Свръхсетивното познание Марияна Везнева

Първите ми контакти с моите Учители от Висшата цивилизация са свързани с тревожно предупреждение.

Беше краят на 1981 г., когато за миг, в напълно будно състояние, по­лучих видение. Пред мен се появиха няколко души и ми бе съобщено по телепатичен път, но така, че думите отекваха в главата ми: „Когато поч­нат дъждовете, запасете се с храна, защото ще настъпи глад."

Информацията беше неразбираема за мен и не й обърнах особено внимание.

Както вече споменах, през 1982 г., по време на следобеден сън, се ви­дях в бъдещето. Годината беше 2008, а аз - твърде възрастна, носех те­жестта па годините си. Бях в нашата къща и като че ли се връщах от далечен път. Бяхме изживели особено тежък период от 10—15 години на миграция, икономически трудности и природни бедствия. Но това беше вече минало, в момента (2008 г.) организацията на обществото беше та­кава, че задължение на всеки човек бе възстановяване на природата и из­хранване на оредялото население. Радвахме се, когато се раждат деца, сякаш е имало период, когато раждаемостта е била спряна...

Това ли е бъдещето, което ни очаква? Как ще оцелее човечест­вото, когато е замърсило водата и въздуха? Какво означава Предупреж­дението?

Убеждават ме, че всяка лоша мисъл се забива в човека, до когото е адресирана, подобно на отровна стрела. Показват ми разни енергии ка­то стрели в различни цветове. Единственият начин да се предпазим е да не отвръщаме на злото със зло, а да преобразим отрицателната енергия в положителна, като променим състава й, като я превърнем в розова или бяла светлина.

Телепатичната връзка е съвсем ясна, но ми с трудно да разбера всичко.

5юли1985г.

Напълно съм будна. Гледам Земята сякаш през някакъв необикновен телескоп (като цилиндричен кристал), през който се виждат разпи | енергии. Те са в различни цветове и се размесват подобно па тесто, което става все по-тъмно, мръсно сиво.

Внушават ми, че трябва да се променят енергиите, че на Земята са натрупани много отрицателни разрушителни енергии и че голяма опасност заплашва планетата ни.

Чувствам се отговорна, затова че съм предупредена (предполагам,че и други получават подобна информация). Но какво мога аз да променя?

Телепатичен контакт (урок) в будно състояние.

Внушават ми, че всеки човек приема космическа енергия (божията любов и благодат), която идва отгоре във вид на светлина, преминава през неговото тяло и оттам — в земята. Обръщат ми внимание, че чо­век изразходва неразумно получената космическа енергия. За да може да ево­люира духовно, той трябва да я натру­па и съхрани в себе си. Едва тогава ще достигне до висши възможности и ще придобие висши знания, как да я уп­равлява.

Показват ми чаша със седем нива (дъна). Тя стои пред мен и аз я наблюдавам. Под чашата свети и грее сърце, в което е първичният космически дух. Обясняват ми, че, за да може да се напълни тази чаша догоре, не би трябвало стените й да пропускат, т. е. космическата енергия трябва да се нат­рупва в нас и да не се изразходва.

Питам какво означават различните нива (дъна) в чашата.

Обясняват ми, че човек, който е са­мотен космически дух, когато напълни своята чаша на I ниво (осъществява връзка с партньор (приятел, съпруг), чувства се в единство с още един дух и изразходва енергията си предимно за удовлетворяване на телесните потреб­ности (храна, полов нагон), защото има минимален духовен контакт.

При П ниво човек се свързва с група или племе и изразходва част от енергията си за обща цел за добро или за зло.

При III ниво той става част от народ и може да изразходва пове­че от своята енергия за своя народ - за водачество (политическо или духовно).

При IV ниво човек се чувства част от човечеството и служи на тази част чрез своя творчески дух, т. е. изразходва енергията си за твор­чество — за добро или за зло.

При V ниво човек чувства единството с цялата земна цивилиза­ция (хора, животни, растения). Той може да изразходва енергията си за цялата цивилизация — за съзидание или разрушение.

При VI ниво човек добива способност да вижда видимо и неви­димо и става част от видимия и невидимия свят, използва енергията си (включително и на ниво биоенергия) за добро или за зло.

При VII ниво човек се слива с космическите сили и става част от космическата цивилизация. Той получава способност да управлява всички енергии, като изразходва своята биоенергия или за запазване, или за унищожаване, разграждане на света.

Показват ми как от чашата може да изтече енергия за добро или за зло (вдясно или вляво), т. е. енергията, която се приема, е една и съща, но от нравствеността на индивида зависи за какви цели ще я из­ползва.

Показват ми човек в поза „лотос" и ми обясняват, че при тази поза космическата енергия се натрупва и зарежда тялото, а не изтича в зе­мята, тъй като стъпалата, от които тя преминава в земята, са обърнати нагоре.

Съветват ме да задържам повече енергия в себе си и да не се изто­щавам и пилея за обикновени лични неща.

„Енергията, която привлича всички, е Любовта" — ми казват.

Днес за кратко време ми бяха отворени очите, за да видя какво пред­ставлява психическата енергия и нейното въздействие.

Случаят е следният. Моя колежка беше наказана поради непрецизна работа. Тя обаче хвърляше вината си върху мен, злепоставяйки ме. За изясняване на случая се събрахме всички в отдела.

Колежката говореше разпалено и шевно. Аз нямах никаква вина и стоях съвършено спокойна...

Докато я наблюдавам, виждам как пред нея въздухът сякаш се сгъстява, образува се нещо като мъгла, някакво сивкаво „кълбо" (с диаметър около 50 см), което се полюшва във въздуха и стои на височина на гърдите й. Тя се обръща за подкрепа към един коле­га, „кълбото" тръгва към него, но колегата не я подкрепя и то се връща.

Колкото повече се ядосва тя, толкова повече потъмнява „кълбото".

Накрая темата се сменя, заговаряме за град Варна, откъдето е началникът. Тогава „кълбото" тръгва към него, застава пред начал­ника, той поема въздух и го вдъхва — „кълбото" изчезва в него.

Неочаквано нашият кротък и деликатен началник се променя. Започ­ва да удря с юмруци по масата и да сипе обиди по адрес па варненската администрация...

Осъществявам телепатичен контакт.

Предават ми: „Трябва да се научите да влияете на облаците, да до­карвате и да спирате дъжда!"

1 август 1985 г.

В една книжарница попадам на научнопопулярна книга със заглавие „Да започнем от дъжда".

От книгата разбирам, че в древна Гърция са съществували „щат­ни" метеоролози, назначени към общините, чиято работа била да влияят върху времето (при суша или при дъжд, при буря или при градушка).

З август 1985 г.

Лятото е сухо и горещо. Вероятно те могат да управляват облаците и да докарват дъжд — моля ги да направят така, че по възможност да за­вали. Те ме предупреждават, че трябва да почакам два часа. Гледам ча­совника. Почти 14 ч. (лятно часово време).

Съобщавам на Л. Ж. и ни е страшно любопитно дали това ще стане действително.

За два часа леко се заоблачава и за мое крайно учудване завалява тих и спокоен дъжд, но без обичайните гръмотевични бури, както след про­дължителна засуха.

(Не мога да проумея как ние бихме могли да влияем върху времето, затова не се връщам повече на тази тема.)

5 август 1985 г.

Сънувам интересен сън. Двете с моята Учителка стоим пред каменна стена.

Тя ми нарежда: „Мини през стената!"

Аз се страхувам и отговарям, че това е невъзможно.

Тя настоява: „От нищо не се страхувай! Погледни се, ти цялата све­тиш, можеш!"

Събуждам се изпълнена с енергия и в особено състояние на радост­на възбуда. Приготвям си закуската. Чинията танцува под ръцете ми, върти се, движи се по масата, без да я докосвам.

9 август 1985 г.

Лятото е горещо, не помня такава суха жега, като пещ.

Правя телепатичен контакт.

Съобщават ми: „Инкубационният период при Земята свърши. Бо­лестта й вече ще се прояви. Както всяко болно живо същество, тя ще за­почва да вдига температура, да се тресе, да се изпотява. Всички ще бъ­дете засегнати от болестта й, така както всяка клетка от един организъм боледува, щом организмът заболее.

Ще започне нов период с работа за възстановяване на природата.

2 септември 1985 г.

Телепатичен сигнал: „Запасете се с храна от тазгодишната реколта, защото догодина ще ползвате само тазгодишната! И колкото години да пазите запасите си, храната в тях ще бъде по-добра от новата реколта и от следващите..."

Не зная какво предстои, изпитвам само безпокойство и някаква нео­бяснима тревога.

Все пак уведомявам Недялка и Л. Ж. и се запасявам с малко сухи продукти.

Обясняват ми, че натрупаната в пространството психическа енергия, която е свързана с желание за разрушение и смърт, влияе катастрофално върху Земята; че природните бедствия, катастрофите, авариите и отрицателната психическа енергия са взаимно свързани; че ние неправилно тълкуваме причината и следствието.

„Природните бедствия не са случайни, а резултат от натрупаната разрушителна енергия, достигнала до крайна степен.

Предстоят тежки изпитания на Земята. Има места, където действа голяма психическа енергия, която е положителна и може да ви запази. Ние знаем тези места. Те са наглед обикновени, но там от Земята излиза енергия, която се свързва с космическата. Трябва да се подготвите...”

Лягам си с молба да ми покажат какво предстои през Новата 1986 година.

Сънувам, че съм издигната над Земята и я наблюдавам отгоре. Различавам съвсем ясно очертанията на сушата и водата. Вниманието ми се насочва към Европа, към Черно море. На север от Черно море съзи­рам един светещ кръг като вулкан, който бълва огън. Черен облак, изли­защ от „вулкана", се разстила върху цяла Европа и я затъмнява от пог­леда ми.

Не ми обясняват какво означава това, но разбирам, че е някаква голяма катастрофа, която носи смърт. Внушават ми, че след нея времето ще се разделя на два периода — „преди и след катастрофата". И някаква дата “1 май"...

Събуждам се изпълнена с тревога. Връхлита ме мисълта, че щом ми е съобщено предварително за катастрофата, аз трябва да предприема някакви действия. А районът е явно в Съветския съюз.

Много съм смутена от това предупреждение, изпълва ме съмнение, че бих могла с нещо да помота и моля да ми дадат материален знак за доказателство па контакта ми с Тях и за истинността на информацията. Едва тогава бих се опитала да предприема нещо.

Те ме убеждават, че вече са оставили такъв знак. Оглеждам се нао­коло, за да го открия.

Зима е. Прозорците на спалнята ми са замръзнали. По средата на ед­но от стъклата е очертан незамръзващ кръг с диаметър около 5 см с ясен контур.

Опитвам се да го замразя с дъха си и с вода, за да не би да се заблуж­давам, че това е знакът, но кръгът остава непроменен.

Може би в момента има изпратен лъч или това е следа от лъч, насо­чен към моя прозорец. Кръгът стои така като изрязан и всеки може да го види.

После проверявам в географския атлас дали има някакъв вулкан на север от Черно море. Не откривам нищо подобно.

Споделям съня си с моите приятели Недялка, М. М. и Л. Ж. На тях и на цялото си семейство показвам знака от „лъча".³¹

Консултирам се с Недялка относно предстоящата катастрофа. Тя е направила телепатичен контакт и е разбрала, че „лъчът" е изпратен от Учителите, но подробности за предстояща катастрофа не с получила.

От една седмица съм в страшна тревога. Чувствам как енергия, но­сеща смърт, лъха от североизточна посока (по подобен начин се усеща как от тежко болен човек лъха смърт).

Нося тежко бреме, непосилно за плещите ми. На кого бих могла да съобщя това? Никой не би ми обърнал сериозно внимание, още повече, че не ми е ясно точно къде е този район и колко е голям, за да може да бъде евакуиран. Страдам, измъчвам се вътрешно, обвинявам се, че не съм била достатъчно прилежна ученичка, не съм спазвала пълно вегета­рианство и затова нямам отворени очи за бъдещето.

Внезапно една идея проблясва в съзнанието ми — Ванга!

Единствената ми възможност е да се допитам до нея, защото се го­вори, че тя, като силен медиум н ясновидец, с известна в правителстве­ните среди и двете заедно евентуално, бихме могли да направим нещо за евакуиране на района или да помотаем по някакъв начин с информа­цията.

В мига, в който ми идва тази идея, иззвънява телефонът. Обажда се моя приятелка Л. Р. и ми съобщава, че се готвила да отиде при Ванга за­едно с една група, но поради неотложна работа е възпрепятствана. Се­тила се за мен и ми отстъпва своето място. Невероятно!

Отивам при Ванга, заедно с две мои приятелки Л. П. и Н. Х. На оти­ване им показвам „лъча" на прозореца.

Чакаме пред къщата на Ванга в местността „Руните". Събрани са много хора и някои чакат от седмица. Мрачно е. Небето е покрито с об­лаци. Всички очакваме Ванга да излезе от къщата си и да отиде в специалната постройка за приемане на посетители. И ето настъпва моментът. Тогава става нещо необикновено. В облаците се образува пролука и слънчев лъч осветява фигурата на Ванга за няколко минути. И тя сияе цялата, докато преминава през двора...

Не разбирам дали Ванга долавя причината за посещението ми при нея. Обстановката е такава, че не мога публично да й съобщя тревогата си за бъдещето, засягащо не само мен, а много хора.

Разговарям със сестрата на Ванга и се мъча да я убедя, че имам ин­формация за предстояща катастрофа на север от Черно море. А тя ме утешава, като казва, че според предсказанията на Ванга 1986 година ще бъде спокойна³².

1 май 1986 г.

За първи път от много години сме задължени да участваме в Първомайската манифестация.

По обед завалява дъжд. Хората се крият под навесите, но аз бързам да се прибера по-скоро у дома, защото ме чакат.

Вървя под дъжда. Прави ми впечатление, че е топъл и някак мазен. Или може би си въобразявам, понеже съм напрегната...

Следобед се качваме на Витоша. Там научаваме от Белградската те­левизия за аварията в Чернобилската атомна централа.

5 май 1986 г.

Във всички вестници са публикувани успокоителни съобщения за ава­рията. Аз обаче чувствам, че нещата са много сериозни и със съдбонос­ни последици.

Л. Ж. ме огорчава, като казва, че сигналът за предстояща катастро­фа и знакът, който е видял на прозореца, са случайни съвпадения. Той не може да допусне, че ако наистина е станало нещо толкова опасно за жи­вота на хората, правителството не би ни уведомило, за да се вземат съ­ответни мерки поне за децата.

2 септември 1986 г.

Сънувам сън.

На високо място, на открито, от двете страни на дълга маса седят двамата най-големи ръководители на Земята. Те са сериозни и замис­лени. Цялото човечество се е събрало и ги наблюдава, но не може да достигне до тях.

Изведнъж отнякъде се появяват трима души: двама космонавти със скафандри и помежду им млад човек, облечен с официален костюм. Те застават пред ръководителите и произнасят: „Ние сме от Висша цивилизация и идваме да ви предупредим, че ако продължавате да първите по този път, ще се самоунищожите."

Един от ръководителите иска доказателства, че наистина Те са Из­вънземни пратеници.

Младият мъж с костюма отговаря, че е подготвен за такъв въпрос и изважда отнякъде 10—15 кутии с мозайка от Уницеф, разхвърля ги на ма­сата и само за няколко секунди нарежда фигурите.

Двамата ръководители не са убедени, те допускат, че с тренировка всеки може да постите такъв резултат.

Тогава младият човек разбърква мозайката и за няколко секунди на­режда съвсем други оригинални картини: „Вие си мислите, че има само един начин за решаване на въпросите, а ето, че може от същите елемен­ти да се нареди съвсем друга картина. Необходимо е само желание за това и отхвърляне на предразсъдъците и стария начин на мислене."

После отнякъде се появява екран и на него се прожектират четири картини. Първите три представляват различни реки, напълно пресъхна­ли и пълни само с мръсотия и тиня. Четвъртата картина създава пред­става за пустиня с пясък и изсъхнали тръни.

Ръководителите нищо не отговарят.

Космонавтите пришълци си вземат екрана, казват, че са ги предуп­редили и се отдалечават. Ръководителите остават да решат как да по­стъпят.³³

Оставам с убеждението, че цивилният Извънземен ми е много доб­ре познат, дори знам името му.

Но защо тези Извънземни, които се безпокоят за участта на планета­та, не се намесват решително и не променят живота ни?

Защо Учителите само ни предупреждават за опасностите, но не вземат някакви мерки да ни помогнат? Защо не влязат в пряк физически контакт с нас?³⁴

След срещата (на която вероятно са говорили и за Извънземни) съм си мислила дали някой от тях не е сънувал подобен сън, дали срещата не им е внушена от тези Извънземни.

Бях преминала период на обучение, бях получила необикновени поз­нания за духовната еволюция, но големият въпрос за Произхода на чо­века и земната цивилизация оставаше неизяснен и продължаваше да ме вълнува. Опитвам се да си припомня и да възстановя от моите записки всички събития, които имат отношение към изясняване на проблема. Откъде сме дошли? Как да разбираме „Битието" от Светото писание? А какви са тези Учители на човечеството, които следят нашето раз­витие?...

Сънувам, те съм в зала за събрания (или за лекции). Залата е почти празна, само няколко души са насядали по столовете, както се случва доста време преди започване на интересна беседа.

Вниманието ми привлича мъж с особен мек поглед, в официален кос­тюм. Насочвам се към него и познавам, че той е един от моите Учите­ли. Седнал е встрани.

Настанявам се до него. Той ми се усмихва, хваща ме за ръката и ме пита какво виждам.

Аз виждам картини и му описвам високи планини със снежни върхо­ве, росни поляни с дъхави цветя (усещам аромата), бистри води (чувам ромона на поточетата и шума от бързи реки).

Той ме поглежда доволен и ме пита какво усещам. Аз усещам как от неговата ръка се излъчва енергия, носеща сила, спокойствие, доброта и увереност. Цялата се изпълвам с тази енергия.

Сънувам, че моят Учител ме въвежда в един празен храм от ан­тично време (обаче новопостроен). Посочва ми подходящо място за наблюдение н ми казва да следя внимателно какво ще се случи. Щяла съм да разбера някои неща, за които нямам никаква пред­става.

Стоя в полутъмния храм, конто е със свръхголеми размери (извън човешка мярка). С шум и глъч влизат снажни мъже и жени (около три метра високи и всички в сияние). Разбирам, че са решили да оставят об­разец от себе си, който да послужи на обикновените хора за модел па скулптура.

Всички те приличат на богове от античността. Една от жените заста­ва неподвижно, „зарежда се" с енергия, чертите й постепенно се изгуб­ват и тя се превръща в кълбо от светлина. Като светеща вихрушка (смерч) излиза навън и всички я следваме.

„Светещата вихрушка" влиза в една скала, после се издига над нея и понесла със себе си разтопен камък се връща п храма, застава в средата на помещението, вихьрът се успокоява и за мое най-голямо учудване се появява статуя.

След това сноп от светлина се отделя от камъка и пред статуята па богинята застава пак същата жена.

Никой не ме забелязва и аз продължавам да наблюдавам сцената. Наоколо едрите същества се възхищават и поздравяват „скулпторката". После цялата тълпа, шумна и весела, напуска храма.

Оставам сама и разглеждам статуята. Тя е с размери на създателката й, цветна, в спокойна поза и с особена усмивка.³⁵

Вълнува ме все пак въпросът, дали наистина Те имат способност да създават от камък свое подобие. Как могат да се превръщат само в енер­гия? Как могат да проникват във всякакъв материал?

Рано следобед е. В стаята съм сама.

Този път установявам особена телепатична връзка едновременно с космонавт от Космическа станция (?) около Земята (виждам го заста­нал пред командно табло, познавам го от предишен сън и зная името му) и с моя Учител, застанал в йогийска поза „лотос" на място сред ви­соки планини — Хималаите, Шамбала (?).

Връзката ни е тройна, но всъщност аз повече разговарям с Космо­навта, а Учителят някак усилва приемането и изяснява получената ин­формация.

Мислено задавам въпроса, кои са Те, и разбирам, че са „деца на Свет­лината" — консумират директно слънчева енергия, която наричат „есенция на материята". Съветват ме да правим като тях и да приемаме по­вече слънчева енергия.

Показват ми като на екран човек, който е в сноп от слънчеви лъчи. Обясняват ми, че директното приемане на слънчева енергия и акумули­рането й е достатъчно за поддържане на живота. Енергията се получава и от въздуха, водата, растителната храна. Що се отнася до животинската храна, тя съдържа твърде малко енергия. Внушават ми, че колкото повече се преработва енергията, толкова повече губи от „силата" си. Затова е безсмислено да се консумира животинска храна, тъй като е бедна на слънчева (космическата) енергия.

З май 1987 г.

Отново съм в тройна телепатична връзка. Ще ми обяснят произхода на човека.

Протичат образи, но понякога ми се натрапват и мисли с думи, кои­то сякаш ми се нашепват в ухото.

Виждам Слънчевата система. По своите орбити обикалят Меркурий, Венера, Земя (без Луната), Марс... Вниманието ми се насочва към пла­нетата със спътник, която е между Марс и Юпитер.

Разбирам, че тази планета с била населена с разумни същества. Раз­витието на нейната цивилизация вървяло твърде неравномерно и главно в две направления, като две различни общества. Едното общество („Духовен тип") стигнало до стенен да осъществява „сливане с космическата енергия" и да владее „Силите", а другото общество („Материален тип") — до максимална степен на развитие на техниката.

С помощта на летателни апарати цивилизацията от „Материалния тип" започнала изследването на планетите от Слънчевата система. По това време на Земята вече имало условия за живот.

С намесата на тази цивилизация, еволюцията на живота на Земята била активизирана, били пренесени н животински видове от тяхната пла­нета.

Общото им планетарно ръководство по онова време остро реагира­ло на създаването на нови животински и растителни видове на Земята. Независимо от това „Материалният тип" цивилизация създала пови земни животни, някои от конто били комбинации от разнороден генетичен материал. Били направени и опити за промяна на вида и ръста на някои земни животни. Както повечето „лабораторни животни", ново­създадените видове били нетрайни.

В стаята влиза дъщеря ми и прекъсвам контакта.

И тогава изведнъж се сещам за митологичните птица феникс (ком­бинация между човек и птица), морска сирена (между човек н делфин), кентавър (между човек и кон) и др. Нима те наистина са живели? А за­що не? Малко ли спомени за далечното минало на Земята са съхранили древните митове...

Дъщеря ми показва статия от сп. „Космос" със снимка на марсианските пирамиди и сфинкс. А нейните думи идват съвсем навреме:

„Земята е третата по ред, а Марс е четвъртата планета, нали? Колко просто! Когато Извънземните са изследвали планетите, те са ги номе­рирали с пирамиди, означаващи поредния номер, и с един сфинкс, озна­чаващ съществата, които населяват планетата."

Спомних си, че когато учех за изпит по история на архитектурата, ми направи впечатление, че в трите пирамиди при Гиза са кодирани числе­ни величини на размерите на Меркурий, Венера и Земята. Логично е по такъв начин те да са означили обходените преди това планети (съвпа­дащ с тяхната номерация според разположението им в Слънчевата сис­тема), а сфинксът да показва комбинацията между човешки образ и жи­вотинско тяло.

На същото правило може би са подчинени и пирамидите на Марс. Марсианският сфинкс няма тяло. Това е образ от създателите му, който да свидетелства за тяхното посещение и за катастрофата, сполетяла пла­нетата им...

4 май 1989 г.

Следобед е. Отново се включвам в тройния телепатичен контакт (с Космонавта и Учителя от Шамбала). И отново задавам мислено въпро­си, а отговорите получавам от двамата.

Обясняват ми, че условията на Земята не са били както на тяхната планета, затова било необходимо създаване на нови варианти разумни индивиди, които да са приспособими към земните условия.

Така били създадени два вида човешки същества. И двата вида били създадени по „лабораторен път". Единият — чрез генетични комбина­ции от „материалния тип", а другият бил приспособен вариант на извън­земни хуманоиди и до известна степен много подобен на .Духовния тип".

Вторият вид „човешки същества", по-точно двойки от тях, били ос­тавени „под наблюдение", докато се адаптират и развият у себе си спо­собности да'владеят енергиите на тялото си. Но тъй като не успели да овладеят тези енергии (и на първо място сексуалната енергия), те били изпратени да се смесят с другия вид „човешки същества" (създадени от „Материалния тип" Извънземни). При приспособяването си към земните условия с всяко следващо поколение продължителността на живота им намалявала.

Дъщеря ми влиза в стаята и връзката се прекъсва. Тя решава кръс­тословица и ме пита какво значи „Животно-родоначалник".

Обяснявам й, че то се нарича „тотем" и съществува поверие, че раз­личните родове произхождат от Животно-родоначалник, от което те са наследили някои качества. Дали тези животни не са износили човешки ембриони?...

5 май 1987 г.

Телепатичният „разговор" продължава.

Обясняват ми, че било предвидено, че тяхната планета ще се разпука и ще се пръсне на парчета поради „нарушаване равновеси­ето между енергиите" (положителна и отрицателна). Затова своев­ременно започнало цялостно разселване на обитателите й. Спътни­кът на планетата бил преместен (?) и станал спътник на Земята (на­шата Луна). Той бил удобен за база на междупланетни полети. За тази цел върху Луната били пренесени апарати и съоръжения (?).

Показват ми как планетата им се пръснала.

Узнавам, че атмосферата и климатът на Земята не били напълно под­ходящи за представителите на тази цивилизация, затова те се разселили по други планети, по-подходящи за обитаване. Най-многобройна част се настанили на планети от системата на Сириус.

Тази група от чуждата цивилизация, която останала па Земята, по­ставила основите на всички древни земни цивилизации. Тъй като Извън­земните консумирали директно слънчева п космическа енергия, те се настанявали по високите планини, но там останали само за определен период от време.

Малък брой от техни представители, водени от човеколюбие, осно­вали едно общество, което умеело да владее и управлява психическите и природните енергии и което изпищявало задачата да следи земната еволюция (Шамбала?).

Връзката между отишлите по други планети н тези, останали на Зе­мята, се поддържа постоянно, като многократно Земята е била посеща­вана от чужди космонавти.

Показват ми образи на хуманоиди. Всички приличат на земните хо­ра, но някои са значително високи (може би 3,4 н повече метра), някои имат по три очи — средното е на челото (аналогия с рисуването на „тре­тото око" в междувеждието)...

6 м ай 1987 г.

Телепатичният „разговор" продължава.

Мислело задавам въпроса, какви доказателства за произхода на зем­ната цивилизация са оставени. Съобщават ми (чувам думи): „Писменост, символи, легенди, митове, древни науки и духовни учения (Йога-учение),-материални следи..."

Съсредоточавам се върху думата „легенди" и мигновено в главата ми нахлува информация като спомен. Тя засяга легендата за Прометей н доста се отличава от знанията ми досега.

Осъзнавам, че било предвидено земното човечество да тръгне по пъ­тя на използване на космическата енергия (слънце) или на чисти енер­гийни източници (гравитация, вятър, вода), за да не се стигне до унищожа­ване на атмосферата („парников ефект", „озонови дупки").

Прометей действително е съще­ствувал. Той показал на хората използването на огъня (като източник на енергия). Затова бил наказан. На­шето тълкуване на легендата за Про­метей е погрешно. Наказанието му е било справедливо и равностойно на вредата, която в бъдеще щяло да понесе човечеството от използване на огьня.

Пътувам с влак. Наближаваме Врачанския балкан. Наблюдавам от прозореца мощните очертания на белите, гладки и голи скали. Мисля си, че по време на тройния телепатичен контакт трябваше да попитам за мегалитните паметници и може би щях да получа интересна инфор­мация за тяхното предназначение.

Внезапно приемам телепатичен сигнал: „Съсредоточи се!"

Съсредоточавам се. Усещам се някакси свързана с камъка, със ска­лата, от която се изпълвам с огромна енергия. Струва ми се, че ще изхвръкна от прозореца, привличана от огромна магнетична сила, за да се слея със скалата.

Осъзнавам, че по този начин са ми обяснили ролята на мегалитите — тези древни паметници на материалната култура.

20 май 1987г.

Отново съм в телепатична връзка.

Показват ми символи — геометрични фигури.


Разбирам, че кръг означава вечност, безкрайност, Космос, съвър­шенство (Бог отец?); триъгълник означава дух, насочена енергия, тайна­та на събиране на енергиите и използването им като средство за промяна (Бог дух?); квадрат означава земните рамки, в които духът е затворен между посоките север-юг и изток-запад (Бог син?).

21 май 1987 г.

Показват ми още символи: триъгълник с върха нагоре; друг с върха надолу; същите, пресечени с хоризонтална черта; два преплетени триъ­гълника (еврейската шестолъчна звезда); меандри.

Първите четири триъгълника означават четирите елемента: огън, вода, въздух, земя. Огънят и въздухът носят положителна енергия, а водата и земята — отрицателна. За да се получи привличане, е необходимо свързване на носители на положителна енергия с носители на отрицателна енергия (нещо като магнит).

Шестолъчната звезда се състои от два противоположни триъгълни­ка и означава единство на противоположностите, преплитане на светло и тъмно, на добро и зло, на живот и смърт.

Меандрите означават цикличност, увеличаване и намаляване па енергиите, път на живота с издигане и спадане, редуване на добро и зло, вечната промяна на състоянията.

22 май 1987 г.

Показват ми символите на духовната еволюция.

Спирала означава еволюция за един цикъл от време. Спиралата има седем намотки.

Седем концентрични кръга означават еволюция, но за по-голям пе­риод от време, еволюция, при която се преминава от един период в друг чрез качествен скок. Внушават ми, че е настъпило време нашата еволю­ция да премине в „нова орбита"...

Мисля си дали познаваме добре околоземното пространство. Показват ми Земята отстрани. Насочват вниманието ми върху две сфери, разположени противоположно от двете й страни:

„Земята е кристал, който подобно на изпъкнала леща фокусира светлината и има два фокуса. В тях, като в резервоари, се събира енергия. Тези „фокуси" променят мястото си в зависимост от разположението на Земята спрямо Слънцето. Единият е постоянно в осветената част, т. е. откъм Слънцето, и съдържа положителна енергия (Светлина), а другият обратно — винаги в тъмната част, и съдържа отрицателна енергия (Тъмнина)”.

Обясняват ми, че тези „резервоари па енергия" привличат психическата енергия, мислите и чувствата па хората от Земята. Така в единия се натрупват само добри и радостни мисли (възторжени емоции, положителни желания, хуманни стремежи), а в другия — мрачни мисли, отчаяние, отрицателни желания и стремежи за вършене на зло.

Когато космонавти преминават през тези „фокуси", те неминуемо щели да изпитат тяхното въздействие.

А дали това не са раят и адът?...

4 юли 1987г.

Отново съм в тройната телепатична връзка.

Съобщават ми, че най-древната наука, която Те са оставили на хора-(та, е астрологията. Съветват ме да се запозная с нея, а Те ще ми обяснят много неща. Тя била науката,която в близките години ще бъде най-по­лезна за оцеляване на човечеството.

11 юни 1987 г.

Прочетох набързо една книжка за правене на хороскоп. Вижда ми се много сложно. Ще ми е необходимо доста време, за да ус­воя материала, а аз съм погълната от лични грижи и други непри­ятности.

Осъществявам телепатичен контакт. Казвам им, че просто засега не ми е възможно да се занимавам с астрология. Може би след известно време, като се поосвободя. Разбирам, че не са доволни от това, че по­ставям на преден план личните си проблеми.

25 юни 1987г.

Моля ги да ми обяснят, защо съзвездията от зодиака носят такива имена, които според мен нямат нищо общо с образа, който те означават. Откровение (пиша под диктовка):

„Зодиакалният цикъл представлява Пътя на посвещението, Пътя на духовната еволюция.

Човекът започва своята еволюция като животно, без да осъзнава сво­ята същност (Овен).

Продължава пътя си като животно — роб на физическите натопи, страсти и агресивност (Телец).

Разбира, че в него има двама души, две енергии — земна и космичес­ка или божествена (Близнаци).

Спира, размишлява и съзерцава (Рак).

Започва борба с животинската сила (Лъв).

Борбата се увенчава с победа (Крилатата Дева),

Тогава вече се постига равновесие между дух и материя (Везни).

Започват да му се откриват мистически (магически), окултни тайни (Скорпион).

Разбира, че всичко е движение и енергия (Стрелец).

Добива мъдрост с Рога на изобилието (Козирог).

Осъзнава, че е част от космическия дух и тогава върху него се излива космическа енергия (Водолей).

Добива съвършенство, приема кръговрата, овладява енергиите и разбира безсмъртието и Истината (Риби).

В светската власт начело е Овена, а в духовната — Риби"

Съобщават по телевизията, че планетите са събрани от едната стра­на на Слънцето („Парад на планетите"). Според духовни учения от тази дата започва нова епоха и хора от различни страни, застанали на места при природни забележителности, отправят поздрав към човечеството и призив за Добро.

Искам да знам защо всъщност животът не върви добре, защо хората са толкова безумни, че предпочитат консумацията и бясната надпрева­ра за притежаване на все повече материални блага пред опазване на природата, пред чистата вода, чистия въздух, пред спокойствието в при­родата...,

Показват ми образ на човек като че ли в петолъчка. От главата му, от двете му ръце и от двата му крака излизат лъчи. На главата си носи корона, в дясната си ръка държи меч, в лявата — пари, с десния си крак е стъпил върху книга, а с левия — върху някакъв символ (като же­зъл).

Обясняват ми, че както всеки човек, за да е здрав, трябва всяка негова клетка да е на определеното й място в организма, така и човечеството се състои от всички хора и образува един организъм. За да бъде той здрав и да функционира правилно, всеки елемент от него трябва да е на мястото си, за да уравновесява силите. Главата управлява (тя държи властта); дясната ръка пази (тя държи оръжието); лявата урежда икономическите въпроси (тя държи парите). За да бъде стабилно, човечество­то трябва да се опре па науката (книгата, върху която е стъпило) и па езотеричните духовни и окултни знания (символа). Иначе, то би било нес­табилно и болно.

В новата епоха всичко ще дойде па мястото си, но след много стра­дания.

4 октомври 1987 г.

Искам да привлека още някой, за да направим общ телепатичен кон­такт. Питам ги как да стане това.

Показват ми две половинки от едно цяло. После тези половинки се отдалечават една от друга, над тях се появява една светеща сфера и меж­ду двете половинки и сферата се образува светещ триъгълник. По този начин се осъществява тройна връзка.

21 декември 1987 г.

Получавам телепатичен сигнал, че точно в деня на Зимното слънцестоене искат да направим троен телепатичен контакт, затова трябва да съобщя на мой близък да участва в контакта. Това би би­ло доказателство за контакта и за сверяване на получената инфор­мация.

Притеснена съм от жилищни проблеми и отказвам контакта. Имам вътрешно убеждение, че не постъпвам правилно, но и не мога да разбе­ра защо връзката ни е само телепатична и защо най-после Те не оставят материално, веществено доказателство.

Задават ми въпроса: „Готова ли си за жертва?'

Чувствам се много изморена от житейски неприятности, не осъзна­вам какво крие в себе си думата „жертва" и давам съгласието си.

23 декември 1987 г.

Намирам на улицата една сребърна обица със седем концент­рични кръга. Разглеждам я и дори ми минава през ума, че в нея е скрит символът на духовната еволюция. Вземам я и я прибирам в чантата си.

Сещам се отново за намерената обица. Изваждам я от чантата си и ми става мъч­но за жената, която я е изгубила. Мисля си, че тя може би ще я потърси на същото място. Отивам там по обяд и оставям оби­цата.

Вървя по бул. „Дондуков" към моята служба — Националния институт за памет­ниците на културата. Влизам в телепатична връзка и чувам следните думи: „Защо оста­ви обицата? Тя беше от нас. Нали искаше доказателство?"

Отговарям мислено: „Как да разбера, че обицата е изпратена от Вас за веществено доказателство?"

В същия миг в главата ми нахлува споменът от една среща с Ваня, при която тя, като медиум, получи информация от Тях, че ще ми подарят пръстен или гривна с камък берил. Подсъзнателно съм очаквала нещо подобно, а не единствена обица, която дори не бих мог­ла да използвам.

В този момент чувам звук от падащ метален предмет. Поглеж­дам надолу и забелязвам в краката ми да блести гривна с камък. Взе­мам я и я разглеждам. Изглежда сребърна или от някакъв сребрист ме­тал. По нея има символи: камъкът й — кристал с полусферична форма, е зеленикав па цвят от рода па борилите (спомням си думите „Земята с кристал и действа като изпъкнала леща"), а от двете страни на камък;» има по една кръгла пъпка (двата енергийни резервоара или двата „фо­куса").

Всичко става просто за миг. Но в същия този миг усещам как на главата ми се нахлузва огнена каска. Ушите ми бучат и сърцето ми пул­сира в тях. Имам чувството, че от ушите ми, от очите ми и от ноз­дрите ми излизат пламъци. Гърлото ми съхне. Изгарям цялата в няка­къв огън.

Държа гривната в ръка и влизам в службата си.

Показвам гривната на моите колежки архитектки Г. С. и В. В., дори едната я взема в ръката си. Разбира се, споделям с тях, че тя има косми­чески произход и ми е „подадена свише".

23.ХН.1987

Показвам гривната и на други мои приятели: беса, М. М. — ре­дактор, Г. Т. — юрист. Последният, който е и радиестезист, я изслед­ва и констатира, че тя съдържа много силна енергия.

Показвам гривната също на Е. С. — доцент (химичка), която обеща­ва да й направи изследване в лаборатория. Защото ако имам доказател­ство, че гривната е извънземна, тогава бих могла да обявя този факт и да изложа под­робности за случаите на телепатични кон­такти досега.

Тази гривна става известна и на всички вкъщи — на мъжа ми и на децата ми.

Тук обаче правя непростима грешка. Вместо да оставя настрана личните си гри­жи и да осъзная голямото богатство, което съм получила от Шамбала, аз не скривам гривната, не с е заемам с изследването й, не й правя дори една фотографска снимка, а се впускам да решавам личните си проб­леми, свързани със съдилища и жилищни спорове.

От една седмица не мога нито да спя, нито да мисля разумно. Стоя като замая­на. Имам усещането, че изгарям, че умирам...

Сутринта правя телепатичен контакт. Предупреждават ме, че грив­ната ще изчезне (или ще си я вземат обратно, или ще я изгубя, или ще ми я откраднат).

Изпадам в паника.

Гривната изчезва. Обръщам къщата наопаки. Няма я никъде.

Едва след няколко седмици идвам в нормалното си състояние. По­степенно се успокоявам и огънят, който ме изгаряше, изчезва.³⁶