ЧАСТ 7   РЕЛИГИОЗНОТО ДЕЛО НА СВОБОДАТА ""

ЧАСТ 7

РЕЛИГИОЗНОТО ДЕЛО НА СВОБОДАТА ""

"Да прогласите освобождение из цялата земя, на всичките й жители"."Бъдете разумни като змиите и незлобливи като гълъбите".

(Левит25:10;Мат.10:16)

Време на изпитание пред нас

Пред нас е време на голямо изпитание. Сега подобава да използваме всичките си способности и дарби за напредъка на Божието дело. Силите, които ни е дал Господ, трябва да се използват за изграждане, а не за събаряне. Онези, които се мамят несъзнателно не трябва да остават в това положение. Господ казва на Своите вестители: "Идете при тях и им прогласете това, което Съм ви казал, дали ще слушат или ще се въздържат".

Точно пред нас е времето, когато ще дойде преследване за онези, които известяват истината. Прогнозата не е успокояваща; но въпреки това, нека не се отказваме от усилията си да спасим онези, които са готови да загинат, за чието изкупление Князът на небето пожертва скъпоценния Си живот. Когато едно средство не сполучи, опитайте друго. Нашите усилия не трябва да са мъртви и безжизнени. Нека работим за Бога толкова дълго, колкото живот ни е отреден. През всички периоди на църквата Божиите определени вестители са били излагани на укор и преследване заради истината. Но където и да бъдат принудени да отидат Божиите чада, дори ако, както любимият ученик, бъдат заточени на пустинни острови, Христос ще знае къде са те и ще ги подкрепи и благослови, изпълвайки ги с мир и радост.

Скоро по целия свят ще настъпи скръб. Всеки един трябва да търси познание на Бога. Нямаме време за губене. С усърдие и ентусиазъм трябва да се даде вестта: "О, вие, които сте жадни, дойдете всички при водите; и вие, които нямате пари, дойдете, купете, та яжте; Да! Дойдете, купете вино и мляко, без пари и без плата"(Ис.55:1). "Така казва Господ: Пазете правосъдие и вършете правда, защото скоро ще дойде спасението от Мене и правдата Ми скоро ще се открие. Блажен оня човек, който прави това, и оня човешки син, който се държи за него, който пази съботата да я не оскверни, и въздържа ръката си да не стори никакво зло"(Ис.56:1-2).

Божията любов към църквата Му е безкрайна. Неговата грижа за наследството Му е непрекъсната. Той не оставя никакво нещастие да сполети църквата, освен такова, което е нужно за нейното очистване, за нейното настоящо и вечно добро. Той ще пречисти църквата Си, както очисти храма в началото и края на службата Си на Земята. Всичко, което Той донася за църквата като проверка и изпитание е за да може народът Му да придобие по- дълбоко благочестие и повече сила да носи победите на кръста по всички части на света. За всички Той има работа, която да вършат. Трябва да има постоянно разширяване и прогрес. Делото трябва да се разширява от град на град, от държава в държава, от нация към нация, непрекъснато движейки се напред и нагоре, установено, укрепено и уредено.

"И Словото стана плът и пребиваваше между нас ... пълно с благодат и истина". Но онези, които Христос дойде да спаси, не Го искаха. "У Своите Си дойде, но Своите Му Го не приеха"(Йоан 1:14,11). Предавайки се на контрола на Сатана, те отхвърлиха Месията и търсеха възможност да Го предадат на смърт.

Сатана и неговите ангели решиха да направят смъртта на Христос колкото е възможно по- унизителна. Те изпълниха сърцата на еврейските водачи с чувство на горчива омраза срещу Спасителя. Контролирани от врага, свещеници и управители подбуждаха множеството да вземат страна против Божия Син. Освен заявлението на Пилат за невинността Му, никой не изговори една дума в Негова полза. Дори и Пилат, знаейки за невинността Му, Го предаде на оскърбленията на хора под контрола на Сатана.

Подобни събития ще стават в близкото бъдеще. Хората ще възхваляват и сурово ще прилагат закони, които напълно противоречат на Божия закон. Въпреки че са ревностни в прилагането на своите си заповеди, те ще се отклонят от ясното: "Така казва Господ". Издигайки един фалшив ден за почивка, ще се мъчат да насилват хората да обезчестят закона на Йехова, преписът на Неговия характер. Въпреки че ще са невинни за злодеяние, Божиите служители ще бъдат предавани на унижение и оскърбление в ръцете на онези, които, по внушение на Сатана, са изпълнени със завист и религиозен фанатизъм.

Религиозни сили, съюзени с Небето по професия и твърдящи, че имат качествата на агне, ще покажат с действията си, че имат сърцето на змея и че са подстрекавани и контролирани от Сатана. Идва времето, когато Божиите чада ще почувстват ръката на преследването, защото пазят свято седмия ден. Сатана е причинил промяната на Съботата с надеждата да постигне целта си за проваляне не Божиите планове. Той се старае да направи така, че Божиите заповеди да имат в света по- малка сила от човешките закони. Човекът на греха, който намисли да промени времена и закони и който винаги е потискал Божия народ, ще създаде закони, които да принуждават към спазването на първия ден от седмицата. Но Божиите хора трябва да стоят твърдо за Него. И Господ ще работи в тяхна полза, показвайки ясно, че Той е Бог на боговете.

Господ е казал: "Съботите Ми непременно да пазите, защото това е знак между Мене и вас във всички поколения"(Изх.31:13).Никой не трябва да спре да се подчинява на заповедите Му, за да избяга от гоненията. Но нека всички зачитат думите на Христос: "А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия"(Мат.10:23). Ако може да бъде избягнато, не се оставяйте на силата на хора, които работят чрез духа на антихриста. Трябва да се направи всичко, каквото е възможно, така че онези, които са готови да страдат за истината, да могат да бъдат запазени от угнетение и жестокост.

Христос е нашиян пример. Решението на антихриста да продължава бунта, започнат от него на Небето, ще продължава да работи в чадата на непокорството. Тяхната завист и омраза към онези, които изпълняват Четвъртата заповед, ще става все по- горчива и по- горчива. Но Божиите хора не трябва да крият знамето си. Те не трябва да игнорират заповедите на Бога и в името на спокойствието си, да отиват с множествата да вършат зло.

Господ окуражава всички, които Го търсят от все сърце. Той им дава Святия Си Дух, изявлението на Своето присъствие и благоволение. Но онези, които отхвърлят Бога, за да спасят живота си, ще бъдат отхвърлени от Него. В стремежа си да спасят живота си чрез отстъпване от истината, те ще загубят вечния си живот.

Нощта на изпитанието е почти привършила. Сатана носи изкусната си сила, защото знае, че времето му е кратко. Наказанието от Бога е надвиснало над света, за да призове всички, които познават истината, да се скрият в пукнатината на Скалата и да видят Божията слава. Сега истината не трябва да се заглушава. Трябва да се правят ясни изявления. Небоядисаната истина трябва да се изговаря в дипляни и памфлети и те трябва да се разпръскват като есенните листа.

Църквата на остатъка ще бъде въведена в голямо изпитание и скръб. Онези, които пазят заповедите на Бога и вярата на Исус, ще почувстват яростта на змея и неговите множества. Сатана брои света като свои поданици, той е спечелил контрола над отстъпилите църкви; но тук има малка група, която се противопоставя на неговото върховенство. Ако можеше да ги заличи от Земята, победата му би била пълна. Както бе повлиял на езическите народи да унищожат Израел, така в близко бъдеще той ще подтикне безбожните сили на Земята да унищожат Божия народ. От всички ще се изисква подчинение на човешки заповеди в нарушение на божествения закон. Онези, които ще бъдат верни на Бога и на задълженията си, ще бъдат заплашвани, предавани и отхвърляни. Те ще бъдат предавани "даже от родители и братя, от роднини и приятели"(Лука21:16).

"Слушайте Мене, вие, които знаете правда, люде, които имате в сърцето си закона Ми; не бойте се от укорите на човеците, нито се смущавайте от ругатните им. Защото молецът ще ги пояде като дреха и червеят ще ги пояде като вълна","но Моето спасение ще трае до века и правдата Ми няма да се отмени"(Ис.51:7-8,6).

Неделен труд

Санаториум, Калифорния, 17август 1902г

Скъпи братко, ще се постарая да отговоря на въпроса ти какво трябва да правим в случай, че неделните закони бъдат положени.

Светлината, дадена ми от Господа във време, когато ние очаквахме точно такава криза, каквато ти се струва че приближава, беше, че когато хората бъдат подтикнати от сила отдолу да положат спазването на неделята, адвентистите от Седмия ден трябва да покажат мъдростта си, като се въздържат от обичайната си работа за този ден, посвещавайки го на мисионерски труд.

Противопоставянето на неделните закони само ще подкрепи в преследването им религиозните фанатици, които се стараят да ги наложат. Не им давайте възможност да ви наричат закононарушители. Ако бъдат оставени да обуздават хора, които не се страхуват нито от Бога, нито от човек, обуздаването скоро ще загуби новостта си за тях и те ще видят, че не е нито изгодно, нито удобно за тях да бъдат стриктни по отношение на пазенето на неделята. Продължавайте своята мисионерска работа с Библиите в ръцете си и врагът ще види, че собственото му дело е претърпяло поражение. Човек не получава белега на звяра защото показва, че разбира мъдростта от запазването на мира чрез въздържане от работа, която го прави нарушител, вършейки в същото време работа от най- голяма важност.

Когато посвещаваме неделята на мионерска работа, от ръцете на повелителните фанатици, на които ще бъде много приятно да унижат адвентистите от Седмия ден, ще бъде взет камшикът. Когато виждат, че се посвещаваме на посещение на хора и им отваряме Писанията в неделя, те ще узнаят, че е безполезно да се опитват да пречат на работата ни, създавайки Неделни закони.

Неделята може да бъде използвана за свършването на различни видове работа, която ще извърши много за Господа. В този ден могат да се провеждат събрания на открито или в палатки. Може да се върши работа от дом на дом. Онези, които пишат, могат да използват този ден, за да напишат статиите си. Когато е възможно, нека в неделя да се провеждат религиозни служби. Направете тези събрания много интересни. Пейте истински съживяващи химни и говорете със сила и увереност за любовта на Спасителя. Говорете за умереност и истинска религиозна опитност. По този начин ще научите много относно това как да работите и ще докоснете много души.

Нека учителите в нашите училища посвещават неделята на мисионерска работа. Бях известена, че така те ще могат да провалят целите на неприятеля. Нека учителите взимат учениците със себе си, да провеждат събрания за онези, които не знаят истината. Така те ще извършат много повече, отколкото биха могли по някакъв друг начин.

Бог ни е дал ясни нареждания относно работата ни. Ние трябва да известяваме истината относно Съботата на Господа, да поправим пробива, направен в Неговия закон. Трябва да правим всичко, което можем, за да осветим онези, които са в незнание; но никога не трябва да се обединяваме с хора от света с цел да получим финансова помощ.

За израилевите чада ние четем: "Затова като ги изведох из Египетската земя, заведох ги в пустинята. И дадох им повеленията Си и запознах ги със съдбите Си, които като извършва човек, ще живее чрез тях. Дадох им и съботите Си да бъдат знак между Мене и тях, за да познаят, че Аз Господ ги освещавам. Но Израилевият дом въстана против Мене в пустинята; не ходиха в повеленията Ми, но отхвърлиха съдбите Ми, които като извършва човек ще живее чрез тях, и твърде много оскверниха съботите Ми. Тогава рекох да излея яростта Си върху тях в пустинята, да ги изтребя.

Но подействах заради името Си, да не се оскверни то пред народите, пред които бях ги извел. При това, Аз им се заклех в пустинята, че не ще ги заведа в земята, която им бях дал, земя, където тече мляко и мед, с която се хвалят всичките страни, защото отхвърлиха съдбите Ми, не ходиха в повеленията Ми и оскверниха съботите Ми; понеже сърцата им отиваха след идолите им. Обаче окото Ми ги пощади, та не ги изтребих, нито ги довърших в пустинята. И рекох на чадата им в пустинята: Не ходете по повеленията на бащите си и не пазете постановленията им, нито се осквернявайте с идолите им. Аз Съм Господ вашият Бог; в Моите повеления ходете и Моите съдби пазете и извършвайте ги; освещавайте още и съботите Ми, и нека бъдат знак между Мене и вас, за да познаете, че Аз Господ съм ваш Бог"(Езек.20:10-20).

Съботата е изпитът на Господа и никой човек, бил той цар, свещеник или управител, не е упълномощен да застане между Бога и хората. Онези, които се опитват да бъдат съвест на ближните си, се поставят над Бога. Онези, които са под влиянието на една фалшива религия, които пазят един фалшив ден за почивка, ще отхвърлят най- доброто доказателство по отношение на истинската Събота. Те ще се опитват да принуждават хората да спазват законите, създадени от самите тях, закони, които са в пълно противоречие на Божия закон. Те не могат да избегнат наказанието, освен ако не се променят.

Законът за спазването на първия ден от седмицата е плод на едно отстъпило християнство. Неделята е дете на папството, издигната от християнския свят над святия ден на Божията почивка. В никакъв случай Божият народ не трябва да му отдава почит. Но аз искам той да разбере, че не върши Божията воля чрез посрещане на противопоставянето, когато Той желае да бъде избягвано. Така се създава предразсъдък, който е толкова горчив, че е невъзможно да бъде известявана истината. Не правете в неделя никакви демонстрации в незачитане на закона. Ако това се прави на едно място и вие сте унижени, същото ще се повтори и на друго място. Ние можем да използваме неделята като ден, в който да свършим работа, която ще говори в полза на Христос. Трябва да вършим най- доброто, на което сме способни, работейки с цялата си кротост и смирение.

Христос предупреди учениците Си за това, което ще срещнат в работата си като евангелизатори. Той знаеше какви ще бъдат страданията им, какви изпитания и трудности ще бъдат призовани да понесат. Той не криеше от тях знанието за това, което те щяха да срещнат, за да не би, като дойде неочаквано, предстоящата скръб да разклати вярата им. Той каза: "И сега ви казах това преди да е станало, та когато стане, да повярвате"(Йоан 14:29). Вярата им трябваше да се усили, а не да отслабне с идването на изпитанието. Те бяха си казали един на друг: "Той ни каза, че това ще дойде и какво трябва да правим, за да го посрещнем".

Христос каза: "Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобливи като гълъбите". "Ще бъдете мразени от всички поради Моето име; а който устои докрай, той ще бъда спасен"(Мат. 10:16,22). Те мразеха Христос без причина. Чудно ли е, че мразят и онези, които носят Неговия знак, които вършат Неговата служба? Те са считани за утайката на Земята.

"А когато ви гонят от тоя град, бягайте в другия". Божията воля не е животът ви да бъде невнимателно пожертван. "Няма да изходите Израилевите градове, докле дойде Човешкият син"(стих 23).

На хората трябва да се даде истината, силната, положителна истина. Но тази истина трябва да бъде представена в духа на Христос. Ние трябва да сме като овце между вълци. Онези, които не ще пазят заради Христос съветите, които Той е дал, които няма да упражняват търпение и себеконтрол, ще изгубят скъпоценни възможности да работят за Учителя. Господ не е дал на народа Си работата да изнася тиради срещу онези, които нарушават закона Му. Ние в никакъв случай не трябва да нападаме другите църкви. Нека помним, че като народ, на когото е била поверена святата истина, ние сме били небрежни и неверни. Делото е било ограничавано до няколко центрове, докато хората в тях са закоравили сърцата си спрямо Евангелието. Трудно е да се направи впечатление на онези, които са чули толкова много истина и въпреки това са я отхвърлили...

Всичко това сега е срещу нас. Ако полагахме усърдни усилия да достигнем онези, които, ако се обърнеха, биха давали една истинска представа за това какво може да направи настоящата истина за човешките същества, колко много би напреднало нашето дело. Не е правилно само няколко места да имат всички предимства, докато други места се изоставят.

В нашето училище в Авондейл (близо до Коранбонг, Австралия), се представи за разискване въпросът за неделния труд. Изглеждаше, че въжетата скоро ще се затегнат така силно около нас, че няма да имаме възможност да работим в неделя. Нашето училище се намираше в сърцето на горите, далече от всякакво населено място или железопътна станция. Никой не живееше толкова близо до нас, че да ни безпокои по някакъв начин заради нещо, което бихме направили. Но все пак бяхме наблюдавани. Служителите бяха принудени да дойдат и да прегледат помещенията и те го направиха. Те биха могли да видят много неща, ако искаха да ни преследват, но те сякаш не забелязваха онези, които работеха. Те имаха толкова силно доверие в нас като народ и толкова голямо уважение заради работата, която бяхме свършили в тази община, че вярваха, че могат винаги да ни имат доверие.

И така, когато нашите братя бяха заплашвани с преследване и изпаднали в смущение относно това как да постъпят, се даде същият съвет, какъвто беше даден в отговор на въпроса, засягащ игрите. Аз казах: "Използвайте неделята, за да вършите мисионерска работа за Бога. Учители, вървете с учениците си. Заведете ги в гъсталака (така наричахме разредените области на гората, където домовете се намираха на една или две мили един от друг) и посетете хората в домовете им. Покажете им, че сте заинтересувани от спасението на техните души". Те постъпиха точно така и в резултат сами извлякоха много полза, като едновременно можеха да помагат на другите. Благословението на Бога почиваше над тях, когато усърдно търсеха в Писанията, за да се учат как да представят истините на Словото по такъв начин, че тези истини да бъдат приемани благосклонно.

20 август 1903г.

По едно време онези, които ръководеха нашето училище в Авондейл ме попитаха: "Какво да правим? Служителите на закона бяха изпратени да арестуват онези, които работят в неделя". Аз отговорих: "Ще бъде много лесно да се избегне това затруднение. Отдайте неделята на Господа като ден за вършене на мисионска работа. Изведете учениците да провеждат събрания в различни места и да вършат лекарска мисионска работа. Те ще намерят хората по домовете им и ще имат чудесна възможност да представят истината. Този начин за прекарване на неделята винаги е приемлив за Господа".

Ние трябва да правим всичко възможно, за да премахнем предразсъдъка, който съществува в умовете на мнозина срещу нашето дело и срещу библейската Събота.

Учете хората да се съобразяват във всичко със законите на своята страна, когато могат да го правят без да изпадат в конфликт с Божия закон.

Понякога сърцата на преследващите са податливи спрямо божествените впечатления, както бе сърцето на апостол Павел преди обръщението му.

Думи на съвет

Христос каза на учениците си: "Ето, Аз ви изпращам като овце посред вълци; бъдете, прочее, разумни като змиите и незлобливи като гълъбите"(Мат.10:16).

Атаките на Сатана срещу защитниците на истината ще стават все по- горчиви и определени до самия край на времето. Както в дните на Христос първосвещениците и управителите възбуждаха народа срещу Него, така и днес религиозните водачи ще възбуждат горчивина и предразсъдъци срещу истината за това време. Хората ще бъдат водени да вършат дела на насилие и съпротива, за които никога не биха помислили, ако не бяха пропити от ненавистта на така наречените християни срещу истината.

Какво поведение ще следват защитниците на истината? Те имат неизменното, вечно Божие слово и трябва да покажат факта, че имат истината такава, каквато е в Исус. Техните думи не трябва да бъдат груби и остри. При представянето на истината те трябва да показват любовта, кротостта и нежността на Христос. Нека истината да прорязва; Божието слово е като нож, остър от двете страни, и ще пробие пътя да сърцето. Онези, които знаят, че имат истината, не трябва да дават нито една възможност на Сатана да тълкува изкривено техния дух, като използват остри и строги изрази.

Като народ ние трябва да стоим така, както направи Изкупителят на света. Когато се бореше със Сатана за тялото на Мойсей, Христос не посмя да му отправи никакво оскърбително обвинение. Той беше всячески провокиран да направи това и Сатана беше разочарован, защото не можеше да събуди в Христос духа на отмъщение. Сатана беше готов да изтълкува погрешно всяко нещо, направено от Исус; и Спасителят не му даваше никаква възможност, нито намек за извинение. Той не се отклоняваше от Своя правилен път на истината, за да следва скитанията, изкривяванията и изменчивостта на Сатана.

В пророчеството на Захария четем, че когато Сатана с цялата си синагога застана да се противи на молитвите на Исус първосвещеника и да се противи на Христос, Който се готвеше да покаже решително благоволение на Исус: "Господ рече на Сатана: Господ да те смъмри, Сатано; да! Да те смъмри Господ, Който избра Ерусалим. Не е ли този една главня, изтръгната из огън?"(Зах.3:2).

Начинът, по който Христос действаше дори с противника на душите трябва да бъде пример за нас в общуването ни с другите никога да не нанасяме оскърбително обвинение на някого; трябва да използваме много по- малко грубост или строгост към онези, които може би са толкова горящи от желание да узнаят правилния път, колкото сме и самите ние.

Онези, които са обучени в истината чрез указание и пример трябва да правят голяма отстъпка за другите, които не са имали никакво познание на Писанията, освен тълкуванията, давани от проповедници и църковни членове и които са приели традициите и басните като Библейска истина. Те се изненадват от представянето на истината; тя е като ново откровение за тях и те не могат да понесат в началото представянето на цялата истина в най- удивителния й вид. Всичко е ново и странно и съвсем не като онова, което са чували от своите проповедници; и те са склонни да вярват на това, което проповедниците им са им казали - че адвентистите от Седмия ден са неверници и че не вярват в Библията. Нека истината бъде представена каквато е в Исус, заповед след заповед, правило след правило, тук малко и там малко.

Нека онези, които пишат за нашите списания да не правят нелюбезни нападения и намеци, които сигурно ще нанесат вреда и които ще преградят пътя и ще ни попречат да вършим работата, която трябва да вършим, за да достигнем всички класи, включително католиците. Нашата работа е да говорим истината с любов, а не да я смесваме с неосветени елементи на естественото сърце и да говорим неща, имащи същия дух като неприятелите ни. Всички остри нападки ще се върнат върху нас в двоен размер, когато силата е в ръцете на онези, които могат да я упражнят в наша вреда. Отново и отново ми бяха давани вести, че ние не трябва да изговаряме нито една дума, да публикуваме нито едно изречение, които ще възбудят нашите врагове срещу нас и ще разгорещят страстите им до бяло, особено по отношение на личности, освен ако това не е абсолютно необходимо за защита на истината. Нашето дело скоро ще завърши и времето на скръбта, каквато никога не е имало, ще дойде над нас; за това имаме твърде ограничено разбиране.

Господ иска работниците Му да представят Него, великия Мисионер Работник. Демонстрирането на грубости винаги донася вреда. Благоприличието, съществено за християнския живот, трябва да се изучава ежедневно в училището на Христос. Този, който е невнимателен и непредпазлив в използването или писането на думи за публикуване, които да се изпратят нашироко по света, и изпраща изрази, които никога не могат да бъдат върнати обратно, прави себе си недостоен да му се повери святото дело, което е възложено на последователите на Христос в това време. Онези, които практикуват отправянето на остри нападки, формират навици, които ще се усилват от повторението и за които ще се разкайват.

Ние трябва внимателно да изпитаме пътищата на духа си и да видим по какъв начин вършим поверената ни от Бога работа, която включва съдбата на души. Върху нас лежи най- голямо задължение. Сатана стои готов, горящ от ревност да въодушеви целия съюз на сатанински агенти, за да ги накара да се обединят със зли хора и да докарат над вярващите в истината бързо и разкъсващо страдание. Всяка немъдра дума, която е изговорена от наши братя, ще бъде съхранявана от княза на тъмнината.

Бих искала да попитам: Как смеят смъртните човешки умове да говорят непредпазливи и рисковани думи, които ще възбудят силите на ада срещу светиите на Бога, когато Архангел Михаил не посмя да нанесе на Сатана никакво оскърбително обвинение, а каза: "Господ да те смъмри"(Юда 9).

За нас ще бъде невъзможно да избегнем трудностите и страданието. Исус каза: "Горко на света поради съблазните, защото е неизбежно да дойдат съблазните; но горко на онзи човек, чрез когото съблазънта дохожда!"(Мат.18:7). Но понеже съблазънта ще дойде, ние трябва да внимаваме да не възбуждаме естествения темперамент на онези, които не обичат истината чрез немъдри думи и чрез демонстриране на нелюбезен дух.

Скъпоценната истина трябва да се представи в естествената й сила. Прелъстителните заблуди, които са широко разпространени и които пленяват света, трябва да бъдат разкрити. Прави се всяко възможно усилие да се впримчат души с хитри разсъждения, да се обърнат от истината към басните и да ги подготвят да бъдат измамени със силни заблуди. Но когато тези измамени души се обърнат от истината към заблудата, не им казвайте нито дума на порицание. Старайте се да покажете на тези бедни, заблудени души опасността и да им откриете колко мъчителен е техният начин на действие спрямо Исус Христос; но нека всичко това се върши с жалостива нежност. При един подходящ начин на работа някои от душите, които са пленени от Сатана, могат да бъдат изтръгнати от неговата сила. Но не ги упреквайте и осъждайте. Да се осмива положението, което заемат онези, които са в заблуда, това не ще отвори техните слепи очи, нито ще ги привлече към истината.

Когато хората изгубят от поглед примера на Христос и не следват Неговия модел на поучаване, те стават самонадеяни и излизат да посрещнат Сатана със собствените му похвати и оръжия. Неприятелят знае добре как да обърне оръжията си срещу онези, които ги използват. Исус говореше само думи на чиста истина и правда.

Ако някога някой народ се е нуждаел да върви смирено пред Бога, това е Неговата църква, Неговите избрани от това поколение. Всички ние се нуждаем да оплакваме глупостта на своите умствени способности, невъзможността да оценим предимствата и възможностите си. Нямаме нищо, с което да се хвалим. Ние наскърбяваме Господ Исус Христос с нашата грубост, с нехристоподобните си нападки. Имаме нужда да станем завършени в Него.

Вярно е, че ни е заповядано "извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба, та изяви на людете Ми беззаконието им и на Якововия дом греховете им"(Ис.58:1). Тази вест трябва да бъде дадена; но докато се даде, ние трябва да бъдем внимателни и да не нападаме, да не се нахвърляме и осъждаме онези, които нямат светлината, която ние имаме. Не трябва да излизаме от пътя си и да нападаме грубо католиците. Между тях има мнозина, които са най- съзнателни християни и които ходят в цялата светлина, огряла над тях и Бог ще работи в тяхна полза. Онези, които са имали големи привилегии и възможности и които не са успели да усъвършенстват своите физически, умствени и морални сили, а са живели, за да си доставят удоволствия, отказвайки да носят отговорности, са в по- голяма опасност и по- голямо осъждение пред Бога от онези, които са в заблуда относно точки от учението, по които се стараят да живеят, за да вършат добро на другите. Не порицавайте другите, не ги осъждайте.

Ако позволяваме себелюбиви съображения, фалшиви разсъждения и неискрени извинения да ни доведат до едно извратено състояние на ума и сърцето, така че да не познаваме пътищата и волята на Бога, ние ще бъдем много по- виновни от открития грешник. Имаме нужда да бъдем много предпазливи, за да не осъждаме онези, които са по- малко виновни пред Бога от самите нас.

Нека всеки един от нас помни, че по никакъв начин не трябва да предизвикваме преследване. Не трябва да използваме груби и остри думи. Дръжте ги вън от всяка написана статия, пропуснете ги във всеки разговор. Нека Божието слово да прониква и да укорява; нека смъртните хора се скрият и пребивават в Исус Христос. Нека всички да се пазят в думите си, за да не поставят срещу нас онези, които са смъртни противници на вярата ни, давайки възможност на Сатана да използва неразумните думи, за да препречи пътя ни.

Ще има време на скръб, каквото не е имало, откакто съществуват хора. Нашата работа е да се учим да изчистваме от всички свои разговори нещата, които напомнят на отмъщение, предизвикателство или нападение срещу църкви или личности, защото това не е пътят и методът на Христос.

Фактът, че Божият народ, който познава истината, не успя да изпълни задълженията си според светлината, дадена в Божието слово, прави необходимо за нас да бъдем още по- предпазливи, за да не обиждаме невярващите, преди те да са чули причините за нашата вяра относно Съботата и неделята.