Използваме позитивно самопрограмиране

продължителното използване на специалните хранителни режими е това, че не всички членове на семейството могат да споделят вашите убеждения (по-скоро това говори, че при вас се наблюдава идеализация на разумността - нали вие явно не одобрявате техния стремеж да се тровят с излишна храна). А да се готвят по няколко ястия на ден е доста сложно.
Съвсем не са лоши диетите, при които се ограничава количеството поглъщана храна. Минусът на тези диети е в това, че те бързо приключват и отново се започва с преяждането.
Екстремен начин за освобождение от натрупаните отлагания на соли, шлаки и частично на мазнина е гладуването. Има няколко разновидности на гладуването които са описани подробно в литературата.
Механизмът на вътрешно действие на гладуването е повече или по-малко ясен. Прекратявайки подаването на храна, поставяме организма си в екстремни условия. Първите два-три дена той още очаква храна и се надява, че ще премислим и пак иде започнем да ядем. За да ни принуди да сторим това, той усилва чувството на глад - именно затова е толкова трудно да преодолеем началото на гладуването.
Ако това не помогне, се задейства инстинктивният механизъм за оцеляване, тоест активизира се имунната система. Подсъзнанието ни екстремно проверява цялото тяло и търси места, където енергията се изразходва напразно. Когато има много храна (енергия), излишният разход не е обременителен, организмът може да си позволи да поболедува. Но когато реално става въпрос за оцеляването, всички излишества стават ненужни и организмът се стреми максимално бързо да се освободи от тях. А какво представлява болестта? Това е мястото на възпалението, тоест на преразхода на жизнени сили, каквито остават съвсем малко след прекратяване на храненето. Организмът екстремно мобилизира всичките си защитни функции и огнищата на възпаление. Ако има възможност,
- изхвърля (заедно с урината) от клетките излишните соли и шлаки, за обслужването на които е необходима енергия.
Иначе казано, гладуването е процес на мобилизация на всички защитни сили на организма,
които не са работили на пълни обороти. Сухото гладуване (без храна и напитки) е още по-голям стрес,
който още повече мобилизира защитните сили на организма. Но това вече е метод, подходящ само за любителите на екстремните изживявания.
Трябва да кажем, че авторът на тази книга гладува на вода (според системата на Пол Брег)
обикновено два пъти в годината (през пролетта и есента) по 6-8 дена. При това той води нормалния си начин на живот - прави гимнастика, работи (но не се занимава с физически труд), кара кола и така нататък през всички дни на гладуването. Изпитва известна слабост, реакциите малко се забавят, но други особени изменения не се наблюдават.
Разбира се, за гладуването човек трябва предварително да се настрои психологически, тогава началото ще бъде напълно спокойно (тоест организмът няма да се опитва да ви кара да ядете през първите дни, разбирайки, че това е безполезно). През първите три дни храната все още ви интересува,
но след това настъпва пълно спокойствие и тя се възприема точно така, както и предметите, които не се ядат.
След три-четири дни гладуване всички стави започват да се въртят, сякаш са смазани наново,
изчезват всички тракания и пукотевици- значи, отложените соли се разсейват.
Казано накратко, гладуването е възможно, в това отношение няма никакви проблеми, освен собствените страхове. Само че трябва да се спазват всички препоръки на специалистите, особено относно технологията за излизане от процеса на гладуване, и всичко ще бъде наред.

Изтегляне 0.84 Mb.

Сподели с приятели: