва да напредваме в силата на Силния. Никога не трябва да се предаваме на атаките на Сатана. Защо да не застанем като християнски борци, срещу управляващите и властите, срещу водачите на тъмнината на този свят? Бог зове да продължим напред, използвайки дарбите, които са ни поверени. Сатана ще постави изкушения пред нас. Той ще се опита да ни победи чрез военна хитрост. Но в силата на Бога ние трябва да стоим за принципа непоколебими като скала.

В тази война няма освобождаване. Представителите на Сатана никога не спират делото си на разрушение. Онези, които са на служба при Христос, трябва да са винаги на предна стража. Нашата цел е да спасяваме загиващи души от унищожение. Това е едно дело от неизмерима величина и човек не може да се надява да спечели успех в него, освен ако не е обединен с божествения Работник.

От вечността Христос е бил Изкупител на човека. Винаги от Падението насам към онези, които се съединяват с Него във великото Му дело, са идвали думите: "Да не ви дотегва да вършите добро"(2Сол.3:13). "Бъдете твърди, непоколебими и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен"(1Кор.15:58).

Християнинът е окуражаван да показва търпеливо постоянство при изпълняването на работата по евангелското проповядване във връзка с лекарската мисионска работа. Спечелвайки една опитност в истинската религия, той се сдобива с духовно знание, което изгражда характера.

Животът на истинския християнин е една продължителна обиколка на служба. "Ние сме Божии съработници". Всеки ден носи на този, който е на служба при Бога задължения, пропорционални на силите му. Неговата ползотворност се увеличава, когато, под ръководството на една върховна Сила, той изпълнява тези задължения. Изпълнението на едно задължение ни подготвя по- добре да се заемем с друго. Онези, които имат истинско разбиране за това, което трябва да се върши, ще се поставят в пряката светлина на Божието слово, в съюз с другите Му работещи сили. Всеки ден, облечени в пълно въоръжение, те ще встъпват в битката. С молитва, бдение и постоянство те ще работят, решени до края на живота си да не бъдат намерени неподготвени, несвършили всичко, каквото са могли, за спасението на загиващи души.

Ако християните действаха в хармония, движейки се напред като един, под управлението на една Сила, за изпълнението на една цел, те биха раздвижили света.

 

Принципите, които трябва да ни подтикват като работници за Божията кауза, са поставени от апостол Павел. Той казва: "Защото сме съработници на Бога"(1Кор.3:9). И Петър увещава вярващите: "Според дарбата, която всеки е приел, служете с нея един на друг като добри настойници на многоразличната Божия благодат. Ако говори някой, нека говори като такъв, който прогласява Божии словеса; ако служи някой, нека служи като такъв, който действа със силата, която му дава Бог; за да се слави във всичко Бог чрез Исуса Христа"(1Петр.4:10-11).

Има велики закони, които управляват света на природата и духовните неща несъмнено се контролират от еднакви принципи. Средствата за един край трябва да се използват, ако трябва да се постигнат желаните резултати. Бог е определил за всекиго неговата работа, съобразена със способностите му. Чрез образоване и практика личностите трябва да се квалифицират да посрещнат всяко непредвидено обстоятелство, което може да възникне и е необходимо мъдро планиране, за да се постави всеки един в подходящата за него сфера, за да може да придобие една опитност, която ще го направи способен да носи отговорност.

Бог иска да си помагаме един на друг чрез изявяване на симпатия и несебелюбива любов. Има такива, които са наследили особени темпераменти и склонности. С тях може би ще бъде трудно да се работи, но безгрешни ли сме ние? Те не трябва да се обезсърчават. Грешките им не трябва да се правят публично достояние. Христос съжалява и помага на онези, които грешат в осъждането. Той е претърпял смърт за всеки човек и заради това има трогателен и дълбок интерес към всеки.

Човек може би се старае да служи на Бога, но го нападат изкушения отвътре и отвън. Сатана и ангелите му го подтикват и подмамват към нарушение. Може би той ще стане жертва на техните изкушения. Тогава как се отнасят с него братята му? Говорят ли му с груби, язвителни думи, тикайки го още по- далеч от Спасителя? Каква тъжна гледка е това за Христос и ангелите Му!

Нека помним, че ние се борим и падаме, падаме в говоренето и действането по представянето на Христос, падаме и ставаме отново, отчайваме се и се надяваме. Нека се пазим да не се отнасяме нелюбезно с онези, които също като нас са обекти на неотслабващата любов на Христос.

Бог третира хората като отговорни същества. Той ще работи с Духа Си чрез ума, който е вложил в човека, ако той само Му даде възможност да работи и разпознае Неговите действия. Той е замислил всеки да използва ума и съвестта си за самия себе си. Неговото намерение не е един да стане сянка на друг, изразявайки само чувствата на другия.

Загриженост за цветнокожите работници

 

Религията на Библията не признава никаква каста или цвят. Тя не зачита ранга, богатството, светската чест. Бог оценява хората като хора. За Него характерът определя стойността. И ние трябва да познаваме Христовия дух във всеки, в който се открие. Никой не трябва да се срамува да говори с един честен негър някъде или да се ръкува с него. Този, който живее в атмосферата, в която живее Христос, ще се учи от Бога и ще се научи да оценява хората като Него.

Нашите цветнокожи проповедници трябва да се третират с внимание. Това не винаги е било правено. Тези хора трябва да бъдат окуражавани да придобият едно съвършено познание за истината. Трябва да се научат как да станат способни да учат други на тази истина. И когато са заети с вяра в работата, трябва да получават своето възнаграждение. Помнете, че те трябва да имат хляб.

Господ желае Неговият народ на Север да поддържа добро отношение спрямо цветнокожите братя и сестри. Не трябва да бързаме да им намираме грешки. Ние не можем да очакваме от тях да бъдат във всяко отношение като онези, които са ползвали по- големи привилегии. Трябва да помним неблагоприятните обстоятелства, при които са живяли цветнокожите хора. Нещата, които са ги обкръжавали, са били много по- различни от тези, обкръжаващи белите хора. Хората на Север са живяли в една по- чиста, по- ясна морална атмосфера от цветнокожите, живеещи на Юг. Не можем да очакваме, че за всяко нещо те ще бъдат толкова твърди и ясни в идеите си за нравствеността. Ако Христос беше на Земята днес, Той би поучавал негърската раса по един начин, който би ни изненадал. Той ни призовава да помним, че дори и онези, които са имали големи предимства в много неща, често са се чувствали наскърбени, ако грешките им са отбелязвани неподходящо и ако са им били отправяни съвети и увещания по един несъчувствителен начин.

Когато нещо от недостоен характер се случи между цветнокожите, помнете, че Господ желае да действате с мъдростта на верния овчар. Помнете, че добротата ще извърши повече от порицанието. Нека цветнокожите братя и сестри видят, че братята им желаят те да достигнат най- високия стандарт и че са готови да им помогнат. И ако в някои неща цветнокожите грешат, не бързайте да ги осъждате и да ги отделяте от работата.

Точна и безпристрастна справедливост трябва да се показва на негърската раса. Христос изисква от служителите Си нежно състрадание към страдащия, съчувствие към нещастния и щедро внимание към онези с лошо поведение.

 

Бедните не са изключени от привилегията на даване. Те, също като богатите, могат да имат участие в това дело. Урокът, който Христос даде относно двете лепти на вдовицата ни показва, че най- малките доброволни приношения на бедните, ако са дадени с изпълнено с любов сърце, са толкова угодни, както най- големите дарове на богатите. На везните в светилището даровете на сиромасите, направени от любов към Христос, не се оценяват според количеството, в което са дадени, а според любовта, която подтиква към жертва.

Нуждите на едно мисионско поле

 

От много години Господ е представял на народа Си нуждите на делото между цветнокожите в Южните щати на Америка. Моралната тъмнина на това поле сама по себе си е силна молба за упражняване на великодушие. В миналото някои са направили каквото са могли за поддръжката на този клон от нашето дело и тяхната благотворителност е дала плод в обръщането на много души.

Макар че остава много да се върши за цветнокожите, ние имаме причина да се радваме на доброто начало, което е поставено. В един неотдавнашен брой на "Госпъл херълд"(1907) се съобщава, че "преди петнадесет години имаше не повече от двадесет цветнокожи адвентисти от Седмия ден на юг от линията Мейсън - Диксън, а днес има седемстотин. Преди дванадесет години имаше само една църква на цветнокожите адвентисти от Седмия ден, днес те са петдесет, като не се броят тези в Африка и Западна Индия...Десятъкът на цветнокожите в Съединените щати за миналата година възлиза на пет хиляди долара, преди петнадесет години той не надхвърляше петдесет долара".

Скъпи братя и сестри, окуражете се и нека благодарим на Бога! Той оголва мишцата Си, за да извърши велико дело в това мисионско поле в границите на нашата страна. Сега Той дава на народа Си необикновени възможности за бързо разнасяне на вестта на Юг. Специално трябва да изявим дух на благотворителност във времето, когато ще се събират годишните дарби за поддръжката на делото между цветнокожите. Бог ни е гласувал доверие, като ни е направил управители на средствата и на богатата Си благодат. Сега Той ни сочи бедните, страдащите и угнетените, душите, които са вързани сега с веригите на суеверието и заблудата и ни уверява, че ако правим добро на тези, Той ще приеме делото като направено за Него. Той заявява: "Понеже сте направили това на един от тия най- скромни Мои братя, на Мене сте го направили"(Мат.25:40).

Хиляди цветнокожи на Юг сега могат да бъдат повдигнати и да станат човешки представители в помощ на своята раса, ако могат да получат помощта, която Бог ни призовава да им окажем. Множества мъже и жени в това поле чувстват своята голяма бедност и нуждата си от издигане. И когато верни учители дойдат, за да им отворят Писанията точно както се чете в тях, представяйки истината в природната й чистота, тъмнината ще изчезне. Ярки лъчи от светлина ще огреят душата, търсеща истината. И с онези, които са имали предимства ще стане едно пълно и разумно изследване по въпросите на истината, открити в Писанията. Мнозина ще се учат от Бога. Те ще учат правилно от Великия Учител и ще приемат с радост истините, които ще освещават и въздишат. Моралният образ на Бога ще бъде възстанови в душата и мнозина ще бъдат спасени за вечността.

Скъпи мои братя и сестри, сега Христос ви казва: "Повдигнете очите си и погледнете към това Южно поле; то има нужда от работници- сеячи на семето и жътвари. Нуждае се от средствата ви за поддръжка на тези работници". Благодатта на Христос е безкрайна, тя е Божият безплатен дар. Защо тогава в живота на тези пренебрегнати хора да не се внесе малко надежда, кураж и вяра? Има слънчева светлина в сърцето за всички, които ще приемат Христос.

Септември 1907г.

 

Каталог: index.php -> files
files -> Дарбата на светлина
files -> Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
files -> Притчи христови
files -> Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon
files -> Елена Вайт " Познаването на Светия е разум."
files -> Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the
files -> Притчи христови
files -> За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Изтегляне 2.53 Mb.

Сподели с приятели: