Свръхсетивhото



страница52/55
Дата03.01.2022
Размер302.42 Kb.
#112826
ТипКнига
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   55
СВРЪХСЕТИВHОТО
Пророчества по отношение на човешкото тяло

Филип Ендрюс страдал от силна форма на артрит, който засегнал гърба и краката му. При едно от многото тълкувания, посветени на заболяването, Кейси бил попи-тан дали предписаното лечение ще преустанови атрофията на левия крак и бедрото на Филип.

„То ще спре атрофията на мускулите в крайниците" - отговорил той. „Ще може ли кракът да се възстанови отново?"

„Опитайте! — казал Кейси. — Струва си да се опита! Ще се възстанови, ако се лекува74 както е казано."

Това тълкуване е правено на 12 септември 1937 г. Точно един месец по-късно Филип писал на Едгар Кейси: „На първо място, в резултат на лечението, предписано ми в последното

тълкуване, настъпи незабавно подобрение. Кракът, който атрофираше бързо, започна да се възстановява и д-р Д. беше изненадан от това-."

Този случай определено не е изключение. Архивът на АИП съдържа огромно количество тълкувания, в които предсказаното подобрение настъпва, след като пациентът изпълнява точно лечението - елемент, чиято задължителност се подчертава във всички физически тълкувания.

Тези тълкувания, независимо дали са правени за отделни индивиди, или са посветени на по-общи проблеми (настинката например), съдържат множество предсказания. Някои от тях са дотолкова ненатрапчиви, че нямаше да се забелязват, ако не се наблегне специално на тях.

Например Едгар Кейси препоръчва златото и различните негови съединения като лекарство за много различни болести.

Според него пясъкът на Вирджиния Бийч съдържа много златен хлорид и затова на болните от артрит пациенти той препоръчвал да лежат на плажа, като покриват с пясък болните места, и се пекат на слънце. (Дядо ми беше един от тези пациенти и това лечение му помогна изключително много.)

Златният хлорид, казва Кейси в едно тълкуване, правено преди много години, е особено полезен при всяко състояние, „където има каквито и да е признаци, близки до ревматизма или до необходимостта да се поднови който и да е орган от системата, показващ увреждания в дейността си, разбирате ли?"

В същото тълкуване той продължава: „Много от състоянията, които съществуват в алкохолните стимуланти, които са приети от системата, които разрушават тъканите в централната част на тялото, разрушават тъканите във възпроизвеждащите сили в детеродната система, разрушават тъкани в други части на системата, дори в самия мозък, донасят различни болести за тялото; златото или среброто или двете, ще добавят или изградят отново - ще подновят както е било, в системата. Използвайте ги, защото те са добри."

В тълкуванията Кейси препоръчва златния хлорид като лекарство за редица болести, сред които са алкохолизмът, артритът, асимилацията, слепотата, ракът, проблемите с кръвообращението, жлезите, умствените увреждания, склерозата и т. н. В някои случаи той препоръчва да се вземе орално. В други се използва тъй нареченото външно вземане с помощта на вибриращ апарат, разработен според указания, дадени в тълкуванията, който по електрически път въвежда редица субстанции в тялото или както се описва в едно тълкуване, помага на определени елементи в тялото, като златото например, да се активизират.

Основната причина за тази широка употреба на златото, според тълкуванията, е способността му да възстановява тялото. Кейси казва, че то се използва като лекарство от много време.



Преди няколко години започнахме да научаваме за различните приложения на златото от казионната медицина. В една статия в „Сайънс Нюс Летър" от 3 октомври 1964 г. се съдържа информация, че за първи път опита­ното върху хора и животни във вашингтонска болница лечение със злато се оказало ефективно при вредни сраствания и проблеми с кръвоносните съдове.

Според тази статия по същия начин успешно са лекувани и фрактури. „И в някои случаи -се казва по-нататък - то може да замести копринените конци, като служи за външно покритие на хирургическите конци". (Копринените конци понякога предизвикват реакция на тъканите, което при златото не е забелязвано.)

Статията предизвика широк отзвук в медицинските среди. Оказа се, че солите на златото са били използвани и друг път за лечение на различни болести, особено на артрит. Те са били прилагани (макар и по Друг начин) като средство за предотвратяване на белези при едра шарка. Златно

фолио успешно е помагало за заздравяване и затваряне на спуквания на ушните тъпанчета, а златни плочки са служели за отстраняване на дефекти за черепа.

В броя от 5 септември 1965 г. във вашингтонския „Съндей Стар" четем: „Местни лекари са създали от златни листове много ефективна превръзка.

„Не знаем защо - казва един от тях, — но тя има изключителен ефект."

Тя намалява болката и спира кръвотечението от рани, лекува силни изгаряния и други наранявания. Най-важното е, че тя видимо ускорява зарастването на раните.

Лекарите твърдят, че големи рани, дълбоки колкото длан, в някои случаи започват да заздравяват след няколко дни. Пациенти, които по принцип се очаква да оздравеят след седмици или месеци в болнична 'обстановка, понякога могат да продължат работата си след кратко време, като това се дължи само на действието на златото."

Статията продължава с описание на една хирургическа техника, разработена от д-р Джон П. Галахър и д-р Чарлз Ф. Гишактър и усъвършенствана при опити върху животни. Впоследствие д-р Галахър използвал този метод при лечението на едно 9-годишно момче със силни наранявания на главата, като по този начин му спасил живота.

За същата техника съобщава и изданието на американската асоциация на медиците. В статията се казва, че тя била използвана от редица хирурзи и други лекари.

Разказът в „Съндей Стар" продължава с описание на изследванията, извършени в дома за възрастни „Хебрю" във Вашингтон, където с голям успех лекували големи рани с тънки златни листове. Споменава се и за работата на д-р Наоми М. Канъф, дерматолог, който постигнал „добри резултати при използването на златни листове за лечение на трудно зарастващи, дълбоки увреждания на кожата, причинени от наранявания, диабет и варикоза, протривания".

Също там четем, че д-р Линууд Л. Рейфорд Джуниър от Вашингтон „използвал лечението със златни пластини при големи и болезнени изгаряния от втора степен. В най-тежките случаи изгарянията покривали 25 процента от тялото на пациента.

Рейнолдс твърди, че златото намалява силните болки и изсушава раните, което е доста трудно при пациентите с изгаряния."

Той също така наблюдавал ускоряване на оздравителния процес.

Когато в тълкуванията на Кейси намираме описание на подобни лечителски методи, лесно разбираме колко примитивна и изостанала е „класическата медицина". Едва ли в тези случаи можем да кажем, че информацията на Кейси е предсказание, но истината е, че той изпреварва медиците в много отношения с десетилетия. Кейси предлага във физическите тълкувания лекарства, които в повечето случаи не са произведение на химическата индустрия, а са растения или са вещества, които се срещат в природата. Затова можем да кажем, че Кейси лекува, връщайки се в миналото, т.е. тук сме изправени пред нещо като пророчество към „миналото". На практика почти няма област от човешкото здраве, за която Кейси да не е предписал своите методи на лечение.

Дбри такива обикновени методи за лечение като диетите по онова време са се смятали за невероятно прогресивни. Ние цитирахме такъв пример в една от предишните глави - на момче, болно от левкемия, Кейси препоръчва големи количества портокалов сок; спомнете си това, което Кейси казва за кафето и редица други примери. Между другото, когато говори за кафето, Кейси казва не само, че то е храна, ако се пие без сметана или мляко, но и че то Вреди на храносмилането, ако се пие с

мляко или сметана. Това твърдение е изказвано отново и отново в тълкуванията на различни индивиди. За утвърдените схващания това е едно доста необичайно становище. Въпреки това в раздела „Неделно четиво" на „Филаделфия Инкуайрър" от 9 март 1958 г, намираме следната бележка: „Ако страдате от лошо храносмилане след пиене на кафе, то може да се дължи на сметаната. Учени от университета в Турку, Финландия, са установили, че причина

за стомашните проблеми е по-скоро кафето със сметана, отколкото чистото кафе."

Кейси често се обявява против безразборното приемане на изкуствени витамини, като обяснява, че те би трябвало да постъпват в организма посредством правилното хранене. Винаги когато предписва изкуствени витамини, той подчертава, че те трябва да се вземат само през предписания период и след това да се спрат, за да се предпази тялото от развиване на зависимост към тях. В противен случай системата ще престане да асимилира и обработва витамините, съдържащи се в каквато и да е храна. „Много по-добре е тези витамини да се произвеждат в тялото - обяснява той - чрез нормалното развитие, но не механично, защото природата е много по-точна от науката!"

Доста години след това, през февруари 1961 г. Американската асоциация ш медиците публикува предупреждението: не прекалявайте с витамините на хапчета! Тяхното издание споделя във връзка с широко разпространеното вярване, че за здравето е необходимо вземане на голямо количество мултивитамини на хапчета: „Обратно, допълнителни витамини са нужни само при болезнени състояния, когато има нужда от тях." Според тази статия свръхупотребата на витамини може да доведе до загуба на апетит, раздразнителност, обривйАхияертро-фия на черния дроб, стомашни проблеми.



На едно място Кейси казва за киселинно-алкалния баланс на тялото: „Свръхалкалността е много по-вредна от малката тенденция към киселинност."

В едно съобщение в бюлетина на националната здравна федерация от декември 1962 г. д-р Джордж А. Уидсън твърди, че в резултат от изследвания, направени на стотици пациенти в денвърскага болница „Сгагьрс Хи-ропрактик Хоспитал" и потвърдени от неговия 45-годи-

шен опит, той установил, че повечето болни имат високо алкално ниво, а не киселинно, както се смята по принцип. Той казва, че това е особено явно при хроничноболни пациенти.

Забележително е, че Кейси казва същото за човешката кръв 25 години преди това: „Няма състояние, съществуващо в тялото, чието отражение да не оставя следи в кръвта. Кръвният поток не само носи възстановяващите сили на тялото, той взема използваните сили и ги елиминира чрез собствените им канали в различни части на системата. Ние виждаме вените да носят червена кръв, бяла кръв и хормони. Те са разделени само от много малки частици, които действат като строители, пречист-ватели, разрушители или възстановяващи части на системата. Защото в кръвния поток винаги се вижда отражението или доказателството за състоянието, в което се намира физическото тяло. Ще дойде ден, когато ще може да се вземе капка кръв и по нея да се постави диагноза за всяко физическо тяло."

На 20 март 1958 г. в норфолкския „Вирджиниън пайлът" беше публикувана статия за изследвания, проведени от д-р Уинстьн Прайс от болницата „Джон Хоп-кинс" в областта на диагностицирането, обхващащи и анализ на частици от кръвта. Там четем: „Това откритие може да означава, че в медицинска лаборатория може да бъде установена болестта на пациента - рак, туберкулоза или дори психически отклонения, като е достатъчен само анализът на кръвта."



На 16 февруари 1960 г. във вашингтонския „Дейли Нюз" се появи кратко описание на метод за изследване на кръв или малки количества тъкани, позволяващ да бъдат проучени наличните ензими,

С помощта на така наречения „зимограф" се казва във вестника, създателите му д-р Р; Л. Хантър и д-р С. Л. Маркест, работещи в Мичиганския университет и финансирани от Американското общество за борба с рака, се надяват, че ще е „възможно чрез наблюдение и анализ на ензимите в кръвта да се проследят промените, осъществили се в процеса на израстването от ембрион до възрастен човек".



Изследвайки химическите промени, съпътстващи различните болести, авторите се надяват, че след време ще

стане възможно да се откриват по този начин някои заболявания, може би дори и рак, и то преди да са се появили клиничните симптоми. Броят на „Бизнес Уик" от 21 ноември 1964 г. разглежда същия проблем. Изданието съобщава, че д-р Джон Б. Хенри, професор по патология в нюйоркския медицински център в Сиракуза, в доклад пред американската колегия на клиничните патолози в Ню Йорк разгледал ролята на ензимите за диагностициране на заболявания.

Статията отбелязва, че от известно време е установено, че количеството на ензимите в кръвта и в другите телесни течности може да покаже ръста на смъртността или увреждането на клетките. Например при раковите заболявания понякога нивото на ензимите се покачва, а при някои други се понижава.

Д-р Хенри силно се надява, както пише в статията, че някой ден ще е възможно с помощта на някои лабораторни изследвания Чензимни профили), съчетани с проби на кръвта, да се изработи метод, който ще позволява установяване на наличието на различни заболявания на организма.

Около година и половина преди това (9 март 1963 г.) „Бизнес Уик" съобщава за създаването на нови методи за откриването на болестта на Уилсън, рядко заболяване, засягащо всички възрасти и определяно често като духовно или емоционално.

Тестът бил разработен в медицинския колеж „Алберт Айнщайн" в Ню Йорк. В статията се казва, че лекарите твърдят, че открита .навреме, болестта на Уилсън подлежи на лечение с лекарства, диети и психотерапия.

Тези изследвания, според статията, дават възможност да се установи наличието на тази болест, преди да са се появили каквито и да е клинични признаци. За целта е нужна единствено една капка кръв на пациента.

Разбира се, това са само няколко примера от всички, които се намират в архива на Кейси и засягат неговата способност да предсказва. След всичко казано дотук ни остава да се надяваме, че обикновената медицина по-скоро ще се обърне към богатото наследство на Кейси и ще се опита да приложи на практика неговите забележителни методи.

В това отношение най-лесно приложими изглеждат съветите на Кейси в областта на диетологията.

Той често споменава, че някои храни не бива да бъдат поглъщани заедно при едно хранене (например цитрусо-вите плодове или соковете и житни продукти). Освен това той добавя, че плодовете и зеленчуците се асимилират по-лесно от тялото, ако са комбинирани с желатин.

Още преди много години Кейси казва, че „боровинките съдържат съставка, която някой ден ще се използва правилно!"

Вероятно е крайно време медиците да се занимаят сериозно с тези, а и с много други твърдения от тълкуванията на Кейси. Това при всички случаи не би им навредило.



Сподели с приятели:
1   ...   47   48   49   50   51   52   53   54   55




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница