Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за

Международно фирмено поведение
80








Фигура 19. Мрежите в "онлайн" информационните услуги
Източник: Cunningham, N. T. and К. Culligan, 'Competitiveness through networks of relationships in information tehnology product markets', in Paliwoda, S.J.
(ed.), New Perspectives on International Marketing, London: Routledge, 1991.
Както може да се види, идеята за мрежите е частично приложима в международния бизнес и индустриалния и интернационалния маркетинг и това обикновено обяснява защо много от емпиричните изследвания са произлезли от работата на клиентите, предоставящи взаимоотношения в международен контекст.
От гледна точка на мрежите традиционният поглед за процеса на интернационализация започва да се променя. Всяка стратегическа инвестиция е счетена за постигната, защитена или развита чрез позиция в мрежата. В мрежовата теория не е необходимо организациите да инвестират единствено, за да създадат специфично предимство както е при традиционните модели на интернационализация.
За опитните организации инвестициите са за засилване, управление и контролиране на техните позиции във вече съществуващите международни мрежи. Поради това, че организацията е част от мрежата, важността на всяко специфично фирмено предимство е силно намалено. Силата на организацията не зависи единствено от специфичното предимство, а преди всичко от връзките в мрежата, така че всяко капиталово специфично предимство, предизвикано от мрежата, в която оперира организацията, е от значение.
В днешно време пазарът е значително променен и научните технологии отбелязват неоспорим прогрес. Продуктите и услугите също са променени драстично. Преди качеството на продуктите и услугите, цените и доставките не

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
81 са били от основно значение. Сега, а и в бъдеще потребителското търсене, високото качество, разумната цена и бързата доставка ще бъдат приоритетни при дейността на фирмите. Малките фирми трябва да развиват уникални технологии и ноу-хау. Те се нуждаят от засилени кооперативни връзки с много други фирми в страната и чужбина под формата на доставчици, клиенти, консултанти и местни жители. Дребният бизнес днес трябва да поддържа приятелски връзки с тези среди, от една страна, и да преследва уникална корпоративна индивидуалност, от друга. Малките фирми повече, отколкото големите, разчитат на обединенията и взаимното сътрудничество, т.е. на изграждането на т.нар. предприемачески мрежи.
От стратегическа гледна точка липсата на "дълбочина" при анализиране на мрежите може да се търси във факта, че концепцията за мрежите е изградена извън стратегическото поле на фирмите.
Торели разглежда мрежите като мост между пазари и йерархии. Фирмите оперират в комплексна среда, където няма фирма, която наистина да може да бъде разбрана без отношението й към останалите фирми в средата.
Йохансон и Матсън използват концепцията за мрежите, за да дефинират индустриалните пазари. Мрежите се разглеждат като комплексни зони от връзки между фирмите.
Лоренцони определя богатата система от връзки, която образуват мрежите от малки фирми, като "съзвездия", както и техния път от фазата на "взаимодействие" (осъзнати съзвездия) през една изпълнителност/продуктивност
(рационални съзвездия) до тяхната текуща фаза на ефективност (планирано съзвездие). Той разглежда мрежите в тяхната последна стъпка, когато твърдо решения предприемач се "превива" пред включването в най-доброто организационно съглашение, за да бъде конкурентен в своята пазарна ниша.
К. Джарило разглежда мрежите като форма на организация, която може да бъде използвана от мениджърите и предприемачите да позиционират своите фирми в строго конкурентна позиция. Затова той говори за стратегически мрежи.
Според К. Джарило предприемаческите мрежи са дългосрочно насочени съглашения между взаимосвързани търговски организации, даващи им възможност да завоюват и запазят конкурентните си предимства по отношение на фирми, които не принадлежат към дадена мрежа. Договорът се характеризира със специфична система от ценности, особена форма на организационно-управленски взаимодействия, с редица предимства за членовете. Характеризира се с взаимно

Международно фирмено поведение
82 доверие, взаимна поддръжка, готовност на отделните участници да се откажат от изгода в интерес на общото развитие. Организационно-управленските взаимодействия се осъществяват най-вече от ръководството на една структура от мрежата на базата на консенсус. Фирмата - лидер осъществява координация на плановете и текущата дейност, организира обмен на информация. Мрежата е гъв- кава структура, при която липсва централизирано управление на произ- водствената дейност. Това дава възможност на членуващите да се конкурират помежду си, да привличат нови партньори и едновременно с това да координират дейността си. Мрежата запазва правата на участващите самостоятелно да пласират своите стоки.
Уилямсън
17
разглежда "пазарите" и "йерархиите" като две алтернативни форми на организационни икономически действия. Ако на пазара има няколко фирми, произвеждащи един и същ продукт, най-добрият начин за реализация на продукцията би бил специализиране на фирмите в отделни етапи от производството, което би намалило разходите им, ако биха осъществявали тези функции сами.
К.Джарило прави следната класификация на разходите в мрежата. В случаите на вътрешна дейност разходите съответно се наричат вътрешни (EС), а в случаите на субконтракторство - външни разходи (ЕР), т.е. цената, искана от доставчика, плюс трансакционните разходи (ТС). Общите външни разходи ще бъдат наречени ЕС и са равни на сумата от външните и трансакционните разходи
(ЕС= ЕР+ ТС).
Дейността (характерна за йерархията) ще бъде интегрирана, когато общите външни разходи са по-големи от вътрешните.
Това може да е в сила и в случаите, когато външните разходи са по-малки от вътрешните.
Трансакционните разходи зависят от субконтракторните характеристики
(спецификата на активите, обема сделки). Налице са, когато всички конкуренти направят подобен избор и се интегрират, защото в противен случай трябва да излязат от бизнеса.
Ако допуснем, че предприемачът има по-ниски трансакционни разходи за дейности, предложени на или от него и трансакционните разходи се понижат в случаите, когато сумата на общите външни разходи и трансакционните разходи е по-малка от вътрешните разходи, предприемачът няма да интегрира (включи) тази дейност и правейки точно това той ще бъде по-конкурентоспособен в сравнение с останалите участници.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
83
Това е същината на ефективността на мрежовото споразумение
(съглашение). Основната фирма в мрежата може да приеме по-ниските разходи, защото постига икономия от мащаба от нейните асоциирани фирми, които другите конкуренти не могат да приемат, защото транзакционните разходи им налагат да се интегрират. Очевидно така ще бъде само ако външните разходи са по-малки от вътрешните (по технологични съображения) и транзакционните разходи всъщност могат да бъдат намалени достатъчно, така че част от икономиите да се реализират чрез субконтракторство. По този начин условието за икономическа ефикасност на мрежата е външните разходи да са по-ниски от вътрешните за някои дейности, необходими за производството на стоки, доставяни от мрежата. Разбира се, без понижаване на транзакционните разходи мрежата няма да съществува (или ще бъде извън конкуренцията на пазара).
Проблемът за оцеляване на малката фирма е в тясна зависимост от съответния икономически цикъл. Пред собствениците стои основната задача - да намерят подходяща стратегия и да вземат управленски решения, които ще имат дългосрочни последици за бъдещето на фирмата. Най-важните елементи на стратегиите за оцеляване на фирмите са въвеждане на нови изделия, подобряване на съществуващите, интегриране с доставчиците, намиране на нови пазари, повишаване на разходите за маркетинг, снижаване на постоянните разходи, засилване на вертикалната интеграция, сливане или поглъщане. За българската индустрия субконтракторството и предприемаческите мрежи намират приложения преди всичко в трикотажната и шивашката промишленост по редица причини.
Трикотажната индустрия като часто от леката промишленост се харак- теризира с редица особености, специфични за нея. Трикотажните стоки са предмет за крайно потребление от населението и производството им е крайна фаза на целия производствен цикъл. В пазарната икономика на етапа, на който се намира страната ни, леката промишленост е тази, в която малките частни фирми намират най-голямо приложение. Това се дължи на факта, че за започването на такъв бизнес се изискват сравнително по-малки инвестиции, по-малък основен и оборотен капитал, а времето за извършване на един оборот е най-малко (в сравнение с машиностроенето например). Постиженията на научно-техническия прогрес са другият фактор, спомагащ за по-лесното навлизане на малките и средните фирми в тази икономическа сфера. Изискват се по-малко инженерно- технически кадри, а основните работници могат да добият необходимите умения и навици чрез квалификационни и преквалификационни курсове.

Международно фирмено поведение
84
При създаването на малки фирми в трикотажната индустрия трябва да се има предвид каква продукция произвежда фирмата, за кой сектор от пазара е предназначена тя; за масово потребление ли ще е стоката или за по-ограничен кръг от потребители, какво е положението на този пазар, има ли насищане на стоки от този вид или позицията е сравнително свободна, кои са конкурентите на фирмата, техните силни и слаби страни, каква е произвежданата продукция?
Доставчиците на фирмите - кои са те, колко на брой, отдалечеността на отделните доставчици от фирмата-производител, с какви материали (в случая прежди) могат да се снабдят -техният състав (вълна, пан) и качеството им, каква цветова гама могат да предложат, на какви цени?
Доставчици на машини и съоръжения - кои са те? Какви средства на труда предлагат, какви са техническите им данни, цени на закупуване, начин на плащане, възможност за лизинг, гаранционен срок, сервиз на обслужване и т.н.
Поради ограничените си размери малката фирма не може да оказва натиск върху доставчиците, затова трябва да търси други пътища за разрешаване на проблема.
Какви са дистрибуторските канали и каналите на разпространение на произвежданата продукция, мрежите, които могат да се създадат, търговците на едро и дребно, които ще се включат?
Една предприемаческа мрежа в трикотажното производство може да изглежда по следния начин (фиг. 20).
Мрежата дава възможност за специализация на отделните производители.
Фирмата за ситопечат и боядисване осигурява производителите с необходимите им цветове прежда. Информация за необходимите цветове и количества се получава от центъра за разработка на нови модели. Той може да се изгради съвместно от фирмите "X" и "Y", като първата се специализира в производството на мъжки и дамски плетива, а втората - в изработката на юношески, детски и бебешки плетива. Готовите изделия постъпват във фирмен магазин и при търговците на едро, като пълна модна колекция. Тази специализация може да доведе до снижаване на разходите, подобряване на качеството на изделията, повишаване на възможностите за реализация на нови пазари, разделяне на риска между участниците, съвместно планиране на пътувания във връзка с търговски изяви като панаири, базари и т.н.
На сегашния етап предложената предприемаческа мрежа може да бъде само едно добро изключение в нашите условия. Основният проблем при нас е, че предимствата, които тя дава, са неосъзнати от малките фирми в отделните райони
- да се организират и изпълняват общи услуги. Конкурентната борба за пазари все

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
85 още прави невъзможно изграждането на близки отношения на сътрудничество, каквито могат да дадат предприемаческите мрежи. Основен проблем е и незрялата бизнес култура която не поощрява подобни съвместни действия.

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: