Свидетелства към църквата – том 9

Примерът на Христос

Една по- дълбока и широкоразпространена опитност в религиозните неща ще дойде при Божия народ. Христос е нашият пример. Ако чрез жива вяра и осветено послушание към Божието слово откриваме любовта и благодатта на Христос, ако показваме, че имаме истинското разбиране на Божието ръководно провидение в работата, ние ще занесем на света една удивителна сила. Един висок пост не ни дава стойност пред очите на Бога. Човекът се преценява според своето освещение и вярност в изпълнението на Божията воля. Ако остатъкът от Божиите хора върви пред Него със смирение и вяра, Той ще извърши чрез него вечната Си цел, правейки възможно за хората да работят в хармония при даването на света на истината такава, каквато е в Исус. Той ще използва всички - мъже, жени и деца - за да може светлината да озари света и да призове един народ, който ще бъде верен на заповедите Му. Чрез вярата, която Неговият народ показва спрямо Него, Бог ще извести на света, че Той е истинският Бог, Бог на Израил.

"Само се обхождайте достойно на Христовото благовестие, тъй щото, било че дойда и ви видя, или че не съм при вас, да чуя за вас, че стоите твърдо в един дух и се подвизавате единодушно за вярата на благовестието, и че в нищо не се плашите от противниците; което е доказателство за тяхната погибел, а на вас за спасение, и то от Бога; защото, относно Христа, вам е дадено не само да вярвате в Него, но и да страдате за Него; като имате същата борба, каквато сте видели, че аз имам, и сега чувате, че съм имал".

"И тъй, ако има някоя утеха в Христа, или някоя разтуха от любов, или някое общение на Духа, или някое милосърдие и състрадание, направете радостта ми пълна, като мислите все едно, като имате еднаква любов и бъдете единодушни и единомислени.

Не правете нищо от партизанство или от тщеславие, но със смиреномъдрие нека всеки счита другия по- горен от себе си. Не гледайте всеки само за своето, но всеки и за чуждото. Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците; и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст. Затова и Бог Го превъзвиши, и Му подари името, което е над всяко друго име; така щото в Исусовото име да се поклони всяко коляно от небесните и земните и подземните същества, и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца. Затова, възлюбени мои, както сте били винаги послушни, не само както при мое присъствие, но сега много повече при моето отсъствие, изработвайте спасението си със страх и трепет; Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това и да го изработвате"(Филип.1:27-30; 2:1-13).

Получих наставление да представя тези думи на народа ни в Южна Калифорния. Те са необходими навсякъде, където има основана църква, защото в редиците ни идва една странна опитност.

Сега е време хората да смирят сърцата си пред Бога и да се научат да работят както Той е определил. Нека онези, които са се опитвали да управляват съработниците си, се научат да разбират какъв дух ги владее. Те трябва да търсят Господ с пост, молитва и смирение на душата.

В земния Си живот Христос даде един пример, който може да бъде последван безопасно от всички. Той цени стадото си и не иска да им се назначава никаква власт, която би ограничила свободата им да Му служат. Той никога не е поставял човека като управител на Своето наследство. Истинската библейска религия ще води към самоконтрол, а не към контрол над другия. Като народ ние се нуждаем от по- голяма мяра от Святия Дух, за да носим важната вест, която Бог ни е дал, без екзалтация.

Братя, запазете думите си на критика за себе си. Учете Божието стадо да гледа към Христос, а не към грешния човек. Всяка душа, която става учител на истината, трябва да носи в живота си плода на святостта. Ако гледаме към Христос и Го следваме, Той ще представи на душите, за които се грижи, един пример за това, какво ще бъде един жив, учещ се християнин. Нека Бог ви учи на своя начин на действие. Запитвайте го всеки ден, за да знаете Неговата воля. Той ще дава безпогрешен съвет на всеки, който Го потърси с искрено сърце. Живейте достойни за призванието, с което сте призовани, хвалейки Бога в ежедневните си разговори, както и в молитвите си. И така, издигайки Словото на живота, вие ще подтикнете други души да станат последователи на Христос.

До работниците в Южна Калифорния

Тази сутрин не мога да почивам. Умът ми е обезпокоен от ситуацията в Южна Калифорния. Бог е дал работата на всеки човек, но има някои, които не обмислят с молитва индивидуалната си отговорност.

Когато един работник се избира за дадена служба, този пост не му носи от само себе си силна способност, каквато по- рано не е притежавал. Един висок пост не дава на характера християнски качества. Човекът, който предполага, че неговият собствен ум е способен да планира и обмисля относно всички направления на делото, показва голяма липса на мъдрост. Нито един човешки ум не е способен да носи многото и различни отговорности на една конференция, обхващаща хиляди хора и много клонове на работа.

Но ми беше открита една по- голяма опасност от тази, в усещането, растящо между нашите работници, че проповедниците и другите работници в делото трябва да зависят от ума на известни ръководни работници, които да определят задълженията им. Умът и преценките на един човек не трябва да се смятат за способни да контролират и оформят една конференция. Личността и църквата имат различни отговорности. Бог е дал на всеки човек талант или няколко таланта, за да ги използва и усъвършенства. Използвайки талантите си, той увеличава способността си да служи. Бог е дал на всяка личност разум и желае работниците Му да използват и развиват този дар. Председателят на една конференция не трябва да счита, че личното му мнение трябва да контролира мненията на всички.

В никоя конференция не трябва набързо да се приемат предложения, без братята да отделят време да преценят въпроса внимателно, от всички страни. Понеже председателят на една конференция е предложил известни планове, понякога се е считало за ненужно да се потърси съвет от Бога относно тях. Така са били приемани предложения, които не донесоха духовна полза за вярващите и съдържаха много повече, отколкото се виждаше при първото разглеждане на случая. Такива действия не са по Божия ред. Много, твърде много неща са били приемани чрез гласуване и се оказваше, че включват в себе си нещо повече от предвижданото, а много повече биха били гласувалите за тях, ако беше определено време да се разгледа въпроса от всички страни.

В това време ние не бива да сме невнимателни или небрежни в Божието дело. Трябва да търсим усърдно Господа всеки ден, ако искаме да сме подготвени за опитностите, които ни предстоят. Сърцата ни трябва да се изчистят от всяко чувство на превъзходство и живите принципи на истината трябва да се посадят в душата. Млади и стари трябва да прилагат качествата на Христовия характер. Ежедневно трябва да се усъвършенстват духовно, за да станат средства за почест в службата на Учителя.

"И когато Той се молеше на едно място, като престана, един от Неговите ученици Му рече: Господи, научи ни да се молим както и Йоан е научил своите ученици"(Лука11:1). Молитвата, която Христос даде на учениците Си в отговор на този въпрос не е изказана на висок стил, а с прости думи изразява нуждите на душата. Тя е кратка и се отнася директно до ежедневните нужди.

Всяка душа има привилегията да представя пред Бога собствените си особени нужди и да отдава личната си благодарност за благословенията, които всеки ден получава. Но твърде дългите и бездушни молитви, принасяни на Бога, вместо да Му носят радост, са само отечгение за Него. О, ние се нуждаем толкова много от чисти, обърнати сърца. Имаме нужда вярата ни да се усили. Спасителят обеща: "Искайте, и ще ви се даде; Търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори"(Мат.7:7). Трябва да се научим да вярваме в това слово и да въведем светлината и благодатта на Христос във всяко свое действие. Имаме нужда да се хванем за Христос и да продължаваме да се държим за Него, докато разберем, че силата на Неговата преобразяваща благодат се открива в нас. Трябва да имаме вяра в Христос, ако искаме да отразяваме божествения характер.

Христос прие човешко естество, вместо божественото си и живя един изпълнен с молитва и себеотрицание живот, в ежедневна борба с изкушенията, за да може да помогне на онези, които днес са нападани от изкушения. Той е нашата способност и сила. Той желае чрез получаването на Неговата сила и благодат хората да станат съучастници на божественото Му естество и по този начин да избягнат развалата, която е в света поради похотта. Ако вярно се изучава и приема в живота, Божието слово в Стария и Новия завет ще даде духовна мъдрост и живот. Това Слово трябва да се пази свято. Вяра в Божието слово и в силата на Христос да преобразява живота ще даде сила на работника да върши Неговите дела и да живее, радвайки се в Господа.

Отново и отново бях наставлявана да кажа на нашия народ: нека вярата и упованието ви бъдат в Господа. Да не зависи от грешен човек да определя вашите задължения. Ваша привилегия е да казвате: "Ще възвестявам името Ти на братята си; всред събранието ще Те хваля. Вие, които се боите от Господа, хвалете Го; Цяло Яковово потомство, славете Го; и бойте Му се всички вие от Израилевото потомство. Защото не е презрял и не се е отвращавал от скръбта на оскърбения; нито е скрил лицето Си от него; но послуша, когато извика той към Него. От Тебе е, гдето принасям хваление в голямото събрание: Ще изпълня обреците си пред ония, които Му се боят; Смирените ще ядат и ще се наситят; ще хвалят Господа ония, които Го търсят; Сърцето ви нека живее вечно"(Пс.22:22-26).

Тези стихове са точно по въпроса. Всеки църковен член трябва да разбере, че Бог е този, към когото трябва да се обръща, за да разбере какви са индивидуалните му задължения. Правилно е братята да се съветват; но когато хора нареждат точно какво да правят техните братя, нека отговорът бъде, че са избрали Бога за свой съветник. Онези, които ще Го търсят смирено, ще намерят достатъчно от Неговата благодат. Но когато един човек оставя другия да застава между него и задължението, което Бог му е определил, дава на човек доверието си и го приема за свой водач, тогава той слиза от истинската основа и стъпва на една фалшива и опасна повърхност. Такъв човек, вместо да расте и да се развива, ще изгуби духовността си.

В никой човек няма сила да излекува несъвършения характер. Всеки един индивидуално трябва да се надява и да вярва в Този, Който е повече от човек. Винаги трябва да помним, че помощта идва от Този, Който е силен. Господ е предвидил нужната помощ за всяка душа, която би я приела.

Санаториум, Калифорния, 3 октомври 1907г.

"А аз съм малко момче"

В началото на своето царуване Соломон се молеше: "И сега, Господи, Боже мой, Ти си направил слугата Си цар вместо баща ми Давида; а аз съм малко момче, не зная как да се обхождам"(3Царе3:7).

Соломон последва баща си Давид на трона на Израил. Бог го почете много и, както знаем, няколко години по- късно той стана най- великият, най- богатият и най- мъдър цар, който е седял някога на земен престол. От началото на царуването си Соломон беше впечатлен благодарение на Святия дух от важността на отговорностите си и въпреки че беше с много таланти и способности, той осъзна, че без божествена подкрепа ще бъде безпомощен като малко дете и не ще може да изпълни задълженията си. Соломон никога не беше бил толкова богат, толкова мъдър и така велик, както, когато изповяда пред Господ: "а аз съм малко момче, не зная как да се обхождам".

Той спеше, когато Господ му се яви и му каза: "Искай какво да ти дам"(стих 5) и това накара Соломон да изрази чувствата си на безпомощност и нужда от божествена помощ. Той продължи: "И слугата Ти е всред Твоите люде, които Ти си избрал, люде много, които поради множеството си не могат да се изброят, нито да се пресметнат. Дай, прочее, на слугата Си разумно сърце, за да съди людете Ти, за да различава между добро и зло; защото кой може да съди тоя Твой голям народ;

И тия думи бяха угодни Господу, понеже Соломон поиска това нещо. И Бог му каза: Понеже ти поиска това нещо, и не поиска за себе си дълъг живот, нито поиска за себе си богатство, нито поиска смъртта на неприятелите си, но поиска за себе си разум за да разбираш правосъдие, ето, сторих според както си казал; ето, дадох ти мъдро и разумно сърце, така щото преди тебе не е имало подобен на тебе, нито подир тебе ще се издигне подобен на тебе. А при това ти дадох каквото не си поискал - и богатство, и слава, така щото между царете не ще има подобен на тебе през всичките ти дни.

И ако ходиш в Моите пътища, и пазиш повеленията Ми и заповедите Ми, както ходи баща ти Давид, тогава ще продължа дните ти.

И събуди се Соломон; и ето, беше сън. След това дойде в Ерусалим и като застана пред ковчега на Господния завет, пожертва всеизгаряния и принесе примирителни приноси; направи и угощение на всичките си слуги"(3Царе 3:8-15).

Всички, които заемат отговорни постове, се нуждаят да научат урока, който се дава в Соломоновата смирена молитва. Те трябва да помнят винаги, че постът никога не ще промени характера, нито ще направи човека безгрешен. Колкото по- висок е заеманият пост, толкова по- голяма е отговорността, която трябва да се носи, толкова по- силно ще бъде влиянието, упражнявано над околните и толкова по- голяма ще бъде нуждата на човека да усеща зависимостта си от мъдростта и силата на Бога и да култивира най- добър и свят характер. Онези, които поемат отговорен пост в Божието дело, винаги трябва да помнят, че призовавайки ги за тази работа, Бог едновременно с това ги приканва да действат разумно пред Него и пред ближните си. Вместо да считат за свое задължение да заповядват, да диктуват и командват, такива хора трябва да съзнават, че и самите те са ученици. Когато един отговорен работник не е научил урока си, колкото по- бързо бъде освободен от отговорности, толкова по- добре ще бъде и за него, и за Божието дело. Постът никога няма да даде святост или добродетел на характера. Този, който почита Бога и пази заповедите Му, сам бива почитан.

Въпросът, който всеки трябва да си зададе с пълно смирение е: "Достоен ли съм за този пост? Научил ли съм се да пазя пътя на Господа, да върша правда и да съдя?". Земната опитност на Спасителя ни е дадена, за да не вървим със собствената си сила, а за да се смята всеки, както се изрази Соломон, като "малко момче".

"Божии последователи, като скъпи деца"

Всяка искрено обърната душа може да каже: "Аз съм малко дете; но аз съм Божие дете". С безкрайна цена бе платена възможността човешкото семейство да си възвърне загубената синовна връзка с Бога. В началото Бог направи човека по свое подобие. Нашите първи родители послушаха гласа на изкусителя и се предадоха на силата на Сатана. Обаче човекът не беше оставен на резултатите от злото, което беше избрал. Беше дадено обещанието за един Изкупител: "Ще поставя вражда между тебе и жената и между твоето потомство и нейното потомство; то ще ти нарани главата, а ти ще му нараниш петата"(Бит. 3:15). Преди да чуят за тръните и магарешките бодли, за скръбта и тежкия труд, който щеше да бъде тяхното бъдеще, или за пръстта, в която щяха да се върнат, те чуха думите, които не биха им дали измамна надежда. Всичко, което беше изгубено чрез предаването на Сатана, можеше да се възвърне чрез Христос.

Божият Син беше даден, за да се изкупи расата. Като безкрайно страдание, безгрешният за грешниците, така беше платена цената, която изкупи човешкото семейство от силата на разрушителя и го възвърна отново в Божия образ. Онези, които спасението, донесено им в Христос, ще се смирят пред Бога като Негови малки деца.

Бог желае децата Му да искат онези неща, които ще Му дадат възможност да открие благодатта Си на света. Той иска да търсят Неговия съвет, да признават Неговата сила. Христос с обич предявява иск към всички, за които даде живота Си: те трябва да се покоряват на Неговата воля, ако искат да споделят радостта, която е приготвил за всички, които отразяват Неговия характер тук. За нас е добре да чувстваме слабостта си, защото тогава ще търсим силата и мъдростта, които Отец благоволява да даде на Своите деца за всекидневната им борба срещу силите на злото.

Докато образованието, възпитанието и съвета на опитни хора са наистина необходими, работниците трябва да се учат, че не трябва да разчитат напълно на мнението на който и да е човек. Като свободни Божии работници всички трябва да искат мъдрост от Него. Когато ученикът зависи изцяло от нечии чужди мисли, приемайки неговите планове, без да отива по- нататък, той вижда само чрез очите на този човек и е единствено негово ехо.

Наградата на усърдния труд

 

"Тоя, комуто работата, която е градил, устои, ще получи награда"(1Кор.3:14). Славата ще бъде наградата, която верните работници ще получат, когато се съберат около престола на Бога и на Агнето. Когато Йоан в тленното си естество видя Божията слава, падна като мъртъв, не можеше да издържи гледката. Но когато Божиите чада ще са облечени в безсмъртие, те ще Го "видят, както е"(1Йоан. 3:2). Те ще стоят пред престола, приети сред възлюбените. Всичките им грехове ще са заличени, всичките им престъпления - отнети. Сега те могат да гледат непомрачената слава на Божия престол. Те са били съучастници с Христос в страданията Му, били са Негови помощници в плана на изкуплението и са съучастници с Него в радостта да виждат души, спасени в Божието царство, да хвалят Бога там през цялата вечност.

Братко мой, сестро моя, аз настоявам да се приготвите за идването на Христос в небесните облаци. Ден след ден изхвърляйте любовта към света от сърцата си. Разберете от опитност какво значи да имате разбирателство с Христос. Пригответе се за съда, така че когато дойде Христос, да се радва с всички, които вярват и вие да бъдете между онези, които ще го посрещнат с мир. В онзи ден изкупените ще светят със славата на Отца и на Сина. Ангелите, вземайки златните си арфи, ще посрещнат Царя с Неговите трофеи на победа - онези, които са били измити и избелени в кръвта на Агнето. Ще зазвучи една победна песен, която ще изпълни цялото небе. Христос победи. Той влиза в небесните дворци, придружен от Своите изкупени, които са свидетелството Му, че мисията на страдание и жертва не е била безсмислена.

Възкресението и възнесението на нашия Господ са едно сигурно доказателство за победата на Божиите светии над смъртта и гроба и един залог, че небето е отворено за онези, които изпират дрехите на характера си и ги правят бели в кръвта на Агнето. Исус се възнесе при Отца като представител на човешката раса и Бог ще доведе онези, които отразяват образа Му, да споделят славата Му с Него.

За земните пътешественици има домове. Има дрехи за праведните, корони на славата и палми на победата. Всичко, което ни е затруднявало в Божиите провидения, в бъдещия свят ще ни стане ясно. Тогава трудноразбираемите неща ще намерят обяснение. Тогава тайните на благодатта ще се открият пред нас. Там, където нашите объркани умове намираха само объркване и нарушение на обещанията, ние ще видим най- съвършената и пълна хармония. Ще разберем, че безкрайната любов даваше опитностите, които ни изглеждаха най- трудни. Осъзнавайки нежната грижа на Онзи, Който прави всичко да съдейства за наше добро, ние ще се изпълним с неизказана радост и ще се изпълним със слава.

В небесната атмосфера не може да съществува болка. В дома на изкупените няма да има сълзи, никакви погребални шествия, никакви символи на траур. "И жителят няма да рече: Болен съм; на людете, които живеят в него, ще се прости беззаконието им"(Ис.33:24). Един голям прилив на щастие ще се надига и ще нараства във вечността.

Ние все още сме сред сенките и тревогата на земните дейности. Нека обърнем най- сериозно внимание на блаженото бъдеще. Нека вярата ни проникне през всеки тъмен облак и да виждаме Онзи, Който умря за греховете на света. Той е отворил вратите на рая за всички, които Го приемат и вярват в Него. На тях Той дава сила да станат синове и дъщери на Бога. Нека нещастията, от които ни заболява толкова силно, станат поучителни уроци, подтикващи ни да се стремим напред към знака на наградата на възвишеното ни призвание в Христос. Нека се насърчаваме с мисълта, че Господ ще дойде скоро. Нека тази надежда радва сърцата ни. "Защото още твърде малко време и ще дойде Той, Който има да дойде, и не ще се забави"(Евр.10:37). Благословени са онези служители, които Господарят им намери будни, когато дойде.

Ние сме на пътя към дома. Този, Който ни обикна толкова много, че умря за нас, е построил за нас един град. Новият Ерусалим е мястото за нашата почивка. В Божия град няма да има никаква тъга. Не ще се чува никога повече скръбен плач, няма да има съжаление за разбити надежди, за погребани чувства. Скоро облеклото на трудностите ще се замени със сватбена дреха. Скоро ще бъдем свидетели на коронясването на нашия Цар. Онези, чийто живот е бил скрит в Христос, онези, които на тази Земя са извършили добрия подвиг на вярата, ще светят със славата на Изкупителя в царството на Бога.

Не след дълго ще видим Този, в Когото са съсредоточени надеждите ни за вечен живот. И в Негово присъствие всички изпитания и страдания на този живот ще изглеждат нищожни. "И тъй, не напущайте дръзновението си, за което имате голяма награда. Защото ви е нужно търпение, та, като извършите Божията воля, да получите обещаното. Защото още твърде малко време и ще дойде Тоя, Който има да дойде, и не ще Се забави"(Евр.10:35-37). Гледайте нагоре, гледайте нагоре и нека вярата ви постоянно нараства. Нека тази вяра ви води по тесния път, който минава през портите на Божия град във великото, обширно, неограничено бъдеще на слава, принадлежаща на изкупените."И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд. Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи"(Яков 5:7-8).

Каталог: index.php -> files
files -> Дарбата на светлина
files -> Откровението на Йоан (от абк) Глава 1 Откровение
files -> Притчи христови
files -> Моменти от живота на Елена Вайт и семейството й Ellen Gould Harmon
files -> Елена Вайт " Познаването на Светия е разум."
files -> Християнският дом (2 стр.) Сopyright, 1952 by the
files -> Притчи христови
files -> За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Изтегляне 2.53 Mb.

Сподели с приятели: