Свръхсетивhото
Изтегляне 302.42 Kb.
|
| Тайната вечеря
Разказаното по-горе няма за цел да проверява точността при описанието на живота на Исус от Кейси. Подобен опит най-малкото би изпреварил времето си. Тъй като обаче след откриването на свитъците от Мъртво море се появява повече информация на бял свят, сметнахме за необходимо да запознаем читателя с тази интересна част от тълкуванията. Същите съображения ни подтикнаха да опишем и следващия интересен проблем, застъпен в тълкуванията на Кейси. Пасажите, които искаме да разгледаме, са направени в края на физическото тълкуване за една жена на 14 юни 1932 г. Формулата за събуждане била прочетена три пъти, но Кейси оставал в състояние на транс. След известно време той започнал да описва Тайната вечеря: „Тук, с Господаря. Вижте какво имат за вечеря... варена риба, ориз с праз лук, вино и хляб. Една от каните, в които е сервирано, е счупена. Дръжката е счупена, както и чучура. Цялата мантия на Господаря не е бяла, а светлосива - всичко е съчетано в едно - подаръкът на Никодим за Бога. Най-добре от всички дванадесет, разбира се, изглеждал Юда. Най-младият бил Йоан - овално лице, тъмна коса, спокоен, единственият с къса коса. Петър, буен и подвижен, винаги с къса брада и не съвсем чист. Андрей е пълната противоположност: много рядка брада, но изглеждаща по-дълга отстрани и под брадичката - и дълга над горната устна. Неговата мантия винаги е била . между сивото или черното, докато дрехите или панталоните му са били раирани; докато тези на Филип и Вартоломей са били червени и кафяви. , Косата на Господаря е повече червена, на места къдрава, но не женствено или слабо. Силен, с тежки пронизващи очи, които са сини или стоманеносиви. Теглото му е най-малко 180 паунда. Дълги тънки пръсти, добре поддържани нокти. Дълъг нокът на малкия пръст на лявата ръка. Веселие -дори в часа на изпитанието, шеги- дори в момента на предателството. Торбата е празна. Юда излиза. Дадени са последните хляб и вино, с които той дава знаците, които трябва да са много скъпи за всеки негов . последовател. Сваля си мантията, която е от едно цяло парче плат. Препасва кърпата около кръста си, облечен в сини и бели дрехи. Запретва гънките, коленичи първо пред Йоан, после към Петър - който отказва. Това е мисълта: „Той, който е най-велик, ще бъде слуга на всички." Съдът, който използват, е без дръжка и от дърво. Водата е от краставиците в къщата на бащата на Йоан, Заведей. А сега идва, „Свършено е". Те пеят 91-ия псалм: „Той, който обитава светите места във висините, ще остане в сянката на всемогьщес-твото. Аз ще кажа за Господа, той е моето убежище и крепост. Мой Боже, в него аз ще вярвам." Той е музикантът, който свири на арфа. Те тръгват към градината." Кой и кога е построил Стоунхендж? Руините на огромния монумент, който в момента представлява само комплекс от ями, ровове и каменни колони в полето на Солсбъри в Англия, продължават да бъдат мистерия. Моята 200-годишна енциклопедия „Британика" казва, че около 1768 г. Стоунхедж е представлявал останки от 4 реда неизгладени камъни, подредени един след друг, някои от тях, особено в най-крайния и 3-ия ред, са високи 20 и широки 7 стъпки. Тези камъни подпират други, положени върху тях, прикрепени с жлебове, така че някога цялото е било стабилна постройка..." По онова време се е смятало, че това е древен британски храм. В енциклопедията пише по този въпрос, че английският архитект Инго Джоунс е „съставил точна схема на постройката и е напълно убеден, че тя е от римски произход". През 1797 г. аматьорски археоложки експедиции причинили падането на някои от камъните. През 1950 г. окончателно беше изоставена теорията, че монументът е строен от друидите. Интересът към този проблем, позатихнал през последните векове, отново нарасна. Преа 1952 г. професор В. Ф. Либи от Чикагския университет пресметнал, че Стоунхендж е строен преди 3800 години, т. е около 1800 г. преди новата ера. През 1958 г. Ричард Еткинсън публикува статия, в която твърди, че монументът не е дело на британската архитектура и строителство, а по-скоро на странстващ архитект от една от двете средиземноморски цивилизации — миноаните на Крит и микените в Гърция." Еткин-сьн заедно с професор Стюарт Питьт бил натоварен с финансирания от държавата проект да бъдат вдигнати 6-те 45-тонни, паднали през 1797 г. колони. През 1959 г. Британският музей съобщи, че радикар-боновите изследвания на парчета от еленов рог показват, че монументът е строен преди около 3670 година С други думи тези данни само потвърждават думите на професор 'Либи. През 1964 г. д-р Джералд Хоукинс от Смитсъновата астрофизическа лаборатория публикувал свои изследвания, които показват, че Стоунхендж може да е служил за гигантски астрономически календар. Той проследил направленията на линиите, съставени от подредени камъни и изкопи в района, освен това изчислил приблизителните данни за движението и местоположението на небесните тела по времето на предполагаемия строеж на Стоунхендж (1500 г. преди новата ера). Всички тези данни били обработени с компютър. Резултатът показал 24 съответствия с направлението на движението на небесните тела. В доклада си д-р Хоукинс застъпва тезата, че Стоунхендж е построен, за да служи като средство за предсказване на сезоните и за определяне датите на затъмненията. Това според него е свидетелство за забележителни познания в областта на астрономията, превъзхождащи тези на египтяните и месопотамците по това време. Въпреки всички изследвания загадката си остава загадка. Затова нека се обърнем към казаното от Кейси по повод Стоунхендж в различни тълкувания. В едно от тях той бил помолен да разкаже кой и с каква цел е построил Стоунхендж. Той отговорил: „В светите земи, когато там били тези опустошения в периода, когато страната била разорена от халдеите и персите... сред тези групи, които избягали с кораби и се установили в тези части на страната Англия, които са близо до това, което сега е познато като Солсбъри, и там построили тези олтари, които трябвало да представляват посвещаването на индивидите на служба на живия Бог," С други думи Стоунхендж е построен около 1800 г. преди н. е., когато евреите били прогонени от персите й халдеите. Тази дата, както виждаме, съвпада с твърденията на професор Либи и учените от Британския музей. На друго място Кейси казва: „Преди това душата е била в Англия... и там са били много от тези страни, особено в районите, където някога са били построени олтарите от хората от светите земи, това би трябвало да е интересно, както и да се възстанови в съзнанието на душата случилото се през този период... А в друго тълкуване срещаме: „В страната на сегашното местожителство (Англия) през тези периоди, когато там имало усилена дейност на групи, преселили се от светите земи... Душата е била строител на къщи на име Ерза Кент..." Същото се казва и в едно друго тълкуване: „Преди това душата е била в Англия, когато дошли хората от светите земи. Душата била с еднд група, която била с част от охраната на храм в Ерусалим, която използвала външните дворове на храма за лични цели и дейности. Душата помогнала при установяването на олтарите, които отдавна са се разпаднали, въпреки това все още са останали доказателства - камъни, разположени във формата на двор, с вътрешен двор за тези, които търсели да научат за Господа." Виждаме, че в това тълкуване Кейси описва не само древния вид на храма, но и положението на руините, които са просъществували досега. В друго тълкуване той казва: „Преди това виждаме, че душата е била в страната Англия при ранните преселвания на децата на Израел, които били събрани с дъщерите на Йезекия там, където сега е Самърленд, Сомърхил или Сомърсет. Там душата видяла групова организация за запазване на принципите и истините на живия Бог..." И накрая: „Преди това душата е била в страната Англия през тези периоди, когато там е било разпадането на племената на Израел. Душата е била внучка на царя Езекия и сред тези, които избягали с кораби, когато събитията подчинили останалите хора на персите. Тогава, душата била сред тези, които пристигнали и изградили центъра на традицията, както е показано в олтарите, построени близо до това, което сега е Солсбъри, Англия." Всички тези тълкувания са правени за различни хора и то през един дълъг период от време. И въпреки това информацията във всяко от тях съответства на сведенията във всички друга. Въпреки че това не може да бъде доказателство за верността на казаното, то все пак е достатъчно, за да подтикне човек към размисъл. Изтегляне 302.42 Kb. Сподели с приятели:
|