3. Многомерното икономическо пространство и глобалните актьори В началото на третото хилядолетие се създава нов модел на световната икономика, включваща система от многомерни икономически взаимозависимости и взаимодействия, основаващи се на сложно съчетание на механизмите за конкуренция, кооперация и партньорства на макро- и микроравнища, преплитане на зараждащия се глобален пазар и запазващите се национални и локални пазари. Световната икономическа общност се превръща в многослойна система от национални и транснационални структури, където националните социуми са елементи от единния световен икономически организъм. Материална основа на световната икономическа система е международното разделение на труда, проявяващо се в единството на два процеса: първо разделение на процесите на производство (международна специализация), второ, обединение на тези процеси (международна кооперация н производството). Необходимото условие за международната специализация и кооперация е задълбочаващият се научно-техническия прогрес. Краят на XX в. визира преминаването към нов начин на производство, към постиндустриално общество, чиито отличителни черти включват непрекъснато генериране иновациите, усвояване на нови технологии, а ключов ресурс на развитие н индивида, организацията и обществото стават знанията, науката и човешкия (интелектуален) капитал. Достатъчното условие се дефинира от нови организационни форми за развитие на предприемаческата дейност в глобален мащаб. Същевременно, развитите страни преминават към социално- ориентиран тип на развитие. Началото е положено с разширяването на масовите нематериални потребности и социалните услуги, със социалното осигуряване, с хуманизация на условията на труд и с разширяване на участието на сътрудниците в управлението. Важно значение придобива проявлението на специфични социални сили: зряла демокрация, обща култура, информирано компетентност на държавното управление, гражданска активност. Критерий оценка на крайната ефективност на икономическото развитие е спектърът обществени и индивидуални, материални, екологически, хуманитарни морални потребности на индивида.
Международно фирмено поведение 16 В тези условия съществено се усложнява институционалната структура на световното стопанство, чиято отличителна черта е действието на множество икономически актьори. Те се делят на две основни групи: първо взаимодействащи бизнес-структури (икономически актьори) и конкретни икономически оператори (фирми), непосредствено осъществява предприемаческа дейност. Второ, съвкупност от институти, които регулират дейността на икономическите субекти и отношенията между тях и реализират икономическа политика на отраслово, регионално, национално, междудържавно и наднационално равнища. Бизнес-структурите си взаимодействат на националните пазари, международния пазар и световните пазари, разбирани като съвкупност от национални и международни пазари в тяхното взаимодействие и взаимозависимост, с общо търсене и предлагане на стоки, услуги, работна сила и капитал. В световната икономика действат и националният и международният бизнес. Националният бизнес включва икономическите субекти на отделните страни. Международният бизнес е съвкупност от взаимодействащи национални бизнеси. Ключовите актьори в световната икономика, формиращи международния бизнес, са: Транснационалните корпорации (ТНК), които са големи бизнес комплекси, осъществяващи международна дейност. ТНК са икономически единни системи, вертикално интегрирани структури с йерархически подчинени поделения. В системата им влизат: компания-майка, филиали, дъщерни предприятия и др. Системата се контролира и управлява от един център. Стратегическите алианси на ТНК, една от разпространените форми на международно междуфирмено сътрудничество. Транснационалните банки (ТНБ) - големи международни кредитно- финансови обединения предимно от универсален тип, създаващи в чужбина разклонена мрежа от филиали, осъществяващи банкови операции в много страни и конвертируеми валути. Транснационалните институционални инвеститори - застрахователни компании, недържавни пенсионни фондове, институти за колективно инвестиране (инвестиционни фондове и компании).
Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството 17 Транснационалните финансово-промишлени групи (ФПГ) - интеграция на ТНК и ТНБ. ФПГ се проявяват в разнообразни форми - от традиционните концерни начело с голяма промишлена корпорация до многоотрасловите финансови групи, формирани около банка. Малките и средните предприятия доминират количествено в повечето национални икономики. SME създават условията за разгръщане на иновативния потенциал на предприемачески настроените собственици на предприятията в малкия бизнес. Световните финансови центрове - места за концентриране на огромни международни капитали и мащабно провеждане на различни международни финансови операции. Основните оператори на деловите финансови центрове се намират в Лондон, Токио, Ню-Иорк, Париж, Цюрих, Франкфурт-на-Майн, Сингапур, Сянган. Борсите - институти и едновременно организатори на търговията на Ценни книжа (фондови борси), стоки (стокови борси) и валута (валутни борси). Най-големите фондови борси са: в САЩ - Ню- Йоркската, във Великобритания - Лондонската, в Япония - Токийската, в Германия - Франкфуртската. Международните стокови борси са: в САЩ - всички борси, Разположени в Чикаго и Ню-Йорк, във Великобритания - Лондонската фючерсна и опционна борса, Лондонската борса за метали, в Япония - всички борси, в които се извършват сделки със стоки, продавани на световния пазар. Втората група субекти на световната икономика включва: Националните държави - регулират дейността на икономическите актьори и външноикономическите им връзки. Различните територии, които, без да са суверенни държави, се разглежда; от международните организации като отделни субекти (Хонконг и др.). Субсуверенните образувания - регионални и местни органи на властта влизащи на световния пазар, мобилизиращи средства на международните и капиталовите пазари. Организациите: професионални участници в различните финансови пазари и пазари на ценни книжа, нетърговските организации,
Международно фирмено поведение 18 които следва да осигуряват условия за професионална дейност, защита на интересите на клиентите, спазване на професионалната етика и др. Съюзи на предприемачите - обединения, които не само представляват интересите на предприемаческите структури в държавните органи, но и оказват съдействие при организиране на международната дейност. Търговските палати са частни обединения на предприемачи с цел подпомагане на търговската и на пласментната им дейност. Те могат да бъда: местни, национални, задгранични - организирани от националните организации на една държава на територията на друга, смесени - създавани от националните организации на две или няколко държави с цел развитие на търговията и икономическите отношения. Профсъюзите са организации на работещите, защитаващи социално- икономическите права и интересите на своите членове пред работодателите и правителството. Световните икономически и финансови институти - международни организации, създавани за координиране на дейността на държавите в различните сфери на световния бизнес. В зависимост от характера на членството международните организации са междудържавни (около 400) и неправителствени (около 3 хил.). Междудържавните организации са няколко типа: универсални, открити за всички държави в света, и регионални, членове, на които са държавите от един регион. Неправителствените организации могат да обхващат дейности във всички сфери на отношенията между държавите, или да ограничават сътрудничеството им само в една специална област. Универсалните икономически организации, оказват силно влияние върху световното стопанство - Международен валутен фонд (International Monetary Fund), Световна банка (World Bank). Световна търговска организация (World Trade Organization), Конференция на ООН за търговия и развитие (UNCTAD) и др. Своеобразен клуб на развитите страни е Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, която играе ролята на център за координация на икономическите политики на страните и се използва за международен сравнителен анализ. Особена роля има Г8 (САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Канада, Япония,
Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството 19 а от 1993 г. и Русия) - неформален форум, който обсъжда най-важните проблеми на развитието на световната икономика. Най-големите регионални интеграционни обединения са Европейският съюз (ЕС), Северноамериканската асоциация за свободна търговия (НАФТА), Асоциацията на страните от Югоизточна Азия (АСЕАН), субрегионалният търговско-икономически съюз в Латинска Америка (МЕРКОСУР). Някои от секторните организации на страните- производители на суровини са: Организацията на страните износители на нефт (ОПЕК), Алиансът на страните производители на какао, Междуправителственият съвет на страните износителки на мед, Асоциацията на страните производители на каучук и др. Международните неправителствени организации често участват в процеса на създаване на нормите на международното икономическо право. Неправителствени организации, например, са Международната търговска палата (има около 1,5 хил. колективни и над 6 хил. индивидуални члена от 80 страни), Световната федерация на профсъюзите (обединява над 80 страни), Международната конфедерация на свободни профсъюзи (145 страни), Световната конфедерация на труда. Формират се нови механизми за взаимодействие: държава-бизнес- общество. Променят се формите на управление на икономиката - от пряка намеса в дейността на бизнес субектите държавата преминава към косвени методи за регулиране. Сред приоритетните цели на държавната икономическа политика са повишаването на конкурентоспособността на страните, отраслите, и предприятията. Създавайки максимално благоприятни условия за развитие на пазарните сили, задачата на държавата е действията на тези сили да станат подредени и прозрачни. В редица сфери на дейност политиката се ожесточава (антимонополно законодателство, екологични норми и стандарти и т.н.). Нараства значението на съгласуването на интересите на различните групи и слоеве на обществото, както и осигуряването на социална справедливост. При анализа на глобализацията и влиянието й върху процесите на предприемачеството следва да се има предвид, че: • Всяко явление или субект (фирма, държава, пазар, икономическа интеграция и др.) следва да бъде разглеждано не само като
Международно фирмено поведение 20 икономическа, но и като социална категория, т.е. като продукт на културата, отразявай равнищата на знание и конкретната система за власт. • Всяка форма на детерминизъм a priori следва да бъде отхвърлена. • Глобализационните процеси във всички сфери на обществено- политическия живот следва да се освободят от икономическите и политическите догми. Мениджмънтът на икономическите и политическите субекти се нуждае от по-голяма свобода за маневриране и повече алтернативи за избор. • Данните от статистиката трябва да бъдат коректно тълкувани. Интерпретацията на фактите, данните за бедността и богатството, за маргинализацията и появяването на нов елит, сведенията за неформалния сектор и т.н. следва да отразяват действителното състояние. Различните мненията за съвременния модел на глобализация могат да с обобщят в: Полезно е да се забави процесът на глобализация. Преходът към по-добро политическо, икономическо и социално бъдеще да се разглежда като перманентно състояние. Основните действащи в глобализацията актьори и засегнатите от нея демократично, консенсусно да обсъдят пътя, по който се движи светът Това би наложило сключване на редица стратегически съюзи между правителствата и другите партньори. Това би изисквало признание на факта, че процесите ще бъдат по-сложни, по-малко ефективни, по открити за различни гледни точки и интереси. Да се създадат условия за подкрепа на индивида на всички равнища - от местното до международното. Това означава защита на културата и институтите, доказали своята ценност и подкрепа за новаторските и предприемаческите идеи. Това предполага такава организация на икономическия живот, която би могла да облекчи съществуването на икономически сектори с различни типове и равнища на развитие и различни степени на въвличане в регионалния и глобалния пазар. Полезно е човечеството да се стреми към солидарност, която да включва справедливостта и милосърдието, свободата и отговорността.
Тема № 1. Същност и роля на предприемачеството. Теории за предприемачеството 21 Културата на самодоволството, порицана от J. Galbraith (Дж. Голбрайт), би следвало да отстъпи място на опитите на организациите и държавите да станат по-ориентирани към хората. Вече е достигнат някакъв напредък при установяване на по-разумни отношения между човека и природата. Отношенията между хората, включително и в предприемаческите организации остават по-малко обещаващи. Почти е забравена необходимостта от това индивидът да бъде в хармония със самия себе си. В центъра на научните дискусии през последните години е въпросът за направленията на световното развитие. Едни продължават да говорят за научно-техническата революция, обхванала всички области на живота. Други, че светът е навлязъл в етапа на екологичната еволюция, дълбоко засегнала отношенията между човека и природата. Трети предлагат да се разглежда днешното световно развитие като глобална революция, пронизваща обществените отношения - икономика, демография, политика, наука, култура и социална сфера, като си задават въпроса: колко далеч е стигнала тя и какви са нейните перспективи ? Ясно е, че глобализацията не е линеен, а много противоречив и неравномерен процес, постоянно променящ своите конкретни форми, методи и механизми за реализация и проявление. Единствено от актьорите в глобализиращия се свят зависи дали съвременните процеси ще бъдат зло или благо за индивидите, организациите, страните и света. Сподели с приятели: |