Т е м а №1 същност и роля на предприемачеството. Теории за

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
49 основават на разбирането, че могат да се създадат клъстери при относително неблагоприятна основа, ако е налице сериозна политическа подкрепа. Самоза- лъгващите се клъстери също са политически задвижвани, но при тях не само липсва критична маса от предприятия, но и какъвто и да е специфичен източник на предимство, който да може да произведе развитие. Класифицирането на индустриалните клъстери според водещата причина за тяхното възникване позволява изучаването на клъстерите от позициите на главния мотив, въз основа на който се търсят възможни синергични ефекти от взаимното функциониране на предприятията. Тази класификация позволява извеждането на адекватен набор от въздействия върху клъстерите в бъдеще. Според този признак клъстерите са:
■ възникнали, поради наличието на природни ресурси;
■ квалифицирана работна ръка;
■ ключова технология и знания;
■ сходни потребители и пазари;
■ присъствия на фирми, произвеждащи сходни продукти;
■ държавни обекти;
■ университети или научно-изследователски центрове;
■ реализацията на политики за икономическо развитие на ра- йона/държавата;
■ в резултат на случайни събития.
Производствените клъстери, като най-близки по същността си с индустриалните клъстери, се разграничават на два основни вида: нискотехнологични и високотехнологични.
■ Нискотехнологичните клъстери обикновено са концентрирани около нискотехнологични производствени дейности със значително икономическо значение за региона, а в някои случаи и за националната икономика. Причините за основаването и функционирането им се коренят в акумулирани уникални умения през годините, наличие на ключови суровини, географско разположение на кръстопътни търговски маршрути или исторически обстоятелства.
Преимуществата на тези клъстери са в по-ниските първоначални инвестиции за стартиране на бизнес инициативите, по-ниски изисквания спрямо човешкия ресурс във връзка с образователното равнище, опит и квалификация, гъвкавостта на работната сила, наличието на специализирани производители на стоки и ус-

Международно фирмено поведение
50 луги, по-бързото технологично разпространение, по-голямото пазарно проникване на произвежданите от клъстера стоки и т.н. Предприемачите, които работят в тези клъстери могат да прогресират, осъществявайки малки, лесно калкулируеми рискови начинания. Нископроизводствените клъстери често са обект на засилено държавно внимание, тъй като генерират висока заетост с ниски първоначални инвестиционни разходи. Въпреки че държавата може да изиграе важна роля за подобряване тяхното функциониране, в по-голямата част от случаите е трудно те да се стартират без да са налице критична маса от концентрирани производители в района, високо ниво на доверие и удовлетвореност от взаимната им работа, дългогодишни търговски взаимоотношения и т.н.
■ Високотехнологичните клъстери съчетават в работещ механизъм предприятия и учебни и изследователски звена (центрове) с цел производство на конкурентоспособна продукция в авангардни области на производството. Това са клъстерите, които в най-висока степен концентрират усилия в сферата на иновациите и осъществяват иновации. Част от този вид клъстери се създават въз основа функциониращи научни паркове (центрове) с активната намеса на държавата. В последствие обаче намесата й не гарантира постигането на високи икономически резултати и трябва да бъде внимателно прецизирана.
Друг ъгъл на разсъждения относно видовете индустриални клъстери предлагат Гордън и МакКанн (Gordon and McCann), които ги категоризират в три идеално-типични модела: модел на чиста агломерация (the model of pure agglomeration
); модел на индустриален комплекс (the industrial complex model) и модел на социалната мрежа (the social network model).
В първият модел на чиста агломерация, индустриалните клъстери се формират и развиват на основата на естествено струпване на фирми с еднакви, сходни или различни икономическите дейности. Икономиите от агломерациите са в центъра на вниманието на този модел и произтичат от:
■ развитието на специализиран местен трудов пазар, който води до намаляване на разходите за търсене и обучение на работници за предприятията;
■ увеличеното местно осигуряване на нетърговски елементи за входящата подсистема на предприятието, специфични за конкретната индустрия, което води до реализация на икономии от мащаба;
■ увеличен поток на информация и идеи, който е предпоставка за разпространение на продуктовото и пазарното знание сред фирмите да е по-лесно и по-бързо.

Тема № 8. Поведение на фирмата в мрежовата икономика. Индустриални клъстъри.
Субконтракторни вериги. Предприемачески мрежи
51
Характерното за модела е липсата на формални структури или силни дълготрайни връзки между бизнесите, което означава „отвореност“ на клъстера, т.е. всяка фирма може да е част от него и може да престане да е такава, ако това не отговаря на интересите й. Моделът се основава на както на класическите теоретични виждания на Маршал (1925 г.) за агломерационните икономии, така и на неокласическите индустриални и урбанистични икономии, застъпени в трудовете на М. Фуджита, Дж. О. Тиссе, П. Кругман и др.
Моделът на индустриалния комплекс произлиза от класическите и неокласически виждания за индустриалните комплекси, очертани в трудовете на
А. Вебер (1909/1929 г.) и развити в последствие от У Изард, Л. Моузес, С. Миллер и др. Тези комплекси от индустриални предприятия се характеризират със значително индустриално концентриране и специализация на фирмените дейности. Между фирмите в клъстера има установени и стабилни търговски връзки, което рефлектира върху намаляването на транспортните разходи и разходите за логистика и им дава по-голяма сигурност в трансакциите им. Тези клъстери са особено често срещани в сферите на рафинирането на нефт, химическата промишленост, фармацевтиката и автомобилостроенето. Те са ефективни само ако пространствената близост насърчава вътрешно-фирмените трансакции сред определени производствени вериги чрез формализация на системата „точно-на-време“ производството и практиките по мениджмънт на доставките.
Моделът на социалната мрежа разглежда индустриалните клъстери от позициите на местните мрежи, изградени на основата на междуперсонални взаимоотношения, доверие и институционализирани практики за улесняване взаимната дейност на фирмите в определени локализации. Социалните мрежи, институционализирани посредством практики на сътрудничество допринасят съществено за развитието на знанието и му позволят бързо да се разпространи сред фирмите, така че да доведе до засилена иновационна дейност и последващо го обогатяване. Както отбелязват авторите на този модел, вниманието към неговото изучаване се увеличава, поради „разглеждането му като широко приложим към такива наблюдения на пространствено индустриално клъстериране като това в италианската Емилиа-Романя и Санта Клара Каунти в
Калифорния“.
Макар представената от Гордън и МакКанн класификация на индустриалните клъстери да е полезна за изучаването им, тя е атакувана от различни автори, че не представя достатъчно ясно свързаността на всеки модел за

Международно фирмено поведение
52 различните пространствени ситуации и не дава представа за развитието на различните клъстери при различни условия. Всъщност, самите автори признават, че тези три теоретични модела са идеалистични и е трудно да се говори в практиката за клъстер от чист вид. Те приемат, че даден клъстер може да съдържа елементи от повече от един модел, но въпреки това отбелязват, че противоположните намеси от страна на държавата при тези три идеални типове клъстери правят особено важен въпроса за избягване на противоречиви инструменти за въздействие, въпреки че елементи на един тип клъстери могат да съществуват с елементи на другия тип клъстери в една функционираща структура.
Във все повече източници се среща и понятието „виртуални клъстери“, чието появяване се обяснява по следния начин: „Ново-възникващата електронно свързана в мрежа световна икономика създава нов икономически пейзаж, който кара да изпъкват промени от географски индустриални клъстери към виртуални, движени от дигиталната иновация. Индустриалните клъстери, които възникват във уеб-базирания свят на бизнеса очертават ново конкурентно пространство, където „По какъв начин правиш бизнеса си?“ е по-уместен въпрос от „Къде правиш бизнес?“. Принципният начин за сътрудничество и конкуриране в този нов вид клъстери се основава на технологиите за работа в Интернет, които позволяват на доставчици, дистрибутори, доставчици на услуги и клиенти да се обособят като отделно функционираща система. Може би в бъдеще това ще са преобладаващия тип клъстери, опериращи в условията на икономика, базирана на знанието, клъстери, при които няма да е от значение толкова географската близост на предприятията и които ще генерират преимущества на съвсем друга основа.

Изтегляне 4.63 Mb.

Сподели с приятели: