Международно фирмено поведение 38

Международно фирмено поведение
38














Фиг. 9. Модел на индустриален клъстер
Представеното по-горе виждане за индустриален клъстер акцентира върху разнообразните връзки и взаимозависимости, възникващи между отделните участници в него. Те са както търговски, така и на сътрудничество и конкуренция и се пораждат между индустриалните предприятия, доставчиците и посредниците. Осъществяването на клъстерните инициативи, стартирани от някои от участниците - било то предприятия, доставчици, посредничи, уни- верситети, неправителствени организации, финансови институции или правителствени служби, също генерират множество взаимовръзки. Важна част от настоящото виждане са насочените действия: между предприятията и изследователските звена те са на взаимно обменяне на иновации и идеи за нововъведения, проектни предложения и идеи; между неправителствените институции и предприятията обхващат възникналите проектни идеи; от финансовите институции касаят предложенията за по-изгодни заеми, съучастия в инициативи и целеви финансирания, а от страна на местните, регионални и по- рядко национални администрации са действия по повод програми, грантови схеми и специфични регулации. В резултат на тези многопосочни, богати взаимни сътрудничества се поражда т.нар. синергичен ефект, които прави поява на резултат по-голям от простия сбор на отделните части.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
39
Характеризирането на съвременните измерения на индустриалните клъстери извежда необходимостта от посочването на възможните ползи, клопки и рискове от работата им както за самите участници в това формирование, така и за региона (страната като цяло). Тук е необходимо да отбележим, че въпреки немалко изследвания да извеждат потенциални ползи и евентуални рискове, все още твърде малко от тях тестват реалността като сравняват клъстерните ефекти с такива на други форми на бизнес формирования. Налице е тенденция към представяне на емпирични изследвания, които показват пристрастие към най- успешните казуси и липса на критична маса от други проучвания, които да оценяват и сравняват данните на фирмите от клъстерите с тези на неклъстерирани фирми. Въпреки съществуването на такива изследвания причинно-следствената връзка между специализираните географски концентрации на взаимносвързани фирми и икономическия успех остава до голяма степен недоказан.
В немалък обем научни публикации се твърди, че развитието на групи свързани предприятия води до генериране на значителни предимства
52
. Тези ползи от клъстерите стартират от статични ефекти (икономии от мащаба и размера) и продължават в по-динамични такива, каквито са ефектите, свързани с ученето.
За предприятията, като преимущества могат да се отбележат:
1. увеличена производителност поради ползи от икономии на мащаба, възможни от специализацията на факторите (трудов пазар, специализирани научни и развойни и технологични източници, специализиран венчърен капитал и т.н.). Тези ползи могат да се получат благодарение присъствието на критична маса от икономически действащи лица, специализирани в същата област;
2.
намаляване на част от разходите поради по-ниски трансакционни разходи и по-добри възможности за прилагане на системата „точно-на-време“, предлагани поради географската близост;
3. обогатени перспективи за индустриално реорганизиране с продуктивна структура, комбинираща гъвкавостта на малко-мащабните икономически субекти с ресурсите на голямо-мащабните;
4. увеличено внимание към иновациите и динамизиране на прилагането
им; повишени възможности за колективно учене посредством съвместно търсене на иновативни дейности, използване на гратиси и синергията между фирмите;
5. възможности за по-бързо разпространение на знание (технологично знание, управленски практики, маркетингови възможности и др.), тъй като

Международно фирмено поведение
40 близкото разположение на фирмите и научните институции, специализирани в съответната област предполага улесняването на такива потоци. Главният аргумент тук е, че кодифицираната част от знанието по-добре се разпространява посредством личен контакт, отколкото при дистанционен вариант;
6. подобрен достъп до информация относно пазарните и технологични промени;
7.
улеснени контакти между фирмите.
Регионите, на чиято територия има функциониращи клъстерни формирования, също привличат определени ползи, които са поне в следните няколко насоки:
1. създава се възможност за развитие и утвърждаване на бранд име, което да се превърне в ценен инструмент в маркетинга на продуктите и услугите на клъстера и да представя целия регион на национални и международни форуми;
2. целенасоченото развитие на клъстерите прави регионите, в които функционират с по-висок икономически растеж и социално благополучие;
3. наблюдава се подобрена бизнес среда, която да насърчава конкурентната способност на предприятията;
4. повишава се заетостта в района;
5.
увеличават се данъчните постъпления;
6. наблюдават се по-добри възможности за привличане на външни фирми,
вкл. чуждестранни, и за формирането на нови такива;
7. повишава се инвестиционната привлекателност на региона.
Като „тесни места“ или ограничения при функционирането на индустриалните клъстери най-често се посочват:
1. снижаване на конкурентното напрежение: в някои от типовете клъстери опасността може да се породи от това, че съвместните практики имат предимство пред процесите на конкуренция. Това може да навреди на иновационните процеси, тъй като главната движеща сила за иновации се знае, че трябва да бъде натиска от конкурентите;
2. синдром на „самодоволност“: има опасност за фирмите, част от клъстер да го разглеждат като затворена общност и да загубят поглед върху възможностите и тенденциите извън клъстера. С други думи, фирмите могат да страдат от „слабостта на силните връзки“.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
41
3.
упадък на клъстера: при твърде голяма зависимост от технологиите и прекалена зависимост от малък брой компании е възможно в условията на бързо променящи се технологии фирмите да станат по-уязвими, ако работят със стари технологии и не развиват достатъчно гъвкавостта си, за да се адаптират към тези промени.
4.
заключващи ефекти: прекаленото специализиране в областта на дейност може да доведе до провал в случаите, когато тази дейност претърпява процеси на упадък. Концентрацията на ресурси и субекти около тази дейност ще затрудни осъществяването на преструктуриране и пренасочване към нови дейности;
5.
ограниченост на потребителите на клъстера: Ако клъстерните фирми разчитат на няколко, малко на брой потребители или на една голяма компания при евентуално преместване или закриване на компанията/компаниите, дори клъстера да е конкурентен, той ще се провали.
За да се избегнат тези ограничения на клъстерните формирования предприятията трябва да развиват непрекъснато гъвкавостта и адаптивността си, да работят в мрежи, да са готови да споделят информация, да придобиват вътрешни способности, за да са атрактивни за съществуващите и потенциалните си партньори.
За да завърши характеризирането на съвременните индустриални клъстери е необходимо да се посочат някои нови щрихи от еволюцията им в световен мащаб. През последните години се наблюдава нова тенденция в тяхното развитие
- появата на т. нар. клъстерни алианси. Клъстерните алианси
53
представляват мега-клъстери, мрежи от мрежи или клъстерни съюзи, които обхващат множество региони, съседни държави или дори цялата планета. Такива алианси се наблюдават в сферата на ИКТ, биотехнологиите и др. Международните клъстерни алианси допринасят за т. нар. „транснационализация на клъстерите“, която позволява да се запази местната система от установени взаимовръзки, но се покровителства тяхната международна отвореност посредством паралелни системи на взаимни връзки с международни организации, принадлежащи към други местни клъстери. При такива множествени обвързаности се насърчават иновациите, подлагат се на засилено обновяване местните структури и културата на фирмите, както и се намаляват рисковете от заключване и затваряне на отделните клъстери.
От направеният до тук опит да се изведат характеристиките на съвременните индустриални клъстери се вижда, че те трудно се подлагат на

Международно фирмено поведение
42 типизация. Натрупаният емпиричен материал показва, че повечето от успешно функциониращите клъстери се отличават със специфични черти, допълнително затрудняващи изучаването им и възпрепятстващи извеждането на техен
„класически“ модел. Внимателният прочит на широко прокламираните преимущества от работата им за предприятията и регионите извежда наяве факта, че те все още търпят проверката на времето. Нужно е при провеждането на политика, насърчаваща развитието на „гроздовете“ от предприятия да се отчитат и евентуалните негативи, свързани с тяхното функциониране от позициите на предприемане на действия по ограничаването или недопускането им.

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: